Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите

3.5.6. Гърция

3.5.6. Атина-1 - ХIІ в. пр.н.е.-ІІІ в.

 

Анотация
Използването на троични знаци – знаци на българите, в Атина за периода ХIІ в. пр.н.-ІІІ в., показва съществуването на българска общност, създала представените образци. Знак „Н“ на гръцката общност в разгледаните десетки изображения в Интернет не беше открит. Да отбележим, че разглежданият времеви период включва и апогея на Древна Гърция.

На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” да получим възможност за докосване до някои малко известни страни от древността на Атина (Гърция).

Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите

Съдържание:
3.5.6. Атина - 1
Атина - карта                                                        Илюстрация №  1
Керамика                                                              Илюстрация №   2 - Илюстрация №  5
Мозайка                                                                Илюстрация №   6
Вазопис                                                                Илюстрация №   7 - Илюстрация № 20

3.5.6. Атина - 2
Монети                                                                 
Знак Т.2                                                                Илюстрация №  21 - Илюстрация № 23
Знак Т.5                                                                Илюстрация №  24
Знак Т.11                                                              Илюстрация №  25 - Илюстрация № 26
Знак Т.27.а                                                           Илюстрация №  27 - Илюстрация № 28
Знак Т.27.б                                                           Илюстрация №  29 - Илюстрация № 33
Сложни монограми                                              Илюстрация №  34 - Илюстрация № 40
„Мълния“                                                               Илюстрация №  41 - Илюстрация № 45
„Н“ - знак на гръцката общност                           Илюстрация №  46 - Илюстрация № 48

Атѝна (на гръцки: Αθήνα) е столица на Гърция и седалище на областта Атика. Взела името си от гръцката богиня Атина, която е била пазител на града. В продължение на няколко века Атина е сред най-важните градове на Гърция. Намира се в Централна Гърция и е икономически, политически и управленчески център на страната.
Днес се смята, че произходът на самата дума „Атина“ вероятно не е гръцки, нито дори индоевропейски, а е остатък от предгръцкия субстрат в Атика. Самите атиняни винаги са твърдяли, че са чисти йонийци без дорийски примеси.
Най-старите известни следи от човешко присъствие на територията на днешния град са от XI хилядолетие пр.н.е. Атина е обитавана от хора без прекъсване поне от 7 хиляди години. Към 1400 година пр.н.е. селището е един от центровете на Микенската култура [Атина:].

Атина в древногръцката митология е богинята на мъдростта, занаятите и военните стратегии. Заедно с ролята си на богиня на войната, тя е и девица и защитничка на целомъдрието. Нейни символи сред животните са змията, олицетворяваща мъдростта и совата [Богиня Атина:].


Илюстрация № 1
Атина – карта [Athenа:].

Геометричен стил (също известен като геометрика) – бил е характерен за гръцката вазопис в края на „тъмните векове“ около 900-700 г. пр.н.е., изместил протогеометричния стил (ХІ-VІІІ в. пр.н.е.). Център на разпространение на този стил е била Атина. (Множество вази с геометрични орнаменти върху керамика са открити в атинския некропол от тази епоха.) Постепенно се разпространил по търговските градове на островите от Егейско море.
Във всеки такъв съд се съдържа голяма информация за света, закодирана не само в неговата външна форма, но и в изображенията. Всеки символ се явява детайл от условното изобразяване на света. Особено се откроява лентовидния орнамент, образуван от начупени под прав ъгъл линии – меандър [Geometrika:, Геометрический стиль:].
Някои царства като Атина имали непрекъснат живот от ахейско време през тъмните векове, чак до времето на Класическа Гърция [Микенска цивилизация:].

Археологически музей Атина, XI в. пр.н.е.


Илюстрация № 2
Керамика от протогеометричен и геометричен стил.
Находка от слоя от протогеометричен период. Керамичен съндък малък. ХІ в. пр.н.е. Археологически музей. Керамика. Атина [Kerameikos1:]. (Няколко знака Т.28 един в друг върху капака; комбинация по модел на знак 27.д със знак Т.28 един в друг върху страничната стeна.)

Археологически музей Атина, Х в. пр.н.е.


Илюстрация № 3
Керамика от протогеометричен и геометричен стил.
Находка от слоя от ранногеометричен период. Керамичен модел на жилищен дом. Х в.  пр.н.е. Археологически музей. Керамика. Атина [Kerameikos1:]. (Няколко поредици от стилизирани знак Т.27.а и знак Т.27.б в зигзаг - във вертилен и в хоризонтален план.)

Атина, VІІІ в. пр.н.е.

     
Илюстрация № 4
Скулптура от втората половина на VIII в. пр.н.е. Глинена птица от детско погребение. Атина. Музей на керамиката [Андреев 2004: 130]. (Поредица от знак Т.27.а с точка и знак Т.27.б с точка в зигзаг.)

                         

Илюстрация № 5
Атина, фрагмент от капак на лекана – кутия за съхраняване на украшения, V в. пр.н.е. Музей Фанагория, Русия [Фанагория:]. (Знак Т.27.д в кръст.)

Гръцката елинска религия като антична традиция


Илюстрация № 6
Свещенната сова на Атина пази от лоши намерения на завистливи противници. Римска мозайка, датирана края на ІІІ в., древен Картаген. Музей El Jem, Тунис. Мозайката със совата символизира победа над завистта с емблемата на Телегений от двете страни [Owl-Athena:, Roman mosaic:]. („Емблемата на Телегений” е изобразена чрез знак Т.9 с две хасти (знак Т.21); рамката е комбинация от знаци Т.27.а и Т.27.б в зигзаг линия - знаците Т.27.а и Т.27.б са изобразени с бял и светло кафяв цвят, един в друг; линията зигзаг е с черен цвят.)

Телегений (Telegenii) е бил един от гладиаторите в този регион, със скромен произход, красавец [Telegenii:]. („Емблемата”/знакът показва, че той е бил представител от български род.)

Вазопис

Ваза от Керамикос, 1150 г. пр.н.е.


Илюстрация № 7
Керамична погребална ваза от Керамикос, 1150 г. пр.н.е. Гробища Керамикос, Музей Керамикос, Атина, Гърция [Athens-pleiades:]. (Знак Т.27.а и знак Т.27.б с успоредни на едното рамо линии в зигзаг.)

Керамикос (на гръцки: Κεραμεικός), известен също с латинизираната си форма Ceramicus, е район на Атина, разположен на северозапад от Акропола; той включва обширна територия вътре и извън древните градски стени, от двете страни на Портата Дипилон (Dipylon) и край бреговете на река Eridanos. Това е кварталът на грънчарите, откъдето произлиза английската дума "керамика", а също и мястото на важно гробище и многобройни погребални скулптури [Kerameikos:].

 

Гръцка геометрична керамика


Илюстрация № 8
Гръцка керамична чаша от Геометричния период, около 750-725 г. пр.н.е. На външната страна в черно е изрисувана лента от противоположно защриховани триъгълници
[trefoil-lipped cup:]. (Знак Т.27.а и знак Т.27.б с двойна щриховка в зигзаг линия.)

 

  
Илюстрация № 9
Пиксис от Геометричния период, 750 г. пр.н.е. [Pyxis painted:]. (Четири знака Т.24 в кръст по модел на знак Т.27.д; по периферията: поредица от знак Т.28 един в друг; колесницата: поредица от знак Т.27.а с препокриване и знак Т.27.б с препокриване; на нивото на краката на коня: два знак Т.27.б с двойна щриховка.)

Пиксида, пиксис (от гръцки πυξίς) - в Древна Гърция неголяма кръгла кутия с капак за съхраняване на украшения, подправки, масла или барут [Пиксида:].

 

     
Илюстрация № 10
Пиксида (пиксис) от Дипилонския некропол, ок. 740 г. пр.н.е. [Pyxis_horses:]. (Поредица от знак Т.27.а с препокриване и знак Т.27.б с препокриване; Знак .27.б с успоредни на едното рамо линии и знак .27.а с успоредни на едното рамо линии в зигзаг.)

 

Амфора дипилон, 750 г. пр.н.е.

        
Илюстрация № 11

Амфора Дипилон, керамика, около 750 г. пр.н.е. Национален археологичен музей, Атина
[dipylon-amphora:]. В рисунъка на амфората се различават следните детайли:
1: поредица от знак Т.27.б един над друг;
2: поредица от знак Т.27.а с препокриване и знак Т.27.б с препокриване с точка; 3 :две поредици от знак Т.27.б и знак Т.27.а с двойна щриховка един до друг, между тях вариант на изображение 2.)

Дипилонският майстор е старогръцки художник, който е бил активен около 760-750 г. пр.н.е. Работил е в Атина, където той и неговата работилница са произвели големи погребални съдове за погребани в гробището на Дипилон, откъдето идва и името му. Работата му принадлежи към много късния етап на геометричния стил. Почти 50 вази са приписани на Дипилонския майстор [Dipylon_Master:].

 

      
Илюстрация № 12
Изящна геометрична амфора Дипилон, 750 г. пр.н.е. [amphora-geometric:]. (Поредица от знак Т.27.а с двойна щриховка и знак Т.27.а с точка под поредицата; поредица от знак Т.29 прав и обърнат вариант с едно общо рамо.)

 

          
Илюстрация № 13
Гръцка Атическа геометрична амфора от теракота, четвърта четвърт на VІІІ в. пр.н.е. [neck-amphora:].  (Има редица изображения с троична тематика, но тук ще обърнем внимание само на: две поредици от знак Т.27.а един в друг с щриховка и знак Т.27.б един в друг с щриховка в змиеподобен зигзаг; за амфора с подобно изображение е написано Амфора  Дипилон [Dipylon Amphora:].)

 

Атина, VІІІ в. пр.н.е.

               
Athena14-andreev_19-1-6.jpg   Athena14-andreev_19-1-Det1-1.jpg   Athena14-andreev_19-2-Det2-1.jpg   Athena14-andreev_19-2-Det3-1.jpg   Athena14-andreev_19-1-Det4-1.jpg
Илюстрация № 14
Кратер от Атина. Около 750-735 г. пр.н.е. Ню-Йорк. Метрополитен музей [Андреев 2004: 138]. (Горе в средата: стилизирана поредица от знак Т.27.а с препокриване и знак Т.27.б с препокриване; от двете й страни: две поредици от знак Т.27.а и знак Т.27.б в двойна зигзагообразна линия; между женските фигури: поредици от знак Т.27.б един в друг; по-долу в средата: две ленти от поредици от квадрати с точка, между които се образуват знак Т.27.а и знак Т.27.б (два триъгълника) с точки или поредица от знак Т.27.а с препокриване и знак Т.27.б с препокриване с точки; и още други подобни поредици.)

Кратер (гръцки: κρατήρkratēr, lit. "съд за смесване") - голяма ваза в Древна Гърция за вино [Krater:].

 

Атина, VІІІ в.пр.н.е.

    
Илюстрация № 15
Атическа керамика от първата половина на VІІІ в. пр.н.е. Ойнохой от Атина. Първа четвърт на VIII в. пр.н.е. Атина. Национален музей [Андреев 2004: 124]. (Горе: поредица от знак Т.27.а с препокриване и знак Т.27.б с препокриване; в средата: поредица.от Т.27.а и знак Т.27.б в усложнена форма на зигзаг, която включва и поредица от знак Т.27.а с препокриване и знак Т.27.б с препокриване.)

Ойнохое е вид древногръцка глинена или метална кана за вино, чието гърло е оформено като трилистник. Украсата често е съсредоточена върху дръжката, на местата където тя се съединява със съда [Ойнохое:].

 

Ваза, 550-530 г. пр.н.е.

  
Илюстрация № 16
Художникът от „Berlin 1686” е гръцки художник на вази с черни фигури от Атина, който е бил активен от 550 до 530 г. пр.н.е.; името му е неизвестно [Berlin 1686:]. (Две поредици от знак Т.27.б и знак Т.27.а един до друг с растояние мужду тях.)

 

Воини, 530 г. пр.н.е.

                           
Илюстрация № 17
Воини, встрани Хермес и Атина. Амфора, 530 г. пр.н.е., вазописец Андокид (Andokides - анонимен художник, активен приблизително през 535-515 г. пр.н.е.). Лувър, Париж [Краснофигурная вазопись:, Fight_Andokides:]. (Изображението показва противопоставяне между Атина и Хермес чрез техните подопечни воини (?). В рисунъка на амфората се различават следните детайли:
1: на гърдите на Атина три точки - форма за изразяване на троичност;
2: Атина държи в ръка, готова да поднесе, „цветето на победителя“ – стилизиран знак Т.11 (сравни с по-долната Илюстрация);
3: известна поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б с едно общо рамо – „S“ вариант;
4: стилизиран сдвоен знак Т.24 прав и обърнат вариант (наподобява „мълния“ – оръжие на боговете) – сравни с по-долната Илюстрация, в която тази комбинация е на главата на Атина;
5: върху рамото на воина на Хермес – поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б с едно общо рамо – „S“ вариант;
6: поредица от кръгове с точка, между които са поставени знак Т.27.а и знак Т.27.б един срещу друг;
7: върху полите на дрехата на воина на Хермес - поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б с едно общо рамо – „Z“ вариант;
8: върху полите на дрехата на воина на Хермес - поредица от знак Т.27.б един до друг;
9: върху полите на дрехата на Хермес - поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б с едно общо рамо – „S“ вариант. Върху дрехите на участниците в картината има още няколко еднакви знака.
Уточнение: представените изображения ни дават основание да допуснем, че това са представители от български родове. Първоначално представители на български родове са били приемани за богове, защото са притежавали качества, далеч превъзхождащи възможностите на човешките същества; типичен пример са представители на рода Дуло, знакът на рода Дуло - знак Т.11 виждаме в ръцете на много богове, показани във файловете за Япония, Индия, Шумер, бог Посейдон, Македония и др.)

 

Атина и Херакъл - А, 520 г. пр.н.е.

           
Илюстрация № 18
Херакъл и Атина, Атическа амфора билингва, страна А (червена фигура) от билингва, 520-510 г. пр.н.е. Вазописец Андокид. Държавна антична колекция, Мюнхен. [Athena_Herakles-А:, Athena_Herakles-А-full:, Херакъл и Атина:, Геракл и Афина:]. (В рисунъка на амфората се различават следните детайли:
1: на главата на Атина са изобразени три стилизирани знака Т.24, горните два са в комбинация, която наподобява „объжие на бовете – сдвоен знак Т.11 (в случая знак Т.2);
2: Атина подава на Херакъл „цветето на победителя“ – стилизиран знак Т.11;
3: някои от кривите завършват със знак Т.13;
4: през лявото рамо на Херакъл има лента (вероятно ръб на дрехата), върху която е изобразена комбинация от знак Т.28 прав и обърнат вариант в зигзаг.)

Херакъл (Херкулес при римляните) е един от най-великите герои от гръцката митология. Атина (Минерва за римляните) е богинята на войната и мъдростта, наричана Атина Палада. Една от функциите й е да съветва герои (тя е богинята на военната стратегия). Комбинацията от Херкулес и Атина по този амфора е напълно нетрадиционен [Херакъл и Атина:, Геракл и Афина:].

Билингва – техника на рисуване на древногръцки вази, съществувала в Атика през преходния период от чернофигурна към червенофигурна вазопис. Изображението на едната страна на керамичния съд е изпълнено чрез по-ранния чернофигурен стил, а на другата – червенофигурно изображение, понякога същия сюжет. Такива вази са били произвеждани през много кратък период. С такава техника са работели Андокид, Лисипид, Олтос, Епиктет и Псиакс [Билингва:].

От втората половина на VІІ в. пр.н.е. до началото на V в. пр.н.е. чернофигурната вазопис се  развива в самостоятелен стил за украсяване на керамиката. Атинските вази са получили в искуствознанието название „Атическа чернофигурна керамика“ [Древнегреческая вазопись:].

Атина и Херакъл - В, 520 г. пр.н.е.

        
Илюстрация № 19
Херакъл и Атина, страна В (черна фигура) от Атическа амфора билингва, 520-510 г. пр.н.е. Вазописец Андокид [Athena_Herakles-B:, Athena_Herakles-B-full:]. (В рисунъка на амфората се различават следните детайли:
1: от каската на главата на Атина излиза змиевидна крива, върху която е изобразена комбинация от знак Т.27.а и знак Т.27.б с едно общо рамо с щриховка;
2: върху меча над Херакъл е изобразен подобен рисунък;
3: под лявата ръка на Херакъл има предмет, върху който е изобразен знак Т.7.)

Атина и Посейдон, ІV в. пр.н.е.

           
Илюстрация № 20
Изображение на Атина и Посейдон на кратер с волути, вазописец Нацано, около 360 г. пр.н.е. Лувър, Париж [Краснофигурная вазопись:, Athena_Poseidon:]. (Над главата на Атина знак на българите – знак Т.27.д в кръст; в дясната ръка на Посейдон знак Т.11 – знак на рода Дуло, по панталона му има звезди – стилизиран знак Т.5; в долния край на изображението се вижда рисунък от основата на съда - поредица от знак Т.28 един в друг.)

Кра́тер (древногръцки κεράννυμι – „смесвам“) – древногръцки съд от метал или глина за смесване на вино с вода [Кра́тер:].

Волута (от латински Volutare през италиански voluta – руло, извивка) спираловиден декоративен архитектурен елемент с малък кръг в средата, един от най-универсално срещащите се мотиви в историята на архитектурата и дизайна [Волута:].

Вазописец Нацано (англ. NazzanoPainter, нем. Nazzano-Maler) — анонимен гръцки вазописец, работил във Фалерии в средата на ІV в. пр.н.е. с червенофигурна техника. Условното название произлиза от съвременния италиански град Нацано. Вазописецът Нацано би могъл да не бъде от етруските, а грък, който е пристигнал от Атина [Вазописец Наццано:].

Фалерии (лат. Falerii) — античен етруски град [Фалерии:].

 

Обобщение:
Използването на троични знаци – знаци на българите, в Атина за периода ХIІ в. пр.н.-ІІІ в., показва съществуването на българска общност, създала представените образци. Знак „Н“ на гръцката общност в разгледаните десетки изображения не беше открит. Да отбележим, че разглежданият времеви период включва и апогея на Древна Гърция.

Използвани знаци: Т.5, Т.7, Т.9/Т-21, Т.11, Т.13, Т.24, Т.27.а, Т.27.б, Т.27.д, Т.28, Т.29

Източници:
Андреев 2004: Ю. В. Андреев. Гомеровское общество.Основные тенденции социально-экономического и политического развития Греции XI-VIII вв. до н. э. — СПб.: Издательство Санкт-Петербургского института истории РАН «Нестор-История», 2004. URL: http://www.sno.pro1.ru/lib/andreev_gomerovskoe_obshestvo/6.htm
Атина: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0
Билингва: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B2%D0%B0_(%D0%B2%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8C)
Богиня Атина: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0_(%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F)
Вазописец Наццано: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B5%D1%86_%D0%9D%D0%B0%D1%86%D1%86%D0%B0%D0%BD%D0%BE
Волута: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%BB%D1%83%D1%82%D0%B0
Геометрический стиль: URL: http://dictionary_of_ancient.academic.ru/988/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9
Геракл и Афина: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB:%D0%98%D1%81%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE
Древнегреческая вазопись: URL:
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8C_%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D0%B9_%D0%93%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B8
Краснофигурная вазопись: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%B2%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8C
Кра́тер: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80_(%D1%81%D0%BE%D1%81%D1%83%D0%B4)
Микенска цивилизация: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F
Ойнохое: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B5
Пиксида: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%B4%D0%B0_(%D1%81%D0%BE%D1%81%D1%83%D0%B4)
Фалерии: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B8
Фанагория: URL: http://www.gipanis.ru/?level=13&type=museum&pid=6&td=3
Херакъл и Атина: URL: http://www.rivagedeboheme.fr/pages/arts/peinture-jusqu-au-14e-siecle/peinture-grecque.html
amphora-geometric: URL: http://www.miumiuborse.com/wp-content/uploads/2016/12/exquisite-geometric-amphora-of-the-750b-c-photos-of-fresh-on-ideas-gallery-greek-vases-geometric.jpg
Athena: URL: https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/43/Map_Greco-Persian_Wars_Darius-ru.svg
Athena_Herakles-A: URL: https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Athena_Herakles_Staatliche_Antikensammlungen_2301_A.jpg
Athena_Herakles-A-full: URL: https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Athena_Herakles_Staatliche_Antikensammlungen_2301_A_full.jpg
Athena_Herakles-B: URL:
https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Athena_Herakles_Staatliche_Antikensammlungen_2301_B.jpg
Athena_Herakles-B-full: URL: https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Athena_Herakles_Staatliche_Antikensammlungen_2301_B_full.jpg
Athena_Poseidon: URL: https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b5/Athena_Poseidon_Louvre_CA7426.jpg
Athens-pleiades: URL: https://hiveminer.com/Tags/athens,pleiades:findspot=579885
Berlin 1686: URL: https://www.revolvy.com/topic/Painter%20of%20Berlin%201686&uid=1575
Dipylon Amphora: URL: http://www.clevelandart.org/art/1927.6#art-object-detail-views
dipylon-amphora: URL: https://smarthistory.org/dipylon-amphora/
Dipylon_Master: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Dipylon_Master
Fight_Andokides: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%B2%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8C#/media/File:Fight_Andokides_Louvre_G1.jpg
Geometrika: URL: http://geometry-and-art.ru/geometrika.html
Kerameikos: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Kerameikos
Kerameikos1: URL: http://pirushki.com/Kerameikos/table01.htm
Krater: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Krater
neck-amphora: URL: https://www.flickr.com/photos/44124324682@N01/1496002897
Owl-Athena: URL: Hellenismo- Religione Greca e Antiche Tradizioni
Pyxis_horses: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BF%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B2%D0%B0%D0%B7%D0%B8
Pyxis painted: URL: https://www.pinterest.com/pin/224335625167603374/
Roman mosaic: URL: http://steven-sklifas.photoshelter.com/image/I0000rSn5tHYIF_M
Telegenii: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/History_of_Roman-era_Tunisia
trefoil-lipped cup: URL: https://www.pinterest.com/pin/89931323785694172/

Продължение: 3.5.6. Атина-2        Назад към:  3.5.6. Същинска-Гърция - Съдържание

Назад към:  Начало  или  Съдържание