Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите

3.5.6. Гърция .

                                            3.5.6. Лако́ния/Спарта, ІV-І в. пр.н.е.

 

Анотация
Използването на троични знаци – знаци на българите в Лако́ния/Спарта, за периода ІV-І в. пр.н.е, показва/онагледява, че тези територии са били обитавани от български общности. Гръцкото участие е незначително.

Съдържание:
Древни райони в Пелопонес, карта            Илюстрация № 1
Лако́ния/Спарта, ІV-І в. пр.н.е.                     Илюстрация № 1 - Илюстрация №  6

На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” да получим възможност за докосване до някои малко известни страни от древността (историята) на Лако́ния/Спарта (Гърция).

Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите

Пелопонес


Илюстрация № 1
Лако́ния/Спарта в Древни райони в Пелопонес [Elis].

Лако́ния (на гръцки Λακωνία)  - ном в Гърция в южната част на Пелопонес. Столица Спарта. В древността Лакония е била населена от лелеги до средата на ІІ хил. пр.н.е. След това коренното население е било изместено от ахейци, а по-късно към І хил. пр.н.е. от дорийци, които основали в Лакония града-държава Спарта. На жителите на Лакония (спартанци) се приписва краткост на изложението и немногословност на речта – лаконичност [Лако́ния:].

Лелеги (на гръцки Λέλεγες, на латински Leleges) - една от древните народности, по гръцки предания, обитавали наред с пелазги и карийци южната част на Балканския полуостров, островите в Егейско море и в Мала Азия. Съгласно антични автори, Лелеги живяли в Беотия, Мегаре, Лакония, Месина, Локрид, Етолия, Акарнания, на островите Самос и Хиос, а също така в Троя и Йония [Лелеги:].

Уточнение: От представените файлове се вижда, че основната част от изброените райони са били населявани от български общности от най-дълбока древност.

В класическата гръцка митология Лакедемон (на гръцки: Λακεδαίμων) е бил митичен цар на Лакония и син на нимфата Тайгет (Taygete) и Зевс. С принцеса Спарта, дъщеря на цар Еврота, той е бил баща на цар Амиклас (Amyclas) и царица Евридика (Eurydice) от Аргос. Еврота завещава царството на Лакедемон, който след това преименувал държавата на жена си Спарта [Lacedaemon:].

Арес I, 309-265 г. пр.н.е.


Илюстрация № 1
Арес I, цар на Лакедемон (Спарта), обол, сребро, 309-265 г. пр.н.е.
Лице: Херакъл с брада и с лъвска кожа.
Гръб: Боздуган между две звезди с шест лъча [Laconia/Lacedaemon: BCD 840].п („звезди“ - стилизиран знак Т.5.г.)

Арес I (Areus I, на гръцки: Ἀρεύς Α΄) е бил Агиадски (царска династия) цар на Спарта от 309 до 265 г. пр.н.е., умрял в битка близо до Коринт [Areus I:].

Арес I, 267-265 г. пр.н.е.

    
Илюстрация № 2
Арес I, цар на Лакедемон (Спарта), Локания, тетрадрахма, сребро, 267-265 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Херакъл с шапка от лъвска кожа.
Гръб: Надпис: BAΣIΛEΩΣ AΡEOΣ, Зевс на трон, държи орел и скиптър. Н под трона,  боздуган в пространството [Laconia/Lacedaemon: Nomos 1, 77].п („Н“ – знак на гръцката общност.)

Клемен III, 235-221 г. пр.н.е.


Илюстрация № 3
Клемен III, цар на Лакедемон (Спарта), тетрадрахма, сребро, 235-221 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Клемен с диадема.
Гръб: L-A, култова статуя на Аполон, размахва копие над главата с дясна ръка, държи лък в лява, изправена коза вдясно до краката, венец в ляво поле [Laconia/Lacedaemon: BMC 1]. („L-A“ – вероятно емблема на Лакония, изобразена чрез знак Т.27.б и знак Т.27.б с хоризонтална линия между рамената на знака.)

Клемен ІІІ (Cleomenes III или Kleomenes ІІІ, на гръцки: Κλεομένης) от династията Агиад (Agiad) е бил един от двамата царе на Спарта от 235 до 222 г. пр.н.е. [Cleomenes III:].

Клемен III, 235-221 г. пр.н.е.


Илюстрация № 4
Лакония, цар на Лакедемон (Спарта), Клемен III, тетрадрахма, сребро, 227-222 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Клемен с диадема.
Гръб: L-A, култова статуя на Аполон, размахва копие над главата с дясна ръка, държи лък в лява, коза вдясно до краката, венец в ляво поле [Laconia/Lacedaemon: BMC 1 var]. („L-A“ – вероятно емблема на Лакония, изобразена чрез знак Т.27.б и знак Т.27.б с хоризонтална линия между рамената на знака.)

Агора, 223-222 г. пр.н.е.

Илюстрация № 5
Лакедемон, Спарта, монета бронз, 223-222 г. пр.н.е.
Лице: Шапки на Диоскури, всяка увенчана със звезда.
Гръб: Λ-A вляво и вдясно на боздуган [Laconia/Lacedaemon: Agora XXVI, 767]. („Звезда“ - знак Т.27.а с хоризонтална линия, може би това е горната част на знак Т.5.)

Агора (Agora) – площад, мегдан. Агора е названието на главния площад в древногръцките полиси. Разположен е в средата на града и служи многофункционално – за пазар, религиозни чествания, произнасяне на речи, провеждане на политически дискусии и пр. Най-известната агора е Атинската, която се смята за мястото, откъдето произлизат парите, тъй като според историци там за първи път древните жители са обменяли стоки и услуги, както и идеи в замяна на парични средства [Агора:].

Диоскури (Dioskouroi, Διόσκουροι, в превод от гръцки – синове на Зевс, Зевсови потомци) се наричат двамата братя близнаци Кастор (Κάστωρ) и Полидевк (Πολυδεύκης), чиито сестри са хубавата Елена и Клитемнестра, и всички заедно са деца на Леда и спартанския цар Тиндарей [Диоскури:].

Лакедемон, 35-31 г. пр.н.е.

  

Илюстрация № 6
Лакедемон, Лакония, бронз, около 35-31 г. пр.н.е.
Лице: Бюстове на Диоскури.
Гръб: L-A над AΡICTO-KΡATHC на два реда, монограм Π на MA по-долу, всичко в маслинов венец [Laconia/Lacedaemon: BMC 54]. (Горе: „L-A“ – вероятно емблема на Лакония, изобразена чрез знак Т.27.б и знак Т.27.б със знак Т.27.а между рамената на знака; долу: два знака Т.27.б един до друг и знак Т.27.б пред тях с хоризонтална линия долу)

Виж още Илюстрации № 18-21 в 3.5.6. Ахея, ІV-І в. пр.н.е.

Обобщение:
Използването на троични знаци – знаци на българите в Лако́ния/Спарта, за периода ІV-І в. пр.н.е, показва/онагледява, че тези територии са били обитавани от български общности. Гръцкото участие е незначително.

Използвани знаци:
Т.5, Т.27.а, Т.27.б, Н

Източници:
Агора: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0
Диоскури: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BE%D1%81%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B8
Elis: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Elis
Лако́ния: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F
Лелеги: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B8
Areus I: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Areus_I
Cleomenes III: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Cleomenes_III
Lacedaemon: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Lacedaemon_(mythology)
Laconia/Lacedaemon: URL: http://www.wildwinds.com/coins/greece/laconia/lacedaemon/t.html

Назад към:  3.5.6. Пелопонес - Съдържание
Назад към:  Начало  или  Съдържание