Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите

3.5.6. Гърция

3.5.6. Беотия ІV хил. пр.н.е.-I в.

 

Анотация:
Представените илюстрации от Беотия за периода ІV хил. пр.н.е.-I в. онагледяват използване на родови троични знаци – знаци на българите; те показват, че от хилядолетия тези земи са били обитавани от български общности, а в състава на управленския елит (монетните магистрати)  през ІV-II в. пр.н.е. основно са участвали представители на български родове. Гръцкото участие е ограничено и се вижда чрез използване на знак Н – знак на гръцката общност.
Освен това древните беотийци са били известни с конницата си, нещо което е характерно за българите, т.е. за така нар. „траки“.

Съдържание:
Беотия - карта                                                       Илюстрация №  1
Керамика, ІV хил.-VІІ пр.н.е.                                Илюстрация №  2 - Илюстрация №   6
Монети, ІV в. пр.н.е.-I в.                                       Илюстрация №  7 - Илюстрация № 28

На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” да получим възможност за докосване до някои малко известни страни от древността на Беотия.

Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите

 

Беотия (на гръцки: Βοιωτία, старогръцко произношение - Бойотия, новогръцко - Виотия) е ном в Гърция, част от област Централна Гърция.
Беотия е историко-географска област в Древна Гърция със столица Ливадия (Livadeia) и най-голям град Тива. Беотия е един от най-ранните населени райони в предисторическа Гърция. Много от гръцките древни легенди, включително свързани с аборигенското население, произхождат от този регион. Беотия е била богата област, имала е много полиси – Тива, Левктра, Орхомен, Платея, Ливадия. Древните беотийци са известни с конницата си. През т.нар. класическа епоха Тива доминира в Беотия, като обединява полисите в Беотийски съюз, който е съюзник на Атина. Беотия и Тива са център на минойската култура (1600-1200 г. пр.н.е.) в Континентална Гърция [Беотия:, Boeotia:].
Беотия: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%8F
Boeotia: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Boeotia


Илюстрация № 1
Беотия и други съседни райони от Централна Гърция [Megaris:].

Керамика, ІV  хил.-VII в. пр.н.е.

Евтресис, 3100/3000-2650 г. пр.н.е.


Илюстрация № 2
Матово-рисуван съд от Евтресис [mycenaean: Matt-painted cup from Eutresis]. Култура Евтресис - 3100/3000-2650 г. пр.н.е. [Prehistory-page_id=519:]. (Знак Т.27.б един в друг и един до друг.)

Евтресис (Eutresis) е град в Беотия от Бронзовата епоха недалеч от съвременен Левктра (Leuctra) [Eutresis].
Евтресис е археологически паметник от епохата на ранния бронз, дал началото на едноименната археологична култура. Културата Евстресис се отнася към 3100/3000-2650 г. пр.н.е. По известните места са: Литарес (Lithares, Беотия), Палеа-Кокиния (Palaia Kokkinia,
 Аттика), Перахора-Вулиагмени (Perachora-Vouliagmeni, Коринтия), Немея-Цунгиза
(Nemea-Tsoungiza, Коринтия) и Талиоти (Talioti, Арголида) [Эвтресис:].

Интересна прилика с изображение от Лерна, Пелопонес, 1900-1580 г. пр.н.е.


Илюстрация № 3
Кантарос, Лерна, Пелопонес, 1900-1580 г. пр.н.е. [Lerna-HOL:]. (Горе: поредица от знак Т.27.а един в друг и един до друг; среда: поредица от знак Т.27.а един в друг; по-долу: поредица от знак Т.27.б един в друг и един до друг.)

Кантарос (κάνθαρος), (Kantharos, cantharus) - Дълбока купа с високи вертикални дръжки от двете страни, които излизат над горния ръб на съда, и често с висока основа [Кантарос:].

Лерна e историческа местност в класическа Гърция, известна със своими извори и бивше езеро недалеч от источния бряг на Пелопонес, на юг от Аргос, недалеч от съвременното селище Мили. Лерна е известна с няколко археологични места, включително от ранната бронзова епоха [Лерна, Lerna:].

Култура Евтресис, 3100/3000-2650 г. пр.н.е.

       
Илюстрация № 4
Тяжести за вретено, култура Евтресис, 3100/3000-2650 г. пр.н.е. [spindlewhorls:]. (Поредица от знак Т.27.б един в друг и един до друг; поредица от знак Т.28 един в друг и един до друг.)

Аскоси, VІІІ в. пр.н.е.

       
Илюстрация № 5
Двойка аскоси (флакони за масло) във формата на птици, Беотийска керамика, късен VІІІ в. пр.н.е. [Boeotia_Ascos:]. (На горната повърхност на ръкохватката – стилизиран знак Т.7; няколко поредици от знаци Т.27.а и Т.27.б един до друг с едно общо рамо щриховани в зигзаг; на гърба, долу и на шията: няколко поредици от знакТ.27.б един в друг и един до друг.)

Тива, Камбанка-идол, VІІ в. пр.н.е.
                 
Илюстрация № 6
Камбанка-идол от Тива, фигура от теракота, VІІ в. пр.н.е. [Theban-Bell:]. (Разпознават се следните знаци:
1: на челото - насрещно разположени поредици от знаци Т.27.а и Т.27.б един в друг;
2: върху предната част на дрехата - поредица от знак Т.27.а с препокриване и знак Т.27.б с препокриване, страничен вариант;
3: от двете страни на дрехата пред ръцете - знак Т.7;
4: от двете страни на дрехата зад дланите – свастика със знак Т.5 в центъра;
5: над дясната птица – два знака Т.7;
6: върху обувките – поредица от знак Т.27.б един в друг.)

Тива (Thebes, на гръцки: Θήβα, на старогръцки и катаревуса: Θῆβαι, четено съответно Тебай и Тиве) е град в Гърция, център на едноименния дем Тива. Разположен е в Централна Гърция в Беотия. Тива е бил най-големият град в района на древна Беотия и е бил лидер в Беоптийската конфедерация. Тива е бил основен съперник на древна Атина. Археологическите разкопки в и около Тива са разкрили микенско селище и глинени таблички, написани на Линеар Б, което показва значението на града в бронзовата епоха [Тива:, Thebes:].

Теракота (на италиански: Terra cotta, изпечена земя) е вид керамика без глазура, приготвяна на базата на особен вид глина, която след изпичане придобива обикновено червеникъв оттенък. Още от древността теракота е използвана в грънчарството, при изработване на статуи/фигурки, а също така и за строителни материали като керемиди и тухли. Едно от най-известните произведения, изработени от теракота, е теракотената армия от времето на китайската династия Цин. Друго е релефът "Царицата на нощта" от древна Месопотамия, който е на повече от 4000 години [Теракота].

Монети, ІV-ІІ в. пр.н.е.

Мълния, ІV в. пр.н.е.
  
Илюстрация № 7
Беотия, федерална монетна система, полудрахма, сребро, около 378-338 г. пр.н.е.
Лице: Биотийски щит.
Гръб: BO-IW, кантарос, мълния горе [boeotia/t: BMC 30]. („мълнията“ е по модел на сдвоен знак Т.2.)

Знак Т.11 и др., ІV-ІІ в. пр.н.е.


Илюстрация № 8
Беотия, монета бронз, 315-288 г. пр.н.е..
Лице: Беотийски щит.
Гръб: Тризъбец и делфин [boeotia/t: SNGCop 375]. („тризъбец“ – знак Т.11 - знак на рода Дуло.)

  
Илюстрация № 9
Много рядка гръцка сребърна тетрадрахма от Беотия, Федерални емисии. Първична емисия Беотия, Атически стандарт, около 287 г. пр.н.е. Не е било недопустимо да има едно и също божество от двете страни на монета. Изглежда, че лицевата щанца на тази монета е гравирана от друг художник, а не е от този, който е изработил щанцата за обратната страна със седналия Посейдон.
Лице: Глава на Посейдон с лавров венец и с дълга коса.
Гръб: BOI-WTWN, Посейдон седнал на трон с лъвски крака отпред и украсен с беотийски щит, държи делфин в дясна ръка и тризъбец в лявата [antiquitiesproject-4811366514:]. („тризъбец“ – знак Т.11 - знак на рода Дуло.)

       
Илюстрация № 10
Беотия, федерална монетна система, драхма, сребро, около 250 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Деметра или Коре, обвита със зърна и огърлица.
Гръб: BOIWTWN,  Посейдон прав, държи делфин и тризъбец, монограм DE над кръгъл щит в дясно поле [boeotia/t: BMC 79]. („тризъбец“ – скиптър със знак Т.11 – знак на рода Дуло; „монограм DE“ – комбинация от знак Т.27.б с хоризонтална линия долу и знак Т.26 на едно от рамената.)

    
Илюстрация № 11
Беотия, Беотийска лига, драхма, сребро, около 220-197 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Деметра, обвита със зърна.
Гръб: Посейдон прав, държи тризъбец и делфин,  DХ над беотийски щит в дясно поле [boeotia/t: SNGCop 383.1]. („тризъбец“ – скиптър със знак Т.11 – знак на рода Дуло; „монограм DХ“ – знак Т.27.б с хоризонтална линия долу и знак Т.26.)

     
Илюстрация № 12
Беотийска лига, драхма, сребро, около 196-146 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Посейдон с лавров венец.
Гръб: Нике права, държи венец и тризъбец, монограм ANOE над рак(?) в ляво поле [boeotia/t: SNGCop 392cf]. („тризъбец“ – знак Т.2; знак Т.27.б с хоризонтална линия между рамената на знака („А“) и знак Т.26 вдясно.)

  
Илюстрация № 13
Беотия, федерална монетна система, драхма, сребро, около 225-171 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Посейдон с лавров вецец.
Гръб: BOIWNTWN, Нике права с венец и тризъбец, монограм AN в лявото поле [boeotia/t: BMC 99]. („монограм AN“ – комбинация от знак Т.27.б (с хоризонтална линия между рамената на знака – „А“) и знак Т.27.а с едно общо рамо- „тризъбецът“ не се вижда.)

  
Илюстрация № 14
Беотия, федерална монетна система, драхма, сребро, около 225-171 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Посейдон с лавров венец, ръб от точки.
Гръб: BOIWNWN, Нике права в хитон с венец и тризъбец, монограм EYA в лявото поле [boeotia/t: BMC 103]. („монограм EYA“ – комбинация от знак Т.27.б с вписан знак Т.13 и знак Т.26 в долната част; „тризъбецът“ не се вижда.)

  
Илюстрация № 15
Беотия, федерална монетна система, полудрахма, сребро.
Лице: Беотийски щит.
Гръб: Кантарос (древен гръцки съд за пиене), B-OI  от двете страни, лист от бръшлян вдясно [boeotia/t: SNGCop 173]. („лист от бръшлян“ – ло модел на знак Т.9 обърнат вариант.)

  
Илюстрация № 16
Беотия, Конфедеративна емисия, драхма, сребро, около 196-146 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Посейдон с венец.
Гръб: Нике, монограм над Х вляво [boeotia/t: SNGCop 392.1]. („монограм“ – комбинация от знак Т.2 и знак Т.27.а вдясно.)

Тива, ІV-ІІ в. пр.н.е.

Тива (Thebes, на гръцки: Θήβα, на старогръцки и катаревуса: Θῆβαι, четено съответно 
Тебай и Тиве) е град в Гърция, център на едноименния дем Тива. Разположен е в Централна Гърция в Беотия. Тива е бил най-големият град в района на древна Беотия и е бил лидер в Беоптийската конфедерация. Тива е бил основен съперник на древна Атина. Археологическите разкопки в и около Тива са разкрили микенско селище и глинени таблички, написани на Линеар Б, което показва значението на града в бронзовата епоха [Тива:, Thebes:].

 
Илюстрация № 17
Тива, статер, сребро, около 395/390-335 г. пр.н.е. Hi(sm)-, магистрат. Произведена около 395-338 г. пр.н.е.
Лице: Беотийски щит.
Гръб: Амфора; ÆA/K  вляво, MO/L вдясно, тояга горе вдясно [boeotia/thebes/t: Hepworth 26.1]. (Знаците, особено в лявата част, са интересни, но ще обърнем внимание само на долния ред: комбинация от вертикална линия и знак Т.27.а вляво и знак Т.27.б вдясно.)

   
Илюстрация № 18
Тива, Беотия, монета бронз, 395-338 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Херакъл.
Гръб: QIΩN горе, Н долу [boeotia/thebes/t: BMC 187]. („Н“ – знак на гръцката общност.)

  
Илюстрация № 19
Тива, Беотия, Тетартеморон, сребро, около 395-338 г. пр.н.е. Hi(sm)-, магистрат. Произведена около 395-338 г. пр.н.е.
Лице: Беотийски щит.
Гръб: Грозд грозде, НІ в полето; всичко във вдлъбнат кръг [boeotia/thebes/t: Berend 37]. („Н“ – знак на гръцката общност.)

 
Илюстрация № 20
Беотия, Тива, бронзова монета, около 315-288 г. пр.н.е. Много редки монети.
И за двете монети:
Лице: Беотийски щит.
Гръб: QHBA-IWN различен стил от ляво на дясно в два реда около украсен тризъбец; вдлъбнато поле [boeotia/thebes/t: Sear #2409]. (Два „украсени тризъбеца“ – знак Т.11 – знак на рода Дуло.)

  
Илюстрация № 21
Тива, Беотия, драхма, сребро, около 244-197 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Персефона с венец.
Гръб: Посейдон прав, гол, държи тризъбец и делфин; монограм и беотийски щит отпред
[boeotia/thebes/t: SNG Cop 380]. („Тризъбец“ – знак Т.11 – знак на рода Дуло; комбинация от знак Т.27.б, вписан знак Т.27.а и хоризонтална линия долу.)

     
Илюстрация № 22
Тива, драхма, сребро, около 197-146 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Посейдон с лавров венец.
Гръб: Нике права, държи венец и тризъбец; AN монограм отпред [boeotia/thebes/t: SNG Cop 387]. („Тризъбец“ – знак Т.11 – знак на рода Дуло; комбинация от знак Т.27.б и знак Т.27.а с едно общо рамо и хоризонтална линийка горе вляво.)

  
Илюстрация № 23
Тива, Беотия, драхма, сребро, около 197-146 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Посейдон с лавров венец.
Гръб: BWIWTWN, Нике права, държи венец и тризъбец; монограм в лявото поле [boeotia/thebes/t: SNG Cop 390]. („Тризъбец“ – не се вижда; комбинация от Т.27.б, вписан знак Т.13 и знак Т.26 долу.)

  
Илюстрация № 24
Тива, Беотия, драхма, сребро, около 197-146 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Посейдон с лавров венец.
Гръб: BWIWTWN, Нике права, държи венец в дясна ръка и тризъбец в лява; монограм отпред [boeotia/thebes/t: SNG Cop 398]. („Тризъбец“ – знак Т.11 – знак на рода Дуло. Сложна комбинация: в кръст горе знак Т.28, долу знак Т.13, вдясно знак Т.26.)

Халиартос, ІV в. пр.н.е.

Халиартос (Haliartus) – древен град в Беотия при езерото Копаида; през епохата на Пелопонеските войни е бил един от най-значимите градове в Беотия; през 171 г. пр.н.е. е разрушен от римляните [Галиартос:].

 
Илюстрация № 25
Халиартос, Беотия, статер, сребро, около 400-375 г. пр.н.е.
Лице: Беотийски щит, украсен с изправен тризъбец.
Гръб: ARI-AR-T-I-ON, Посейдон напредва вдясно, протягайки ръка и размахвайки тризъбец, във вдлъбнат кръг [boeotia/haliartos/t: BMC 11]. (Знак Т.9 с удължени рамена – знак на рода Дуло.)

Орхомен, ІV в. пр.н.е.

Орхомен или Орхоменос (на гръцки: Ορχομενός, ΔήμοςΟρχομενού, Orchomenos) е древен град в Беотия, Централна Гърция. Намира се на река Кифисос. Наречен е Минийски по одна версия, по името на племето минийци, обитавало Гърция още преди идването на гърците, по друга - по името на цар Митий.
На мястото на Орхомен население е съществувало от времето на неолита. През втората половина на ІІ хил. пр.н.е. Орхомен е главен град на голямо царство на микенската култура и е владеел почти цяла Западна Беотия [Орхомен:, Орхоменос:].

   
Илюстрация № 26
Орхомен, Беотия, статер, сребро, около 385-375 г. пр.н.е.
Лице: Беотийски щит.
Гръб: EY горе, EΡ-XO от ляво и дясно на амфора, всичко във вдлъбнат кръг [boeotia/orchomenus/t: BMC 24]. (EY - знак Т.26 и знак Т.13.)

Танагра, ІV в. пр.н.е.-І в.

Танагра (на гръцки: Τανάγρα) – древногръцки град в Беотия, Средна Гърция, център за производство на високохудожествена керамика. Намерени са много статуетки от печена глина (теракота) от 4-3 в. пр.н.е. [Танагра:].


Илюстрация № 27
Танагра, Беотия, триполуобол, сребро, около 385-375 г. пр.н.е.
Лице: Беотийски щит.
Гръб: Колеро с четири спици [boeotia/tanagra/t: BMC 18 var]. („Колеро с четири спици“ – четири знака Т.2/Т.13 в кръст и в кръг (сравни с Илюстрация № 21 в 3.5.6. Атина-1 - http://www.za-balgarite.com/3.5.6.Athena1.html), и в чаша, която наподобява знак Т.11.)

  
Илюстрация № 28
Германик, Танагра, Беотия, монета бронз, 5-19 г.
Лице: Гола глава.
Гръб:    Аполон прав, държи клонка и лък [boeotia/tanagra/t: RPC 1318]. (Клонката е по модел на знак Т.7; Възможно тълкуване на долните две букви на гърба на монетата: комбинация от знак Т.27.б и знак Т.27.а с едно общо рамо, „А“ - знак Т.27.б с хоризонтална линия между рамената на знака .)

Обобщение:
Представените илюстрации от Беотия за периода ІV хил. пр.н.е.-I в. онагледяват използване на родови троични знаци – знаци на българите; те показват, че от хилядолетия тези земи са били обитавани от български общности, а в състава на управленския елит (монетните магистрати)  през ІV-II в. пр.н.е. основно са участвали представители на български родове. Гръцкото участие е ограничено и се вижда чрез използване на знак Н – знак на гръцката общност.
Освен това древните беотийци са били известни с конницата си, нещо което е характерно за българите, т.е. за така нар. „траки“.

Използвани знаци: Т.2, Т.5, Т.7, Т.9, Т.11, Т.13, Т.27.а, Т.27.б, Т.26, Т.28, Н

Източници:
Галиартос: URL: https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%AD%D0%A1%D0%91%D0%95/%D0%93%
Кантарос: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5_%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5
Лерна: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0
Орхомен: URL: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%80%D1%85%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9
Орхоменос: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%80%D1%85%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD
Танагра: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0
Теракота: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%B0
Тива: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%B2%D0%B0
Эвтресис: URL: http://dic.academic.ru/dic.nsf/ruwiki/1206536/%D0%AD%D0%B2%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%81
antiquitiesproject-4811366514: URL:
http://www.flickr.com/photos/antiquitiesproject/4811366514/
Boeotia_Ascos: URL: http://www.flickriver.com/photos/tags/askoi/interesting/
boeotia/haliartos/t: URL: http://www.wildwinds.com/coins/greece/boeotia/haliartos/t.html
boeotia/orchomenus/t: URL: http://www.wildwinds.com/coins/greece/boeotia/orchomenus/t.html
boeotia/t: URL: http://www.wildwinds.com/coins/greece/boeotia/t.html
boeotia/tanagra/t: URL: http://www.wildwinds.com/coins/greece/boeotia/tanagra/t.html
boeotia/thebes/t: URL: http://www.wildwinds.com/coins/greece/boeotia/thebes/t.html
Eutresis: URL: http://de.wikipedia.org/wiki/Eutresis
Lerna: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Lerna
Lerna-HOL: URL: http://www.enciklopedija.hr/natuknica.aspx?ID=24832
Megaris: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Megaris
Prehistory-page_id=519: URL:
http://www.dartmouth.edu/~prehistory/aegean/?page_id=519
spindle whorls: URL: http://brewminate.com/the-eutresis-and-korakou-cultures-of-early-helladic-i-ii/
Theban-Bell: URL: https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Bell_idol_Louvre_CA_573.jpg
Thebes: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Thebes,_Greece

 

Назад към:  3.5.6. Същинска-Гърция - Съдържание

Назад към:  Начало  или  Съдържание