Същностнабългарите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите

3.5.31. Асирия - 2500-609 г. пр.н.е.

 

Анотация:
Използваните троични знаци - Знаци на българите в Асирия показват/онагледяват връзката на тогавашното населене с българското

На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” да получим възможност за докосване до някои малко известни страни от древна Асирия.

Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите

Асирия (2500-609 г. пр.н.е.) е наименованието на древна държава намирала се основно в географската област Месопотамия, но също така обхващала земи в Мала Азия и Египет. Името Асирия идва от град Ашур – първи голям градски център. Ашур бил разположен на десния бряг на река Тигър. Градът имал водопровод и канализация.
В историята на Асирия има 3 основни периода: староасирийски (ХХ-ХVІ в. пр.н.е.), средноасирийски (ХV-ХІ в. пр.н.е.) и новоасирийски (Х-VІІ в. пр.н.е.) [Асирия:].

Асирия


Илюстрация № 1
Асирия – карта. Териториално разширение на Асирия (ХІХ-VІІ в. пр. н. е.) [Асирия:].

Асирийско изкуство

Изкуството на Асирия се състои от два периода. Към първия се отнася основаването на Вавилон от чергарските племена наватеи (или навуфеи) в блатистата долина на Халдейското царство. Отсъствието на камък и използването на тръстика, дърво и тухли, неизбежно ограничавало възможностите на вавилонската архитектура. Вторият период се характеризира с основаването на Ниневия, столица на Асирия от скитските завоеватели на Вавилон, където изобилието на камък и базалт дало тласък за възникването на монументална архитектура. [Орнамент: Ассирийское искусство]

Дворец на цар Нимруд в Хорсабад – изящна и съвършена живопис
Античният град Нимруд, някогошна втора столица на Асирия, се намира на 30 км. от Мосул на източния бряг на река Тигър и на юг от Нинев. Обявен е за столица през през 879 г. пр.н.е. от цар Ашурназирпал II и е бил наричан още Кахлу (в Библията се споменава под името Калах). Калху бил един от четирите големи града, за които се смята, че са изградени от библейския цар Нимрод. Останалите три са Нинев, Рехобот и Ресен. През 606 г. пр.н.е. Асирия  е унищожена от Мидия и Нововавилонското царство, а Нимруд е разрушен през 612 г. от мидейците и халдеите. С идването на власт на цар Саргон II Корсабад става столица през 720 г. пр.н.е. [Нимруд:].

  
Илюстрация № 2
Изрисувана каменна резба. Барелеф, изобразаващ свещенното дърво, което е  било една от най-често повтарящите се фигури на асирийския символизъм [Орнамент: 17, Таблица 7, 1]. (Поредици от знак Т.27.б един в друг във вертикалната част и горе.)

 

      
Илюстрация № 3
Стилизирани орнаментални мотиви [Орнамент: Таблица 7 - 12, 13, 14]. Реставрирани декори [Орнамент: Таблица 7 - 22].  (Знак Т.27.б на всяко раво на 12 листен цвят; знак Т.27.б на всяко рамо на 12 листен цвят и поредица от знак Т.27.а наоколо в окръжност; поредица от комбинация на стилизиран знак Т.13 и знак Т.27.а горе.)

 


Илюстрация № 4
Реставрирани декори [Орнамент: Таблица 7 - 22].  (Три поредици от знаък Т.27.б един в друг.)

 

  
Илюстрация № 5
Тухла с вдлъбнати цветни украшения и Стилизирани орнаментални мотиви [Орнамент: Таблица 7 – 5, 18]. (Поредици от знак Т.27.б един в друг.)

Асирийско изкуство


Илюстрация № 6
Асирийски релеф от Нимруд.
Каменни колони, доколкото може да се съди от малко съхранилите се техни обломки, се използвали външно при строителството на асирийските дворции или като украса на външната повърхност на стените [Вёрман Карл:Рис. 167]. (Поредици от знак Т.27.б един в друг.)


Илюстрация № 7
Каменен праг от Хорсабад. Лувър [Вёрман Карл:Рис. 184]. (Знак Т.5 в кръг.)

Костюми от Асирия

    
Илюстрация № 8

Костюми на висш Асирийски жрец (вляво) и на Асирийски владетел (вдясно) [Neo-Assyrian_Empire:]. (Над челото на владетеля се различават два знака Т.28 като част от комбинация в кръг; на гърдите на жреца са изобразени: поредица от знаци Т.27.б един до друг (горен ред), поредица от знаци Т.27.а един до друг (среден ред) и поредица от знаци Т.28 един до друг с точка в средата (долен ред). Горните две поредици могат да се разглеждат и като комбинация от знаци Т.27.а и Т.27.б един до друг.)

Асирийска „Мълния


Илюстрация № 9
Асирийска мълния [Goblet d’Alviella 1894: Fig. 45]. (Представеното изображение е знак Т.9 /Т.11 с удължени вълнообразни рамена.)

 
Илюстрация № 10
Асирийският художник е сдвоил тризъбеца с цел подчертаване силата на бога [Goblet d’Alviella 1894: Fig. 44]. („Мълния“ – сдвоен знак Т.9/Т.11 с удължени вълнообразни рамена.)

Обобщение:
Използваните троични знаци - Знаци на българите в Асирия показват/онагледяват връзката на тогавашното населене с българското

 

Използвани знаци:
Т.5, Т.13, Т.27.а, Т.27.б, Т.28, („Мълния“ – сдвоен знак Т.9/Т.11

Източници:
Асирия: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B8%D1%8F
Вёрман Карл: Вёрман Карл. История искусства всех времён и народов. Том 1 [Искусство первобытных племен, народов дохристианской эпохи и населения Азии и Африки с древних времен. URL: https://design.wikireading.ru/2603
Нимруд: URL: http://idi.bg/blogs/view/blog/476
Орнамент: Орнамент всех времен и стилей. В двух томах. Том І. Античное искусство, искусство Азии, средние века. Москва, Арт-родник, 2004. URL: https://vk.com/doc169722048_454660849?hash=05be3f08ff3d90ef0d

Goblet dAlviella 1894: Goblet d’Alviella. The Migration of Symbols. London: A. Constable and Co., 1894. URL: http://www.sacred-texts.com/sym/mosy/mosy10.htm
Neo-Assyrian_Empire: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Neo-Assyrian_Empire

Назад към:  Месопотамия-Съдържание

Назад към:  Начало  или  Съдържание