Името ми е Васил Томов.   
        Вероятно изглежда странно как един инженер се насочва към философия. Началото на изследването ми беше предизвикано от драстичната разлика между проповядваната у нас тогава комунистическа идеология и действащата в онези години практика. Бих желал да обясня как възникна това решение при мен.
        Роден съм в семейство на правоверен комунист. Ще обясня защо използвам тава малко странно определение „правоверен”. От една страна бих желал да подчертая разликата с псевдо-комунистите, някои от които станаха върли антикомунисти след събитията от 1989 г. в България. От друга страна, тази дума показва как творчеството на К. Маркс и Фр. Енгелс беше канонизирано и догматизирано в марксизъм, а комунистическият идеал беше превърнат във вяра, т.е. в своеобразна форма на религия. Е, аз получих домашно възпитание и обучение в духа на този комунизъм. Още от пети клас започнах да посещавам курсове и школи за комунистическо обучение. Системно бях подготвен за кадър на комунистическата партия.
        Завърших висшето си образование като инженер в Съветския съюз, т.е. получих непосредствена представа за съветската действителност. Работих две години в САЩ, т.е. можах да се запозная с така нар. американски начин на живот. Добре познавах системата в България. Но така и не получих отговор на интересуващите ме въпроси нито у нас, нито в Съветския съюз, нито в САЩ.
        И през цялото време влизах в конфликти, породени от противоречието между моето възпитание и реалния живот, т.е. оказа се, че аз съм „конфликтна личност”. С годините проблемите придобиваха все по-остра форма. Когато бях на работа в Търговското ни представителство в Ню Йорк, анализирах една от сделките на българска външно-търговска организация, за която отговарях. Установих, че България плаща с около 30 % повече от действащите цени в САЩ. Подготвих доклад до Министерството. Показах го на търговския ни представител. Той ме посъветва да не го пускам. Аз не можех да приема такава позиция, защото България губеше само от тази сделка около 100-150 хил. долара годишно. Имаше и още нещо – значително по-сериозно. Вдигна се „олелия” и като резултат от целия този процес получих предупреждение, че е възможно да бъда ликвидиран, ако продължавам по този начин. Приех предупреждението сериозно, защото ми беше отправено от достатъчно високопоставена личност в държавната йерархия. Предприех някои мерки за париране действията на тези, на които не бях удобен. Поне за момента „отървах кожата” , но това не решаваше моите проблеми. Оказваше се, че на 40 годишна възраст съм влязъл в конфликт с властта на Партията чрез принципите, на които тя ме беше възпитавала. Ясно съзнавах, че от една страна това са действия на отделни хора,  но от друга, тези им действия биха били възможни само, защото съществуващата система им ги позволяваше. А определено тя се различаваше значително от това, в което аз вярвах.
        Пред мен се очертаваха две възможности: да „сведа глава”, за което получих уверения, че ще бъда компенсиран в бъдеще или …И аз направих своя избор: зарязах кариера и добро възнаграждение, изгорих всички мостове, които биха ми позволили да се върна назад и реших сам да се опитам да разбера какво всъщност представлява човекът, какво представлява системата като обществена организация, в която той съществува. Всичко това се случи в началото на 80-те години на ХХ век. И все още никой не допускаше събитията през бъдещата 1989 г.
        Започнах с изследване на философския проблем „Същност на човека”. По онова време властващата теза в диалектическият материализъм беше социалната същност на човека. Чрез нея се целеше да се докаже възможността за създаване на бъдещия комунистически човек чрез социално въздействие – възпитание, обучение и т.н. След 4-5 години работа подготвих материал и го представих в Института по философия към БАН, в който чрез цитати от Маркс, Енгелс, Ленин и Т. Живков обосновавах, че същността на човека не е възможно да е социална. Получих остра критика и категорично отхвърляне на материала. Това ме провокира да задълбая още повече в моите изследвания. И все още никой не допускаше събитията през бъдещата 1989 г.
        По-късно се запознах с езотеризма, навлязох в богословието и естествено стигнах до Космоса. Постепенно изкристализира пред мен проблемът „Същност на българите”. И така след тези повече от 30 години изследване си позволявам да мисля, че успях да се докосна до същността на човека и в частност до същността на българите. Изследването ми позволи да свържа минало, настояще и бъдеще в едно цяло.
       А каква би била реакцията на един млад човек, който не е бил свидетел на тези събития? За него вероятно те ще са отвлечена история. Но има нещо друго. Всяко време живее със своите заблуди. За съжаление пропагандата и манипулациите са толкова мощни в съвременната действителност, че никой не изследва заблудите на настоящото време и предстоящата естествена промяна в обществените отношения. Ще чакаме ли поредното остаряване, за да осмислим съвремието? А имаме ли време за това?
Назад към Начало