Същностнабългарите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите

3.5.31. Халдеи  (ІХ-VІ в. пр.н.е.)

Анотация
Използваните троични знаци - Знаци на българите, онагледяват връзката на халдеите с българите

На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” да получим възможност за докосване до някои малко известни страни от древността на Халдеите.

Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите

Халдеи – семитски народ, който обитавал устието на реките Тигър и Ефрат на северозападния бряг на Персийския залив. За първи път халдеите се споменават през 878 г. пр.н.е. в аналите на асирийския цар Ашурнацирапала ІІ. Известни са шест халдейски племена. През ІХ в. пр.н.е. халдеите заели южната част на Вавилония и постепенно са предвижвали на север. През 625 г. пр.н.е. във Вавилон управлява Набопалассар – основател на нововавилонската халдейска династия [Халдеи:].

Халдея – отначало страната е била разположена по двата бряга на Долен Ефрат, до Персийския залив, с главен град Вавилон. По-късно с това име се обозначавала цяла Вавилония. Халдея,  е била отечество на Авраам. В старо време, тя се наричала и земята Сенаар [Халдея:].

Халдейската династия е последната династия управлявала Вавилон и неговото второ и последно Нововавилонско царство. Произхожда от т.нар. халдейска земя или Халдея – в древността това е страната, в която живеят халдеите, семитско племе, утвърдило властта си в края на второто хилядолетие преди Христа по брега на Персийския залив в днешен Ирак. Халдейците или халдеите воюват с Новоасирийското царство на асирийците и на два пъти превземат от тях Вавилон. След VІ в. пр.н.е. пък шахиншахът Кир ІІ превзема от своя страна Вавилон от управлявалата го халдейска династия… властта преминала в ръцете на арийците Ахеминиди [Халдейска династия:].

Нововавилонското царство, наречено още Халдейско царство се отнася до държавата Вавилония в периода от 626 г.пр.н.е. до 539 г.пр.н.е. Навуходоносор ІІ, синът на Набопаласар царува между 605 и 562 г.пр.н.е. Той завладява Сирия и Палестина. Вавилон отново става най-силният и блестящ град в Двуречието. Това е време на политическа мощ, стопански подем и активен културен живот. През 539 г. пр.н.е. Персия превзела Вавилон [Нововавилонското царство:].


Илюстрация № 1
Нововавилонското царство около 540 пр.н.е.

Някои автори правят пряка връзка между Халдия и България на Черно море: „Според Страбон халибите били наричани още халдеи* .Земите им се простирали от южните брегове на Черно Море, та чак до Северен Ирак (Ван Долен, стр. 685) [sparotok.blog.bg:].
И още: „В Хрониката на Констанцкия събор 1414-1418 г. от Улрих Рихентал се съдържа сведение, че България е в “Месопотамия” (Междуречието). „В Хрониката на Рихентал е посочено, че българския владетел е “император на България и крал на Халдея” [bghistoryanalysis:].

Бел-Мардук и Мумму-Тиамат

    
Илюстрация № 2
Бой между Бел-Мардук и Мумму-Тиамат (Асирийски стенен барелеф) [История-Халдеи: 325]. (В двете ръце на Мардук сдвоен знак Т.9/Т.11 – Оръжие на Боговета; вътрешността на перата е по формата на знак Т.7.)

Мардук е акадски и вавилонски бог, върховен бог и цар на богове и смъртни във Вавилония, бог-създател. Мардук е божество на есенното слънце, на заклинанията и предсказанията. Първите писмени сведения за Мардук са от средата на третото хилядолетие преди Христа. От ХХІІ в. пр.н.е. се споменава като покровител на Вавилон. По време на Първата Вавилонска династия (ХІХ-ХVІ в. пр.н.е.) е обявен за централно божество във вавилонския пантеон. Според други източници това става през ХІІ в. пр.н.е.
Във връзка с обявяването на Мардук за върховен бог, той придобива черти и епитети на много от другите богове – Еа, Ан, Енлил, шумерския Асаллухи и други. Основните му епитети са "владетел на боговете" и "баща на боговете". Според мита "Енума Елиш" Мардук имал петдесет тайнствени имена. Основни символи на бога са брадва и драконът Мушхуш [Мардук:]..

Мумму-Тиамат, олицетворение на първородния Хаос в древно-халдейската космогония, победена в сражение с Мардук [История-Халдеи: 442].


Илюстрация № 3
Бой на Мардук срещу Мумму-Тиамат (На древни цилиндри) [История-Халдеи: 327]. (Оръжие във вид на знак Т.2 в едната ръка на Мардук.)

На барелеф от Нимруд мълнията е представена в едната ръка на бога и топор в другата ръка, сражавайки се с чудовището Тиамат [Goblet d’Alviella 1894: 98].

Античният град Нимруд, някогошна втора столица на Асирия, се намира на 30 км. от Мосул на източния бряг на река Тигър и на юг от Нинев [Нимруд:].

Уточнение:
Доколкото е известно, планетата Земя е била посещавана от представители на различни Космически цивилизации. Те са били на много по-високо еволюционно ниво, с много по-големи възможности в сравнение с човешките същества, поради което в древността те са били възприемани като Богове. Това наблюдаваме в редица древни култури като Индия, Египет, Месопотамие и др.
Освен това различни Космически цивилизации са създавали и внедрявали свои продукти/същества на планетата Земя. От легендите и приказките знаем за анунаки, земноводи, за джуджета и великани и др. И сме оцеляли само ние – от вида Хомо сапиенс. На нас не ни е известно какво е станало например със земноводите, но от съхранилите се изображения се вижда, как Богове-хуманоиди унищожават Богове-нехуманоиди с помощта на Оръжие на Боговете - сдвоен знак Т.11/Т.9/Т.2. И това наблюдаваме в Индия, Месопотамия, на Балкатите и др. Може да се направи извод, че в Месопотамия са действали поне три вида Богове: Анунаки, земноводи и хуманоиди. Вероятно Анунаки са напуснали планетата Земя, а Боговете-земноводите са били унищожени от Боговете-хуманоиди.

Използване и на други троични знаци


Илюстрация № 4
Свещенни символи или владетелски възпоминателни плочки (Bavian) [Austin 1853: 179]. (Три стилизирани знака Т.7 обърнат вариант; знак Т.9 с удължени рамена.)

Авторът Austin свързва произхода на изобразените символи, и на „тризъбеца“ върху плочиците с асирийците и с Вавилон,

    
Илюстрация № 5
Фрагмент из Mujelibe (Вавилон) [Austin 1853: 433]. (Комбинация от знак Т.13 и три знака Т.27.а; под ръката комбинация от Т.27.б един в друг.)


Илюстрация № 6
Глазиран наподобяващ ковчег предмет от Вавилон с дърворезба, взет от руините на Wurka (Знак Т.6 върху предмета - може би по рамената на знака е изобразена поредица от Т.27.б един в друг.) [Austin 1853: 475].


Илюстрация № 7
Лице: Глава на император Maximinus
Гръб: Голо тяло, държащо предмет, който прилича на глава на бик в едната ръка и с надпис COLNINIVA CLAVD [Austin 1853: 502]. (Знак Т.5 с кръг/точка - вероятно това е владетелски знак на императора.)

Galerius Valerius Maximinus Daza е бил римски император от 310 до 313 г. [Maximinus:].

Извод:
Използваните троични знаци - Знаци на българите, онагледяват връзката на халдеите с българите

Използвани знаци: Т.2, Т.6, Т.7, Т.9, Т.27.а, Т.27.б, „мълния” – сдвоен знак Т.9/Т.11.

Източници:
История-Халдеи: Рагозина З.А. История Халдеи с отдаленнейших времен до возвышения Ассирии. Изд.2-е. С.-ПЕТЕРБУРГ, А.Ф. Маркса С-П, 1902. URL: http://history-fiction.ru/books/all_1/region_71_1/book_560
Мардук: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B4%D1%83%D0%BA
Нимруд: URL: http://idi.bg/blogs/view/blog/476

Нововавилонското царство: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE
Халдеи: URL: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%BB%D0%B4%D0%B5%D0%B8
Халдейска династия: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%BB%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F
Халдея: URL: http://bgbible.com/dic/w.php?2094
Austin 1853: Austin Henry Layard. Discoveries among the ruins of Nineveh and Babylon. New York: Harper & Brothers, Publishers, 1853. URL: http://books.google.com/books?id=378HAAAAIAAJ&printsec=frontcover&hl=ru#v=onepage&q&f=false
bghistoryanalysis: URL: http://bghistoryanalysis.blogspot.com/2010/04/1414-1418.html
Goblet dAlviella 1894: Goblet d’Alviella. The Migration of Symbols. London: A. Constable and Co., 1894. URL: http://www.sacred-texts.com/sym/mosy/mosy10.htm
Maximinus: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Maximinus_Daza

Назад към:  Месопотамия-Съдържание

Назад към:  Начало  или  Съдържание