Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите

3.5.6. Гърция .

3.5.6. Микена, ХVІ-ХІ в. пр.н.е.

 

Анотация
Използването на родови троични знаци – знаци на българите, за периода ХVІ-ХІ в. пр.н.е, показва/онагледява, че Микена е била обитавана от български общности. Гръцко участие не се забелязва.

Съдържание:
Микена, карта                                                      Илюстрация №  1
Изделия                                                                Илюстрация №  2 - Илюстрация №  16

                                                                 

На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” да получим възможност за докосване до някои малко известни страни от древността (историята) на Микена (Гърция).

Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите

Ахейски период (1400-1100 г. пр.н.е.)
Около 1400 г. пр.н.е. на полуостров Пелопонес дошли и постепенно били асимилирани от местното население северни ахейски племена (ахейци). И досега се водят спорове за техния произход. Според една от версиите това е гръцки народ от Северна Гърция , а според другата това са племена, дошли  от Централна Европа. Във всеки случай съществуват доказателства, че точно ахейците  донесли със себе си езическия култ към олимпийските богове и елементите на новата култура.
В резултат на това Микена съществено усилила своето влияние, ставайки най-мощната държава в цялото Средиземноморие. Това бил наистина легендарен период, за който е станало известно благодарение на Омировите поеми и многобройните митове за героите и боговете на Древна Гърция [greek-history:].

Микенска цивилизация, обозначавана още като Микенска култура на „Микенска или Ахейска Гърция“, заместваща критско-минойската, се нарича целият период от развитието на континенталната част на Древна Гърция до края на II хил. пр.н.е. Към средата на хилядолетието в Елада се появяват и утвърждават различни самостоятелни и обособени царства, а периодът от XV до XII в. пр.н.е. обикновено се нарича "Микенски период", по името на един от най-големите центрове на Ахейска Гърция – град Микена в Арголида (Пелопонес).
Микена е населена още през бронзовата епоха. Разцветът на тази цивилизация е между 1700 и 1150 г. пр.н.е., след което запада. Счита се, че микенската цивилизация е войнствена, с военно-пиратски характер. Изобилието, луксът и разкошът се дължат предимно на плячка от войни или пиратство.  Държавното устройство е теокрация. Социално обществото е на принципа на матриархално-патриархалните принципи. Микена има и огромен брой роби. Земята бива обработваема и общинска.
Микена постепенно колонизира целия егейски басейн, включително остров Кипър и става могъща империя. Понякога жителите са наричани ахейци, данайци и аргосци-аргеади-арголиди-аргивци. През ХІІ-ХІ в. пр.н.е. нахлуват от север племена обозначавани като дорийци, които са на много по-ниско цивилизационно ниво, и които опожаряват и унищожават Микена и Тиринт. Периодът от края на микенската цивилизация до така нар. предкласически (архаичен) и класически период се обозначава като тъмни векове [Микенска цивилизация:].
Смята се, че името Микена не е гръцко, а вероятно предгръцко и наследено от предходните местни жители. Предгръцкият език е непознат днес, а няма силни доказателства за използването на индоевропейски езици [Микена].
Обедняващ елемент на Микенската цивилизация станали Гърците, пристигнали на Балканите и Егида окола ХVІ в. пр.н.е. [Элладская цивилизация:].
На територията на древният град Микена са открити фрагменти от глинени съдове, датирани отпреди 3500 г. пр.н.е. от времето на неолита. Намирани са останки от периода 2100 г. пр.н.е. до 1700 г. пр.н.е. от ранната бронзова епоха. От средната бронзова епоха (1800-1700 г. пр.н.е.) са датирани първите открити гробове и погребални шахти.
Акрополът или „високият град“ на Микена е създаден в ранния ХV в. пр.н.е., а около 1350 г. пр.н.е. той и околните стени биват възстановени в „циклопски стил“. Легендата разказва, че строежите са дело на циклопи, поради големите размери на каменните блокове, от който са изградени.
Двата най-големи града на микенското царство - Микена и Тиринт, са възпети и обезсмъртени в епичните поеми на Омир - Илиада и Одисея [Микена].
Изкуството на Микенската цивилизация е на много по-ниско ниво и само там, където е имало минойски майстори, качеството е на по-високо ниво. В архитектурата обаче Микена е дала няколко архитектурни форми, останали като наследство за Елада. Забележителни постижения са дворецът в Пилос и гробницата на Атридите.

Микенска култура


Илюстрация № 1
Микена (Mycenes, Mycenae) и Тиринт (Tyrinthe, Tiryns) на полуостров Пелопонес. Микена е археологически обект в Гърция, разположен на 90 км.  югозападно от Атина [Микена, mikenska-civilizaciq:].

Метални прототипи, ХVІ в. пр.н.е.

       
Илюстрация № 2
Предмети от Микенски гробници. Декоративни щамповани релефни дискове, злато, Микена, ХVІ в. пр.н.е. [techbronzeage:, Mycobj5:]. („Дисковете” са с различно съдържание, но преобладават: 1) комбинация от седем кръга с точка – шест са разположени по модела на знак Т.5.г и един в средата, всичко в кръг; 2) шестлистник – стилизиран знак Т.5.г. и шест кръга с точки между рамената, оформен шестоъгълник, всичко в кръг. Кръгът с точка символизира Създателят и Създаденото.)

 

Метални прототипи, ХVІ в. пр.н.е.

       
Илюстрация № 3
Предмети от Микенски гробници. Златна диадема, Микена, ХVІ в. пр.н.е. [techbronzeage:, Mycobj4:]. („Дисковете” в диадемата са с различно съдържание, но преобладават комбинации от седем кръга с точка – шест са разположени по модела на знак Т.5.г и един в средата, всичко в кръг.)

Въпрос: През ХVІ в. пр.н.е. виждаме развита местна култура в Микена, наследила предходните периоди. Ако гърците идват на Балканския полуостров около ХVІ в. пр.н.е.(?) как е възможно да станат обединяващ елемент на Микенската цивилизация и да продължат да развиват чуждата за тях местна култура?

Микена, златен кантарос, 1550-1500 г. пр.н.е.

   
Илюстрация № 4
Този златен кантарос (kantharos, kantharus) - чаша за пиене с две високи вертикални ръкохватки, съответства на една от формите на Гръцка ваза, която става известна през Средна Елада (2000-1600 г. пр.н.е.). (Подобна чаша, така наречения Минейски кантарос е била открита в Шахтови гробове (Shaft Graves) в Микена.) Вертикалните ребра на ръкохватките са украсени със щамповани изображения на филизи от листа [works-of-art:, gold kantharos:]. (Върху вътрешната страна на ръкохватките е изобразен стилизиран знак Т.7.)

Шахтов гроб или шахтова могила (Shaft Graves) е тип погребение в дълбока и тясна шахта, изкопана в естествена скала. Подобни са шахтови и камерни гробове - малка стая или стаи, изсечени странично за полагане на мъртвия [Shaft_tomb].

Още един пример:

     
Илюстрация № 5
Кантарос тип В – дръжките не превишават височината на съда [NeesSelides/Aggeia:]. (В горната част на съда - поредица от комбинации от по две групи знаци Т.27.а един в друг.)

Микенска жена

        
Илюстрация № 6
Микенска жена (жрица). Фреска от Кнососки дворец [Mycenaean_Greece:]. (На два реда над главата на жената са изобразени поредици от стилизирани знаци Т.13 един в друг; между тези два реда е изобразена поредица от кръгове във вид на 14 листен цвят и точка в средата; по горния ръб на дрехата на жената – поредица от знак Т.27.б един в друг. Да уточним, че авторите на съобщението представят като „Микенска жена“ фреска от Кнососки дворец от Крит.)

Микена – гробници, ХІV – ХІІІ в. пр.н.е.

     
Илюстрация № 7
Съкровищница на Атрей. Реконструкция на фасадата на портата.
В гръцката митология Атрей или Аргос (на древен гръцки Ἀτρεύς) е бил цар на Микена, баща на Агамемнон и Менелай [Atreus:, Агаме́мнон:]. (Върху колоните горе са изобразени поредици от знаци Т.27.а и Т.27.б един в друг с различни цветове.)

Гробница в Микена, наречена „Съкровищница на Атрей”.
Прочутите микенски дворци, които в много отношения наподобявали критските, били построени през ХІV – ХІІІ в. пр.н.е. Между двата вида имало някои съществени различия. Преди всичко, микенските дворци били построени на хълмове и имали значителни фортификационни съоръжения (в така нар. Циклопски стил). Някои смятат, че тези градежи не били толкова строени като укрепления срещу евентуални нападатели, а по-скоро представлявали символи на владетелско могъщество. Друга съществена разлика между критските и микенските дворци е появата на мегарона, голяма четириъгълна зала с огнище в центъра. Фреските по стените обаче били напълно в минойски стил, въпреки присъствието на военни сцени, каквито напълно отсъстват при минойците [text/1-3:].

Женска фигура, ХІІІ в. пр.н.е.

  
Илюстрация № 8
Елегантна женска фигура, открита в стая 19 - в стил, който може да бъде датиран към ХІІІ в. пр.н.е. (LH IIIA), около 50 години преди построяването на храма [mycenae/tempfind:]. (Знак Т.28 един в друг във вид на ветрило.)

Микенски изображения


Илюстрация № 9
Печат с изображение на Скарабей (бръмбар) [mycenaean: scarab seal]. (Дясното изображение е по модел на знак Т.5 с удължени долни рамена, които са подсилени енергийно с паралелни линии.)

Микенски изображения


Илюстрация № 10
Огърлици от мъниста [mycenaean: necklaces of beads and pendants]. (Знак Т.27.е с кръг и точка в средата.)

Микенска ваза, 1400-1200 г. пр.н.е.


Илюстрация № 11
Микенска ваза, късна Елада, датирана 1400-1200 г. пр.н.е. [Mycenaean_pottery:]. (Горе: поредици от знак Т.27.б един в друг.)

В края на Късната Бронзова ера, около 1100 г. пр.н.е., Микенската култура колабира и Гърция навлиза в така нар. Тъмна ера, за която е малко известно. Намаляването на населението и разрушаването характеризират този период, в който писменото изкуство и керамичната продукция са били загубени [techbronzeage:].

       
Илюстрация № 12
Парчета керамика от Късна Микена в „завършващ стил” - изродена декорация, поставена върху ваза в изроден, вулгарен и безвкусен начин [wandering-tribes: Fig. 52]. (Горе вляво: знак Т.27.а един в друг; горе среда: комбинация от четири знака Т.28 един в друг по модел на Т.27.д и кръг с точка; долу център: знаци Т.28 един в друг и един до друг; долу вдясно: знаци Т.28 един в друг, разположени зигзагообразно. Цитираният от авторите текст към Илюстрацията показва непознаване на троичните знаци, което води до погрешни изводи.)


Илюстрация № 13
Лекитос, гробницата Г 31, Микена, късен бранз/ранна желязна епоха [Birgitta Eder: 139, 149]. (Поредица от знак Т.27.б с двойна щриховка.)
Лекитос (lekythos) – древен гръцки съд, използван за съхранение на масло, особено за зехтин [Lekythos:].

Археологически район Мекена и Тиринт.
Критско момиче, ХІІІ в. пр.н.е.


Илюстрация № 14
Критско момиче, фреска в дворец Тиринт, Микенска цивилизация, ХІІІ в. пр.н.е. Национален археологически музей, Гърция [Критско момиче:]. (Над главата на момичето е изобразена поредица от стилизирани знаци Т.13 един в друг; върху дрехата – поредица от кръг с точка.)

Тиринт, ХІІ-ІХ в. пр.н.е.


Илюстрация № 15
Тиринт, ваза, камерна гробницата 6, късен бронз/ранна желязна епоха; вероятно е внос от Ахея [Birgitta Eder: 139, 140, 147]. (Поредица от знак Т.28 един в друг.)

Тиринт (на старогръцки: Τίρυνς, на гръцки: Τίρυνθα Tíryntha; на латински: Tiryns) е древен град на полуостров Пелопонес на 7 км югоизточно от Аргос и няколко километра на север от Навплио, един от най-важните центрове през бронзовата епоха в Европа. Най-голям разцвет достига след 1600 г. пр. н. е. когато е един от значимите градове-държави на микенската цивилизация. След залеза на микенската цивилизация градът запада [Тиринт:].

Тиринт, 1050-1025 г. пр.н.е.


Илюстрация № 16
Гроб с останките на мъж и жена. Субмикенски период, около 1050-1025 г. пр.н.е. Археологически музей на Нафплион [flickr.com/photos:]. (Поредица от знак Т.27.б един до друг в зигзаг линия.)

Нафплио (Nafplion), Пелопонес е древен град и първата столица на Гърция (1829 – 1834 г.) след освобождението от турско робство [Нафплион:].

Обобщение:
Използването на родови троични знаци – знаци на българите, за периода ХVІ-ХІ в. пр.н.е, показва/онагледява, че Микена е била обитавана от български общности. Гръцко участие не се забелязва.

Използвани знаци:
Т.5, Т.7, Т.13, Т.27.а, Т.27.б, Т.27.д, Т.27.е, Т.28

Източници:
Агаме́мнон: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B3%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%BD
Критско момиче: URL: http://www.google.ru/search?q=%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE+%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE&newwindow=1&tbm=isch&tbo=u&source=univ&sa=X&ei=JMcRUtihG8PAhAeOnoEQ&ved=0CDMQsAQ&biw=966&bih=537
Микена: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D0%B5%D0%BD%D0%B0
Микенска цивилизация: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F
Нафплион: URL: https://www.bohemia.bg/%D0%9E%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8/%D0%9D%D0%B0%D1%84%D0%BF%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD/862834/
Тиринт: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%82
Элладская цивилизация: URL: https://dic.academic.ru/dic.nsf/ruwiki/1209911
Atreus: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Atreus
Birgitta Eder: URL:
https://www.academia.edu/1135966/The_Late_Bronze_Age_Early_Iron_Age_Transition_in_Western_Greece_Submycenaean_Studies
flickr.com/photos: URL: https://www.flickr.com/photos/dandiffendale/4430143858/
gold kantharos: URL: http://www.metmuseum.org/toah/works-of-art/07.286.126  (October
greek-history: URL: http://www.mouzenidis.bg/article/greek-history
Lekythos: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Lekythos
mikenska-civilizaciq: URL: http://history-bg.eu/mikenska-civilizaciq
mycenae/tempfind: URL: http://www.artsweb.bham.ac.uk/aha/kaw/mycenae/tempfind.htm
mycenaean: URL: http://www.hartzler.org/cc307/mycenaean/

Mycenaean_Greece: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Mycenaean_Greece
Mycenaean_pottery: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Mycenaean_pottery
Mycobj4: URL: http://www.ou.edu/finearts/art/ahi4913/aegeanhtml/mycobj4.html
Mycobj5: URL: http://www.ou.edu/finearts/art/ahi4913/aegeanhtml/mycobj5.html
NeesSelides/Aggeia: URL: http://www.hellinon.net/NeesSelides/Aggeia.htm
Shaft_tomb: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Shaft_tomb
techbronzeage: URL: http://www.colorado.edu/classics/exhibits/GreekVases/essays/techbronzeage.htm
text/1-3: URL: http://greece.jordan-iliev.eu/bg/text/1-3.htm
wandering-tribes: URL: http://lakodaemon.co.uk/the-wandering-tribes-of-the-aegean/
works-of-art: URL: http://www.metmuseum.org/toah/works-of-art/07.286.126

Назад към:  3.5.6. Пелопонес - Съдържание
Назад към:  Начало  или  Съдържание