Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите

3.5.6. Гърция

3.5.6. Северна Гърция

3.5.6. Тесалия – VІІ хил.-I в. пр.н.е. – ІІІ в.

Анотация:
Представените илюстрации от Тесалия за периода VІІ хил.-I в. пр.н.е. – ІІІ в.. онагледяват използване на троични знаци – знаци на българите; те показват, че тези земи са били обитавани от български общности, а в състава на управленския елит - монетните магистрати, основно са участвали представители на български родове. Гръцкото участие чрез използване на знак Н – знак на гръцката общност, е незначително.

Съдържание:
Тесалия - карта                                                  Илюстрация №  1
Сескло                                                                Илюстрация №  2 - Илюстрация №   6
Лариса                                                                Илюстрация №  7 - Илюстрация №  9
Гомфи-Филипопол                                            Илюстрация № 10 - Илюстрация № 13
Гиртон                                                                Илюстрация № 14 - Илюстрация № 16
Кирион                                                                Илюстрация № 17 - Илюстрация № 19  
Магнезия                                                            Илюстрация № 20 - Илюстрация № 27
Мопсион                                                             Илюстрация № 28  
Тесалийска лига                                                Илюстрация № 29  

На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” да получим възможност за докосване до някои малко известни страни от древността на Тесалия.

Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите

Тесалия
Тесалия е една от основните историко-географски области в Гърция, граничеща с Македония на север, с Епир на запад, със Същинска Гърция на юг и Егейско море на изток. Главен град на областта е Лариса.

Още през античността Тесалия е средище на неолитна култура, а по-сетне и на микенската култура. Тесалия е най-северно обособената област в Древна Гърция [Тесалия:].


Илюстрация № 1
Тесалия на картата на Гърция [Тесалия:].

История на Тесалия. Българска Тесалия.
Големи части от територията на Тесалия са населени с българи, арумъни и каракачани. През Х и в началото на ХІ век по време на царуването на Симеон І и сина му Петър І е част от Първата българска държава. Тесалия е арена на българо-византийски сблъсъци по времето на Самуил, като през по-голямата част от неговото царуване до падането на България под византийска власт е отново част от българската политическа територия [История на Тесалия:].

Сескло
Сескло (на гръцки: Σέσκλο) е село близо до град Волос, Тесалия. Сескло е едно от първите неолитни селища в Европа от VII-VI хил. пр.н.е. Носи името си по днешното арумънско село в Магнезия. Датирано е около 6850 г. пр.н.е. Това селище дава името си на първата неолитна култура на Европа [Сескло:, Sesklo:].

Сескло, 7000-3200 г. пр.н.е.


Илюстрация № 2
Неолитно селище Сескло, 7000-3200 г. пр.н.е. Парчета от счупена керамика от Сескло [slides/sesklo: 014]. (Знак Т.27.а и знак Т.27.б един в друг.)

Сескло, 5800-5300 г. пр.н.е.

  
Илюстрация № 3
Неолитна керамика. Двуцветно изрисувано гърне от Сескло, 5800-5300 г. пр.н.е. Национален археологически музей, Атина [neolithic-pottery:]. (Т.27а и Т.27.б един в друг.)

Сескло, 5800-5300 г. пр.н.е.


Илюстрация № 4
Неолитна керамична ваза от Сескло в Линеен стил. Сескло, Магнезия. Среден неолит, 5800-5300 г. пр.н.е. Археологически музей Волос [slides/sesklo: 019]. (Комбинация от знак Т.27.а и знак Т.27.б един в друг и един до друг във вид на зигзаг.)

Сескло, 5800-5300 г. пр.н.е.

Илюстрация № 5
Сескло, керамичен съд, Среден неолит (5800-5300 г. пр.н.е.). Хората са започнали да произвеждат керамика с червена и бяла украса с геометрични изображения [Sesklo-cd5df67:]. (Знак Т.27.а и знак 27.б с общо рамо и един в друг (зигзаг); горе знак Т.27.а в бял правоъгълник.)

Сескло, 5800-5300 г. пр.н.е.


Илюстрация № 6
Сескло, керамичен съд „Лодка“, Късен неолит (5800-5300 г. пр.н.е.). Национален археологичен музей [Sesklo-73745989:]. (Знаци Т.27.б и един в друг.)

Лариса
Ла̀риса (на гръцки: Λάρισα) е град в Централна Гърция, център на дем Лариса, ном Лариса и на област Тесалия [Ла̀риса:].

Лариса, 460-400 г. пр.н.е.


Илюстрация № 7
Тесалия, Лариса. Обол, сребро, около 460-400 г. пр.н.е. Произведена около 440-420 г. пр.н.е.
Лице: Кон, символ на град Лариса.
Гръб: Λ-Α, Лариса напредва, подскачаща топка, всичко в щанцован квадрат [Thessaly-image00029:]. („Λ-Α“ са изобразени чрез знак Т.27.б и знак Т.27.б с хоризонтална линия между рамената на знака.)

В гръцката митология Лариса (Larissa или Larisa, на гръцки: Λάρισσα) е била нимфа от Тесалия [nymph Larissa:].

Лариса, 395-343 г. пр. н.е.

   
Илюстрация № 8
Лариса, Тесалия. Дибол, сребро, около 395-343 г. пр. н.е. Според доказателства от Тесалия тази монета е произведена до 320 г. пр.н.е.
Лице: Глава на нимфата Лариса.
Гръб: ΛAPI горе над коня, монограм [larissa/t: Herrmann V 18]. („Монограм“ – знак Т.27.а с две хасти и хоризонтална линия горе.)

Лариса, 370-360 г. пр. н.е.

 
Илюстрация № 9
Тесалия, Лариса. Драхма, около 370-360 г. пр. н.е.
Лице: Глава на Алеус (Aleuas) с конична каска с уши, украсена с крила.
Гръб: ΛAPIΣAIA вдясно, EΛΛA вляво, орел с прибрани криле върху мълния [CoinID=224056]. („Мълния“ – сдвоен знак Т.9/Т.11 – оръжие на боговете - виж: 3.5.99. "Мълния"-1 - http://www.za-balgarite.com/3.5.99.%20Tunderbolt-1.html)

Алеус (Aleuas) - митичен цар и пророк на Тесалия [Aleuas].

Гомфи-Филипопол
Гомфой (Gomfoi, на гръцки: Γόμφοι, преди 1930: Ραψίστα, на латински: Гомфи) е село и бивша община в района на Трикала, Тесалия. Градът е съществувал на мястото на настоящето Гомфой в древни времена, който е преименуван на Филипополис (гръцки: Φιλιππούπολις) по време на управлението на Филип II Македонски, но впоследствие възобновява своето древно име [Gomfoi:, Gomphi:].

Гомфи-Филипопол, 350 г. пр.н.е.


Илюстрация № 10
Изключително рядка сребърна драхма на Гомфи-Филипопол, около 350 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Хера с благородно лице, със стефани, с обици и огърлица.
Гръб: FILIPPO-POLITWN, Зевс седнал на скала, държи дълъг скиптър с дясната си ръка и почиваща лява ръка на скалата; вляво мълния [album-72157626255561195: G414]. (Скиптърът завършва горе със знак Т.2; „мълния“ – сдвоен звак Т.9/Т.11 – оръжие на боговете.)

Стефани (на старогръцки Στέφανος, на латински Stephanus е венец, декоративен венец, носен върху главата, корона) е метална дъга, която е била като луксозна лента за глава, по-висока в центъра, отколкото в страни, поставяна върху женска глава, с прическа или със забулена глава, продължаваща до зад ушите. Много от древните гръцки и римски монети показват на лицевата стана на монетите портрети на жени със стефани [Stephane:].

Гомфи-Филипопол, 350 г. пр.н.е.


Илюстрация № 11
Тесалия, Гомфи-Филипопол. Триполуобол, сребро, около 350 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Хера със стефани.
Гръб: FILIPPO-POLITWN, Зевс седнал на скала, държи дълъг скиптър; вляво мълния [Gomphi-image00007: Lot 7]. ( „Мълния“ – сдвоен знак Т.2 – оръжие на боговете.)

Гомфи-Филипопол, 350 г. пр.н.е.


Илюстрация № 12
Тесалия, Гомфи-Филипопол. Обол, сребро, около 350 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Хера с украсен венец, с обици и огърлица.
Гръб: ΦIΛIΠΠ-OΠOΛITΩN, Зевс гол, държи орел и мълния [gomphi/t: BCD 1042]. (Върху короната (стефани) са изобразени две поредици от знак Т.27.а и знак Т.27.б един до друг; „Мълния“ – сдвоен стилизиран знак Т.2 – оръжие на боговете.)

Гомфи-Филипопол, 300-280 г. пр.н.е.


Илюстрация № 13
Гомфи-Филипопол. Тетрахалкон, бронз, 300-280 г. пр.н.е.
Лице: Глава на нимфа с диадема в косата и с перлена огърлица.
Гръб: ΓΟΜΦΕ-ΩΝ, Зевс седнал на трон, държи мълния с дясната си ръка и скиптър с лявата [Gomphi-image01044: Lot 1044]. („Мълния“ – сдвоен знак Т.9/Т.11 – оръжие на боговете.)

 

Гиртон
Гиртон (Gyrton, на древногръцки: Γυρτών) или Гиртона (Γυρτώνη) е бил град в район Перебия (Perrhaebid) в древна Тесалия [Gyrton:].

Гиртон, 340-320 г. пр.н.е.

  
Илюстрация № 14
Тесалия, Гиртон, дихалкон, бронз, около 340-320 г. пр.н.е.
Лице: Млада женска глава, монограм вдясно.
Гръб: Глава на нимфата Гиртон с диадема [Gyrton-image00010: Lot 10]. („монограм“ – знак Т.27.а с две хасти и хоризонтална линия горе.)

Гиртон, ІV в. пр.н.е.

    
Илюстрация № 15
Гиртон, Тесалия, около ІV в. пр.н.е.
Лице: Глава на Зевс с лавров венец.
Гръб: ΓYΡTΩ-NIΩN, наежен кон, монограм МР долу [Gyrton/t: Rogers 236]. („монограм МР“ – знак Т.27.а/Т.13 с две хасти (Т.18) и хоризонтални линии горе и вляво.)

Гиртон, 300-196 г. пр.н.е.

 
Илюстрация № 16
Гиртон, Тесалия, бронз, около 300-196 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Зевс с лавров венец.
Гръб: ΓYΡT-Ω-NIΩN, наежен кон в тръс, монограм РМ долу [Gyrton/t: Rogers 236]. („монограм РМ“ – знак Т.27.а с две хасти и хоризонтална линия горе.)

Кирион
Кирион (Cierium или Kierion, на древногръцки: Κιέριον) е бил град в древна Тесалия [Cierium:].

Кирион, 350-300 г. пр.н.е.


Илюстрация № 17
Тесалия, Кирион, трихалкон, бронз, около 350-300 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Аполон с лавров венец.
Гръб: Зевс крачи, хвърля мълния, кацнал орел на ръката му, коленичилата Арен играе с „кокалчета“ (astragaloi) [Kierion-image00019: Lot 19]. („Мълния“ – сдвоен знак Т.9/Т.11 – оръжие на боговете.)

Кирион, 350-300 г. пр.н.е.


Илюстрация № 18
Тесалия, Кирион, трихалкон, бронз, около 350-300 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Аполон с лавров венец.
Гръб: ΚΙΕΡΙΕIΩN, Зевс крачи, готви се да хвърли мълния, държи орел в по-ниската ръка, полуколеничила Арен хвърля „кокалчета“ (astragaloi) [kierion-image00127:]. („Мълния“ – сдвоен знак Т.9/Т.11 – оръжие на боговете.)

Кирион, ІV в. пр.н.е.


Илюстрация № 19
Тесалия, Кирион, късен ІV в. пр.н.е.
Лице: Глава на Аполон с лавров венец.
Гръб: Зевс хвърля мълния, кацнал орел на лявата ръка; в дясното поле коленичилата нимфа Арен играе с ашици (knucklebones) [Kierion-26505:]. („Мълния“ – сдвоен знак Т.9/Т.11 – оръжие на боговете.)

Магнезия
Магнезия (на гръцки: Μαγνησία, Magnisía), произхожда от името на племето Магнетис, е част от района на Тесалия. Нейната столица е град Волос. Около 70% от населението на Магнезия живее в района на Великия Волос, който е вторият по големина град в Тесалия и третото най-натоварено търговско пристанище в Гърция [Magnesia:].

Магнезия, 196-146 г. пр.н.е.
     
Илюстрация № 20
Магнезия, Тесалия, тетробол, сребро, 196-146 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Зевс с лавров венец, HPA монограм зад главата.
Гръб: MAΓNHTΩN под кораб, на който е седнала Артемида, държи лък, делфин вляво, два монограма вдясно [magnetes/t: BMC 1]. („HPA монограм“ – сложна комбинация, в която се различава знак Т.27.б с две хасти, знак Т.29 и знак Т.28 горе вляво; „два монограма“ – комбинация от знак Т.26 и знак Т.28, и комбинация от знак Т.27.а, знак Т.26 и хоризонтална линия между тях.)

Магнезия, 196-146 г. пр.н.е.

 
Илюстрация № 21
Магнезия, бронз, 196-146 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Зевс с лавров венец.
Гръб: MAGNHTWN наоколо, кентавър държи дясната си ръка отпред, държи клонка в лявата [magnetes/t: Rogers 339]. („клонка“ – стилизиран знак Т.7.)

Магнезия, 196-146 г. пр.н.е.

  
Илюстрация № 22
Магнезия, Тесалия, бронз, 196-146 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Зевс с лавров венец.
Гръб: MAΓNHTΩN, кентавър с вдигната дясна ръка отпред, клонка в лявата, монограм ΔH долу [magnetes/t: Sear SG 2138]. („монограм ΔH“ – „Н“ – знак на гръцката общност.)

Магнезия, след 167 г. пр.н.е.

 
Илюстрация № 23
Магнезия, Тесалия, бронз, след 167 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Артемида.
Гръб: MAΓNH-TΩN вляво и вдясно на Посейдон, гол, държи делфин и тризъбец, монограм в лявото поле [magnetes/t: BCD (Triton XV) 416.1]. („монограм“ – комбинация от „Н“ – знак на гръцката общност и знак Т.27.б, и др.; „тризъбец“ – не се вижда.)

Магнезия, след 167 г. пр.н.е.

  
Илюстрация № 24
Магнезия, Тесалия, бронз, след 167 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Зевс с лавров венец.
Гръб: MAGNHTWN наоколо, кентавър Хирон ходи, държейки клонка над ляво рамо; държи дясна ръка издигната, сова долу [magnetes/t: Rogers 343]. („клонка“ – стилизиран знак Т.6.)

Магнезия, 140-130 г. пр.н.е.

  
Илюстрация № 25
Магнезия, Тесалия, драхма, сребро, около 140-130 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Зевс с лавров венец.
Гръб: MAΓNHTΩN, Артемида седнала на носа на галера, държи лък, делфин плува долу, THMY монограм в дясното поле [magnetes/t: BCD [Nomos] 1187]. („THMY монограм“ – знак Т.18 и др.)

Магнезия, ІІ-І в. пр.н.е.

       
Илюстрация № 26
Магнезия, Тесалия, дихалкон, бронз, средата на ІІ-средата на І в. пр.н.е.
Лице: Глава на Зевс с лавров венец.
Гръб: MAGN-HTWN, кентавър Хирон ходи, държи клонка над рамото, мълния в дясното поле [magnetes/t: BCD 419.9]. („клонка“ – комбинация от три стилизирани знака Т.2; „мълния“ – стилизирани сдвоен знак Т.9/Т.11 и хоризонтална линия в средата.)

Магнезия, 218-222 г.

 
Илюстрация № 27
Елагабал, Магнезия, Тесалия, бронз, 218-222 г.
Лице: AY K M AYΡ ANTΩNINOC, глава с лавров венец.
Гръб: MAΓNHTΩN XEIΡΩN, кентавър Хирон галопира, държейки палмова клонка над ляво рамо и издигната дясна ръка, лира пред предницата на коня, марка Г горе [magnetes/t: Moustaka 189].   („палмова клонка“ – стилизиран знак Т.6.)
Елагабал (Elagaballus) или Хелиогабал (Heliogaballus), роден като Варий Авита Басиан (лат. Varius Avitus Bassus), е римски император от династията на Северите, който се отъждествява с едноименното сирийско или финикийско божество Елагабал.
Управлявал от 218 до 222 г. под официалното име Марк Аврелий Антонин (лат. Marcus Aurelius Antoninus) [Елагабал:]

Мопсион
Мопсион (Mopsium или Mopsion, на древногръцки: Μοψιον) - град в древна Тесалия, разположен на хълм със същото име; наречен е в чест на Мопс, който разбирал езика на птиците, бил е един от аргонавтите, участвал е в битка с кентаврите [Мопсион:, Mopsium:].

Мопсион, 350 г. пр.н.е.


Илюстрация № 28
Тесалия, Мопсион, монета бронз, около 350 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Зевс с лавров венец; мълния вдясно.
Гръб: MOΨIATΩN, Лапитът Мопс, държащ боздуган, готов да удари Кентавър, който държи камък над главата [mopsion/t:]. („Мълния“ – сдвоен знак Т.9/Т.11 – оръжие на боговете.)

Лапитите (на старогръцки: Λαπίθαι, на латински: Lapithae) са митическо племе от великани, обитаващи земите около планините Ета и Пилион в Тесалия, олицетворение на бурята. Лапитите са братовчеди на кентаврите. Славели са се като войнствени и независими. При сватбата на техния цар Пиритой с Хиподамия, поканените диви кентаври се опиянили от вино и кентавърът Евритон се опитал да отвлече невестата, повод за кентавромахията – война между кентаври и лапити, която лапитите спечелват [Лапити:].

Мопс ( на древногръцки: Μόψος) — персонаж от древногръцката митология.  Син на Ампик и Хлорида от град Титарон (или син на Асклепия) в Тесалия. Лапит, противник на кентаврите. Убил кентавъра Одит [Мопс:].

Тесалийска лига
Тесалийският съюз или Тесалийската лига (196-146 г. пр.н.е.) е обединение между четири аристократични рода, управлявали Антична Тесалия на основата на съществувалата тесалийска тетрархия [Тесалийската лига:]

Тесалийска лига, ІІ-І в. пр.н.е.

      
Илюстрация № 29
Тесалия, Тесалийска лига. Статер, сребро, късен ІІ- средата на І в. пр.н.е.
Лице: Глава на Зевс с лавров венец.
Гръб: ΘEΣΣA / ΛΩN, Атина в движение, замахва копие и щит [vauctions Thessaly:]. (Вляво са изобразени три знака – предполагаме, че това са два монограма: кръг с точка („1”) и „Е” – знак Т.26, и „М” – Т27.а с две хасти хоризонтален вариант. Вдясно са изобразени още три знака – два монограма: „М” - Т27.а с две хасти и І, и „Т”.)

Обобщение:

Представените илюстрации от Тесалия за периода VІІ хил.-I в. пр.н.е. – ІІІ в.. онагледяват използване на троични знаци – знаци на българите; те показват, че тези земи са били обитавани от български общности, а в състава на управленския елит - монетните магистрати, основно са участвали представители на български родове. Гръцкото участие чрез използване на знак Н – знак на гръцката общност, е незначително.

 

Използвани знаци: Т.2, Т.6, Т.7, Т.9, Т.11, Т.18, Т.26, Т.27.а, Т.27.б, Т.28, Т.29, Н

Източници:
Елагабал: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%BB
История на Тесалия: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%A2%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F
Лапити: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B8
Ла̀риса: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%B0
Мопс: URL: https://www.wikiwand.com/ru/%D0%9C%D0%BE%D0%BF%D1%81_(%D0%B0%D1%80%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D1%82)
Мопсион: URL: http://lj.rossia.org/users/kentauris/2009/11/08/
Сескло: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BB%D0%BE
Тесалийската лига: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7
Тесалия: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F
album-72157626255561195: URL:
https://www.flickr.com/photos/antiquitiesproject/5547198498/in/album-72157626255561195/
Aleuas: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Aleuas
Cierium: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Cierium
CoinID=224056: URL:
http://www.cngcoins.com/Coin.aspx?CoinID=224056
Gomfoi: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Gomfoi
Gomphi: URL: http://www.snible.org/coins/hn/thessaly.html#Gomphi
Gomphi-image00007: URL: https://www.numisbids.com/n.php?p=sale&sid=288
Gomphi-image01044: URL: https://nomosag.com/default.aspx?page=ucAuctionDetails&auctionid=4&id=1043&p=1&s=&ca=0&co=0&re=0&ci=0&ru=0
gomphi/t: URL: http://www.wildwinds.com/coins/greece/thessaly/gomphi/t.html
Gyrton: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Gyrton_(Thessaly)
Gyrton-image00010: URL: https://www.numisbids.com/n.php?p=sale&sid=288
Gyrton/t: URL: http://www.wildwinds.com/coins/greece/thessaly/gyrton/t.html
Kierion-26505: URL: https://mrbcoins.com/cgi-bin/lotinfo.pl?id=26505
Kierion-image00019: URL: https://www.numisbids.com/n.php?p=sale&sid=288
kierion-image00127: URL: https://www.coinarchives.com/a/results.php?results=100&search=kierion
larissa/t: URL: http://www.wildwinds.com/coins/greece/thessaly/larissa/t.html
Magnesia: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Magnesia_(regional_unit)
magnetes/t: URL: http://www.wildwinds.com/coins/greece/thessaly/magnetes/t.html
mopsion/t: URL: http://www.wildwinds.com/coins/greece/thessaly/mopsion/t.html
Mopsium: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Mopsium
neolithic-pottery: URL: http://www.greek-thesaurus.gr/neolithic-pottery-pictures.html
nymph Larissa: URL:
https://www.google.com/url?q=https://en.wikipedia.org/wiki/Larissa_(mythology)&sa=U&ved=0ahUKEwi34r_20pLdAhWPZ1AKHcssBPwQFggEMAA&client=internal-uds-cse&cx=partner-pub-1533605244173571:2964558213&usg=AOvVaw01AuEkHWywZRH_9p6VvvjR
Sesklo: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Sesklo
Sesklo-73745989: URL: https://www.pinterest.com/pin/570620215258053339/?lp=true
Sesklo-cd5df67: URL: https://www.pinterest.se/pin/375487687653912777/
slides/sesklo: URL: http://www.greeklandscapes.com/image-slides/sesklo/
Stephane: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Stephane_(Ancient_Greece)
Thessaly-image00029: URL: https://www.numisbids.com/n.php?p=lot&sid=1898&lot=29
vauctions Thessaly: http://www.vauctions.com/auctions/APViewInCat.asp?ID=2

Назад към:  3.5.6. Северна-Гърция - Съдържание

Назад към:  Начало  или  Съдържание