Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите

3.5.6. Гърция

3.5.6. Коринт - VI-І в. пр.н.е.

 

Анотация
Използването на родови троични знаци – знаци на българите, върху монети в Коринт за периода VI-І в. пр.н., показва/онагледява, че управленският елит (монетните магистрати)  се е състоял основно от представители на български родове. Гръцкото участие е било твърде ограничено. Да отбележим, че Коринт се намира в Централна Гърция и че разглежданият времеви период съвпада с апогея на Древна Гърция.

Съдържание:
3.5.6. Коринт - Част 1
Коринт - карта                                                      Илюстрация №  1
Пегас                                                                    Илюстрация №   2 - Илюстрация №   3
Знак Т.7                                                                Илюстрация №   4
Знак Т.11                                                              Илюстрация №   6 - Илюстрация № 10
„Мълния“ – сдвоен знак Т.11                              Илюстрация № 11
Знак Т.13                                                              Илюстрация № 12 - Илюстрация № 13
Знак Т.18                                                              Илюстрация № 14 - Илюстрация № 18
Знак Т.23                                                              Илюстрация № 19

3.5.6. Коринт - Част 2
Знак Т.26                                                              Илюстрация № 20 - Илюстрация № 22
Знак Т.27.б                                                           Илюстрация № 23 - Илюстрация № 24
Знак „А“                                                                Илюстрация № 25 - Илюстрация № 31
Знак знак „А“ и Т.27.б                                          Илюстрация № 32 - Илюстрация № 34
Знак знак „К“ и знак „А“                                       Илюстрация № 35
Знак Т.27.б/знак Т.27.а                                       Илюстрация № 36 - Илюстрация № 37
Трилъчева сватика                                             Илюстрация № 38
Трискел                                                                Илюстрация № 39
Знак Н                                                                  Илюстрация № 40

На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” да получим възможност за докосване до някои малко известни страни от древността на Коринт (Гърция).

Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите

Коринт
Корѝнт (на гръцки: ΚόρινθοςКоринтос) е древногръцки полис и съвременен град в Южна Гърция, област Пелопонес, административен център на дем Коринт [Корѝнт:].


Илюстрация № 1
Древен Коринт и съвременен Коринт – карта [Corinthia:].

Пегас


Илюстрация № 2
Коринт, статер, сребро, 549-510 г. пр.н.е.
Лице: Летящ Пегас с разтворени крила, долу Копа.
Гръб: Архаична глава на Атина с каска в квадрат [greece/corinth:].

Монетите на гръцките градове-държави изобразявали уникален символ или лице, преди емблемите, които представлявали техния град и популязирали доброто име на държавата. Например статера на Коринт изобразявал Пегас, митологичния крилат жребец [Coin-Poseidon:]. (Очевидно родовите знаци (емблемите) на монетните магистрати върху монетите се появяват по-късно.)

Копа е името на архаична буква от гръцката азбука, която днес не се използва. Съществували са два различни символа за копа - "Архаична копа" (Ϙ ϙ) и "Числова копа" (Ϟ ϟ). Копа се появява в гръцката азбука като еквивалент на буквата  qōf от финикийската азбука и е била използвана за означаването на звук, който бил вид к, изговарян със задната част на гърлото (или по-точно [k_]), за разлика от капа, която била използвана за к. Разликата в изписването на двата звука обаче не била необходима, тъй като копа се използвала винаги пред /o/ и /u/, а капа в останалите случаи. Поради тази причина копа не се запазва и е била постепенно заместена от капа. Така : óρινθος  започва да се изписва Kóρινθος. Буквата Q в латинската азбука произлиза от Копа [Копа:, Corinthstaters:]. (Да отбележим, че подобен знак е бил използван при монголите и др.; виж: 3.5.44.Монголи-1 - http://www.za-balgarite.com/3.5.44.Mongoli-1.html - Илюстрации № 5 и № 6.)

Знак копа върху двете страни на монетата


Илюстрация № 3
Коринт, статер, сребро, около 480-400 г. пр.н.е.
Лице: Летящ Пегас, долу копа.
Гръб: Глава на Атина с каска, отзад копа, всичко в квадрат [Pegasus-corinth: Lot 124].

 

Знак Т.7
     
Илюстрация № 4
Герб на ном Коринтия [Corinthia:]. (Знак Т.7 върху герба на ном Коринтия.)

 

Знак Т.11


Илюстрация № 5
Коринт, монета, бронз, преди 350 г. пр.н.е.
Лице: Летящ Пегас, долу копа.
Гръб: Тризъбец, грозд грозде в полето вдясно  [Corinth_003:]. (Знак Т.11 – знак на рода Дуло.)

 

     
Илюстрация № 6
Коринт, статер, 415-387 г. пр.н.е.
Лице: Лешящ Пегас, копа отдолу.
Гръб: Глава на Атина с коринтски шлем, ретроградно К и тризъбец отзад [Athena-Pegasus:]. („К“ – комбинация от вертикална линия и знак Т.27.б (виж още Илюстрация № 35); „Тризъбец“: знак Т.11 – знак на рода Дуло.)

 

  
Илюстрация № 7
Коринт, статер, 410-380 г- пр.н.е.
Лице: Лешящ Пегас.
Гръб: Глава на Атина с коринтски шлем със защита на врата, тризъбец [Numisbids-00037:]. („Тризъбец“: знак Т.11/Т.9 – знак на рода Дуло.)

 


Илюстрация № 8
Коринт, ІV-ІІІ в. пр.н.е.
Лице: Пегас
Гръб: Атина [Corinth Staters:]. („Тризъбец“: знак Т.11 – знак на рода Дуло.)

  
Илюстрация № 9
Коринт, около 306-303 г. пр.н.е., бронз, Копенхаген.
Лице: Пегас
Гръб: Орнаментиран тризъбец, М и венец с панделка от двете страни [greece/corinth:]. („Тризъбец“: знак Т.11/Т.9 – знак на рода Дуло; „М“ по модел на знак Т.27.а с две хасти.)


Илюстрация № 10
Коринт, около 40-30 г. пр.н.е., бронз, Копенхаген.
Лице: Плаващ делфин, всичко в обшивка от маниста.
Гръб: Тризъбец в обшивка от маниста [greece/corinth:]. („Тризъбец“: знак Т.11/Т.9 – знак на рода Дуло.)

„Мълния“ – сдвоен знак Т.11

    
Илюстрация № 11
Коринт, статер, 405-345 г. пр.н.е.
Атина, статуя на Зевс с жезъл и мълния [Corinthstaters: Period 4, 167].   („Мълния“: сдвоен знак Т.2.)

 

Знак Т.13

    
Илюстрация № 12
Коринт, статер, 405-345 г. пр.н.е.
Пегас, Атина [Corinthstaters: Period 4, 251].   (Знак Т.13.)

 

 
Илюстрация № 13
Коринт, статер, от 345 до 307 г. пр.н.е., монограм [Corinthstaters: Period 5, 478]. („Монограм“: комбинация от знак Т.13 и др.)

 

Знак Т.18

  
Илюстрация № 14
Коринт, статер, сребро, около 300 г. пр.н.е.
Лице: Летящ Пегас, долу копа.
Гръб: Глава на Атина с каска, под брадичката В, отзад монограм и стълб [Athena-Pegasus: Lot 1665]. (Знак Т.18.)

  
Илюстрация № 15
Коринт, статер, сребро, около 345-307 г. пр.н.е.
Лице: Летящ Пегас, долу копа.
Гръб: Глава на Атина с каска, отпред В, отзад монограм и стълб [greece/corinth:  Calciati 482.1]. (Знак Т.18 със знак Т.28 между раменете на знака.)

   
Илюстрация № 16
Коринт, статер, 345-307 г. пр.н.е.
Атина, монограм [Corinthstaters: Period 5, 482].   („Монограм“: знак Т.18 с точка между раменете на знака.)

 

  
Илюстрация № 17
Коринт, статер, 345-307 г. пр.н.е.
Атина, монограм [Corinthstaters: Period 5, 481]. („Монограм“: знак Т.18 и знак Т.28 между раменете на знака.)

 

  
Илюстрация № 18
Коринт, статер, сребро, около 345-307 г. пр.н.е.
Лице: Летящ Пегас, долу копа.
Гръб: Глава на Атина с коринтска каска, отзад монограм [Pegasus-corinth: Lot 229]. („Монограм“: знак Т.18 и знак Т.28 между раменете на знака.)

 

Знак Т.23

Монограм

 
Corinth19-Monograms_12.13-1.jpg
Илюстрация № 19
Коринт, монета, статер, VІ-V в. пр.н.е. до около 415 г. пр.н.е. [Corinthstaters: Pegasi-Monograms]. (Родов знак (монограм) - комбинация от вертикална линия със знак Т.28 в горната част на знака и знак Т.23)

Съдържание:      3.5.6. Коринт - Част 1       3.5.6. Коринт - Част 2

Назад към:  Начало  или   Съдържание