Същност на българите
3. Теми

 

По следите на знак „Тангра”.

3.5. „Величие”  и „падение” (съдба, карма) при българите

 

Цел: разкриване (онагледяване) на някои страни от истинската история на българите, осмисляне на съвремието и предложение за подход към бъдещето

 

Съдържание

Въведение

Уточнение

Терминология

Някои изходни постановки

1. Човекът е космическо същество

2. Знак

2.1. Космическият произход на знака

2.2. Информационно съдържание на знака

2.3. Владетелски троични знаци

3. Обем на информация при различните нива на контакт

4. Богове

5. Род Дуло

6. Знак на рода Дуло

7. Използване знака на рода Дуло

Част І. „Величие”

Част ІІ. „Падение”

1. Натрупване на карма

1.1. Натрупване на карма на ниво „богове”

1.2. Натрупване на карма на ниво владетели

1.3. Натрупване на карма в България

1.4. Съвременно натрупване на карма

2. Какво ни си втълпява

3. „Демократичният преход”

4. Някои обобщения

5. Предстоящо бъдеще

6. Преодоляване на кармата

7. Решение (изход)

7.1. Съвременната ситуация в България

7.2. Желано бъдещо състояние на българите, цел:

7.3. Избор на подходящ път, средства и подходи за постигане на избраната цел.

8. Девиз: Ние, българите, сътворяваме с любов най-съвършеното, най-възвишеното!

Източници

 

Въведение

Всички, ние сме свидетели и непосредствени участници в съвременното състояние на българите и на България – малка и бедна държава, липса на собствени енергийни и суровинни източници, беден народ, непрекъснато „хокан” от ЕС и т. н. А българите са познавали величието (достойнството)…

Ние, българите, сме в процес на страдание повече от 1000 години (с някои изключения). Има редица обяснения от формален характер, но те не задоволяват, защото съвременната българска историческа наука разглежда различните събития (части) от целия този процес отделно (откъснати) едно от друго. Например, в резултат на редица причини, България  пада под византийска власт. След близо 200 години се освобождава и започва своя възход. След това, в резултат на редица обстоятелства, пада под турска власт. За съвременната наука например няма връзка между причините за падането на България под византийска власт и съвременното състояние на българите.

В настоящото изследване ще се опитаме да се докоснем до същността на проблема и да разгледаме целия този процес като едно цяло – от материалистичното „величие” на българите до съвременното ни „падение” като свържем минало, настояще и бъдеще в едно цяло. И като вървим по следите на знак „Тангра” и по-специално по владетелския знак на рода Дуло, да разкрием някои страни от истинската история на българите и някои причини, които са довели до съвременното ни състояние, а също така и възможност за изход (благоприятно решение).

Темата е изключително сложна и написаното тук би следвало да се приема като междинен вариант на продължаващо изследване.

 

Уточнение

Още на този етап е необходимо да направим едно уточнение. Нашата цел е да свържем миналото, настоящето и бъдещето на българите в едно цяло, но ние нямаме достъп до обективна информация за миналото, защото не сме в състояние да вникнем в начина на мислене на нашите предци от преди хиляди години; тяхната светогледна система съществено се е отличавала от тази на нашите съвременници. Ние не разполагаме със средства за проникване и в предстоящото бъдеще. Тогава…

С една дума ние се опитваме да анализираме проблем, който излиза от реалните ни човешки възможности. Но темата е толкова интересна и важна за предстоящото бъдеще на българите, че си заслужава рискът да опитаме. Ясно ни е, че нашето изследване е в състояние да се докосне само до част от проблемите, но е крайно необходимо тези проблеми да бъдат поставени за обсъждане (в дневния ред на) пред нашето съвремие.

 

Терминология

Да уточним нашето отношение към използваните основни термини (понятия) в заглавието на темата: „величие”, „падение” (и защо ги поставяме в кавички), съдба, карма, българи.

За съвременния човек понятието „величие” има преди всичко материален характер и подлежи на измерване (макар и чрез сравнения). „Велика България” е велика, защото хан Кубрат е успял да обедини българите в единна държава. Определението „Велики сили” се отнася за големите богати и силни държави, проспериращи в материално отношение. В този смисъл България е малка държава и не участва във формирането на световната политика, българите са беден народ – най-бедните в ЕС и т. н.

Всъщност истинското „величие” е било в дълбоката древност, когато са били разнасяни духовност и култура по цялото земно кълбо от същества, които по-късно получават името българи. И тези събития нямат съвременни материални измерения, поради което към момента са „забравени”.

Понятието „падение” също се свързва с материални измерения. При българите се измерва с дълги години (столетия) „робство”, постоянно противопоставяне между българските общности, а в съвременната ни история – политическо съперничество, разрушена държавност, разграбено национално богатство, ниско самочувствие и т. н.

Всъщност „падението” при българите се констатира чрез видими материални изражения, но в същото време ние, българите, имаме изключително високо еволюционно ниво, което съвременната наука не е в състояние да констатира и „измери”.

В този смисъл употребените в заглавието понятия „величие” и „падение” имат относителен (материален) характер, не отразяват същността на българите, поради което са поставени в кавички.

В „Български тълковен речник” е дадено следното определение за думата „съдба”: 1. В митологическите представи на хората: оная сила (воля на божеството, провидение и др.), която предопределя всичко в живота на хората. 2. Участ, жизнен път. 3. Обстоятелства за по-нататъшно съществуване; бъдеще.” [Речник: 986]. Последното определение утвърждава, че съвременните „обстоятелства” оказват влияние на бъдещото съществуване, но то не отчита влияние от миналото на настоящето. В това твърдение липсва логическа свързаност, защото както съвремието влияе на бъдещето, така и миналото би следвало да е формирало нашето съвремие. Следователно, нашето съвременно състояние е резултат от минали действия, а съвременните ни постъпки формират предстоящото бъдеще.

Понятието „карма” е чуждиция в съвременната ни терминология и като връзка между „причина и следствие” свързва минало, настояще и бъдеще в едно цяло.

В съвременната наука понятието „българи” се обвързва с произхода на думата, с първите й споменавания в източниците, с нейната семантика и т. н.. Нашето мнение е, че човешките същества от дълбоката древност, които на определен етап получават названието българи, също принадлежат към българите. Това твърдение ще обосновем чрез обективен критерий за истинност, който свързва съществуването на българите с Космоса от дълбоката древност през нашето съвремие и в предстоящото бъдеще.

 

Някои изходни постановки

1. Човекът е космическо същество

Формулираме: ние, разумните човешки същества от вида Хомо сапиенс, сме космически същества, пребиваващи на планетата Земя. Съвременната наука не изследва този проблем, тъй като той не се вмества в нейната парадигма. За потвърждаване на нашата теза да разгледаме някои установени научни данни във вид на съотношения.

Един образен пример: как би могла да разсъждава една песъчинка на брега на огромния океан? - Колко съм красива, колко съм блестяща! Целият океан е създаден, за да ме люлее с вълните си и да ме прави все по-прекрасна! А съотношението между размерите на океана и на песъчинката е от порядъка на 1010, т. е. 10 000 000 000 към 1.

А съотношението между размерите на Вселената (около 13 млрд. светлинни години) и планетата Земя е около 1019, т. е. 10 000 000 000 000 000 000 към 1.

Планетата Земя се намира в периферията (в един от ръкавите) на галактиката Млечен път. Съотношението между размерите на планетата Земя и човека е около 107. Следователно съотношението между размерите на Вселената и на човека е около 1026.

Възрастта на Вселената според съвременната наука е около 13-14 милиарда години, а разумният човек от вида Хомо сапиенс се е появил преди около 150 хил. години. Съотношението между съществуването (възрастта) на Вселената и появата на разумния човек е в порядъка на около 105, т.е. 100 000 към 1.

За съвременния човек практически е невъзможно да си представи и възприеме цифри (съотношения) от такъв порядък. Затова при подобни случаи се подхожда по следния начин: възрастта на Вселената се приравнява към 24 часа и се изчислява кога се е появил човекът? Отговорът в този случай е: в последната една секунда. А съвременната наука възниква през последните няколко милисекунди.

И тези същества, самонарекли се като вид Човек разумен (Хомо сапиенс), си позволяват да твърдят: няма доказателства за съществуването на друг разумен живот във Вселената извън пределите на планетата Земя. Очевидно съвременната наука не търси разумни космически същества там, където би могла да ги открие и по начин, който би й позволил да достигне до тях. А „Те” са между нас и пребивават на планетата Земя вероятно още от нейното създаване. Вече има твърде много събрани факти и разнообразна публикувана литература.

От тази постановка на проблема произтичат няколко интересни следствия:

- ние, човешките същества, сме отговорни преди всичко пред Космическите Закономерности. Някой би могъл да възрази: но ние не ги познаваме. Да, така е, но в условията на планетата Земя е същото – непознаването на закона не освобождава никого от отговорност;

- в условията на земните закони този, който не е хванат, не подлежи на наказателна отговорност. Не е така според Космическите Закономерности – всяко човешко действие, а може би и всяка мисъл, се записва и в определен момент се достига до търсене на съответната отговорност, т. е. няма престъпление, извършено на планетата Земя, което би могло да бъде прикрито от Космоса;

- всяко човешко същество носи индивидуална отговорност, т. е. никакво престъпление (нарушаване на Космическите Закономерности) не може да бъде прикрито чрез земни понятия като „колективна отговорност”, „политическа отговорност” или други подобни земни условности. Например, добре е известно в земни условия, че „ако откраднеш кокошка, няма прошка”, а за този, който е откраднал милиони и може да си плати на правосъдната система, не само няма наказание, но и се превръща в „уважавана” в обществото богата особа. Да добавим още нещо: купуването на индулгенция или църковен сан също влизат само в земните правила, но не и в космическите.

Следователно, всичко , за което ще разсъждаваме тук, се основава на земни събития. А те са следствие от Космически процеси, които за съжаление не сме в състояние да разберем - необходимо да отчитаме, че нашите разсъждения са ограничени, частични, субективни. Но това са нашите човешки възможности…

Последната мисъл ни насочва към един неприятен за нас извод: ние, съвременните човешки същества, сме роботоподобни. Да се обосновем. Най-същественото определение за робота е, че той не може да излезе (да надхвърли) програмата, по която е създаден. Красноречив пример е съвременната наука - тя не възприема факти, които не съответстват на собствената й парадигма и които тя не е в състояние да обясни поради собствената си ограниченост. Примерите са много. Освен това съвременната наука търси разумни същества в Космоса само по подобие на нашия собствен разум, т. е. тя не допуска съществуването на по-висш разум от човешкия. Защо? А замисляли ли сте се как във всеки етап от развитието на човека, от раждането му до неговата смърт, действа определена програма в съответствие с конкретната възраст и всичко останало се пренебрегва?

Съществува ли противоречие между постановката за космическата същност на човека и неговото роботоподобие? Не! Обяснението е, че на определен етап от развитието на живота на планетата Земя съзнанието (възможностите) на човешките същества е ограничено в рамките на тримерното пространство и линейното време. Кой и кога е направил това?...

От това произтича интересно следствие: предстои отварянето на човешкото съзнание към Космоса с последващо присъединяване на човешката общност към семейството на Космическите култури.

 

2. Знак

Знакът заема съществено място в настоящото изследване, поради което е необходимо да му отделим специално внимание.

На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите (троични знаци, разновидности на знак „Тангра”), върху които ще развием нашето изследване. Тези знаци са разгледани в трите книги с библиографско описание в Източници - Томов 2003:, Томов 2005: и Томов 2009:.

 

 

 

Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите

 

За съвременния човек знакът е преди всичко двумерна рисунка (картинка) или тримерно изображение. Знаците са разгледани в специализираната научна литература. Постигнатото знание чрез известните ни Светогледни системи не предлага подход за изясняване същността на знака. Но след като можем да констатираме присъствие на знака на най-високо и на най-ниско ниво в Космическата Йерархия, то би следвало да приемем, че знаците съществуват обективно на всичките й нива във вид на Йерархия на знаците. Те би следвало също да са многомерни и холограмни, но ние, човешките същества, ги възприемаме ограничено чрез нашето материалистично съзнание. (Някои страни на връзката между знаците и Космическата Йерархия са разгледани в цитираните три книги, поради което тук няма да се спираме на този въпрос.)

Човешката ограниченост не ни позволява да добием представа за силата на троичните знаци, но все пак е запазена информация в т. ч. и за оръжието на боговете” с необхватна за нашите представи мощ - „мълнията” - комбинация от два троични знака на рода Дуло - Т.11. (Виж теми: „Мълния”.)

Да разгледаме три страни от космическата същност на знака.

 

2.1. Космически произход на знака

За целта като нагледен пример ще използваме фотография на кристала вода - снежинката - Илюстрация Снежинка. Знакът на снежинката представлява комбинация от две разновидности троични знаци – Т.5 и Т.7 на всяко рамо (виж Илюстрация Знаци).

 

 

 

Илюстрация Снежинка [Libbrecht 1999]. Комбинация  от разновидности Т.5, като Модел при създаването на водата (снежинка) и Т.7 на всяко рамо.

 

Да отбележим: възрастта на кристала вода/снежинка е поне на 4 милиарда години - според съвременната наука водата възниква на планетата Земя непосредствено след нейното изстиване (охлаждане).

Отклонение. От една страна е естествено да приемем, че сега водата е същата, каквато е била и преди тези 4 милиарда години като вода. Но от друга,  би следвало да отчетем процеса на еволюция през всичките тези 4 милиарда години. Водата също би следвало да е еволюирала. И това го показва самият знак на снежинката.

Разновидност Т.5 (виж Илюстрация Знаци) символизира баланс, хармония, равновесие. (Вероятно това е една от причините този знак да е избран и като една от емблемите (монограм) на Христос.) Това свидетелства, че във веществото вода е заложен такъв баланс, хармония, равновесие, който е позволил на водата да играе толкова огромна (решаваща, съществена) роля в живота на планета Земя. Разновидност Т.5 е в основата на знака на водата.

Разновидност Т.7 символизира преминалите (достигнатите) етапи в процеса на еволюцията; тук показва постигнато много високо еволюционно ниво на водата към момента. Да уточним, че кристалите вода, които изследва и показва г-н Масаро Емото са повлияни силно от дейността на човека и затова правилните от тях са във формата на шестоъгълник. Снежинката, която е преминала през пречистване чрез изпарение, пребиваване във вид на пара (облак) и кристализация в голяма степен е изчистена от непосредствената човешка дейност (това се отнася особено на някои от тях).

Продължаваме. Да си представим как се образува снежинката: в процеса на охлаждане: милиони водни  молекули последователно една след друга се подреждат във формата на комбинация от тези два троични знака. Възникват поне два въпроса:

А. Къде се намира информацията, съгласно която милиони водни молекули кристализират във формата на посочената комбинация? Естествено е да приемем, че цялата тази информация се съдържа в самата водна молекула, а чрез взаимодействие с околната среда се достига до формата на самата снежинка. Да отбележим, че количеството (обемът) на тази информация би следвало да е огромно, поради което не е възможно ние да си го представим.

Б. Кой е вложил и използвал цялата тази информация (и не само тази) в молекулата вода? (Тук няма да обсъждаме на кое място в молекулата се намира тази информация, защото отговорът на този въпрос надхвърля човешките ни възможности. Освен това да отбележим, че по онова време не е било възможно да съществуват човешки същества и те по никакъв начин не биха могли да въздействат на целия този процес.) Единственият смислен отговор е Космосът. А нивото? Тъй като не сме в състояние да конкретизираме нещо определено, ще използваме понятието „Създатели”, т. е. Създателите на планетата Земя още в самото начало са боравили със (троични) знаци в процеса на нейното създаване.

Следствие:

Кристалът на снежинката показва, че от една страна, при създаването на планетата Земя и в основата на бъдещият живот на нея, Създателите са заложили баланс, хармония, равновесие (Т.5) чрез комбинация от два троични знака Т.13 (виж: www.za-balgarite.com - Същност на българите - Съдържание - 2.5. По следите на знак „Тангра“. Докосване до същността на българите, София: Зимек-99, 2009. - 2.5.4. Тяло (pdf file ) – Илюстрация № 15, с. 45.). И тъй като водата е в основата на живота на планетата Земя, то следва, че троичността играе много съществена роля в нейния живот.

От друга страна, в съвременния живот на човешката общност изобилстват противоречията, противопоставянето и негативизма, а троичността и троичните знаци са „забравени”.

Очевидно е, че на някакъв етап е бил нарушен първоначалният замисъл на Създателите. Вероятно някакви други външни сили са променили този първоначален замисъл. Кои са те? Кога е станало това? А ние, човешките същества, сме потърпевши!? Въпросите са много, отговори ще търсим…

Един от възможните частични отговори е резултатът от:

 - дейността на предхождащите ни култури/раси, които са си позволили нарушаване на Космическите Закономерности чрез генетично смесване на видове;

- непрекъснатата намеса на различни Космически култури в продължение на тези 4 милиарда години чрез внедряване на свои продукти (произведения) и др.

Някои от тези действия вероятно са „замърсили” първоначалния замисъл за ролята на троичността. (По-долу ще видим, че една от видимите от нас, човешките същества, причини за войните между боговете може би е бил стремежът на Създателите за възстановяване на първоначалния замисъл за троичността.)

 

2.2. Информационно съдържание на знака

Йерархията на знаците като част от Космическата Йерархия също притежава изключителната сложност. Тук ще се опитаме да се докоснем до две страни на знака: изображение, което се възприема чрез сетивата (предимно чрез зрението), и съдържание, което ще се опитаме да осмислим.

Изображението на знака има обективен характер за човека, защото нанесено върху устойчив носител като камък, керамика, глина, кост и др. се пренася през хилядолетията без изменения и ние го виждаме във вида, в който е бил изобразен на времето от своя създател.

Що се отнася до съдържанието на знака, нещата са по-сложни, защото съвременният човек до такава степен се е сраснал с използваните в практиката писмени системи, че е невъзможно да си представи живота без тях. А информационното съдържание на троичните знаци на българите и информационното съдържание на знаците от съвременните азбучни системи е толкова различно, че ги прави несъпоставими. Ще се аргументираме.

Отношението на съвременната наука към значението на знака се разкрива чрез термина семантика. „Семантиката е „дял от езикознанието, който изучава значението на думите и на техните части” [Милев и др. 1979: 654]. Ако използваме това определение към знака от съвременните азбучни системи, то следва, че семантиката примерно на знака на буква „А”, която има определен начин на изписване, определено звуково произношение и т.н., означава „А” и има единично семантично значение (съвременната наука не допуска съществуването на някакъв друг (скрит) смисъл на знака, както се приема например в езотеризма).

Знакът е носител на по-дълбоко съдържание (смисъл) от „значение” и за да се вникне в неговата същностна страна е по-подходящо да се използва понятието „информационно съдържание” (информационна наситеност, натовареност, плътност и т. н.). Това означава, че всеки отделен знак има различно информационно съдържание в съответствие с нивото си в Йерархията на знаците.

Да направим сравнение между знаците на българите и знаците от идеограмите, пиктограмите и съвременните азбучни системи. Вече установихме, че знаците от съвременните азбучни системи имат единично информационно съдържание - една буква. Знаците от пиктографското писмо имат по-висока информационна натовареност - съдържание на пиктограма (образ) - най-общо казано - дума. Знаците от идеограмното писмо имат информационна плътност, съответстваща поне на идея. Знаците на българите имат необхватно за нас високо информационно съдържание, защото символизират троичното ниво в Космическата Йерархия. За тяхната информационна наситеност нямаме подходяща дума, поради което ще използваме известното (достъпното) ни понятие знание. (Естествено знаците, които символизират Единицата и Двойката имат качествено най-високо ниво на информационно съдържание).

Често се задава въпросът: какво означават различните знаци­ на българите? Отговорът на този въпрос не е еднозначен. Преди всичко би следвало да ни е ясно, че такъв въпрос се задава от съвременен човек, който е свикнал с използването на азбучната знакова система. При нея е известно, че от позицията на съвременната наука всяка буква има съответно значение и всяка дума означава нещо определено (макар и с няколко значения). Както установихме, информаци­онната наситеност в Йерархията на знаците качествено нараства с повишаване на нивата и не е коректно да поставяме на една плоскост за сравнение знаците на българите (с много голямо информационно съдържание - знание) и знаците от азбучните системи (с най-ниска информационна плътност - значение). Все пак следва да отчитаме, че някои изображения от знаците на българите са били пренесени във времето и възприети в съвременните писмени азбучни системи като знаци с единично семантично значение. Например буквата „Y“ в латиницата, буквата „Ш” в кирилицата и др.

 

2.3. Владетелски троични знаци

Владетелските троични знаци са заемали особеннно място сред знаците в древността.

Преди всичко нека да отбележим, че съществуват сериозни различия между съвременното и древното разбиране за знак на владетеля. И тъй като не сме в състояние да вникнем в начина на мислене на хората от древността, ще използваме някои от достъпните ни аналогии. Например, да сравним несравнимите знак на владетеля и имена на съвременните хора. Трите имена (лично, бащино и фамилно) представляват една от основните личностни характеристики за съвременния човек. Фа­милното име е носител на родова памет; в повечето случаи до няколко поколения. Вероятно на пръсти се броят фамилиите в България, които могат да се похвалят с традиции от столетия. Да обърнем внимание, че в нашата съвременност личността цени трите си имена и тяхната смяна е твърде рядко явление.

В древността освен името е съществувал и родов знак, вероятно преди всич­ко при владетелските (ханските) родове. Историята е запазила информация за смяна на имена на владетели, но не и за смяна на техния родов знак. Той е бил носител на памет (информация) от много столетия, даже от хилядолетия, както се утвърждава за знака на рода Дуло. За древните хора родовият владетелски знак е бил много ценен и почитан, даже се е считал за свещен. По-късно, с потъването на човешките същества в материалността, наситените с много духовност родови знаци отпадат и се заме­нят с фамилните гербовете.

Особено място сред владетелските знаци заема троичният знак на рода Дуло – Т.11 (виж Илюстрация Знаци). Ще представим използването на редица владетелски знаци, преди всичко на рода Дуло.

Да подчертаем: използването на родовия владетелски знак на рода Дуло няма случаен характер и е  обективен критерий за истинност - той онагледява връзката на съответния владетел с рода Дуло и неговия български произход.

В монограмите (емблемите) на древните владетели, а и в по-широк аспект, често са били използвани различни комбинации, поради което още тук ще изброим някои комбинации между два знака Т.27.а и Т.27.б:

- един до друг с едно общо рамо – „И” или „Z” вариант;

- един срещу друг с върховете си, разделени - Т.27.в и Т.27.г;

- четири знака един срещу друг с върховете си, разделени (комбинация от Т.27.в и Т.27.г ) - Т.27.д (например, нагръден знак на „Негово С. Височество Дом Фернандо Пинто Перейра де Соуса Фонтес Велик Магистър и Принц Регент на O.S.M.T.H.” - Орден на Рицарите Тамплиери - http://www.osmth.bg/index.php)

- един срещу друг с докосващи се върхове;

- един срещу друг с широката си част, пресичащи се и симетрични - Т.27.e и Т.27.ж;

- един срещу друг с широката си част, пресичащи се и с различна големина – емблема на масоните (понякога горният знак е стилизиран във вид на пергел);

- един срещу друг с широката си част разделени и симетрични;

- един срещу друг с широката си част, допиращи се и с еднаква големина (например, емблемата на автомобилите „Рено”);

- един срещу друг с широката си част разделени, с еднаква големина, но отместени спрямо вертикалната осева линия (несиметрични);

- един срещу друг с широката си част допиращи се със широката си част с различна големина („А” – например, владетелки знак във Волжка България);

Комбинации само от знака Т.27.а (Т.27.б):

- поредица от един в друг;

- поредица от един до друг с докосващи се рамена - зигзаг;

- поредица от един до друг разделени (недокосващи се рамена);

- два знака един до друг с докосващи се рамена – w (в немския и английския езици се е запазил спомен за неговото формиране като двойно „v”/”u”);

- два знака един до друг с частично препокриване на рамената (например, емблемата на автомобилите „Фолксваген”) и др.

В заключение да подчертаем, че използването на знаците, особено на родовите, няма случаен характер. Вероятно е свързано с подсъзнанието и изразява същността на конкретната (отделната) личност (индивидуалност).

 

3. Обем на информация при различните нива на контакт с представители на Космическата Йерархия; можем да го степенуваме по следния начин:

- телепатичен обмен – информацията между двете страни на контакта се осъществява чрез пакети от информация – мисли (мисълформи), които в човешкото ни съзнание се превеждат в членоразделна реч. Според публикувани източници, така се осъществява диалога между човека и представители на ИЗЦ, някои астрални същества (Светци) и др. Вероятно това е основната форма за обмен на информация на астрално ниво;

- предоставяне на информация във вид на последователни картини, наподобяващи „прожекция като на филм”;

- предаване на информация чрез предоставяне на „образ” за определено събитие. В този случай контактьорът - получател на информацията, добива цялостна представа за конкретното събитие и за неговите участници – получава знание за всеки участник в събитието, за неговите мотиви; може да се връща назад във времето или да разглежда произтичащото бъдеще, свързано със събитието и т. н. Вероятно такъв обмен на информация се предоставя чрез представители от по-високите нива на Космическата Йерархия. От това следва, че „образът” е форма за обмен на информация на сравнително по-високи нива;

- обмен на информация чрез „знаци”. Вероятно това е най-високото ниво за обмен на информация, който бихме могли да си представим. Може би той се реализира на ниво „Създатели” от Космическата Йерархия. Към този извод ни навеждат направените по-горе  разсъждения за информационното съдържание на кристала на водата – „снежинката”.

 

4. Богове

Информацията за „човешките богове” е твърде разнообразна и противоречива. Тук ще се опитаме да разгледаме някои страни на проблема от позициите на провеждания анализ. (Все пак да не забравяме, че ограничените ни човешки възможности позволяват да се докоснем само частично, ограничено, субективно до проблема.)

4.1. Версии

Битуват редица версии за „човешките богове”, три от които представляват интерес за нас:

- съществува един Бог, който се е представял на хората през хилядолетията по различен начин (с различни лица);

- има един единствен истински Бог, а всички останали са неистински (езически); версия, която се застъпва в монотеистичните религии и се поддържа от съвременната наука;

- много и различни „богове” са се представяли пред човешките същества през хилядолетията.

За нас най-вероятен е третият вариант. Приемаме, че Създателят не е в състояние пряко да общува с хората, защото е изключително мощни енергии, несравнимо по-мощни от звездите, галактиките и вселената, които е създал. Той би могъл да общува с хората само и единствено чрез свои представители (посредници). В този случай приемаме, че понятието „богове” е човешки термин, използван за същества от Космическата Йерархия.

4.2. Йерархия на „боговете”

Разнообразието от богове, описани в литературата и легендите, е толкова голямо, че е естествено да допуснем съществуването на Йерархия на боговете в твърде широк диапазон.

4.3. Образ на „боговете”

Доколкото е известно познатият ни физически образ (облик) на човека все още се запазва на ниските нива на Астрала. В редица публикации са представени разкази на починали или на изпаднали в клинична смърт, в които те описват срещи със своите близки – млади и красиви. На по-високите астрални нива преобладават (надделяват) енергиите на органите и познатият ни вид на физическото ниво се размива.

Някои от боговете, например египетските, индийските и др. са представени във физически образ. Това ни дава основание да предположим, че човешки същества в древността са имали възможност да ги „видят” и да ги опишат.

Приемаме, че описваните човешки богове в образ биха могли да бъдат същества с астрални, етерни или физически тела.

4.4. Външен вид на „боговете”

- хуманоиден – основната част от индийските „боговете” и др.;

- животински, на птици, на земноводни – египетски „богове”, индийския „бог” Генеша и др.

- без образ (невидими) – например боговете от монотеистичните религии и др., въпреки, че християнският бог е изобразяван понякога като белобрад старец.

4.5. Произход на „боговете”

- земен произход: представители на лемури и атланти - вероятно те са работили за еволюционното израстване на човешките същества преди и след унищожаване на техните раси;

- космически произход: представители на Космически култури (цивилизации), които са дошли от Космоса на планетата Земя в помощ за еволюционното израстване на човешките същества; например, в публикувани източници като такива се представят „боговете” на древен Египет: богиня Хатор (хаторите пристигат от Венера), боговете Озирис, Изида и др. (пристигат от Сириус) и т. н.

- естествено е да приемем и смесен вариант – част от „боговете” на Земята произхождат от лемурийската и атлантската раси, а други са представители от различни Космически култури.

Но и при трите варианта „боговете” са притежавали много по-високи духовни нива от човешките същества, поради което са били възприемани (разглеждани) като „богове”.

 

5. Род Дуло

Досегашните ни изследвания водят към извода, че съвременните ни представи за понятието „род Дуло” са твърде ограничени и материалистични в сравнение мисленето на древните българи, които са притежавали значително по-висока духовност; те са били са отворени към Космоса и са осъществявали пряк диалог с представители от Космическата Йерархия. Следователно понятието „род Дуло” надхвърля (излиза от) границите на нашите съвременни представи за роднинска (генетична) връзка „родител – деца – внуци” и би следвало да се свързва с Космоса и с предхождащите ни култури (раси) – лемурийска и атлантска.

Очертават се две направления за обяснение на понятието „род Дуло” и за неговия произход:

- някои лемури и атланти, които преди и след унищожаване на техните раси активно са работили за еволюционното израстване на човешките същества;

- представители от Космически култури, които са дошли от Космоса в помощ за еволюционното израстване на човешките същества.

Доколкото ни е известно родът Дуло е управлявал при лемурите, след това при атлантите, а по-късно и в нашата раса. В такъв случай е естествено да приемем, че родът Дуло има „божествен” произход и би следвало да е свързан с българското (с троичността, с троичните знаци). Т. е. представителите от рода Дуло са изглеждали като богове и са били приемани като такива от тогавашните човешки същества.

 

6. Знак на рода Дуло

Преди всичко би следвало да ни е ясно, знакът в Космоса е многомерен, холограмен и т. н., а при земните ни условия го разглеждаме ограничено, частично, субективно като двумерно (или тримерно) изображение (картинка).

Доколкото ни е известно, знакът на рода Дуло е разновидност Т.11 (виж Илюстрация Знаци). Знакът Т.11, както и знаците на българите са с прави линии и с прави ъгли (с някои изключения); това символизира острота и сила. (Обяснение за знаците на българите е представено в книгата „Тангра” – знак на българите.)

Знакът Т.9 (вариант на Т.11) е със закръгления; той е по-мек, но с по-малка сила. (По същество Т.9 е Т.11, но със закръгления.)

Като други варианти на знак Т.11 можем да посочим:

- разновидности Т.26 и Т.25;

- разновидности Т.15 и Т.14 като символизиращи по-високо еволюционно ниво;

- разновидности Т.29 и Т.28, символизиращи още по-високо еволюционно ниво.

 

7. Използване знака на рода Дуло

В анализите по теми (държави) представяме използването на редица владетелски знаци и преди всичко знака на рода Дуло. Да подчертаем отново: използването на родовия владетелски знак на рода Дуло няма случаен характер и е  обективен критерии за истинност: - той онагледява  българския произход на съответния владетел, носител на знака на рода Дуло;

- надживял е хилядолетията и ни позволява не само разкриване, но и възстановяване на истинската история за съответния владетел (за разлика от фалшифицираната).

Да обобщим: знаците на българите и в частност знака на рода Дуло, като обективен критерий за истинност, от една страна ни позволяват да се докоснем до истинската българска история, а от друга ни предоставят възможност зрънце по зрънце да я търсим, да я събираме  и да я възстановяваме.

Използването на знака на бода Дуло виждаме в няколко направления, две от които се отнасят до настоящата тема:

- като знак на богове;

- като владетелски знак.

Боговете, представяни със знака на рода Дуло, би следвало да са свързани с троичността и вероятно предхождат появата на род Дуло на физическо ниво, т. е. свързването на знака на рода Дуло с някои богове, ни дава основание да направим извод, че в древността представителите на рода Дуло, които са били в контакт с човешките същества са изглеждали като богове и са се запечатали в паметта на поколенията като богове.

На по-късен етап, с потъването в материалността, представители на рода Дуло като владетели (лидери) създават и управляват огромни империи и държави с характерни за тях хармония, ред, законност, сигурност. Тогавашните човешки същества-българи са се гордеели с принадлежността си към тези държави. От друга страна има свидетелства (публикации) за изключително високото отношение (мнение) на другите народи към древните българи. Тук ще посочим само едно от тях - „богари” - хора на бога.

Обобщение по отношение на знаците:

1. Същността на българите е свързана неразривно със същността на троичните знаци. (Понятието „българи” на ниво семантика е твърде късно и се отнася за ограничена част от българите по същност.)

2. Културите/човешките общности, които са използвали троични знаци, от палеолита до нашата съвременност, са свързани същностно с българите.

3. Използването на знака на рода Дуло – Т.11, на ниво богове или владетели, свидетелства (онагледява), че тяхната същност е свързана същностно с рода Дуло, т. е. те са представители на рода Дуло.

4. Използването на знаците на българите и в частност знака на рода Дуло, позволява да се докоснем до истинската българска история и  предоставя възможност за нейното възстановяваме.

5. Изследването на използваните знаци би позволило (предоставило възможност за) обединяване на човешката история в едно цяло като отделните държави и общности във времето бъдат разглеждани като части от цялото със съответната специфика. 

 

 

Част І. „Величие”

Представяме „величието” на българите в поредица от теми – на богове и владетели, носители на знака на рода Дуло. Но истинското величие при българите е духовността, наследена от нашите предци – богове и владетели. Българската духовност има космически характер, защото българите винаги са били отворени към Космоса.

Някои видими прояви (измерения) на българската духовност:

1. Същността на българите е свързана с троичността, използвана като модел особено при създаване живота на планетата Земя – виж кристала на водата – снежинка.

2. Българите сме наследници на боговете-аватари в Индуизма, на боговете-алпи във Волжка България, на боговете от Месопотамия и др. Редица от боговете са били носители на божествения атрибут - „тризъбеца” - знака на рода Дуло, т. е. тяхната същност е била свързана с троичността.

3. Древните ни предци са пренесли духовността през хилядолетията и са я разпространили по цялата планета Земя.

4. Българските хански родове, особено род Дуло, са умеели да създадат и да управляват империи и държави; поддържали са пряк контакт с представители от Космоса, поради което са били ценени и привличани за владетели на различни държави като тюрки, Киевска Рус и др.

5. Българите са създали редица учения (движения) с космически характер като тангризъм, орфизъм, богомилство и др.

Твърде е дискусионен проблемът с християнството. Някои изследователи утвърждават българския произход на Христос. Повече от осем века по българските земи е било разпространено така нар. първоначално (апостолско, космическо) християнство (естествен продължител на тангризма и орфизма), придобило названието ариянство (и вероятно прераснало по-късно в богомилство). На Първия Вселенски Събор под натиска на Константин се приема догматичното християнство. Малко известен факт е, че Константин през целия си живот преследва и унищожава арияните, но в последните дни от живота си той се кръщава при арияните. А Борис налага на българите догматичното християнство в противовес на ариянството. Но и до сега българското народно християнство е запазило редица космически („езически”) измерения (особености, характеристики).

6. Българският календар надхвърля границите на слънчевата система – той има космически характер.

7. Българите притежаваме високо ниво на индивидуализъм (да го разграничим от някои материалистични прояви на Егото). Духовният индивидуализъм е насочен към Космоса и се характеризира с превъзмогването на конформизма, с отделянето от тълпата (стадото) – той е присъщ за високата духовност и постигнато високо еволюционно ниво.

8. Древните българите са сътворявали и произвеждали изделия на изключително високо ниво. За тях вече е писано (например българските ботуши). Тук ще представим само един цитат от летописа Джагфар Тарихи за престижността на „българската шапка”:

През 1024 г. по заповед на Ибрахим (1006-1025), владетел на Волжка България, майсторът Атрак ибн Муса изработил три български владетелски шапки. Ибрахим оставил една от тях за себе си, втората подарил на съюзника си знаменития средноазиатски султан Махмуду Газневи, а третата – на Ярослав (1019-1054), владетел на Киевска Рус. В Русия тази владетелска шапка  била наречена „шапката на Мономах”, тъй като именно внукът на Ярослав – Владимир Мономах (1113-1125) първи я сложил на главата си като корона при встъпване на княжеския престол [Джагфар Тарихы-2:].

 

В "Съдържание" могат да се видят представените теми за древни държави/общности, които са свързани с българското.

 

Част ІІ. „Падение”

Ние, българите, би следвало да осъзнаем, че Силата („величието”), с която са разполагали „боговете” и древните владетели, не е (била) благо, а преди всичко отговорност. И поради това, че някои от тях са нарушили Космическите Закономерности чрез неправомерно използване Силата на троичните знаци, като причина, води до последствия, които пряко ни засягат като техни наследници и понасяме тези последствия като (наша) съдба (карма - „падение”).

Ще се опитаме да осмислим същността на „падението” при българите. Започваме с някои от достъпните ни процеси (причини), които са формирали нашата съвременна съдба (натрупана карма) от най-дълбока древност.

 

1. Натрупване на карма

1.1. Натрупване на карма на ниво „богове”

Нашите ограничени човешки възможности ни позволяват само да правим предположения (допускания) за натрупване на карма на ниво „богове”, осланяйки се на знака на рода Дуло като обективен критерий за истинност. Не ни е известно някой да е писал нещо по тази тема.

Да се опитаме да си представим как културата на лемурите вече е изпълнила своята мисия и как предстои нейната замяна (унищожаване) със следващата по-перспективна. Доколкото ни е известно, от континента Му се извеждат перспективните същества в две направления: на юг – бъдещите създатели на атлантската раса и на север към съвременните територии на Азия, където се осъществява пряка (непосредствена) връзка с хората. Вероятно се осъществява активно подпомагане на тяхното еволюционно израстване. А чрез човешките същества, които са успели да ги „видят” се появяват най-древните човешки „богове”.

С времето атлантите еволюират и достигат своя апогей, но предполагаме, че вече са нарушили някои Космически закономерности – създаване на хибриди между човек и животно и др. Времето тече неумолимо. Атлантите са изпълнили своята мисия. Предстои тяхната замяна (унищожаване) със следващата по-перспективна раса – на вида Хомо сапиенс. От Атлантида на изток и на запад са изведени перспективните в еволюционно отношение същества. Отново се осъществява пряка възможност за общуване с човешките същества и вероятно се появяват нови човешки „богове”.

Как се е осъществявало натрупване на карма на ниво „богове”?

В летописите са запазени спомени за унищожителни войни от най-дълбока древност. Например, атлантите унищожават империята Рама, която е обхващала територии от съвременна Индия до Афганистан; използвани са много мощни оръжия. Водят се войни между атланти и хиперборейци, които довеждат до тяхното взаимно унищожаване.

Чрез летописите се е запазила информация за „война между боговете”, които използват много мощни „оръжия на боговете”. Например от приведените илюстрации се вижда как богиня Дурга използва оръжие във вид на „тризъбец” – Т.11, знак на рода Дуло (виж в тема Индия-1). Редица други „богове” използват оръжие във вид на комбинация от два сдвоени троични знака Т.11 – „мълния” (виж теми „Мълния”-1 и „Мълния”-2). Илюстрациите показват как „богове” хуманоиди унищожават „богове” нехуманоиди. (Очевидно това е останало в паметта на човешките същества.) А тъй като няма случайност при използване на знаците, можем да направим извод, че „боговете”, използвали троични знаци като оръжие, би следвало да имат троична същност, за да ги употребяват. (На нас, човешките същества, е трудно да си представим как троичният знак може да има толкова голяма (разрушителна) сила.)

Заложеният троичен модел във водата ни дава основание да отбележим неговата решаваща роля при създаване живота на планетата Земя. По замисъл човешките същества са били създавани с троична същност. Обаче през цялото време на еволюцията, планетата Земя е била посещавана от различни Космически култури и те са се включвали по свой начин в този процес. Допускаме, че някои от тях са внедрявали свои продукти (хибриди, творения), които са се отличавали от първоначалния замисъл на Създателите, с което са „замърсявали” троичността. От легендите и митовете можем да съдим за някогашно съществуване на планетата Земя на нехуманоиди от животински вид, земноводи, великани, лилипути и др. А сега ги няма. Приемаме, че те са били „отстранени”, за да се запази чистотата на генома съгласно първоначалния замисъл.

И това може би е една от основните причини за война между „боговете -  стремежът на Създателите за възстановяване на първоначалния замисъл за ролята на троичността в същността на човешките същества. Но допускаме, че някои от „боговете” или техните наследници са се „престарали” с използване на „оръжието на боговете”, с което са създали предпоставки за първоначално натрупване на карма. А троичността се е запазила преди всичко в същността на българите, т.е. ние сме преки наследници на тези „богове”.

 

1.2. Натрупване на карма на ниво владетели

Представените илюстрации по темите в Част І „Величие” онагледяват, че български хански родове (от рода Дуло и др.) са създавали и управлявали огромни империи и държави.

Позитивната страна на този процес е, че български хански родове са умеели да организират добре държава; всеки отделен жител е знаел своето място, задължения и отговорност и се е гордеел с принадлежността си към своята държава.

Практически тези владетели са нямали съперници, но вероятно са нарушили някои Космически закономерности чрез „Силата”, с която са разполагали (им е била предоставена). На определен етап от Космоса им е изпратено разделение, мания за величие, противопоставяне. А някои от тези български владетелите са се стремили да докажат своето „величие” преди всичко пред българската държава, от която са произлезли и са въвличали във военни действия огромни маси хора. Противопоставянето между български владетели в древността вероятно е една от основните причини, от които произтича съвременното ни „падение”. Можем да разграничим няколко страни (измерения) на това противопоставяне.

1.2.1. Противопоставяне между владетели от управляващия род Дуло.

Например, Меровингите, които са от рода Дуло (виж тема: Български свидетелства в историята и в съвремието на Франция), изграждат силна Франкска държава. С времето започва раздробяване на държавата между наследниците. Следва мания за величие и властване (високата духовност се материализира, Азът се преобразува в Его), съперничество, противопоставяне и братоубийствени войни, които довеждат до краха на Меровингите. В частта „Величие” могат да се видят и други подобни примери.

1.2.2. Противопоставяне между владетели на различни държави от рода Дуло.

Например, хуните, възглавявани от Атила от рода Дуло, разрушават боспорските градове и унищожават Боспорското царство, управлявано в същото време от владетели от същия род Дуло; причиняват огромни страдания на хората, населявали големи европейски територии, през които са преминавали. И от тогава е останало това понятие „хуни” като маса (тълпа), която унищожаваща всичко по своя път.

2.3. Противопоставяне между държави с владетели от различни български хански родове. Например, монголите, ръководени от Чингизхан от рода Дуло, водят продължителни войни с Волжка България. Внукът на Чингизхан – Бату (Батый) превзема и разрушава Волжка България, вероятно ръководена тогава от друг български хански род; преминава през Киевска Рус, ръководена от Рюриковичи от рода Дуло и продължава към Западна Европа.

 

1.3. Натрупване на карма в България

Разграничаваме две направления:

1.3.1. Древност

Поредното сериозно натрупване на карма вероятно се осъществява при хан Борис, който под натиска на Византия приема догматичното гръцко християнство. За да запази властта си, избива 52 български хански рода. Тези събития, може би и преследването на богомили са „преляли чашата на съдбата” и са отключили изплащането на натрупаната карма при българите чрез страдание.

1.3.2. Близко минало

Продължаващо натрупване на карма наблюдаваме след Освобождението през 1878 г. чрез острото противопоставяне между политици и властимащи в България преди всичко в интерес на чужди сили.

 

1.4. Съвременно натрупване на карма

Ако обобщим анализа до тук, можем да направим извод, че при някои владетели при древните българи се наблюдава абсолютизация (превъзнасяне) на собственото мнение над мнението на другите и невъзможност за поемане на отговорност чрез осъзнаване на последствията от своите дела.

Подобни прояви можем да наблюдаваме и в нашето съвремие след хиляди години.

1.4.1. Някои българи изразяват собствено мнение като го считат за най-вярно, най-правилно, най-истинно, без да са в състояние да осмислят (допуснат), че другият до тях (срещу тях) мисли по същия начин. Т. е. наблюдаваме как собственото мнение се приема за абсолютна истина, не се зачита (игнорира се) мнението на другия, което е предпоставка за противопоставяне.

1.4.2. Освен това някои българи не са в състояние да поемат отговорност за собствените си действия. Това особено ярко се вижда при политиците, за които придобивките чрез партийността са тяхно благо, а за проблемите са виновни другите. Същото се наблюдава и при някои българи на ръководни длъжности, които приемат с удоволствие благата от заеманата позиция, но не са в състояние да понесат отговорност при възникване на проблеми.

1.4.3. Продължаващо натрупване на карма чрез остро противопоставяне между политици и властимащи в България в интерес на чужди интереси. И то се експлоатира успешно чрез „подклаждане” и поддържане на конфронтация между българите.

От една страна наблюдаваме процес на изчистване на карма чрез страдание, а от друга продължава Съвременното натрупване на карма продължава

И в двата случая се създава ситуация за натрупване на карма. Докога?…

 

2. Какво ни си втълпява

Според съвременната официална история, с идването на прабългарите, водени от хан Аспарух, на територията на съвременна България е създадена Първата Българска държава. След това прабългарите са се претопили в славянското море и е останало само името им. Освен това, кой ли не е минавал по българските земи, поради което при съвременния български етнос не може и дума да става за съхранена българска генетичност.

Освен това се счита, че хан Кубрат е успял да обедини българите във Велика България; след смъртта му неговете синове са се разпръснали и от българите от Велика България” са останали само спомени. Имало е още и Волжка България, но след нейното завладяване от монголите и след превземането на Казанска България от Иван Грозни, българите са се претопили и са изчезнали на територията на Русия.

Като че ли всичко това вече се е превърнало в неопровержими истини и ако е имало нещо друго, то безвъзвратно е унищожено и изгубено и никой не е в състояние да промени каквото и да било. Да, това е така според твърденията на съвременната историческа наука. А така ли е в действителност? Казваме Не!” и ще се постараем да го обосновем.

 

3. „Демократичният преход”

Едва ли някой ще се изненада, ако определим „демократичния преход” след 1989 г. като криминален. Някои хора се възползваха от ситуацията и:

- разграбиха създаденото от българите;

- за да избягнат правосъдие, разрушиха държавността в България;

- сринаха промишленост, селско стопанство, наука, правосъдие, образование, здравеопазване;

- за да се спасят от наказателно преследване и заблудят българите, истинските виновници за тези процеси създадоха редица митове за „вината”.

И всичко това ставаше с активното участие на Запада. А интересът се оказа твърде съществен:

- бяха изнесени (стотици) милиарди от България към западни банки;

- западни фирми придобиха на безценица стратегически български производства;

- беше ликвидирана каквато и да било българска конкурентност;

- предостави се неограничен достъп на небългарски стоки и услуги за сметка на разрушената българска промишленост и селско стопанство.

И всичко това се постигаше като в управлението на страната постоянно се поддържаха хора, които да работят в техен небългарски интерес.

Интересен парадокс: докато крадците (бандитите) рушаха държавността в България, разграбваха създаденото от българите и изнасяха откраднатите капитали към западни банки, Западните държави непрекъснато ги поощряваха: „Браво, вие сте демократи! Продължавайте, това е процес на първоначално натрупване на капитали!” А когато поддържаните от тях бандити (крадци) започнаха да крадат пари от ЕС (тези хора могат само да рушат и да крадат, те не са в състояние да съграждат), представители от същите Западни държави дружно нададоха вой и стовариха вината върху България и върху българите. И започнаха едни санкции…

Има още един интересен феномен – част от българската аристокрация и „интелигенция” е насочвала вниманието си навън и се е прекланяла пред блясъка на чуждоземното (понякога само за „потупване по рамото”). Да си припомним какво е било преклонението на български аристократи пред блясъка на ромейските владетели преди падането на България под византийска власт (вероятно не е минало без външно въздействие). А противопоставянето между царските наследници преди падането на България под турска власт? А след Освобождението – непрекъснатото деление на -фили и -фоби? А сегашното безусловно преклонение пред „западното” и „европейското”?

Да уточним: крадците могат да съществуват само със (чрез) себеподобни - те не могат да понасят личности, които биха могли да им потърсят сметка, т. е. „българският политически елит” по същество през всичките тези години е бил в услуга на бандитите и не е било възможно да бъдат допуснати до управлението истински специалисти. От това следва, че цялата обществена система – администрация, здравеопазване, наука, образование, медии, съд, полиция и др. е пропита от тази криминалност. А кадърните българи? - или са „натикани в миша дупка”, за да нямат право на глас, или са прогонени от България – бандитите нямат нужда от тях.

 

4. Някои обобщения

4.1. Ние, българите, притежаваме специфичен геном (български ген); надарени сме с високи интелект и духовност, и много положителни качества; постигнали сме много високо еволюционно ниво на развитие, но си имаме и недостатъци. Наш дълг е да успеем да изясним своите проблеми и да се отърсим от това, което ни пречи.

4.2. Българите в древността са били толкова организирани и силни, че по същество не са имали достойни противници. И това вероятно е породило в някои тях чувство за превъзходство над другите. Следват претенции (мания) за величие и властване, и произтичащото от това – противопоставяне, натрупване на карма от нашите предци, резултат от която е нашето съвременно „падение” и изплащане на натрупаната карма чрез страдание.

4.3. Българите, жители на мощната държава в миналото, са били горди с принадлежността си към нея, но вероятно при някои от тях гордостта е преминала в надменност. Това ни предположение се основава на последвалите събития като „смачкване”, „пречупване” на българската гордост: в продължение на близо 500 години българите сме били тотално обезправени: отвлекат ти близък човек за пазара на роби – няма на кого да се оплачеш; отвлекат ти момчето за еничар – няма на кого да се оплачеш; да не говорим за изнасилвания, убийства, насилствено ислямизирани и др. – няма на кого да се оплачеш – поколение след поколение – около 20-25 поколения - мощна социална преса. Огромна е ролята на социалното въздействие, но геном не се променя със социални средства – неговата устойчивост се измерва с много хиляди години. Ето и това е необходимо да осъзнаем!

4.4. Чрез представената информация в частта „Величие” се вижда, че почти всяка една от съвременните държави, в това число и така наречените „Велики сили”, е „заимствала” част от българската история, абсолютизирала я е и сега с гордост заявява: „Вижте колко е велика нашата история”. И всички те предпочитат българите да изчезнат, за да остане тяхната фалшифицирана „велика” история. Една лъжа повторена хиляди пъти започва да прилича на истина, но тя никога не може да стане истинна.

Могат да бъдат посочени много примери. Например, да погледнем към Франция, която се счита за една от „Великите сили”. Би ли се съгласила тази Франция да признае, че първата й държавност е създадена от български владетели от рода Дуло (виж тема: Български свидетелства в историята и в съвремието на Франция); че през всичките около 1500 години след това французите са използвали български троични знаци; че съвременната френска гордост – автомобилите Ситруен и Рено са с емблеми от знаци на българите и др.? Вероятността сега е твърде малка! Т. е. такива като Франция ще продължават да притискат България и ще търсят кусури на българите. Интересно докога…

4.5. Натискът (стремежът) за унищожаване на българите и българската държавност върви по няколко направления:

- чрез разгонване на българите от България - напусналите България вече надвишават 1,5-2 милиона, но точната им цифра не е известна;

- чрез поддържане на ниво на крайна бедност за съществена част от българите, особено за пенсионерите и др.;

- чрез физическо унищожаване останалите българи в България чрез ликвидиране на системите на здравеопазване, образование, култура и др.

4.6. Има и още нещо: територията на България е уникална на планетата Земя с уникална и силна позитивна енергетика. Много се стремят към придобиване на нашата територия. И тъй като отдавна е отминало времето за военно завладяване на чужда територия, намерено е „мирно” решение на проблема чрез унищожаване на българите, т. е. необходима им е България, но без българите.

4.7. Съвременно разслоение

Счита се, че живеем в крайни времена, в които всеки избира своето място. Можем да разграничим няколко направления:

4.7.1. Духовност/материалност.

4.7.1.1. В духовен план - духовно разграничаване. Ако си представим постигнатата духовност от човешките същества във вид на стълбица (йерархия), то на върха са най-духовните хора, които се стремят да живеят по законите на Духовността (Космоса). Очевидно количеството им е ограничено. На най-ниско ниво са хората, в които преобладава грубата материалност. Тяхното количество вероятно е по-голямо от духовните. В средата се намира основната маса човешки същества, които се влияят от двете крайни нива, т. е. едни се ориентират към духовността, а други – към материалността.

4.7.1.2. В материален план (материални проявления) - съществено разслоение по материално благосъстояние.

4.7.2. Позитивност/негативност. В наше време въздействието (натискът) на негативността достига до крайни размери. Конкретен пример са медиите, които под външно влияние приеха, че новина е тази, която съдържа негативност.

И в тази обстановка всеки избира своето място. Въпреки натиска, изявите на духовност и позитивност вероятно ще се засилват, тъй като все повече хора ще осъзнават пагубното влияние на негативността.

4.8. Получава се една твърде превратна картина въз основа на твърденията на съвременната наука (западната култура), че ние сме земни същества; че животът на планетата Земя е уникален и се осъществява по земни (природни) закони; че законът и съдът са тези, които определят вината и т. н. Възприетата от нас постановка онагледява, че ние, човешките същества, сме космически същества; че планетата Земя и Слънчевата система са само ограничена малка част от Космоса; че Космическите Закономерности управляват живота и на планетата Земя, включително и на човешкото общество. Сериозната разлика се състои в твърдението, че престъпник на планетата Земя е този, който е нарушил земните закони и е осъден от съда, а този, който успее да се измъкне от правосъдието е невинен до доказване на неговата вина. А според Космоса - всяка постъпка е явна, включително и мислите, свързани с нея, поради което не е възможно някой да избегне справедливост и възмездие, т. е. за своите действия всички ние сме отговорни пред Космическите Закономерности и всеки от нас носи пълна индивидуална отговорност.

4.9. Известно е, че предвид ниското ни еволюционно ниво, единственият начин за еволюиране е страданието - форма за духовно израстване чрез пречистване. Но целият този процес на „падение” има и своите положителни страни - плюсът се състои в това, че чрез страданието нараства вероятността да дойде денят, когато ще бъде изплатена кармата ни.

Ние, българите, е необходимо да осъзнаем, че не би следвало да разглеждаме настоящото ни състояние на страдание като беда , а като път и отговорност за осмисляне и преодоляване на минали действия, които са ни довели до това ни състояние и с достойнство да осъзнаем и преодолеем съвременното си състояние.

4.10. От анализа и обобщенията до тук се вижда, че нашите изводи съществено се различават от властващата в момента съвременна тотално фалшифицирана история. И тази фалшификация е била насочена преди всичко срещу българите, които виждаме, че са били в основата на човешкото общество. И тази фалшификация е осъществена и продължава да властва благодарение на представителите (властващите) от различни държави.

 

5. Предстоящо бъдеще

Това е най-сериозната и най-трудната част в темата. Защото нашето съзнание като човешки същества е ограничено в рамките на тримерното пространство и линейното време, защото нямаме възможност да прозрем предстоящото бъдеще, лишени сме от възможност да видим бъдещите последствия от евентуалните си сегашни действия и т.н. Остава ни възможността да разглеждаме различни варианти като вероятностни.

Няколко възможни сценария:

5.1. Ако продължи обстановката в съответствие с последните двадесетина години, прогнозите са за постоянно топящо се българско население и евентуално изчезване на България.

5.2. Ако изплатим кармата си, вероятно ще минем към процес на Ново Възраждане с възможности за ново духовно извисяване.

5.3. Продължаващо трупане на нова карма чрез противопоставяне между политици и властимащи, разделяне на българите по различни признаци и тяхното противопоставяне - вариант, който се налага (натрапва) успешно от недоброжелателите на българите.

5.4. Защо нашите Създатели, след като са работили в продължение на поне 4 милиарда години и след като са ни създали с толкова любов и с такива добродетели и възможности, не ни помогнат сега? Отговор може да се търси в няколко направления:

- в Космоса помощ се допуска само при поискване - никой няма право да се намесва в свободната воля на  другия. Следователно помощ можем да получим само ако я поискаме (както трябва);

- очевидно нашите Създатели са предоставили повече възможности (Сила) на древните българи отколкото те са били в състояние да осъзнят, защото някои от тях вероятно са ги използвали неправомерно - възгордяване и превръщане на Азъ в Его, мания за величие и тъй като са нямали достойни съперници е последвало разделение, съперничество, противопоставяне, въвличане на огромни маси във военни действия за задоволяване на лични амбиции и т.н. А такава злоупотреба предизвиква санкцията и за двете страни: за тези, които са злоупотребили - карма и вероятно, доколкото можем да осъзнаем, още по-тежка за тези, които са предоставили повече възможности (Сила), които създаваните не са осъзнали и са злоупотребили с тях. (Известни са и други подобни случаи – Прометей е разпънат, защото е дал на хората огъня, с който те са злоупотребили.)

Вероятно възможностите на нашите Създатели в момента са ограничени и на преден план излиза изчистването на кармата ни чрез страдание.

 

6. Преодоляване на карма

И така: ние, българите, вече повече от 1000 години (с някои прекъсвания) сме в процес на страдание и изплащаме формираната (натрупаната) от нашите предци съдба (карма). Ще разгледаме два възможни варианта:

6.1. Търпеливо страдаме в очакване да дойде денят, в който ще успеем да изплатим кармата си и ще престанем да страдаме. Да, но този ден не е известно нито кога ще дойде, нито дали въобще ще дойде, тъй като продължаваме да трупаме нова карма.

.2. Всички българи активно да работим за преодоляване (изчистване) на натрупаната карма.

Процесът за преодоляване на кармата е разработван в публикуваната литература. Тук ще обърнем внимание на две негови страни: 1) осмисляне на самата карма и 2) причините за нейното възникване и натрупване. Първата част от настоящата тема („величие”) цели изясняване на причините за кармата при българите. Във втората част („падение”) се опитваме да осмислим  същността на кармата и предлагаме подход за нейното преодоляване.

 

7. Решение (изход)

Известно е, че съществуват много възможни решения и различни подходи като изход от всяка ситуация. Тук ще посочим един широко разпространен системен подход за решаване (изход) на проблеми. Формулираме три негови стъпки (етапи):

7.1. Описва се изходното състояние на обекта - в нашия случай съвременната ситуация при българите.

7.2. Описва се бъдещото (желаното) състояние на обекта - определя се целта, която би следвало да се постигне в края на процеса.

73. Избира се подходящ път и подходящи средства за постигане на избраната цел.

По няколко думи за всеки един етап:

 

7.1. Съвременната ситуация в България

Официалната съвременна оценка за България е:

- малка държава с ограничени енергийни ресурси, българите сме най-бедните в ЕС, масово ширеща се корупция и т. н.;

- социологически проучвания сочат, че българите считат себе си за най-нещастни в Европа. (В подсъзнанието на всеки българин се съхранява спомен за минала принадлежност към мощна, добре организирана държава, в която всеки си знае мястото, спазва установения ред и се чувства горд за принадлежността си към нея. Естествено е сблъсъкът между миналото на подсъзнателното ниво и съвременната действителност да предизвикват в българите чувство за нещастност?!);

- най-голям демографски срив с постоянно топящо се население;

- срината държавност;

- разрушени промишленост, селско стопанство, култура, образование, здравеопазване и т.н.;

- криминално разграбване на създаденото от българите;

- продажни и корумпирани политици;

- изгонени от България специалисти, подчинена интелигенция;

- обикновеният българин е доведен до състояние на отчаяние, безперспективност;

- платена журналистика, която избира своето оцеляване чрез мултиплициране на  негативизма;

- подрастващото поколение се възпитава в безпътица и безперспективност, пропаганда на секс, цигари, алкохол;

- унижено достойнство при българите;

- държавата е овладяна от (в ръцете на) продажни политици и „бизнесмени”, които се интересуват само за себе си.

 

7.2. Желано бъдещо състояние на българите, цел:

- възраждане на българите, осмисляне същността и отговорността на българите;

- преход към качествено нова духовност;

-  възвръщане чувството за достойнство и благородство при българите, защото човек, който притежава достойнство и благородство не робува на „Егото”, а развива „Азъ” в себе си; умее да прощава; не би посегнал на чуждото; не би излъгал; не би завиждал; не би наранил; не би нагрубил; не проявява агресивност или негативност;

- възстановяване усещането на българина за космичност;

- възвръщане на човешката общност в семейството на Космическите култури.

 

7.3. Избор на подходящ път, средства и подходи за постигане на избраната цел.

Досега нашето високо българско самочувствие и индивидуалност са имали негативна, разрушителна насоченост – претенции за величие и непрекъснато противопоставяне. Сега би следвало да насочим своето високо българско самочувствие в позитивно, градивно направление – българите сме в състояние да сътворим и да създадем най-хубавото, най-възвишеното и да насочим своята висока духовност към любовта. Да подчертаем: задължителните условия са любов и позитивност.

И за да тръгне всичко това е необходимо ние, българите, дружно да се хванем и да решим своите проблеми.

Целият процес би могъл да се подпомогне чрез избор на подходящ девиз за българите.

 

8. Девиз

Един от възможните варианти е:

Ние, българите, сътворяваме с любов най-съвършеното, най-възвишеното!

Уточняване на използваните понятия:

- всяка една човешка дейност може да бъде превърната в творчество – творчеството е в същността на българите;

- понятието „съвършенство” свързваме с материални измерения, с физическото проявление на духовността;

- понятието „възвишеност” свързваме с космическите измерения на духовността.

Приемането и утвърждаването на такъв девиз позволява извеждане на българите от съвременното ни състояние; преход към Ново Възраждане чрез надделяване на позитивността над негативността и насочване на индивидуализма на българина в градивно направление.

 

Има достатъчно обективни предпоставки, които свидетелстват, че ние, съвременните хора, живеем в крайни времена и вероятно ще бъдем свидетели на развръзката. И проблемът се състои в цената, която вероятно ще се плаща при предстоящия преход. Изборът е наш…

 

Източници:

Джагфар Тарихы-2: URL: http://baltavar.narod.ru/JakfarGlav.html

Милев и др. 1979: Ал. Милев, Й. Братков, Б. Николов. Речник на чуждите думи в българския език. София, Наука и изкуство, 1970.

Речник: Андрейчин, Любомир, Любен Георгиев,Стефан Илчев, Никола Костов, Иван Леков, Стойко Стойков, Цветан Тодоров. Български тълковен речник. Трето издание. София, Наука и изкуство, 1973.

Томов 2003: Томов, Васил. «Тангра» - знак на българите. София, Зимек-99, 2003.
Томов 2005: Томов, Васил.По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност. София, Зимек-99, 2005.
Томов 2009: Томов, Васил.По следите на знак «Тангра». Докосване до същността на българите. София, Зимек-99, 2009.

Libbrecht 1999: Kenneth G. Libbrecht, Caltech. SnowCrystals.com. Designer Snowflakes – Part One, The Art of Growing Snowflakes, Snow Stars. Page views since 1999. URL: http://www.its.caltech.edu/~atomic/snowcrystals/

 Назад към:  Начало  или  Съдържание