Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите

3.5.99. „Мълния“ – 3.1

Анотация: Използваните знаци „Мълния“ – два сдвоени знака Т.9 или Т.11, на различни територии в Европа, Азия и Африка, свидетелстват за присъствие на българска същност.

Съдържание:
3.5.99.Част ІІІ. Знак „мълния” – 3.1
България                                               Илюстрация №  51 – Илюстрация №  58
Русия                                                     Илюстрация №  59 – Илюстрация №  61
Туркменистан                                        Илюстрация № 62 – Илюстрация №  63
Месопотамия                                         Илюстрация № 64 – Илюстрация №  67
Гърция                                                   Илюстрация № 68 – Илюстрация №  76
Рим, Италия                                          Илюстрация № 77 – Илюстрация №  81
Индия                                                    Илюстрация №  82 – Илюстрация №  87
3.5.99.Част ІІІ. Знак „мълния” – 3.2
Китай                                                     Илюстрация №  88
Тибет                                                     Илюстрация №  89 – Илюстрация №  92
Непал                                                    Илюстрация №  93
Монголи                                                Илюстрация №  94 – Илюстрация №  98
Африка
- Бербери                                              Илюстрация №  99 – Илюстрация № 102
- Мали                                                   Илюстрация № 103
- Догони                                                Илюстрация № 104 – Илюстрация № 105
- Канарски острови, Испания              Илюстрация № 106
Камбоджа                                             Илюстрация № 107
Малайзия                                             Илюстрация № 108
Индонезия                                            Илюстрация № 109
Финландия                                           Илюстрация № 110
-------------
Канага – Съдържание:
Саудитска Арабия                              Илюстрация № 111
Древна Арабия                                   Илюстрация № 112
Мароко                                                 Илюстрация № 113
Сахара                                                 Илюстрация № 114
Нигер                                                    Илюстрация № 115
Египет, 12000 години                          Илюстрация № 116
Индия                                                   Илюстрация № 117
България                                              Илюстрация № 118
Турция                                                
- Невалъ чори, IX-X хил. пр.н.е.         Илюстрация № 119
- Мерсин, 6000 г. пр.н.е.                      Илюстрация № 120
- Чаталхьоюк, 7400-5600 г. пр.н.е.  Илюстрация № 121
- Анадол                                                Илюстрация № 122
Израел                                                  Илюстрация № 123

 

На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” и по-специално по следите на знак Т.11 – владетелски знак на рода Дуло, да получим възможност за докосване до някои малко известни страни от древността за използването на знак „Мълния“.


Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите 

Уточнение:
С потъването на човешките същества в материалността (материализацията на човешките същества) постепенно се загубва първоначално съдържание на сдвоения троичен знак („тризъбеца”) като „мълния”. На негово място (се замества от) се появяват различни значения на тази комбинация от троични знаци с характерна за отделните държави специфика.

България

Нефритен амулет, 8000 г.


Илюстрация № 51
Нефритен амулет, ранен неолит, 8000 г., открит край село Оходен, Враца [Амулет:]. (Горе в средата: стилизиран сдвоен знак Т.11 – Мълния, с хоризонтарна линия между знаците.)

Кибела, VІ в. пр.н.е.

 
Илюстрация № 52
Кибела, великата майка, тайнствената богиня на Мала Азия и Сирия, с рибена митра на главата [Occultic Symbols:, Cybele2:]. (Мълния – сдвоен знак Т.2, над протегната дъсна ръка и митра на главата с тризъбец – знак Т.11, над челото.)

Кибела - Великата богиня-майка, върховната господарка на траките [Кибела:].

Кибелe - мистериозната богиня на Мала Азия и Сирия, с епископска митра на главата [Cybele:].

Кибеле е анадолска богиня майка; единствената известна богиня на Фригия. Гръцките колонисти в Мала Азия възприемат и адаптират нейния фригийски култ и го разпространяват в континентална Гърция и в по-далечните западногръцки колонии около VІ век пр.н.е. [Kubeleya:].

Уточнение:
От най-дълбока древност, в това число и по време на т.н. Древна Гърция, цялата територия на съвременна Гърция е била управлявана от представители на български родове с родови знаци, разновидности на някои от Знаци на българите. Следователно, не е възможно да се говори за „Гръцки колонисти в Мала Азия“. Убедете се сами: 3.5.6. Гърция-Съдържание

Траки
Уточнение:
„Траки“ е наложено название на българските общности, обитавали поне Югоизточна Европа през ІІІ-І хил. пр.н.е.

Збелсурд


Илюстрация № 53
Фотография на епиграфско посвещение на божество Збелсурд и Ямбадул.
Светилища са открити в близост до село Големо село в Кюстендилска област - район, обитаван от тракийското племе Дентеллети, както и до село Капитан Димитриево в област Пазарджик. Неговият образ е открит в релеф от хълма Ескилин, където е изобразен заедно с Ямбадула (или Ямбадул) [Zibelthiurdos:]. (В лявата ръка на Бога стилизирана Мълния, будистки вариант.)

Сбелсурд или Збелсурд ( Zbelthiourdes , Zbelthourdos , Zbelsourdos , Zbeltiurdus , Svelsurdus ) – тракийски бог на небето, мълнията и дъжда. Името му е известно главно по епиграфически източници [Збельсурд:].

Ямбадул - тракийска богиня заедно с тракийския бог Збелсурд [Ямбадул:].

Тархунт, Анадолски народи, Бронзова епоха

    
Илюстрация № 54
Тархунт е бог на времето и главен бог на лувианците [Тархунт:]. (В лявата ръка на Бога сдвоен знак Т.11 – Мълния.)
Лувианци - група от Анадолски народи, които живеели в централната, западната и южната част на Анадола, днешна Турция, в Бронзова епоха и Желязната ера [Лувианци:].

Уточнение:
За българския произход на обитаващите общности в Мала Азия в древността виж: .3.5.4. Мала Азия-Съдържание

Дуросторум, ІV век.

     
Илюстрация № 55
Кожен пояс цингулум (cingulum) с бронзови пластинки (елементи) - Воински офицерски гроб с представителна колесница, Дуросторум, гр. Силистра, ІV в. [Думанов: Фиг. 35].
(Стилизиран сдвоен знак Т11 – Мълния - „оръжие на боговете”; в окръжностите. вдясно средата четири знака Т.13 в кръст във формата на знак Т.27.д в кръг; в четирите ъгъла – стилизиран знак Т.5.г в кръг.)

Сingulum – римски военен колан, богато декориран с метални орнаменти и предназнаен да държи меч и кинжал [Cingulum:].

Оказва се, че това не са единствените Знаци на българите, използвани при това погребение.

Метална гривна


Илюстрация № 56
Метална гривна с месингови апликации, подсилваща външната част на главината [Думанов: Фиг. 7]. (Различава се сдвоен знак Т.13; може би сдвоен знак Т.2?).

Златни апликации


Илюстрация № 57
Златни апликации към конската амуниция [Думанов: Фиг. 39]. (Знак Т.27.д един в друг – апликацията долу вляво).

Ножница


Илюстрация № 58
Детайл от инкрустирана дървена ножница на меча [Думанов: Фиг. 42]. (Различават се два знак Т.13 прав и обърнат вариант.)

Извод:
Използваните Знаци на българите в последните четири Илюстрации ни позволяват да стигнем до извода, че погребаният римски офицер е имал български произход.

Русия

Писаница
Писаница – руско, често сибирско название за скали с петроглифи – издълбани рисунки и надписи [Писаница].
Най-значимите открития на писаници са на Среден Енисей (Боярские писаницы, Оглахты, Тепсей, Бычиху, Шалаболино, Потрошиловскую писаницу и др.), Хакасия, Алтай, Тива и др. В Сибир подобни обекти са стотици, болшинството от тях се отнасят към ІV хил. пр.н.е., но могат да се видят и изображения от епохата на средновековието [Мисюров 2004: 91].

Алакска писаница
Алакската писаница е група рисунки, които се намират в Каслински район, недалеч  от селището Красный Партизан на юго-източния бряг на езерото Големи Алаки (Большие Аллаки), на юг от Свердловска област

Алакска писаница, неолит-бронз

 
Илюстрация № 59
Уралски писаници, Алакска писаница. Датировка: неолит, бронз [Алакска писаница:]. (Два сдвоени знака Т.2 по модел на Мълния.)
 

Уралски пиктограми

Уралските пиктограми са датирани към ІІІ-ІІ хил. пр.н.е.по бреговете на реките Тагил, Нейва, Реж, Юрозан  и някои други места. Простират се на около 800 км. от север на юг. Най-северните са открити по реките Колва и Вишера, а най-южните – по река Белая. Болшинството уралски пиктограми са по река Тагил [Уралски пиктограми:]

Писаници Малък Баянкол, І хил.


Илюстрация № 60
Писаници Малък Баянкол, І хил. [Мисюров 2004: 90-91, Ural pictograms:]. (Комбинация от знак Т.15 и знак Т.11 с хоризонтална линия между тях; сдвоен знак Т.11 с различни размери.)

Коментар:
В средата на Илюстрацията е изобразена комбинация от сдвоен знак Т.11 със закръгления. Тя наподобява знак „Мълния”. Двете части в комбинацията са несиметрични, докато в „Мълнията” те са симетрични. Комбинацията е изобразена между спокойно движещи се животни. Това свидетелства, че древните обитатели на тази част на Сибир и самите „художници” към ІІ-ІІ хил. пр.н.е. са влагали информационно съдържание на комбинацията, различно от това при „Мълнията”. Естествено възниква въпросът, дали тези човешки същества са „забравили” за „Мълнията” или при тях въобще не е постъпвала информация за война между боговете
В горната част на рисунката е изобразена комбинация от сдвоени знаци Т.15 и Т.11 (с „допълнения” към някои от рамената) и с хоризонтална линия между тях. Хоризонталната линия символизира земност, материалност. Поставена на това място, тя „разкъсва” вертикалната” връзка между знаците и „заземява” комбинацията.)

Малък Биянкол


Илюстрация № 61
Изображение от скална рисунка на Малък Биянкол (Малый Баян-Кол), Република Тува [Thund-Tuva:]. (Два сдвоени различно оформени знака Т.11 във вид на Мълния.)

Туркменистан

Печат Анау, 2300 г. пр.н.е.


Илюстрация № 62
Малък каменен печат (известен като "печат Анау") с геометрични символи от Анау, Туркменистан, датиран около 2300 г. пр.н.е. [Печат Анау:]. (Сдвоен знак Т.11 – Мълния.)

Край Ашхабад са открити руините на древни постройки близо до съвременния туркменски град Анау. Археолозите съобщават за остатъци от няколко древни селища, построени по една и съща схема: централен строеж, обкръжен от няколко пръстена стени, между които се разполагали останалите постройки. Селищата са възникнали преди повече от 7000 години и са значително по-древни от известните най-стари селища от други исторически области в Средна Азия като Шумер и Аккад  [Печат Анау:].

Да видим още някои троични знаци – Знаци на българите, открити в Анау

Култура Анау, V хил. пр.н.е.


Илюстрация № 63
Култура Анау, V хил. пр.н.е., близо до съвременния град Ашхабат, Туркмения [Древний символ:]. (Знак Т.27.а  и знак Т.27.б един в друг формират знак Т.27.в. Знак Т.27.а  и знак Т.27.б формират знак Т.27.в.)

Месопотамия

Бог Адад -Месопотамия

 
Илюстрац;ия № 64
Бог Адад е един от най-важните месопотамски богове като божеството на гръмотевиците и дъжда в южните и централните райони на месопотамската цивилизация. В древните писания на месопотамската митология може да се открие, че Адад е посочен като "Ишкур", което е термин, даден на този бог като син на Ану - Ану или Ан, богът на небесата, господар на съзвездията и цар на боговете. Съпругата на Ан Ки, богиня на земята е майка на Адад [Адад:]. (В лявата ръка „Оръжие ва Боговете“ – сдвоен знак Т.2.)

Богове на Акад – Месопотамия

 
Илюстрация № 65
Бог Адад, релеф, базалт, VІІІ в. пр.н.е. [bogi-shumera:].
Адад, Ишкур („вятър”), в шумеро-акадската митология бог на гръма, бурята и вятъра. Двузъбецът или тризъбецът мълния са служли за емблема на Адад. В семитската митология на него съответствал Баал, а в хурито-урартската – Тешуб [bogi-shumera:]. (В дясната ръка на бог Адад „Мълния“ – оръжие на боговете - сдвоен знак Т.9/Т.11.)

Асирийска мълния


Илюстрация № 66
Асирийска мълния [Goblet d’Alviella 1894: Fig. 45]. (Представеното изображение е знак Т.9 /Т.11 с удължени вълнообразни рамена.)

 
Илюстрация № 67
Асирийският художник е сдвоил тризъбеца с цел подчертаване силата на бога [Goblet d’Alviella 1894: Fig. 44]. („Мълния“ – сдвоен знак Т.9/Т.11 с удължени вълнообразни рамена.)

Гърция

Зевс с Мълния


Илюстрация № 68
Зевс, гръцкият бог, има символ гръмотевица, светкавица. Той е главен бог и произхожда от Месопотамия; нарича се Мардук във Вавилон, Баал в Ханаан, Адад в Асирия, Юпитер в Рим и Енлил, копитният, рогатият, господар на демоните (от който получаваме символичната фигура на дявола) в Шумерия [Zeus-Thund:].

Уточнения:
1. Тук Зевс е изобразен с будистки вариант на Мълния, докато оригиналният е два ствоени знака Т.11 (варианти с Т.9 или Т.2).
2. От най-дълбока древност, в т.ч. и по време на така нар. Древна Гърция, цялата територия на съвременна Гърция е била управлявана от представители на български родове с родови знаци, разновидности на някои от Знаци на българите. Убедете се сами: 3.5.6. Гърция-Съдържание

Зевс гръмовержец
 

 
Илюстрация № 69
Зевс гръмовержец. Държи в ръка Мълния. Национален археологически музей Атина [Livejournal-462709:]. (Стилизиран вариант на Мълния.)

Крит, 2000 г. пр.н.е.

 
Илюстрация № 70

Кносос. Масонски знак върху основен камък. Минойски дворец. Среден Миной, Крит, около 2050/2000-2000/1950 г. пр.н.е. [Lesson 10: Images:]. (Комбинация от два сдвоени знаки Т.2 – Мълния и знак Т.11.)

Кносос или понякога Кнос е най-големият археологически обект на остров Крит, един от политическите и културните центрове на минойската цивилизация. По време на най-големия си разцвет около ХVІІ-ХV в. пр.н.е. Кнос е един от най-влиятелните градове по Средиземноморието. С името Кнос се нарича както целият комплекс от разкрити сгради, така и само царският дворец, който е забележителен с първото прилагане на нови инженерни и архитектурни решения като многоетажни сгради, естествено и изкуствено осветление, водопровод и канализация, вентичация, отопление и пътища с настилка [Кносос:].

Зевс и Тифон, 540–530 г. пр.н.е.

 
Илюстрация № 71
Зевс и Тифон. Зевс насочва гръмотевицата си към Тифон. Халкийска чернофигурна хидрия (около 540–530 г. пр.н.е.), Държавна колекция от антики  [Typhon:]. (Зевс заплашва Тифон с Мълния - Оръжие на Боговете – сдвоен знак Т.9/Т.11.)

Зевс и Тифон


Илюстрация № 72
Зевс и Тифон [eclipsed_words:]. (В дясната си ръка хуманоидът (може би Мардук) заплашва  с Мълния - Оръжие на Боговете – стилизиран сдвоен знак Т.2.)

Тифон, също Тиф, Тифан е бил чудовищно змийско гигантско същество от мъртвите гиганти.Тифон и неговата половинка Ехидна са родоначалници на много известни чудовища [Typhon:].

Зевс, V в. пр.н.е.

    
Илюстрация № 73
Зевс, атинска червенофигурна амфора, V в. пр.н.е. [Zeus, amphora:]. (В лявата си ръка Зевс държи жезъл, който горе завършва със стилизиран знак Т.11 – Знак на рода Дуло; в дясната ръка – „Мълния“. Тук Зевс е изобразен като представител на непряко разклонение на рода Дуло, което е преминало към ползване на стилизирани Знаци на българите.).

Зевс


Илюстрация № 74
Зевс на древногръцки фрески държи в ръка ваджра - оружие на древните богове [Ваджра-Бог:].

Месeния, ІІІ-ІІ в. пр.н.е.


Илюстрация № 75
Месeния, ІІІ-ІІ в. пр.н.е., бронз.
Лице: Глава на Деметра.
Гръб: Зевс замахва с Мълния, орел в протегната ръка, триножник отдолу [Messenia:]. (Мълния, два монограма с комбинация от Знаци българите.)

Месения или Месиния е била древна област в югозападен Пелопонес [Mесения:]

 

Мълнии на Зевс


Илюстрация № 76
Мълнии на Зевс, взети от гръцки монети [Davidson 2020:]. (Всички представени изображения са стилизирани разновидности на сдвоения знак Т.11.)

Рим, Италия

Юпитер – гръмовержец

 
Илюстрация № 77
Юпитер – гръмовержец. Статуя на голия бог, седнал на орел, държи двоен тризъбец. Жак Йонхелинк (Jacques Jonghelinck), 1586, гравюра, Британский Музей [Thund-Jupiter:]. (Усложнен вариант на сдвоен знак Т.9 по модел на „Мълния“.)

 

Модена


Илюстрация № 78
Барилеф на Митра в Модена [Ваджра-Богове:].

Мо́дена е град и община в Северна Италия, административен център на едноименната провинция [Моденa:].

Светилище на бог Митра, І в.


Илюстрация № 79
Светилището на бог Митра (The Mithraeum of Felicissimus) в Остия Антика, Италия, съдържа подова мозайка, датираща от първия век на нашата ера, състояща се от седем панела, по един за всяко ниво на посвещение. Всеки панел свързва посветения с конкретен бог и поредица от действия, които трябва да бъдат извършени като част от таен ритуал.
В четвъртия панел е изобразена мълния, символ на планетата Юпитер; вляво е обект, приличащ на лопата; в средата е систрум [Mithraeum of Felicissimus, Ostia-antica:]. (Мълния – стилизиран сдвоен знак Т.11.)

Остия Антика е огромен археологически комплекс (над 10 хиляди акра) на около 30 км от Рим. Това е античен римски пристанищен град, който е имал 100 хиляди жители.
Предполага се, че Остия е основана още през VII век пр.н.е., но най-старите археологически находки датират само от IV в. пр.н.е., а най-старите сгради (например Капитолия) са от III в. пр.н.е. Останките от Остия са свидетелство за нейното значение: голям театър, множество бани и храмове, таверни и ханове, а дори и фар. Пикът на влиянието на Остия е в периода II-III век, когато населението й достига 100 хиляди души и тя е товарно пристанище.
Към IX век Остия е напълно изоставена – градът приключва съществуването си след Битката при Остия, в която той е плячкосан от арабските пирати. 
Освен многобройните храмове, в Остия Антика има 18 mithrae (езически храмове, посветени на бог Митра), което сочи, че тази „нелегална“ религия има множество последователи в римски времена [Mithraeum of Felicissimus:, Остия Антика:].

Систрум е музикален перкусионен инструмент [Систрум:].

 

Посейдон, 133 г. пр.н.е.


Илюстрация № 80
Посейдон (римския Нептун) кара колесница, теглена от четири хипокампи (кончета с опашка от риба) през морето. Богът държи тризъбец и е придружен от морски богове, делфини и риби. Мозайка върху под на баня на Нептун в Остия, ок. 133 г. пр.н.е. [Посейдон:, Poseidon:]. (Тризъбецът – знак Т.11, се използва от някои богове като оръжие.)

Римска църква


Илюстрация № 81
Мария, женска фигура, представляваща Римската църква, държи Мълния в ръката си точно по същия начин, както я носят главните божества в езическите мистерии [lightning_bolt:]. (Стилизирана Мълния в дясната ръка.)

Индия

Знак от скално изкуство


Илюстрация № 82
Знак от скално изкуство. Знакът Канага (виж още Догони) е много често срещан в скалното изкуство на Инд. Може да се тълкува като символ на изначален Бог и Господар на пространството и времето с астрономическо значение [Valluvan:]. (Сдвоен знак Т.2 по модел на Мълния, с хоризонтална линия между двата знака.)

 

Бог Индра

  
Илюстрация № 83
Бог Индра държи в ръката си страшното оръжие [Ваджра-Бог:, Леонов:].

Бог Индра убива Вритра

 
Илюстрация № 84

Бог Индра убива Вритра; победата, символизира победа над хаоса [Индра-Вритра:].

В древноиндийската митология Вритра е демон, противник на Индра, преградил течението на реките; олицетворява принципа на хаоса. Вритра е най-известният между демоните. Индра е роден и израстнал да убие Вритра (най-характерният епитет на Индра е Вритрахан, "убиец на Вритра"). Вритра е змееподобен: без ръце и крака, без рамене, съска; упоминават се неговата глава, челюсти; той е див, хитър звяр, расте в тъмнина, "не е човек" и "не е бог". Вритра е скрит във водата, лежи във водите, сдържа водите. Единоборството с Вритра се описва в ред текстове; най-авторитетната версия е в "Ригведа": в пияна свада Вритра призовава Индра на бой; с ваджра, изготвена от Тваштар, Индра съкрушава Вритра. Победата над Вритра се приравнява на космогоничен акт на преход от хауса към космоса, от потенциалните блага към актуалните, към разцвет и плодородие [Vritra:].

Индра язди Airaavata, ХІІІ век


Илюстрация № 85
Индра язди Airaavata. Детайл от стената на храма Lakshminarayana, в Hosaholalu, Южна Индия, ХІІІ век [Lakshminarayana:, Livejournal:]. (В дясната ръка на Индра стилизиран вариант на Мълния.)

Ишана


Илюстрация № 86
Ишана е аспектът на Шива, седнал върху бика Нанди, пазител на североизточната страна на света  [Ишана:]. (Стилизирана Мълния.)

Знак


Илюстрация № 87
Знак, гр. Муршидабад, Западна Бенгалия, Индия [Леонов:]. (Стилизирана Мълния - сдвоен знак Т.25.)

Източници: (3.5.99. „Мълния“ – 3.1)
Адад: URL: https://mitologia.info/adad/
Алакска писаница: URL: http://docplayer.ru/44498555-Allakskaya-pisanica-mestnaya-shema-obshchaya-shema.html
Амулет: URL: https://www.facebook.com/BulgariaThracianTreasures/photos/a.148893928615044.1073741837.121685568002547/121761601328277/?type=1&theater
Ваджра-Бог: URL: https://www.neizvestniy-geniy.ru/news/2927.html
Ваджра-Богове: URL: https://la-levayanoga.livejournal.com/53206.html
Древний символ: URL: https://holy-matriarchy.livejournal.com/886122.html
Думанов: Думанов, Боян. Воинският офицерски гроб с представителна колесница от Доросторум, Силистра. URL: file:///C:/Users/VTomov/Downloads/Dumanov_Durostorum_BG.pdf
Збельсурд: URL: https://ru.abcdef.wiki/wiki/Sbelsurd
Индра-Вритра: URL: https://indianochka.ru/india/religion/bog-indra.html
Ишана: URL: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D1%8B
Кибела: URL:https://ipark.bg/bg-BG/Age/Item/520?module=Thracians
Кносос: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%81
Леонов: Андрей Леонов. Трезубец: от Посейдона до Чингисхана.
URL: http://www.megamatrix.ru/simbol/trid/trident.htm
Лувианци: URL: https://bg.wikiqube.net/wiki/Luwians
Месения: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Messenia_(ancient_region)
Мисюров 2004: Мисюров, Дмитрий. Исчезающие писмена. В мире науки, № 8, 2004, 90-91. URL: file:///C:/Users/VTomov/Downloads/1764467.pdf
Моденa: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B0
Остия Антика: URL: https://zozolana.blogspot.com/2018/11/ostia-antica.html?m=0
Печат Анау: URL: https://bk55.ru/kolumnistika/article/27620//
Писаница: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0_(%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F)
Посейдон: URL: https://bigslide.ru/mhk/15598-poseydon.html
Систрум: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BC
Тархунт: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Tar%E1%B8%ABunz
Уралски пиктограми: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Ural_characters
Ямбадул: URL: https://ru.abcdef.wiki/wiki/Iambadoule
bogi-shumera: URL: http://ulenspiegel.od.ua/bogi-shumera
Cingulum: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Cingulum
Cybele: URL: https://www.bibliotecapleyades.net/vatican/esp_vatican18a.htm
Cybele2: URL: https://www.pinterest.es/pin/528469337501419443/
eclipsed_words: URL: http://www.mythopoetry.com/dialogs/eclipsed_words.html
Goblet dAlviella 1894: Goblet d’Alviella. The Migration of Symbols. London: A. Constable and Co., 1894. URL: http://www.sacred-texts.com/sym/mosy/mosy10.htm
Davidson 2020: Planet Myths: The Story Behind Jupiter. URL: https://jessicadavidson.co.uk/2020/11/30/planet-myths-the-story-behind-jupiter/
Kubeleya: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Cybele
Lakshminarayana: URL: https://www.pinterest.com/pin/50243352080612834/
Lesson 10: Images: URL: https://sites.dartmouth.edu/aegean-prehistory/lessons/lesson-10-narrative/lesson-10-images/#jp-carousel-1500
lightning_bolt: URL: http://www.whale.to/b/lightning_bolt.html
Livejournal: URL: http://arhivar-rus.livejournal.com/152332.html
Livejournal-462709: https://ornament-i-stil.livejournal.com/462709.html
Messenia: URL: http://www.edgarlowen.com/greek-coins-greece-sales.shtml
Mithraeum of Felicissimus: URL: https://www.timetravelrome.com/2021/07/03/the-mystery-cult-of-mithras/
Occultic Symbols: URL: https://www.bibliotecapleyades.net/vatican/esp_vatican18a.htm.
Ostia-antica: URL: http://www.ostia-antica.org/regio5/9/9-1.htm
Poseidon: URL: [https://www.theoi.com/Gallery/Z2.10.html
Thund-Jupiter: URL: https://www.metmuseum.org/art/collection/search/701002
Thund-Tuva: URL: https://asiarussia.ru/news/8788/
Typhon: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Typhon
Ural pictograms: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Ural_characters
Valluvan: N.S. Valluvan. Indus Graffiti as Rock Art and their Astronomical Implications. URL:
Vritra: Мифологический словарь URL: http://esseclub.narod.ru/Myths14/Vritra.html
Zeus, amphora: URL: https://www.archaeologs.com/i/61/zeus?gobacklng=en
https://i.pinimg.com/originals/15/5a/a8/155aa80ccf2c41666982edc27c7f54e4.jpg
Zeus-Thund: URL: http://www.whale.to/c/zeus.html
Zibelthiurdos: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Zibelthiurdos

Напред към: 3.5.99. „Мълния"-3.2

Назад към:  3.5.99. "Мълния"-Съдържание

Назад към:  Начало  или  Съдържание