Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите

3.5.93. Връзки - Т.27.аб


3.5.93. Гърция – връзки Т.27.аб, ІV-І хил. пр.н.е.

Анотация
Разгледани са само три групи комбинации между знак „˅“ (Т.27.а) и знак „˄“ (Т.27.б) един до друг, използвани в древността на територията на съвременна Гърция.
На земите на България и Гърция (и не само) е съществувала единна култура поне от VІІ-VІ хил. пр.н.е. Тази култура не би могла да се нарече „древногръцка“, защото гърците са дошли на Балканския полуостров около ІІ хил. пр.н.е.; не би могла да бъде наречена тракийска, защото понятието  „траки“ се отнася за населението, което е обитавало земите на България около ІІ хил. пр.н.е. Използваните знаци показват/онагледяват, че същността на това неселение е била свързана с троичността, с троичните знаци на българите, т.е. това са били българи.

Съдържание:
3.5.Връзки-Т.27.аб-Зигзаг
България, VІ хил. пр.н.е.                                        Илюстрация №   1 - Илюстрация №   3
Циклади, ІV-ІІ хил. пр.н.е.                                       Илюстрация №   4 - Илюстрация №   5
Пелопонес, 2200-2000 г. пр.н.е.                             Илюстрация №   6 - Илюстрация №   9
Крит, 1700-1450 г. пр.н.е.                                        Илюстрация № 10 - Илюстрация № 12
Йонийски острови, 1400-1100 г. пр.н.е.                 Илюстрация № 13
Хубавата Елена, около 500 г. пр.н.е.                     Илюстрация № 14
3.5. Връзки-Т.27.аб-Щрих
България, VІ хил. пр.н.е.                                         Илюстрация № 15 - Илюстрация № 17
Крит, 3000-2000 г. пр.н.е.                                        Илюстрация № 18 - Илюстрация № 20
Пелопонес, 2200-2000 г. пр.н.е.                             Илюстрация № 21 - Илюстрация № 24
Йонийски острови, 1400-1100 г. пр.н.е.                 Илюстрация № 25
Беотия, VІІІ в. пр.н.е.                                               Илюстрация № 26
3.5.Връзки – Знак Т.27.а и знак Т.27.б с препокриване
България, VІ хил. пр.н.е.                                         Илюстрация № 27 - Илюстрация № 29
Пелопонес, 2200-2000 г. пр.н.е.                             Илюстрация № 30 - Илюстрация № 31
Йонийски острови, 1400-1100 г. пр.н.е.                 Илюстрация № 32
Беотия, VІІ в. пр.н.е.                                                Илюстрация № 33
3.5.Връзки – Знак Т.27.а и знак Т.27.б с препокриване и зигзаг
Родос, 700-680 г. пр.н.е.                                         Илюстрация № 34
3.5.Връзки – Знак Т.27.а и знак Т.27.б с препокриване и щриховка
Крит, ХІІ в. пр.н.е.                                                    Илюстрация № 35

3.5.93. Връзки-Т.27.аб-Тъмни векове

Тъмни векове, ХІ-VІІІ в. пр.н.е.                               Илюстрация №  36 - Илюстрация №  40

 

На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” да получим възможност за докосване до някои малко известни страни от древността (историята) на Гърция.

Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите

 

3.5.Връзки-Т.27.аб-Зигзаг
България, VІ хил. пр.н.е.
Кремиковци, VІ хил. пр.н.е.

Илюстрация № 1
Орнаментални композиции върху столчето. Мотиви. Кремиковци, VІ хил. пр.н.е. [Николов 2002: Tabl. 3]. (Поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б един до друг в зигзаг.)

Кърджали, VІ хил. пр.н.е.


Илюстрация № 2
Орнаментални композиции върху столчето. Мотиви. Кърджали, VІ хил. пр.н.е. [Николов 2002: Tabl. 3]. (Поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б един до друг в зигзаг с успоредни линии на рамената на знака.)

 

Чавдар, VІ хил. пр.н.е.


Илюстрация № 3
Орнаментални композиции. Външна страна. Мотиви. Чавдар, VІ хил. пр.н.е. [Николов 2002: Tabl. 4]. (Поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б един в друг и един до друг в зигзаг.)

 

Циклади, ІV-ІІ хил. пр.н.е.                                 
Филакопи, ІІ хил. пр.н.е.

        

Илюстрация № 4
Дамата от Филакопи. Статуетката е открита в селището Филакопи и е датирана в Късния Циклади период; представлява жена, която се приема за божество. Под влиянието на фигурите от Миной тя е изрисувана с устойчиви цветове и с геометрични изображения. Археологичен музей Милос [pinterest.com/pin:]. (Поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б един в друг и един до друг в зигзаг;  поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б един в друг и един до друг със зигзагообразна линия между тях; долу: поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б един до друг в зигзаг; на шията има още една поредица от знаци, но не е ясна.)
Цикладските острови или Циклади (Cyclades, гр. Κυκλάδες, Кикладес) са островна група в централния регион на Егейско море, част от територията на Гърция. Представляват група от над 200 острови, образуващи няколко гирлянди опънати от северо-запад към юго-изток, 1/3 от тях са малки [Циклади:].
Филакопи (Phylakopi) е селище на остров Милос (Milos) в Егейско море, част от островите Циклади (Cyclades), Гърция [Милос:].

 

Антипарос, 3200-2800 г. пр.н.е.


Илюстрация № 5
Керамична цилиндрична кутия (pyxis) с кръгъл капак и врязан зигзагообразен рисунък, открита в Антипарос, Циклади, 3200-2800 г. пр.н.е. [Cycladi-cypot1:]. (Знак T2 (тук по изключение показваме красив зигзаг, формиран чрез знак Т.2) прав и обърнат вариант един в друг и един до друг.)
Антипарос (Antiparos) е малък остров в южно Агейско море в сърцето на Циклади [Antiparos:].

 

Пелопонес, 2200-2000 г. пр.н.е.
Пелопонес, Лерна, 2200-2000 г. пр.н.е.



Илюстрация № 6
Мотиви, версии за черно върху бяло, противоположни диагонали, открити в Лерна,  Пелопонес (Peloponnese), 2200-2000 г. пр.н.е. Всеки мотив от тази декоративна категория е съставен от група паралелни диагонални линии [Jeremy Rutter 1995:]. (Поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б един до друг с успоредни на рамената линии за енергийно подсилване.)
Пелопонес (на гръцки Πελοπόννησος, Пелопонисос) е полуостров в Гърция, оформящ най-южния край на Балканския полуостров [Пелопонес:].
Лерна (Lerna) e историческа местност в класическа Гърция на източното крайбрежие на Пелопонес, недалеч от съвременното селище Мили. В Лерна са отбелязани пет последователни етапа в периода около 2500-2200 г. пр.н.е. [Лерна:].

Пелопонес, Лерна, 2200-2000 г. пр.н.е.


Илюстрация № 7
Мотиви, версии за черно върху бяло, триъгълници, открити в Лерна,  Пелопонес (Peloponnese), 2200-2000 г. пр.н.е. [Jeremy Rutter 1995:]. (Варианти на поредици от знак Т.27.а (единичен и един в друг) и знак Т.27.б (единичен и един в друг) един до друг в зигзагообразна линия.)

Пелопонес, Лерна, 2200-2000 г. пр.н.е.

 
Илюстрация № 8
Лерна, церемониален съд за пиене, мотиви, керамика 2200-2000 г. пр.н.е. [Lesson 8:].  (Поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б в зигзагообразна линия.)

 

Пелопонес, Лерна, 2200-2000 г. пр.н.е.

 
Илюстрация № 9
Лерна, груб съд за готвене с врязвания, керамика 2200-2000 г. пр.н.е. [Lesson 8:]. (Две поредици от знак Т.27.а и знак Т.27.б, разположени зигзагообразно,  с успоредни на рамената линии.)

Крит, 1700-1450 г. пр.н.е.
Кнос, 1700-1450 г. пр.н.е.

  
Илюстрация № 10
Минойската култура или страници от Бронзовата епоха изобразява Calendar House: следи към времето на Миной от Кнос Лабиринт. Една от залите на двореца Кнос откривателите нарекли „Залата на символите с двойната секира“. Името си тя получила заради издълбаните символи на двойна секира върху западната стена на светлинната шахта. На езика на лидийците „labrys“ означава „двойна секира“. Съответно думата „лабиринт“ (labyrinth) преведена дословно би трябвало да означава „къщата на двойната секира“ [labyrinth:]. (Две поредици от знак Т.27.а и знак Т.27.б един до друг в зигзаг.)

 

Ритон, 1600-1500 г. пр.н.е.

  
Илюстрация № 11
Минойска култура, Крит, коничен ритон (ваза за течности) от теракота, Късен Миной, около 1600-1500 г. пр.н.е. [pinterest.com/pin:]. (Поредици от знак Т.27.а и знак Т.27.б един в друг и един до друг в зигзаг, усложнен вариант.)
Крит (на гръцки: Κρήτη; на латински: Candia; на турски: Girit) е една от тринадесетте административни области на Република Гърция. Той е най-големият гръцки остров и петият по големина в Средиземно море, разположен в най-южния край на Гърция [Крит:]. 

 

Катсамба, 1500 г. пр.н.е.


Илюстрация № 12
Минойски шлем със защита на бузите и врата, изобразен върху ваза от Катсамба, Крит, датиран около 1500 г. пр.н.е. [helmets1:, Minoan helmet:]. (Поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б един до друг в зигзаг линия; две поредици от сдвоени знаци Т.28 страничен вариант.)
Катсамба (Katsamba) е бил пристанищен град на Кнос (Knossos) [Katsamba:].

 

Йонийски острови, 1400-1100 г. пр.н.е.
Кефалония, 1400-1100 г. пр.н.е.

 
Илюстрация № 13
Керамичен съд - амфори́ск, Лакитра, Кефалония, Йонийски острови, 1400-1100 г. пр.н.е. [Ionian Island: 222-9]. (Поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б един до друг с паралелна на рамената линия в зигзаг.)
Амфори́ск (гр. αμφορισκος) – древногръцки керамичен съд - „малка амфора“; използвал се за съхранение на масло, ароматни и козметични средства [Амфори́ск:].
Село Лакитра (Lakithra) се намира в югозападната част на остров Кефалония [Lakithra:].
Кефалония (Cephalonia или Kefalonia, официално също известен като  Kefallinia или Kephallenia), е най-големият остров от Йонийските острови [Kefalonia:].
Йонийските острови (Ionian Islands) са група острови на западния бряг на Гърция в Йонийско море [Ionian_Islands:].

 

Хубавата Елена, около 500 г. пр.н.е.


Илюстрация № 14
Хубавата Елена в древна Тракия. Сребърен кантарос, гръцката иконография, около 500 г. пр.н.е. [Маразов 2009: 3, Маразов и др. 2005: 207]. (На лентата на главата: поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б един до друг в зигзаг с точка между рамената на знака.)
Елена (гръцки: Ελένη), по известна като Хубавата Елена (гръцки: Ωραία Ελένη), е дъщеря на Зевс и Леда и съпруга на Минелай, царя на Спарта. Нейното бягство с Парис, според легендите, станало причина за Троянската война [Хубавата Елена :].

3.5. Връзки-Т.27.аб-Щрих
България, VІ хил. пр.н.е.
Кремиковци, VІ хил. пр.н.е.


Илюстрация № 15
Орнаментални композиции. Външна страна. Мотиви. Кремиковци, VІ хил. пр.н.е. [Николов 2002: Tabl. 4]. (Поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б един до друг в зигзаг с щриховка.)

Чавдар, VІ хил. пр.н.е.


Илюстрация № 16
Орнаментални композиции върху столчето. Мотиви. Чавдар, VІ хил. пр.н.е. [Николов 2002: Tabl. 3]. (Поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б един до друг в зигзаг с щриховка.)

Ракитово, VІ хил. пр.н.е.


Илюстрация № 17
Орнаментални композиции. Външна страна. Мотиви. Ракитово, VІ хил. пр.н.е. [Николов 2002: Tabl. 4]. (Поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б един до друг в зигзаг с двойна щриховка.)

 

Крит, 3000-1700 г. пр.н.е.
Минойската керамика, 3000-2000 г. пр.н.е.


Илюстрация № 18
Минойската керамика, Ранен Миной, 3000-2000 г. пр.н.е.
Неолитна ваза с врязана декорация - паралелни линии, които образуват изображения  [MinoanPottery:]. (На дъното на съда: поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б с едно общо рамо в зигзаг с частична щриховка; върху страните на съда: знак Т.27.б със щриховка.)

Mochlos, 2500 г. пр.н.е.

 
Илюстрация № 19
Капак с ръкохватка във вид на куче от Mochlos. Ранен Миной ІІ, 2500 г. пр.н.е. [MinoanII-036:]. (Поредици от знак Т.27.а и знак Т.27.б с едно общо рамо в зигзаг и с щриховка, разположени в четири концентрични кръга.).
Mochlos е остров в източен Крит; едно от най-големите селища в Крит по време на Ранен Миной [Mochlos:].

 

Кнос, 1700 г. пр.н.е.

    
Илюстрация № 20
Минойска култура.
Минойски съд от Кнос, около 1700 г. пр.н.е. [decorated pots:, timelines-Minoan:]. (Поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б един до друг с едно общо рамо и с щриховка).

 

Пелопонес, 2200-2000 г. пр.н.е.
Лерна, 2200-2000 г. пр.н.е.

Илюстрация № 21
Мотиви, версии на черно върху бяло, противоположни диагонали, щриховани, открити в Лерна (Lerna),  Пелопонес (Peloponnese), 2200-2000 г. пр.н.е. [Jeremy Rutter 1995:]. (Поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б един до друг с успоредна на рамената щриховка.)

Лерна, 2200-2000 г. пр.н.е.


Илюстрация № 22
Мотиви, версии на черно върху бяло, открити в Лерна (Lerna),  Пелопонес (Peloponnese), 2200-2000 г. пр.н.е. [Jeremy Rutter 1995:]. (Поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б един до друг с щрихована успоредна на рамената двойна линия.)

Лерна, 2200-2000 г. пр.н.е.

Илюстрация № 23
Мотиви, версии на черно върху бяло, триъгълници, щриховка на кръст, открити в Лерна (Lerna),  Пелопонес (Peloponnese), 2200-2000 г. пр.н.е. [Jeremy Rutter 1995:]. (Поредица от знак Т.27.а с двойна щриховка и знак Т.27.б с двойна щриховка един до друг в зигзагообразна линия.)

Лерна, 2200-2000 г. пр.н.е.


Илюстрация № 24
Лерна, тъмно полиран флакон, керамика, 2200-2000 г. пр.н.е. [Lesson 9:]. (Поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б един до друг и с щриховка.)

 

Йонийски острови, 1400-1100 г. пр.н.е.
Кефалония, 1300-1100 г. пр.н.е.

Илюстрация № 25
Делва с крушовидна форма, от село Метаксата (Metaxata), Кефалония, Йонийски острови, 1300-1100 г. пр.н.е. [Ionian Island: 224]. (Поредицяа от знеук Т.27.а и знак Т.27.б един до друг в зигзаг с щриховка.)
Йонийските острови (Ionian Islands) са група острови на западния бряг на Гърция в Йонийско море [Ionian_Islands:].
Кефалония (Cephalonia или Kefalonia, официално също известен като  Kefallinia или Kephallenia), е най-големият остров от Йонийските острови [Kefalonia:].

 

Беотия, VІІІ в. пр.н.е.
Аскоси, VІІІ в. пр.н.е.

   
Илюстрация № 26
Двойка аскоси (флакони за масло) във формата на птици, Беотийска керамика, късен VІІІ в. пр.н.е. [Boeotia-Ascos:]. (На горната повърхност на ръкохватката – стилизиран знак Т.7; няколко поредици от знаци Т.27.а и Т.27.б един до друг щриховани за енергийно подсилване; няколко поредици от знаци Т.27.б един в друг и един до друг.)

3.5.Връзки – Знак Т.27.а и знак Т.27.б с препокриване
България, VІ хил. пр.н.е.
Крумовград и др., VІ хил. пр.н.е.


Илюстрация № 27
Орнаментални композиции върху столчето. Мотиви. Крумовград, Кърджали, Азмашка могила – Стара Загора, Сепарева баня, VІ хил. пр.н.е.   [Николов 2002: Tabl. 3]. (Поредица от знак Т.27.а с препокриване и знак Т.27.б с препокриване.)

 

Чавдар, VІ хил. пр.н.е.


Илюстрация № 28
Орнаментални композиции. Външна страна. Мотиви. Чавдар, VІ хил. пр.н.е. [Николов 2002: Tabl. 4]. (Поредица от знак Т.27.а с препокриване и знак Т.27.б с препокриване.)

Градешница, VІ хил. пр.н.е.


Илюстрация № 29
Керамичен съд с бяла орнаментация. Градешница, VІ хил. пр.н.е. [Николов 2002: Tabl. 222]. (Поредица от знак Т.27.а с препокриване и знак Т.27.б с препокриване с двойна щриховка.)

Пелопонес, 2200-2000 г. пр.н.е.
Лерна, 2200-2000 г. пр.н.е.

Илюстрация № 30
Керамичен съд, Лерна (Lerna), Пелопонес (Peloponnese), 2200-2000 г. пр.н.е. [Jeremy Rutter 1995:]. (Поредица от знак Т.27.а с препокриване и знак Т.27.б с препокриване.)

 

Zygouries, 2200-2000 г. пр.н.е.


Илюстрация № 31
Zygouries, чаша с врязвания; керамика, 2200-2000 г. пр.н.е. [Lesson 8:]. (Поредица от знак Т.27.а с препоктиване и знак Т.27.б с препоктиване.)
Zygouries е предисторическо селище в североизточната част на Пелопонес. Разкопки са открили повече от 1330 вази, датирани около 1300 г. пр.н.е.; разкопките са уставили доказателства за търговия между островите Циклади и континента през ІІІ хил. пр.н.е. [Zygouries:].

 

Йонийски острови, 1400-1100 г. пр.н.е.
Кефалония, 1400-1100 г. пр.н.е.

Илюстрация № 32
Керамичен съд - алабастрон (alabastra), село Метаксата (Metaxata), Кефалония, Йонийски острови, 1400-1100 г. пр.н.е. [Ionian Island: 222-2]. (Поредица от знак Т.27.а с препоктиване и знак Т.27.б с препоктиване.)
Алабастронът е малък удължен плътен съд с полусферично дъно, тънка шия и завършващ отгоре с плосък диск с отвор. Вероятното му предназначение е да съхранява миро и парфюми [Алабастрон:].
Йонийските острови (Ionian Islands) са група острови на западния бряг на Гърция в Йонийско море [Ionian_Islands:].
Кефалония (Cephalonia или Kefalonia, официално също известен като  Kefallinia или Kephallenia), е най-големият от Йонийските острови [Kefalonia:].

Беотия, VІІ в. пр.н.е.
Тива, VІІ в. пр.н.е.
  
Илюстрация № 33
Идол-камбана от Тива, теракот, VІІ в. пр.н.е., Лувър [Thebes:, Theban-Bell:]. (Поредица от знак Т.27.а с препокриване и знак Т.27.б с препокриване, страничен вариант.)
Тива (на гръцки: Θήβα, на старогръцки и хкатаревуса: Θῆβαι, четено съответно Тебай и Тиве) е град в Гърция, център на едноименния дем Тива. Разположен е в Централна Гърция в Беотия [Тива:].

3.5.Връзки – Знак Т.27.а и знак Т.27.б с препокриване и зигзаг
Родос, 700-680 г. пр.н.е.
Керамика Ойнохое, 700-680 г. пр.н.е.

          
Илюстрация № 34
Керамика Ойнохое (Oinochoe - тип керамика за наливане на вино) изрисувана с геометрични мотиви и  сирени. Открита е на остров Родос и на други места на Додеканезките острови, 700-680 г. пр.н.е., Ориенталски период. Източна Гърция. Британски музей [Pottery Oinochoe:]. (Поредица от знак Т.27.а с препокриване и знак Т.27.б с препокриване; поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б в зигзаг.)
Родос (на гръцки: Ρόδος) е най-големият от Додеканезките острови и най-източният от големите острови на Гърция в Егейско море. Разположен е приблизително на 18 километра западно от Турция, между континентална Гърция и остров Кипър [Родос:].

3.5.Връзки – Знак Т.27.а и знак Т.27.б с препокриване и щриховка
Крит, ХІІ в. пр.н.е.
Кипро-Минойска писмени знаци, ХІІ в. пр.н.е.


Илюстрация № 35
Ваза от хлорит с Кипро-Минойска писмени знаци или много ранни финикийски. Бронзова епоха, ХІІ в. пр.н.е. Метрополитен музей [Minoan-tumblr:]. (Горе: Поредица от знак Т.27.а с препокриване и знак Т.27.б с препокриване; поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б един до друг в зигзаг с щриховка.)

3.5.93. Връзки-Т.27.аб-Тъмни векове

Тъмни векове, ХІ-VІІІ в. пр.н.е.

Гръцките тъмни векове, Хомеровска епоха, Предполисен период в историята на Древна Гърция и Анатолия обхваща периодa между ХІ и VІІІ в. пр.н.е.; започва след залеза на микенската култура и предполагаемото дорийско преселение и завършва с началото на разцвета на гръцките полиси (архаичен период). За този период е известно твърде малко; характеризира си с упадък на културата и загуба на писмеността и с окончателното разрушаване на микенската цивилизация. Названието Хомеровски е по името на легендарния поет Хомер (Омир), произведенията на който „Илиада“ и „Одисея“ са основните писмени източници за това време.

Визитна картичка на хомеровската епоха се явява така нар. „геометричен стил“ (геометрика) в керамиката (900-700 г. пр.н.е.). Той се характеризира с геометрично построяване на различни предмети, орнаменти, хора на вази, амфори и други предмети на бита. Геометричният стил сменя „протогеометричния“, който е бил характерен за средата на „тъмните векове“ и с който започва възраждане на културата на древна Гърция. Към края на хомеровата епоха художествените сюжети върху керамиката стават все по-богати и по-сложни [Тёмные века:, homeric-period:].

Протогеометричният стил за първи път е възникнал в Атина около средата на ХІ в. Още до края на века успял да проникне към близката Атика в областта на средна Гърция и Пелопонес, бил е пренесен на остров Евбей, в Беотия, в района на Коринт и в Агролид, а през следващо десетилетие на Х в. постепенно се разпространил и в други райони на гръцкия свят. Вазите от протогеометричния стил съществено се отличават от предшестващата ги субмикенска керамика. През ІХ-то столетие пр.н.е. геометричният стил завоювал основната част както на континентална, така и на цяла Гърция [Андреев 2002: 691-692, 713]

 

Археологически музей Атина, XI в. пр.н.е.

 

Илюстрация № 36

Керамика от протогеометричен и геометричен стил.

Находка от слоя от протогеометричен период. Керамичен съндък малък. ХІ в. пр.н.е. Археологически музей. Керамика. Атина [Kerameikos:]. (Няколко знака Т.28 един в друг върху капака; комбинация по модел на знак 27.д със знак Т.28 един в друг върху страничната страна; няколко стилизирани поредици от знак Т.27.а и знак Т.27.б в зигзаг върху краката.)

 

 Археологически музей Атина, Х в. пр.н.е.

 

Илюстрация № 37

Керамика от протогеометричен и геометричен стил.

Находка от слоя от ранногеометричен период. Керамичен модел на жилищен дом. Х в. пр.н.е.

Археологически музей. Керамика. Атина [Kerameikos:]. (Няколко поредици от знак Т.27.а и знак Т.27.б в зигзаг - във вертилен и в хоризонтален план.)

 

 Атика, ІХ в.пр.н.е.

 

Илюстрация № 38

Ранногеометрична керамика от Атика. Пиксида, 900-850 г. пр.н.е. Берлин. Държавни музеи. Антична колекция [Андреев 2004: 117]. (Горе: поредица от знак Т.29 прав и обърнат вариант с едно общо рамо; по-долу: стилизирана поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б с едно общо рамо в зигзаг; две поредици от знак Т.27.а и знак Т.27.б в зигзаг.)

 

Археологически музей Атина, VІІІ в. пр.н.е.

 

Илюстрация № 39

Керамика от протогеометричен и геометричен стил. Лекана. VІІІ в. пр.н.е. Археологически музей. Керамика. Атина [Kerameikos:]. (Две поредици от знак Т.27.а и знак Т.27.б в зигзаг- върху капака и в долната част на тялото.)

 

Атина, VІІІ в. пр.н.е.

            

 Илюстрация № 40

Кратер от Атина. Около 750-735 г. пр.н.е. Ню-Йорк. Метрополитен музей [Андреев 2004: 138]. (Горе в средата: стилизирана поредица от знак Т.27.а с препокриване и знак Т.27.б с препокриване; от двете страни: две поредици от знак Т.27.а и знак Т.27.б в двойна зигзагообразна линия; вляво между човешките фигури: поредици от знак Т.27.б един в друг; в долната половина: две ленти от поредици от квадрати с точка, между които се образуват два триъгълника с точки; по-долу: поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б в двойна зигзагообразна линия; най-долу: поредиц от знак Т.27.а и знак Т.27.б в зигзагообразна линия.)

 Уточнениe:

1. Гръцкият геометричен период възниква в района на Атина и се разпространява първоначално в централната част на континентална Гърция, в така нар. Същинска Гърция; тогавашното население генерира използването троични знаци на българите, т.е. то е имало българска същност.

Област Централна Гърция (на гръцки: Στερεά Ελλάδα, Стереа Елада - Континентална Гърция) е една от административните области в Гърция. По новото административно деление на Гърция от 1987 г. от състава ѝ са извадени Атика и Етолоакарнания, с които заедно формират исторически Същинска Гърция в отличие от Тесалия и Епир на север и Пелопонес на юг [Същинска Гърция:].

 

Използвани троичните знаци: Т.2, Т.7, Т.27.а, Т.27.б, Т.27.д, Т.28, Т.29

Обобщение:
Разгледани са само три групи комбинации между знак „˅“ (Т.27.а) и знак „˄“ (Т.27.б) един до друг, използвани в древността на територията на съвременна Гърция.
На земите на България и Гърция (и не само) е съществувала единна култура поне от VІІ-VІ хил. пр.н.е. Тази култура не би могла да се нарече „древногръцка“, защото гърците са дошли на Балканския полуостров около ІІ хил. пр.н.е.; не би могла да бъде наречена тракийска, защото понятието  „траки“ се отнася за населението, което е обитавало земите на България около ІІ хил. пр.н.е.
През целия разглеждан период за Древна Гърция от ІV хил. пр.н.е. поне до V в. пр.н.е. стиловете се променят, но използването на троични знаци продължава без прекъсване, в това число и през периода на така нар. Тъмни векове, т.е. основната част от населението на Древна Гърция е имало български произход.

За първи път виждаме троични знаци в топологията на елементарните частици, след това при атомите и водата (3.3."Началото"- http://www.za-balgarite.com/3.3.Nachaloto.html ). Те се пренасят през растенията и животните към човешките същества, т.е. знаците са в същността на човека. Предвид огромното разнообразие от знаци, логично е да допуснем, че различни знаци доминират в същността на различните човешки общности. Използваните троични знаци в древността показват/онагледяват, че същността на българите е била свързана с троичността, с троичните знаци, които се проявяват в българската бродерия, в плетките, килимите, в народните песни и танци, в легендите и приказките, в знаците на древните български родове и т.н. Това ни дава основание да наречем троичните знаци - знаци на българите.
Пример за народ с преобладаване на друг вид знаци са китайците. При тях доминират знаци, свързани с числата две (знак Ин-Ян), четири (всички йероглифи са в квадрат) и осем (щастливото число при китайците). Но троичността е в основата на китайската култура; това се вижда от използваните знаци от V хил. пр.н.е. по долината на Жълтата река от европоиди (3.5.42.Китай-неолит - http://www.za-balgarite.com/3.5.42.China-neolith.html); троичните знаци са в основата на съвременната китайска писменност (3.5.42.Китай-писменост - http://www.za-balgarite.com/3.5.42.China-script.html) и др.
Възниква въпросът: не е ли редно да си поискаме земите на древните българи от Гърция. Отговорът е: няма смисъл, защото не е възможно да си поискаме земите, обитавани от българите и където те са създавали държави и империи по цяла Евразия – от Япония и Корея до Франция и Белгия (www.za-balgarite.com). Достатъчно е да издействаме право на българите да се наричат българи, да говорят своя български език и свободно да развиват своята българска култура.

Източници:
Алабастрон: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD
Амфори́ск: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BC%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BA

Андреев 2002: URL: Ю.В. Андреев. От Евразии к Европе. Крит и Эгейский мир в эпоху бронзы и раннего железа. "Дмитрий Буланин". 2002 г. URL: Kerameikos: URL: http://pirushki.com/Kerameikos/table01.htm

Андреев 2004: Ю. В. Андреев. Гомеровское общество.Основные тенденции социально-экономического и политического развития Греции XI-VIII вв. до н. э. — СПб.: Издательство Санкт-Петербургского института истории РАН «Нестор-История», 2004. URL: http://www.sno.pro1.ru/lib/andreev_gomerovskoe_obshestvo/6.htm

Крит: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D1%82
Лерна: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0
Маразов 2009: URL: Маразов, Иван. Хубавата Елена в древна Тракия. В: Жената в митологията, културата, религията и социалния живот на Западночерноморския ареал. Научна конференция. (Статии от кръглата маса „Жената в митологията, религията, културата и социалния живот на Западночерноморския ареал”) Бургас, Бряг, 2009.
Маразов и др. 2005: URL: Колекция Васил Божков. Каталог. Иван Маразов, Гергана Кабакчиева, Гаврил Лазов, Татяна Шалтанова. С., Фондация „Тракия”, 2005.
Милос: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81
Николов 2002: Васил Николов. Раннонеолитна рисувана керамика. София, 2002.
Пелопонес: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%81
Родос: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81

Същинска Гърция: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%89%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%93%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F

Тёмные века: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%91%D0%BC%D0%BD%D1%8B%D0%B5_%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%B0_(%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D1%8F%D1%8F_%D0%93%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B8%D1%8F)

Тива: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%B2%D0%B0_(%D0%91%D0%B5%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%8F)
Хубавата Елена : URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%83%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%95%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0
Циклади: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8
Antiparos: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Antiparos
Boeotia-Ascos: URL: https://www.google.com/search?hl=en&safe=active&biw=1243&bih=904&gbv=2&tbm=isch&sa=1&q=askoi&aq=f&aqi=g10&aql=&oq
Cycladi-cypot1: URL: http://www.ou.edu/finearts/art/ahi4913/aegeanhtml/cypot1.html
decorated pots: URL: http://kids.britannica.com/elementary/article-399569/pottery
helmets1: URL: http://www.salimbeti.com/micenei/helmets1.htm

homeric-period: URL: http://www.ilovegreece.ru/about-greece/pdf/about-greece/homeric-period

Ionian Island: URL:
http://books.google.ru/books?id=NpxCumOFeBQC&pg=PA112&lpg=PA112&dq=kantharos+type+b&source=bl&ots=O_a9Jwy_Iz&sig=gPhRricCTekknXbFg1E1P13QVOY&hl=bg&sa=X&ei=PHg0UpGHC8XP4QTX0IGYAg&ved=0CF0Q6AEwCA#v=onepage&q=kantharos%20type%20b&f=false
Ionian_Islands: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Ionian_Islands
Jeremy Rutter 1995: Jeremy B. Rutter. A Preclassical Site in the Argolid. Volume III. The pottery of Lerna. The American School of Classical Studies at Athens, 1995. URL: http://www.ascsa.edu.gr/pdf/uploads/Rutter.pdf
Katsamba: URL: http://www.jstor.org/stable/503794?seq=1#page_scan_tab_contents
Kefalonia: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Cephalonia

Kerameikos: URL: http://pirushki.com/Kerameikos/table01.htm

labyrinth: URL: http://chitanka.info/text/5247/8
Lakithra: URL: http://www.kefaloniaresorts.com/map.asp?mapid=41
Lesson 8: URL: http://www.dartmouth.edu/~prehistory/aegean/?page_id=652
Lesson 9: URL: http://www.dartmouth.edu/~prehistory/aegean/?page_id=819
Minoan helmet: URL: http://www.granger.com/results.asp?W=4&F=0001&Step=1&screenwidth=992
Minoan Pottery: URL:
http://www.colorado.edu/classics/exhibits/GreekVases/essays/techminpot.htm,
Minoan-tumblr: URL: http://ancientpeoples.tumblr.com/tagged/phoenician
MinoanII-036: URL: http://www.ou.edu/finearts/art/ahi4913/aegeanhtml/minoansculpture6.html
Mochlos: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Mochlos
pinterest.com/pin: URL: https://www.pinterest.com/pin/434808539002503145/
Pottery Oinochoe: URL: https://www.pinterest.com/pin/347832771190724298/
Theban-Bell: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/File:Bell_idol_Louvre_CA_573_%E2%88%9A.jpg
Thebes: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Thebes,_Greece
timelines-Minoan: URL: http://www.mysocialstudiesteacher.com/timelines/Minoan/
Zygouries: URL: https://books.google.bg/books?id=deEZAAAAIAAJ&source=gbs_navlinks_s&redir_esc=y

Назад към:  Начало  или  Съдържание