Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите

3.5.6. Гърция

3.5.6. Северна Гърция

3.5.6. Епир - VІ-IІ в. пр.н.е., ХІІІ в.

Анотация:
Представените илюстрации от Епир за периода VІ-IІ в. пр.н.е. и ХІІІ в. онагледяват използване на родови троични знаци – знаци на българите; те показват, че тези земи са били обитавани от български общности; а в състава на управленския елит - монетните магистрати, основно са участвали представители на български родове, въпреки твърдението, че през античността страната е била населена с диви племена. Гръцко участие чрез използване на знак Н – знак на гръцката общност, не се вижда.

Съдържание:
Епир - карта                                                 Илюстрация №   1
Монети, VІ.ІІ в. пр.н.е.                                 Илюстрация №   2 - Илюстрация № 24
Монети, ХІІІ в.                                              Илюстрация № 25

На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” да получим възможност за докосване до някои малко известни страни от древността на Епир.

Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите

Епир


Илюстрация № 1
Исторически Епир в сиво.
Епир (на гръцки: Ήπειρος, Ипирос, на албански: Epir, Епир) е историко-географска област в западната част на Балканския полуостров, разделена между Гърция (Южен Епир) и Албания (Северен Епир). Гръцката част на областта влиза в състава на административната област Епир, като северната ѝ част е известна под името Чамерия.

Епир е бил обитаван от времето на палеолита, от когато са се съхранили големи погребални могили на знатни люде. Те са сходни с изградените по-късно от основателите на Микенската цивилизация. В това археолозите съзират доказателство за родство между населението на Епир от палеолита и неолита, и Микенското от по-късната бронзова епоха. Най-значимите археологически находки в тази връзка са разкрити при Оракъл на река Ахерон и при Додона (на един и същи Бог) [Епир-палеолит:].

Додона (на старогръцки: Δωδώνᾱ, Dōdṓnā; Δωδώνη, Dōdṓnē; Dodona) е древно гръцко светилище и оракул в Епир. Той се смята за най-стария оракул на Гърция и след Делфи е най-значимият извънрегионален оракул на древногръцкия свят. В светилището се изпълнявал култ към Зевс и Херакъл [Додона:].

Античен Епир е държава, просъществувала между 330 и 167 г. пр.н.е. През ІV в. пр.н.е. се формират държави с мощни армии в Македония, Дардания, Епир и Илирия. В Епир се разгарят битки за власт. Молоският цар Алкета, син на Тарипс; за известно време губи властта и търси убежище в Сиракуза. За да си възвърне трона, Алкета търси помощта на илирийската държава, организирана по онова време около племето на енхелеите. През 385 г. пр.н.е. илирийският цар Бардил изпраща армия, която да възстанови Алкета начело на молоското царство. Именно това събитие води до създаването на Античен Епир като политическа формация [Античен Епир:].
През античността в така нар. Анничен Епир местните жители били схващани от елините като „варвари“ [Епир:].

В историята на Епир се разграничават четири периода:
1. Предистория.
Първите заселвания на Епир са от времето на неолита (1100-1000 г. пр.н.е.). На територията на Епир са съществували три езикови групи: хаонийци в северо-западен Епир, молоси в центъра и феспортианци на юг.
2. Молоски период (470-330 г. пр.н.е.).
Молоската династия Еакиди от 370 г. пр.н.е. започва да разширява своите владения. Неин съюзник била Македония. През 359 г. пр.н.е. молоската принцеса Олимпия става съпруга на Филип ІІ Македонски. Когато умира нейният чичо Ариб, владетел на Епир става брат й Александър. През 334 г. пр.н.е. Александър Македонски се насочва към Азия, а неговият вуйчо – към Южна Италия. Независимо от успехите, Александър е убит през 331 г. пр.н.е.
3. Епирско царство (330-231 г. пр.н.е.)
След смъртта на Александър през 330 г. пр.н.е. производството на монети от трите основни племена се сменя от единна монета с название „Епироти”. Престолът се наследява от Еакид, който бил свален през 313 г. пр.н.е. През 295 г. пр.н.е. престолът се заема от неговия син Пир. При битките при Херакъл и Аускул , като надарен пълководец, неговата войска разгромява римляните , но сам понася сериозни загуби, от където се поражда понятието „Пирова победа”. През 275 г. пр.н.е. Пир е разбит от римляните.
4. Епирски съюз (231-167 г. пр.н.е.)

През 233 г. пр.н.е. била убита последната представителка от династията на Пиритите – царица Деидамия, след което местното население организирало федерална република. Владенията на новата държава се намалили – на запад Акарнания обявила независимост, а етолийците заели Амфилохия, Амбракия и земите на север от Артския залив. По-късно републиката станала жертва на Римската експанзия [Эпир:].

Епир-монети
Най-ранните монети на Епир са сребърни от Коринтски тип и стандарт, произведени преди Епир да стане монархия, 342 г. пр.н.е. в град Амбракия, и бронзови монети в Cassope, Elea и Molossi, предшестващ монархията.
Вторият период в производството на монети включва  тези на владетеля Александър, син на Неоптолем, 342-326 г. пр.н.е. и Пир, 295-272 и 238-168 г. пр.н.е. Това са бронзови монети с надпис ΑΠΕΙΡΩΤΑΝ, който определено е по-ранен в сравнение с премахването на монархията, но редовните серии на Епирските федерални монети не започват преди пълното конституиране на републиката със смъртта на Птоломей – последният от царете на Аекидите, 238 г. пр.н.е.
Автономната монета се появява в някои градове на Епир наред с федералните. След 168 г. пр.н.е., когато Епир е бил опустошен от Римляните и неговите жители са продадени в робство, произведството на всички монети прекъсва.
Преобладаващите видове монети на Епир са глави на Зевс Додонски и Диана негова съпруга [Епир-монети:].

Александър I Молоски 
Александър I Молоски (на старогръцки: Ἀλέξανδρος Α' τῆς Ἠπείρου, Ἀλέξανδρος ὁ Μολοσσός, Alexander I Molossis;  370 г. пр.н.е. в регион Епир; † 331 г. пр.н.е. при Пандозия) е цар на Античен Епир от 350 г. пр.н.е. до смъртта си, от Молоската династия Еакиди. Александър е брат на Олимпия, майката на Александър Велики [Александър I Молоски:].
През 357 г. пр.н.е., когато умира баща му, цар Неоптолем І, Александър е още много млад и чичо му Ариб поема първо управлението. Ариб омъжва племеницата си Олимпия за македонския цар Филип ІІ. Александър заминава със сестра си в двора на Филип. През 350 г. пр.н.е. Филип II предприема малък поход в Молосия и поставя Александър на мястото на Ариб. През 337 г. пр.н.е. Александър приема при себе си сестра си Олимпия, която е напуснала Филип II. През 336 г. пр.н.е. той се жени за племеницата си Клеопатра, дъщеря на македонския цар Филип ІІ (359-336) и съпругата му Олимпия и сестра на Александър Велики. Александър I и Клеопатра имат двe деца, син Неоптолем ІІ и дъщеря Кадмея [Александър I Молоски:].

Молосите (гр. Μολοσσοί) са древен народ в Епир от времето на микенската култура. На североизток от молосите са чамите, на юг - теспротите, а на север - илирите. Молосите участват в Епирската лига, а по-късно 150-те хил. молоси за поробени от Рим. Областта, която са обитавали остава с името Молосия. Оракулът на Додона в Епир се счита са молоски [Молоси:].

Додона (на старогръцки: Δωδώνᾱ, Dōdṓnā; Δωδώνη, Dōdṓnē; Dodona) е светилище и оракул в Епир, почитан в цяла Древна Гърция. Оракулът на Додона е най-стария оракул на древногръцкия свят. В светилището се изпълнявал култа към Зевс и Херакъл. Мястото било свещено за пеласгите и молосите. Около Додона се формира Епирска лига, по-известна още като Молоска лига в древногръцкия свят [Додона:].

Тарент, Тарант (лат. Tarentum, др.гръц. Taras, род. падеж Tarantos), древногръцка колония в Италия на брега на Тарентския залив, на мястото на съвременния градТаранто.
Тарант е бил основан през 708 г. пр.н.е. от спартанските колонисти - единствената колония на Спарта в Италия. Тарант бил един от най-големите търговски центрове и независими полиси на Велика Гърция. От 466 г. пр.н.е. в колонията е била въведена демокрацията. Тарант постоянно водел войни с местните италийски племена. Най-голям разцвет гръцкия Тарант постигал през 367-347 г. пр.н.е., когато начело на властта застанал пълководецът и философът-питагореец Архит Тарентски. През този период Тарант станал най-голямото търговско пристанище на Италия, а своята зависимост от него били принудени да признаят Картаген и етруските. След смъртта на Архит колонията запада. От началото на ІІІ в. пр.н.е. основен враг на колонията бил Рим. Главен съюзник на Тарант в борбата му с Рим бил епирския цар Пир. През 272 г. пр.н.е. Тарент бил завоюван от Рим, а през 209 г. пр.н.е. бил окончателно покорен [Тарeнт:]. (Тук възникват редица въпроси доколко тази колония е била свързана с „Велика Гърция”.)
Съгласно митологията Тарант бил син на Посейдон и апулийската нимфа Сатирион; неговото изображение върху делфин е бил символ на колонията и е бил изобразяван върху монетите [Тарeнт:].

Александър І Молоски, 350-331 г. пр.н.е.

 
Илюстрация № 2
Статер, сребро, произведен около 334-330 г. пр.н.е. в Тарент.
Лице: Глава на Зевс с брада и с дъбов венец.
Гръб: Надпис: ALEXANDRO[U] / TOU NEOPTOLE[MOU]. Вертикална мълния, орел с прибрани криле.
Тази монета с великолепно художествено майсторство е произведена в Тарент, за да заплати на своята войска [Nomos, Auction 3: Lot 75]. (Стилизиран сдвоен знак Т.9/Т.11 – „мълния – оръжие на боговете“.)

Александър І Молоски, 350-331 г. пр.н.е.


Илюстрация № 3
Цар на Епир, Александър, 350-330 г. пр.н.е. Злато, статер, произведен около 334-330 г. пр.н.е. Монетарница Тарент.
Лице: Глава на Зевс Додонски с брада и с венец от дъбови листа.
Гръб: Надпис: AΛEΞANΔPO[Y] [T]OY NEOΠTOΛEMO[Y], хоризонтална мълния, горе острие на копие [AlexaderI: Lot 110]. (Стилизиран сдвоен знак Т.9/Т.11 – „мълния – оръжие на боговете“.)

Александър І Молоски, 350-331 г. пр.н.е.


Илюстрация № 4
Калабрия, Тарент, полулитра - 1/12 статер, злато, произведена около 334-331 г. пр.н.е. при Александър І Молоски, цар на Епир.
Лице: Глава на Нелиос с лъчи.
Гръб: Мълния, ΑΛ-ΕΞ наоколо [AlexaderI: Lot 132]. ((„ΑΛ“ са изпълнени чрез знак Т.27.б с хоризонтална линия между рамената на знака и знак Т.27.б. „Мълния“ - стилизиран сдвоен знак Т.9/Т.11 – оръжие на боговете“.)

Хелиос (на гръцки: Ηλιος) в древногръцката митология е бог на Слънцето, брат на богинята на Луната Селена и розовопръстата богиня на зората Еос, син на титаните Хиперион и Тея  [Хелиос:].

И още един подобен вариант:
Александър І Молоски, цар на Епир 350-331 г. пр.н.е.

Илюстрация № 5
Калабрия, Александър Молоски (в Италия 334-333 г. пр.н.е.). Литра, злато.
Лице: Глава на Нелиос с лъчи.
Гръб: Мълния, ΑΛ-ΕΞ горе и долу [molossian/i: Vlasto 1864 ]. („ΑΛ“ са изпълнени чрез знак Т.27.б с хоризонтална линия между рамената на знака и знак Т.27.б. „Мълния“ - стилизиран сдвоен знак Т.9/Т.11 – оръжие на боговете“.)

Пир
Пир (на древногръцки Πύρρος — „риж“, „огнен“, лат. Pyrrhus), от рода Пириди (318-272 г. пр.н.е.) цар на Епир (306-301 и 297-272 г. пр.н.е.) и Македония (288-284 и 273-272 г. пр.н.е.) [Пирр:].
Пириди - царски род, управлявал древен Епир от V в. пр.н.е. до около 231 г. пр.н.е. Названието на династията идва от легендарния основател - сина на Ахил Пир, който е бил по-известен чрез своето второ име Неоптолем [Пириди:].

Пир, 295-272 г. пр.н.е.

     

Илюстрация № 6
Пир от Епир. Тетрадрахма, сребро, 295-272 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Зевс с дъбов венец; Θ и монограм.
Гръб: Диана седнала на трон, държи жезъл с дясната си ръка и повдигнат воал с лявата; А под BAΣIΛEΩΣ ΠYPPOY [Pirrhus-97-80000215:]. (Скиптърът завършва със знак Т.2; „А“ е комбинация от знак Т.27.б и знак Т.28. Приемаме, че знак „А“ като комбинация от знак Т.27.б и хоризонтална линия или знак Т.28 между рамената на знака е разновидност на основен знак Т.27.б и вписан в него знак Т.27.а.)

Пир, 295-272 г. пр.н.е.


Илюстрация № 7
Епир, цар Пир, 295-272 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Зевс Додона с диадема.
Гръб: BASILEWS PURROU, мълния в дъбов венец [pyrrhos/t: BMC 40]. („Мълнията“ е изобразена чрез стилизиран сдвоен знак Т.2.)

Пир, 295-272 г. пр.н.е.

  
Илюстрация № 8
Царство Епир. Пир (295-272 г. пр.н.е.). Монета бронз.
Лице: Глава на Зевс с лавров венец.
Гръб: Мълния, горе В, долу  монограм, всичко в дъбов венец [Epeiros: Lot 125]. („Мълния“ – стилизиран сдвоен знак Т2 – оръжие на боговете; В - вертикална линия и два знака Т.28 един до друг; „монограм“ – комбинация от знак Т.18, хоризонтална линия горе и знак Т.28 вдясно горе.).

Пир, 280-275 г. пр.н.е.

        

Илюстрация № 9
Метапонт. Лукания. Времето на Пир от Епир, около 280-275 г. пр.н.е.
Тетрабол, злато, около 280-279 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Левкип с брада и с коринтска каска с герб, украсена със Скила, хвърляща камък; ΛEYKIΠΠO[Σ].
Гръб: Два шестзърнести ечемичени класа, всеки с къдрави листа навън. M-E, ΣI долу [Метапонт:]. (Буква „М“ е изпълнена по модел на знак Т.27.а с две хасти, „Е“ – знак Т.26.)

Метапонтум или Метапонт (на старогръцки: Μεταπόντιον, на латински: Metapontum, Metapontion, Metapont) е гръцка колония на Тарентския залив в Италия. Днес наблизо се намира градчето Метапонто. Известен с плодородието на своята земеделска земя, Метапонт е основан от ахейски гърци през 773-772 г. пр.н.е. според Еузебиус, или в края на VІІІ - началото на VІІ  според съвременните учени; повторно колонизиран през седмия век от сибаритите под командването на Левкип (ΛEYKIΠΠO[Σ], Leukippos, Leucippus). Това е последното жилище и погребение на философа Питагор. Градът е изоставен по време на втората пунинска война през 207 г. пр.н.е. [Метапонт:, Metaponto:, Metapontion:].

Лукания (Lucania) e област в Южна Италия; през древността е населявана от луканите. Днес се казва регион Базиликата [Лукания:].

Скила е морско чудовище, което обитава скалите на тесен воден канал [Scylla}.

Сибаритите са местни жители на град Сибарис, древен гръцки град в южна Италия.
Сибарис (древногръцки: Σύβαρις, италиански: Sibari) е важен град на Магна Гърция. Разположен е в залива Таранто, в Южна Италия. Градът е основан през 720 г. пр.н.е. от ахейски и троезийски заселници. Сибарис започва да произвежда първите си монети , от които най-старите са датирани около 530 г. пр.н.е. Тези монети използват ахейският тегловен стандарт, който е бил споделен с останалите ахейски колонии Кротон, Калуня и Метапонтум [Sybarite:, Sybaris:].

Да видим още две монети, които ще ни покажат древния произход на този вид монети и същността на населяващите тези райони човешки същества:

Метапонт, 340-330 г. пр.н.е.


Илюстрация № 10
Метапонт, сребърна тетрадрахма, 340-330 г. пр.н.е.
Лице: Левкип с брада и с коринтска каска, седнало куче отзад (молоска хръдка). Главата на героя Левкип, известен създател на града, се появява в средата-края на IV в. пр.н.е.
Гръб: Пшеничен клас с лист, птица, AMI вдясно, META вляво [Metapontum:]. (Пшеничният клас е изобразен чрез две поредици от знак Т.13 един в друг.)

Метапонт, 540-510 г. пр.н.е.


Илюстрация № 11
Лукания, Метапонт, сребро, регион Номос, около 540-510 г. пр.н.е.
Лице: ME-TA. Клас от ечемик със седем зърна.
Гръб: Клас от ечемик с шест зърна [metapontion/t: Noe 92]. (Две поредици от знак Т.13 един в друг или две поредици от знак Т.7.)

Панормос по време на Пир, 280-275 г. пр.н.е.

  
Илюстрация № 12
Панормос. Време на Пир от Епир, около 280-275 г. пр.н.е.
Златен тритратеморон (1/16 Stater), произведен около 276 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Атина с каска.
Гръб: Бухал. Монограм ПА до І [Panormos]. („Монограм“ – знак Т.18 обърнат вариант.)

Панормос (Panormos) е финикийско селище на мястото на съвременния Палермо. Тази монета е произведена по атински стандарт през краткото време когато гръцките сили на Пир са владеели града (276 г. пр.н.е.) [Panormos]

Калабрия, Тарент, около 280-272 г. пр.н.е.


Илюстрация № 13
Калабрия, Тарент, около 280-272 г. пр.н.е.
Драхма, сребро
Лице: Глава на Атина с каска.
Гръб: Бухал на мълния, ΣΩ вдясно [similar=435566#7]. („Мълния“ – стилизиран сдвоен знак Т.11 - оръжие на боговете.)

Пир, 280-275 г. пр.н.е.


Илюстрация № 14
Тарент, Калабрия, време на Пир от Епир, около 280-275 г. пр.н.е.
Статер, злато, около 280 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Зевс с лавров венец.
Гръб: Орел с разтрорени криле върху мълния, [T]APANTINΩN, фригийска каска и AΠOΛ (магистрат) [similar=435566#7]. („Мълния“ – стилизиран сдвоен знак Т.11/Т.9 - оръжие на боговете.)

Пир, 278-276 г. пр.н.е. в Сицилия

     

Илюстрация № 15
Царство Епир, Пир. Октобол, сребро. Сицилия, Сиракуза, Пир (278-276 г. пр.н.е. в Сицилия)
Лице: Глава на Коре с житни класове, дълъг факел отзад.
Гръб: BAΣIΛEΩΣ ΠYPPOY, Атина Алкис напредва, размахвайки копие с дясна ръка и щит в лява ръка; звезда пред лицето, мълния вляво. Е в дясното поле [pyrrhos/t: BMC 18]. („Мълнията“ е изобразена чрез стилизиран сдвоен знак Т.2; „Е“ – знак Т.26.)

Персефона (на старогръцки: Περσεφόνη, Περσόφαττα, Persephone) в древногръцката митология е единствената дъщеря на Деметра, богинята на плодородието и нейния брат Зевс. Тя е царицата на подземното царство, съпругата на Хадес. Наричана е и Коре [Kоре:].
Възхитителната, архаична Атина, която се появява на централните гръцки монети, обикновено е била наричана от нумизматиците Атина Промахос или Атина Алкис [Атина Алкис:].

Пир, 274-272 г. пр.н.е.

     
Илюстрация № 16
Цар на Македония. Пир, 274-272 г. пр.н.е. Монета бронз. Произведена в Пела.
Лице: Македонски щит с монограм на Пир в центъра.
Гръб: Каска, под която BA – EI са разделени от монограм, всичко в дъбов венец [pyrrhos/t: Liampi M18b]. („Монограм на Пир“ – комбинация от знак Т.18, хоризонтална линия горе и знак Т.28 вдясно горе - този монограм показва принадлежност на Пир към разклонение на български род с родов знак Т.18; сдвоен знак Т.2 – оръжие на боговете)

Република, 238 г. пр.н.е.

 
Илюстрация № 17
Република Епир, тетробол, 238 г. пр.н.е.
Лице: Глави на Зевс и Диана с дъбов венец.
Гръб: APEI RWTAN, мълния, всичко във венец [Epirus]. („Мълния“ – стилизиран сдвоен знак Т.11 – оръжие на боговете.)

Република, 234-168 г. пр.н.е.

  
Илюстрация № 18
Епир, Република Епир, викториат, сребро, 234-168 г. пр.н.е.
Лице: Глави на Зевс Додонски и Диана, два монограма отзад.
Гръб: APEI-RWTAN, мълния във венец [epeiros/t:]. („два монограма“ – комбинация между знак Т.27.б и знак Т.13 с едно общо рамо или знак Т.27.б и знак Т.27.а (сравни с Илюстрация № 20, № 21 и № 22). „Мълния“ – стилизиран сдвоен знак Т.11 – оръжие на боговете.)

Викториат (лат. victoriatus) – сребърна римская монета. Била е в употреба по време Римската република (около 221-170 г. пр.н.е.) [Викториат].

Република, 234 г. пр.н.е.

 
Илюстрация № 19
Епир, Република Епир, монета на Епирската лига, 234 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Зевс с лавров венец.
Гръб: AREI-RWTAN и мълния в дъбов венец [Эпи́р]. („Мълния“ – стилизиран сдвоен знак Т.11 – оръжие на боговете.)

Република, 234 г. пр.н.е.

    
Илюстрация № 20
Епир, Република Епир, тетробол, 234 г. пр.н.е.
Лице: Бюст на Диана с лавров венец и воал, монограм IA отзад, ВО отпред.
Гръб: ΑΠΕΙΡΩΤΑΝ и триножник; в лавров венец [Epirus]. (IA – комбинация от знак Т.27.а и знак Т.27.б с едно общо рамо и със знак Т.28 между рамената на знак Т.27.б; „лавров венец“ във вид на стилизиран знак Т.7.)

Република, 238-168 г. пр.н.е.

              

Илюстрация № 21
Република Епир, около 238-168 г. пр.н.е.
Лице: Глава  на Диана с воал.
Гръб: Триножник в лавров венец [epeiros/t:]. („Два монограма“: комбинация между два знака Т.26 с едно общо рамо и др., знак Т.27.б с хоризонтална линия между рамената на знака; стилизиран знак  Т.7; знак Т.11; сдвоен знак Т.2 – оръжие на боговете.)

Койнон, 234-168 г. пр.н.е.

     

Илюстрация № 22

Койнон на Епир, 234-168 г. пр.н.е. Драхма, сребро.
Лице: Глава на Зевс, монограм отзад.
Гръб: Орел върху мълния във венец [koinon/t: Dewing 1444]. (Знак Т.27.б с хоризонтална линия между рамената на знака, вертикална линия вдясно (сравни Илюстрация № 20 и № 21 - Det 2(?). „Мълния“ – трудно различим сдвоен знак Т.2.)

Древногръцките политически съюзи или на древногръцки език Койнон са публични обединения за общи военни и/или политически действия, или за провеждане на обща политика в определена сфера от обществените отношения в Древна Елада (отбрана, дипломация, икономика, религиозни практики) [Койнон:]. В древните времена на Епир е съществувал Койнон на Молосите [Koinon:]. (Показаните години съответстват на периода на Епирски съюз, 231-167 г. пр.н.е.)

Койнон, 210 г. пр.н.е.


Илюстрация № 23
Койнон на Епир. Драхма, сребро, около 210 г. пр.н.е..
Лице: ΛYKIΣKOΣ пред глава на Зевс с лавров венец.
Гръб: AΠEIΡΩTAN, орел върху мълния, всичко в дъбов венец [koinon/t: BMC 37]. („Мълния“ – стилизиран сдвоен знак Т.11.)

Койнон

  
Илюстрация № 24
Койнон на Епир. Драхма, сребро.
Лице: Глави на Зевс и Хера, монограм отзад.
Гръб: AΠEI-ΡΩTAN над и под мълния, всичко в дъбов венец [koinon/t: Franke 320]. („Мълния“ – стилизиран сдвоен знак Т.2 – оръжие на боговете; „монограм“ - комбинация от вертикална линия и знак Т.27.а вдясно и др.)

Теодор Комнин, 1215-1230 г.

  
Илюстрация № 25
Гръб на вдлъбната монета от електрум на Теодор Комнин Дука, управлявал Епир и Солун 1215-1230 г. като император със Св. Димитър [Теодор Комнин:]. (Обиците на императора (лявата фигура) са във вид на знак Т.2 обърнат вариант.)

Теодор Комнин Дука Ангел е владетел от 1215 до 1230 г. на Епирското деспотство (след 1225/1227 г. условно Епирска империя). Теодор Комнин се стреми към възстановяване на Византийската империя, унищожена през 1204 година от кръстоносците по време на Четвъртия кръстоносен поход [Теодор Комнин:].

Обобщение:
Представените илюстрации от Епир за периода VІ-IІ в. пр.н.е. и ХІІІ в. онагледяват използване на родови троични знаци – знаци на българите; те показват, че тези земи са били обитавани от български общности; а в състава на управленския елит - монетните магистрати, основно са участвали представители на български родове, въпреки твърдението, че през античността страната е била населена с диви племена. Гръцко участие чрез използване на знак Н – знак на гръцката общност, не се вижда.

Използвани знаци: Т.2, Т.7, Т.9, Т.11, Т.13, Т.18, Т.26, Т.27.а, Т.27.б, Т.28

Източници:
Александър I Молоски: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_I_(%D0%95%D0%BF%D0%B8%D1%80)
Античен Епир: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%95%D0%BF%D0%B8%D1%80
Атина Алкис: URL: https://www.jstor.org/stable/pdf/43573312.pdf?seq=1#page_scan_tab_contents
Викториат: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B0%D1%82
Епир: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BF%D0%B8%D1%80
Епир-монети: URL: http://snible.org/coins/hn/epirus.html - монети Епир
Епир-палеолит: ERL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%95%D0%BF%D0%B8%D1%80
Додона: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B0
Койнон: URL: Койнон https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7%D0%B8
Коре: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B5%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%B0
Лукания: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F
Метапонт: URL: http://www.acsearch.info/record.html?id=106001
Метапонтум: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%83%D0%BC
Молоси: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%B8_(%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4)
Пириди: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%8B
Пирр: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80%D1%80
Тарeнт: URL: http://dic.academic.ru/dic.nsf/es/89756/%D0%A2%D0%90%D0%A0%D0%95%D0%9D%D0%A2
Теодор Комнин: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80_I_%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D0%BD_%D0%94%D1%83%D0%BA%D0%B0
Хелиос: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%81
Эпир: URL: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B5_%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE
AlexaderI: URL: http://www.acsearch.info/search.html?search=similar%3A475809
Epeiros: URL: http://www.coinarchives.com/a/results.php?results=100&search=Epeiros
epeiros/t: URL: http://www.wildwinds.com/coins/greece/epeiros/t.html
Epirus: URL: http://commons.wikimedia.org/wiki/Ancient_Greek_coins?uselang=ru#Epirus
Koinon: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Koinon
koinon/t: URL: http://www.wildwinds.com/coins/greece/epeiros/koinon/t.html
Metapontion: URL: https://www2.lawrence.edu/dept/art/BUERGER/CATALOGUE/003.HTML
metapontion/t: URL: http://www.wildwinds.com/coins/greece/lucania/metapontion/t.html
Metaponto: URL: http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.04.0006:entry=metapontion
Metapontum: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Metapontum
molossian/i: URL: http://wildwinds.com/coins/greece/epeiros/kings/alexander_the_molossian/i.html
Nomos, Auction 3: URL: https://www.acsearch.info/search.html?term=&category=1&images=1&currency=usd&order=0&company=79&auction=1217
Panormos: URL: http://www.acsearch.info/record.html?id=24457
pyrrhos/t: URL: http://www.wildwinds.com/coins/greece/epeiros/kings/pyrrhos/t.html
Pirrhus-97-80000215: URL: http://www.cngcoins.com/Coin.aspx?CoinID=132438
Scylla: URL: http://www.theoi.com/Pontios/Skylla.html
similar=435566#7: URL: https://www.acsearch.info/search.html?similar=435566#7
Sybaris: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Sybaris
Sybarite: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Sybarite

Назад към:  3.5.6. Северна-Гърция - Съдържание

Назад към:  Начало  или  Съдържание