Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите

3.5.6. Гърция

3.5.6. Острови - VІІ хил. пр.н.е. - VІІІ в.

Анотация:
Използването на троични знаци – знаци на българите, на територията на островите на Гърция в продължение на хиляди години онагледява, че островите са били населени от български общности

Съдържание:
Част 1 - 3.5.6. Острови 1
Егейска култура                                 Илюстрация №   1 – Илюстрация №   2
Крит, Минойска култура                    Илюстрация №   3 – Илюстрация №   8
- Морски стил                                     Илюстрация №   9 – Илюстрация № 12
- Дворец Кнос                                     Илюстрация № 13 – Илюстрация № 24
- Календарна къща                            Илюстрация № 25 – Илюстрация № 27
- Дворец Фест                                    Илюстрация № 28 – Илюстрация № 30

Част 2 - 3.5.6. Острови 2
- Аги́я-Триа́да                                     Илюстрация № 31 – Илюстрация № 33
- Афрати                                             Илюстрация № 34
- Фала́сарна                                       Илюстрация № 35 – Илюстрация № 36
- Аптера                                              Илюстрация № 37
Егина                                                  Илюстрация № 38
Циклади                                             Илюстрация № 39 – Илюстрация № 45
Родос                                                 Илюстрация № 46 – Илюстрация № 52
Йонийски острови                             Илюстрация № 53 – Илюстрация № 59

Егейска култура е термин/периоди за културата от Бронзовата епоха около Егейско море. Има три отделни, но взаимно свързани и влияещи си региона: Крит, Циклади и гръцка континентална част. Крит се свързва с Минойската култура от Ранната бронзова епоха. Цикладите се свързват с континента през периода на Ранна Гърция ("Minyan") и с Крит през Среден Минойски период. От около 1450 г. пр.н.е. (Късна Гърция, Късен Миной) Микенската култура се разпространява до Крит.
Цивилизациите и културите, включвани в понятието егейска цивилизация нямат общ произход, а напротив някои от тях са арийски, други - семитски, а трети по всяка вероятност дело на изчезнали етнически общности  [Егейска култура:, Егейска цивилизация:].

Уточнение:
По нататък в темата ще употребяваме термина „култура/и“ вместо „цивилизация/и“, защото използваните знаци показват/онагледяват общия произход на всички Егейски „цивилизации“.

 

Периодизация на Егейската култура:
Континентална част
- ранна Елада - 2800-2100 г. пр.н.е.
- средна Елада - 2100-1500 г. пр.н.е.
- късна Елада - 1500-1100 г. пр.н.е.
Крит
- Ранен Миной – 3650 – 2160 г. пр.н.е.
- Среден Миной – 2160-1600 г. пр.н.е.
- Късен Миной – 1600-1170 г. пр.н.е.
Циклади
- ранни Циклади – 3300-2000 г. пр.н.е.
- Kastri – около 2500-2100 г. пр.н.е.
- Convergence with MM – от около 2000 г. пр.н.е. [Aegean civilization:].

Коментар:
Общоприето е, че гърците идват на Балканите през ІІ хил. пр.н.е., следователно възникването на Елинската култура през ІІІ хил. пр.н.е. е осъществено от населението на Балканския полуостров, което е предхождало гърците.

Групи острови


Илюстрация № 1
Егейско море – групи острови [Cyclades:].

Бяло море или Егейско море (изписване преди 1945 година Бѣло море, на гръцки: ΑιγαίοΠέλαγος, Егео Пелагос, на турски: Ege Denizi, Еге Денизи) е полузатворено море, част от Средиземно море, разположено на мястото на суша, потънала в края на плиоцена между Балканския полуостров, Мала Азия и остров Крит.
Свързано е с Мраморно море чрез протока Дарданели.
Тук се раждат две цивилизации: минойците от Крит и микенците от Пелопонес. По-късно се появяват градовете-държави Атина, Спарта, както и много други, които изграждат елинската цивилизация [Егейско море:].

 

Мотив, 3100-2000 г. пр.н.е.

Илюстрация № 2
Мотив върху фигура от Егеите, ранен бронз (3100-2000 г. пр.н.е.) [Mina 2013: 367]. (Знак Т.27.б и вписан знак „А“ – комбинация от знак Т.27.б и вписан знак Т.27.а.)

 

Остров Крит, Минойска култура
Минойската цивилизация (или Критско-минойската цивилизация) се е зародила на остров Крит около 3000 г. пр.н.е. и доминирала бреговете и островите на Егейско море. Най-значимият център на цивилизацията е град Кнос в северната част на Крит, където били издигнати величествени дворци. Други значими центрове са градовете Фестос, Малия, и Закро. Своя най-голям разцвет Кнос достига около 1600.1450 г. пр.н.е., когато царете му се издигат над владетелите на Фестос, Малия, Закро и разпростират властта си над целия остров. Според елинската митология тук е бил роден гръмовержецът Зевс и тук е управлявал легендарният цар Минос, по името на който тази култура е наречена „минойска“.
Счита се, че Минойската култура е започнала с дворцови комплекси, които се появявили през бронзовата епоха. Процъфтявала като морска сила около 2700-1500 г. пр.н.е. Минойците разполагали със силна флота, която защитавала острова от нападение. Това обяснава защо селищата им не са били опасани с дебели стени. Превъзходни моряци и добри търговци, те кръстосвали Средиземно море, осъществявайки връзки с Древен Египет и Финикия. Никой не се осмелявал да оспорва морското им превъзходство и могъщество. Притежавали писменост, която предшествала първата древногръцка писменост, засвидетелствана засега. Връзката на минойците с най-древните народи на остров Крит са неизвестни. Учени ги нарекли "първи европейци" и "учители на гърците" [Древна Гърция, Минойска култура, Минойска цивилизация:].
В древногръцката митология Минос е полулегендарен цар на остров Крит, син на Зевс и Европа. Получил скиптър от Зевс; създал закони за критяните, които получил от Зевс в пещера [Минос:].

Съществуват различни мнения за произхода (прародината) на минойската култура; тук ще цитираме само едно от тях: В.А. Сафронов търсейки прародината на минойците прави извода, че прародината на индоевропейците, основната и единна археологическа култура на индоевропейците, е долината на река Дунав, и в частност (разглежда) културата Винча, която съществувала от средата на V хил. пр.н.е. до средата на ІV хил. пр.н.е. или до първата четвърт на ІІІ хил. пр.н.е. с ядро по долината на реките Вардар и Морава (район Белград, Сърбия) [Прародина минойцев:].

Уточнение:
Очевидно на автора не е било известно, че местонаходища от тази „индоевропейска култура“ са съществували на десетки мета на територията на България поне от VІІ-VІ хил. пр.н.е.

 

Минойски Крит

Илюстрация № 3
Карта на остров Крит [Minoan civilization:].

Каменна кутийка, ІІІ-ІІ хил. пр.н.е.

 
Илюстрация № 4
Минойската керамика, Ранен Миной (около 3000-2000 г. пр.н.е.)
Каменна кутийка за скъпоценности (pyxis) от зелен стеатит, капак с ръкохватка във вид на куче и с врязани триъгълници. Подобни мотиви са общи с островите Циклади от Ранната бронзова епоха, около 2400 г. пр.н.е. Дворец Закрос (Zakros). Археологичен музей в Хераклион. [ pyxis_with_dog-shaped_handle:]. (Върху капака са изобразени няколко поредици от знак T27.а и знак T27.б в зигзаг с щриховка.)

Коничен ритон, 1600-1500 г. пр.н.е.


Илюстрация № 5
Минойска култура, коничен ритон от теракота (ваза за течности), Късен Миной, около 1600-1500 г. пр.н.е. [pinterest.com/pin:]. (Поредици от знак Т.27.а и знак Т.27.б един в друг и един до друг в зигзаг усложнен вариант.)

Минойски шлем, 1500 г. пр.н.е.


Илюстрация № 6
Минойски шлем със защита на бузите и врата, изобразен върху ваза от Катсамба, Крит, датиран около 1500 г. пр.н.е. [helmets1:, Minoan helmet:]. (Поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б един до друг в зигзаг линия; две поредици от по два знака Т.28 страничен вариант.)
Катсамба (Katsamba) е бил пристанищен град на Кнос (Knossos) [Katsamba:].

Кутия с капак, 1400 г. пр.н.е


Илюстрация № 7
Цилиндрична кутия с капак, украсена с птици и растителни мотиви от Минойски Крит, 1400 г. пр.н.е. Национален археологичен музей Атина [minoan-pottery:]. (Поредица от знак Т.27.а с точка.)

Ваза, ХІІ в. пр.н.е.

 
Илюстрация № 8
Ваза от хлорит, надписана с Кипро-Минойски писмени знаци или много ранни финикийски. Бронзова епоха, ХІІ в. пр.н.е. Метрополитен музей [Minoan-tumblr:]. (Горе: Поредица от знак Т.27.а с препокриване и знак Т.27.б с препокриване; поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б в зигзаг с щриховка.)

Морски стил

Стомна, 1600-1170 г. пр.н.е.

  
Илюстрация № 9
Минойска керамика, Минойски Морски стил – стомна (питчър). Късно-минойски период (1600-1170 г. пр.н.е.) Археологичен музей, Хераклион [minoan-art-pottery:]. (Поредица от знак Т.28, горе на повърхността на гърлото; поредици от стилизирани знак Т.27.б и знак Т.27.а, на гърлото и под гърлото.)
В Късно-минойския период се появява Морски стил. Може би е вдъхновен от фреските. Цялата повърхност на съда е покрита с морски обитатели: октоподи, риби, делфини на фона на скали, морски водорасли и гъби. Това е последният чисто Минойски стил [Минойска керамика: Марински стил].

Съд за вино, 1000 г. пр.н.е.

  
Илюстрация № 10
Минойска керамика, съд за разливане на вино на масите с рисунка октопод, около 1000 г. пр.н.е. Национален археологичен музей Атина [Pseudostomos:]. (Поредица от знак Т.28 един в друг, прав и обърнат вариант в зигзаг; поредици от знак Т.27.а един в друг.)

Питос, 700-650 г. пр.н.е.


Илюстрация № 11
Точно копие на древен гръцки минойски питос през периода на ориентализиране около 700-650 г. пр.н.е., Археологичен музей Хераклион [cretan-pythos:]. (Поредица от знак Т.27.б един в друг на ръкохватката.)
Питос (на старогръцки: πίθος, мн. ч. πίθοι) – голям дравногръцки съд (може да е с размерите на човек и повече) за съхранение на продукти – зърно, вино, масло, мед, солена риба и др. Получава разпространение по цялата територия на Средиземноморието и особено в културния ареал на Бяло море, включително остров Крит. Производството на питоси изисквало особени грънчарски умения [Питос:].
Архаична фаза в древногръцкото изкуство, период на ориентализиране (или "ориентализирането") е културен и художествен исторически период, който започва през късния VIII в. пр.н.е.; имало е голямо влияние от по-напредналите изкуства на Източното Средиземноморие и Древния Близък Изток с основни източници Сирия и Асирия и в по-малка степен Финикия и Египет; мотивите са адаптирани от гърците [Orientalizing_period:].

Минойска кана.

  

Илюстрация № 12
Минойска керамика, кана. Археологичен музей Хераклион [greece/crete:]. (Поредица от знак Т.27.б един в друг на чучура.)

Дворец Кнос

Кносос или Кнос (на гръцки Κνωσσός) е най-големият археологически обект на остров Крит, вероятно обреден и политически център на минойската култура.
Две от най-забележителните постройки на комплекса в Кносос са:
Комплексът дворец Кнос бил  гигантски пететажен дворец-лабиринт с огромно количество помещения и преходи.  Първоначално думата „лабиринт“ е била производна от критската дума „лабрис“, която означавала двойна секира - символ на политическото могъщество на Кнос. Това съоръжение „лабиринт“ („дом двойната секир“) бил толкова объркващо, че неговото название започнало да означава място за скитане.
Първият дворец е бил построен 2000 г. пр.н.е. и разрушен от силно земетресение около 1700 г. пр.н.е. Вторият дворец, силно приличащ на лабиринт, е построен веднага след този и е разрушен около 1450 г. пр.н.е. от изригването на вулкана на о. Санторини. Това е прекъснало развитието на минойската култура;
- Къща с фреските - намира се на северозапад от двореца и има богато украсени стени. Датирана е от ХV-ХІІ в. пр.н.е. [Кнос:, dvorets-labirint:, faistos:].

 

Керамика от Кнос, 6500-5800 г. пр.н.е.


Илюстрация № 13
Неолитна керамика от Кнос с врязана декорация - паралелни линии, които образуват изображения, ранен неолит, 6500-5800 г. пр.н.е. [MinoanPottery:, Neolithic_pottery:]. (На капака: знаци Т.27.а и Т.27.б – усложнена комбинация в зигзаг; върху страните на съда: знак Т.27.а със щриховка.)

 

Отличителен знак, 2050-1950 г. пр.н.е.

 
Илюстрация № 14
Кнос. Масонски отличителен знак на основен блок. Среден Миной (около 2050/2000-2000/1950 г. пр.н.е.) [base block:]. (Комбинация между сдвоен знак Т.2 (оръжие на боговете) и знак Т.11.)

 

Делва от Кнос, 1700 г. пр.н.е.

  
Илюстрация № 15
Минойска делва от Кнос, около 1700 г. пр.н.е. [decorated pots:, timelines-Minoan:]. (Поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б един до друг с едно общо рамо и с щриховка).

 

Двойната секира, 1700-1450 г. пр.н.е.

  
Илюстрация № 16
Минойската култура или страници от Бронзовата епоха изобразява Calendar House: следи към времето на Миной от Кнос Лабиринт.
Една от залите на двореца Кнос откривателите нарекли „Залата на символите с двойната секира“. Името си тя получила заради издълбаните символи на двойна секира върху западната стена на светлинната шахта. На езика на лидийците „labrys“ означава „двойна секира“. Съответно думата „лабиринт“ (labyrinth) преведена дословно би трябвало да означава „къщата на двойната секира“ [labyrinth:]. (Две поредици от знак Т.27.а и знак Т.27.б, формиращи зигзаг.)
В гръцката митология Лабиринтът (Labyrinthos) е сложна, объркваща структура, проектирана и построена от легендарния майстор Дедал (Daedalus) по нареждане на цар Минос. Неговата функция била да задържа кръвожадното чудовище Минотавър с човешко тяло и глава на бик, на което принасяли човешки жертви; чудовището в крайна сметка било убито от героя Тезей (Theseus) [Минойска цивилизация:, Labyrinth:].

 

Дамите в синьо, 1650 г. пр.н.е.

  
  

Илюстрация № 17
„Дамите в синьо“. Фреска от двореца в Кнос (реставрирана). Минойска фреска от около 1650 г. пр.н.е. Музей Хераклеон [Минойска цивилизация:]. (Долният край на косите на жените са обхванати с ленти във вид на поредица от кръг с точка; огърлиците на двете жени обърнати надясно носят гердани във вид на поредица от знак Т.2 един над друг.)

 

Жрица с придружители, 1550 г. пр.н.е.

 
Илюстрация № 18
Жрицата с придружителите, част от фреска, предверие, Дворец в Кнос, 1550 г. пр.н.е.
[Krasavicite:, Priestess:]. (Върху полата на жената са изобразени две комбинации от по два знака Т.27.а един в друг.)

 

Скачащ бик, Дворец Кнос


Илюстрация № 19
Фреска Скачащ бик, сега в Археологичен музей Хераклион [Knossos_P1060030:]. (Поредици от знак Т.28 един до друг около изображението.)

 

Съд от Кнос

  
Илюстрация № 20
Съд от Кнос. Минойска керамика. Археологичен музей Хераклеон [minoan-pottery:]. (Поредица от знак Т.28 един в друг – горе; поредица от знак Т.27.в с точка; знак Т.27.а един в друг – между тях.)

Богиня на змията

     
Илюстрация № 21
Богиня на змията от Кнос. Фаянсова статуетка от храмовите хранилища на двореца Кнос. Археологичен музей Хераклеон [minoan-pottery:]. (Знак Т.27.а, знак Т.15 и др. в горната дипла на полата.)

Женска фигура


Илюстрация № 22
Женска фигура от Кнос. Археологичен музей Хераклеон [minoan-figure:]. (Поредица от знак Т.27.а един в друг в долната част на полата.)

Кнос, ІV-VІІІ в.
В районите Е и F има сгради от ІV в. с тесни зидове и водни канали, и с ориентирани север-юг калдъръмени улици [CrossSymbol:].


Илюстрация № 23
Кръстов символ от VІ в., червен къс от купа [CrossSymbol:]. („Кръстовият символ” е изобразен чрез комбинация от четири знака Т.13 (във вид на кръст) по модел на знак Т.27.д  и четири кръга с точки.)

 

Големият дворец Минос в Кнос, ХVІ в.
Кнос е бил вторият град на Римски Крит с процъфтяваща икономика и връзки в цялото източно Средиземноморие. Неговото легендарно минало привличало заселници и търговци. Император Адриан е бил негов покровител.
В края на ХVІ в. Кнос бил обновен от Венецианците с древни статуи. Тяхното качество се вижда в откритата статуя на император Адриан [Knossos:].

Император Адриан.

  
Илюстрация № 24
Император Адриан - една от най-прекрасните императорски статуи в източното Средиземноморие  [Knossos:]. (Полите на дрехата на императора са украсени със знак Т.7 прав и обърнат вариант.)

Публий Елий Траян Адриан (Publius Aelius Traianus Hadrianus; 24 януари 76 г. – 10 юли 138 г.) е римски император от 117 г. до 138 г. сл. н.е. Той е един от така нар. "Петима добри императори" от Нерво-Антониновата династия [Адриан:].

Календарна къща
Календарната къща символично съдържа архитектурни елементи в количества, които представляват съответния брой дни в година, седмици в година, месеци в година и дни в седмицата [Calendar_house:].

Кана от Кнос, 1600-1100 г. пр.н.е.


Илюстрация № 25
Календарна къща. Кана от Кнос, „Дом на фреските“, Късен Миной (1600-1100 г. пр.н.е.). Лабрис или Двойна секира формира полумесец Calendar House [CalendarHouse:]. (Поредица от знак Т.27.б един върху друг на плоскостта на секирата; знак Т.27.б между брадвите.)

Минойската култура или страници от Бронзовата епоха изобразява Calendar House: следи към времето на Миной от Кнос Лабиринт.

Керамичен съд.


Илюстрация № 26
Керамичен съд. Календарна къща. Календар и царство [CalendarHouse8:]. (Знак Т.27.г., изпълнен със знак Т.28 един в друг.)

Ваза


Илюстрация № 27
Ваза. Календарна къща. [CalendarHouse9:]. (Поредици от знак Т.27.б един в друг.)

Дворец Фест
Фест (на гръцки: Φαιστός, в надписите на линейни А и Б: PA-I-TO) - древен град в южен Крит, един от центровете на минойската цивилизация. Най-древните заселвания се отнасят към ІV хил. пр.н.е. От началото на ІІ хил. пр.н.е. Фест става един от най-крупните центрове на минойската цивилизация.
Дворецът на Фест е втори по значимост след Кноския. Руините на Фест са на територията на община Фест в периферийната единица Ираклион.
Още един по-малък по размери минойски комплекс се намира на 3 км. северо-западно от Фест, на съседен хълм. Неговото минойско название е неизвестно, до нас е достигнало само византийското – Алия-Триада. Дворците са били свързани с път.
Съгласно преданията град Фест бил основан от владетеля на Крит Минос. Съгласно легендите първи цар на Фест бил Радамант, брат на Минос.
Първият дворец във Фест е датиран към 1900-1850 г. пр.н.е. За първи път Дворецът бил разрушен от силно земетресение през 1700 г. пр.н.е. През 1450 г. пр.н.е. пожар окончателно унищожил Фестския дворец. Настъпва залез на минойската цивилизация.
Селища на склоновете на хълма продължават да съществуват и през периода на тъмните векове (геометричен) и през класическия период [Фест:].

Керамика Камарес, 2000-1900 г. пр.н.е.


Илюстрация № 28
Керамика Камарес от Фест, Среден Миной (около 2000-1900 г. пр.н.е.). Керамика със сложни абстрактни изображения, бяло върху тъмен полихром. Археологичен музей Хераклион  [kamares-ware:, MinoanPottery:]. (На преден план стилизиран знак Т.21 обърнат вариант.)
Камарес (лат. Kamares) — стил на украсяване на керамични изделия, получил разпространение през ранния дворцов период на остров Крит (около 1900-1650 г. пр.н.е.). Повърхността е тъмна изрисувана с бяло, червено и кафяво, и в по-късен етап тъмнокафява украса на светла основа със свободни цветни мотиви, на розетки, симетрично навити динамични спирали и др. Дизайнът винаги е от симетрични компоненти. Периодът на разцвет достига апогея си в Късно Минойския Период. Цветният стил изобразява палми и папируси, с различни видове от лилии и допълнени с листа. Те се появяват както в керамиката така и във фреските.
Название на стила дала местност в централната част на острова - пещерата Камарес, където за първи път били открити вази от този стил [Камарес:, Минойска керамика:].

Кратер с цветя, 1800 г. пр.н.е.

  
Илюстрация № 29
Кратер с цветя от периода на стария дворец във Фест (Phaistos), около 1800 г. пр.н.е. [minoan/index:, Krater-vessel:]. (Поредица от T.27.б един до друг (най-горе); поредица от комбинация на Т.27.б с Т.28 обърнат вариант.)

Кратер (krater) – голям съд за смесване на вино и вода в Древна Гърция [krater:].

Минойски чайник


Илюстрация № 30
Минойска керамика, Минойски чайник – Камарес [minoan-art-pottery:]. (Поредица от знак Т.27.б един до друг щриховани.)

Продължение към:  Част 2 - 3.5.6. Острови 2

Назад към:  3.5.6. Гърция-Съдържание 

Назад към:  Начало  или  Съдържание