Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите

3.5.6. Гърция .

3.5.6. Ахея, ІV-І в. пр.н.е.

 

Анотация
Използването на троични знаци – знаци на българите в Ахейската лига, за периода ІV-І в. пр.н.е, показва/онагледява, че полуостров Пелоонес е бил обитаван от български общности. Гръцко участие не се забелязва.

Съдържание:

Древни райони в Пелопонес, карта             Илюстрация №  1
Ахейска лига
Ахея, 250 г. пр.н.е.                                        Илюстрация №   1
Антигония, 280-146  г. пр.н.е.                       Илюстрация №   2
Сикион, 195-188  г. пр.н.е.                            Илюстрация №   3 - Илюстрация №   4
Патра, 175-31 г. пр.н.е.                                 Илюстрация №   5 - Илюстрация №   7
Месена
Месена, 191-183 г. пр.н.е.                             Илюстрация №   8
Арголида
Трезен, 175-168 г. пр.н.е.                              Илюстрация №   9
Елис
Елис, 191-50 г. пр.н.е.                                   Илюстрация №  10 - Илюстрация № 12
Дима, ІІ в.-86 г. пр.н.е.                                   Илюстрация №  13 - Илюстрация № 14
Аркадия
Мегаполис, 320-275 г. пр.н.е.                       Илюстрация №   15
Ахейска лига
Палантий, 222-194 г. пр.н.е.                         Илюстрация №   16 - Илюстрация № 17
Лако́ния/Спарта
Лакедемóн, 192-85 г. пр.н.е.                        Илюстрация №   18 - Илюстрация № 21

На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” да получим възможност за докосване до някои малко известни страни от древността (историята) на Ахея (Гърция).

Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите

Ахе́яАхайя (на гръцки Αχαΐα; на древногръцки Ἀχαΐα, Ахаия[3]; на лат. Achaea) – област в северен Пелопонес. Ахея е получила своето име в чест на ахейците, които се заселили тук през ХІІ в. пр.н.е. след като били изместени от своите земи в Арголида от дорийците в процеса на завоюване на микенските градове. Столица на областта е Патра, по името на своя вожд Патреаса [Ахея:].

Ахейски съюз (на гръцки: Ἀχαϊκὴ Συμμαχία или Ἀχαϊκὴ Συμπολιτεία), срещан още в историографията и като Ахейска лига, в античността е обединение на гръцки селища в Ахея, северната част на Пелопонес. Съществувал от периода на възраждане на стария племенен съюз на ахейските градове през 279 г. пр.н.е. до завоюването от Рим през 146 г. пр.н.е.
Градовете, които в различни периода са членове на Ахейския съюз: Алеа, Алифира, Аргос, Асея, Асина, Бура, Дима, Дипея, Херея, Хермиона, Хипана, Гортис, Мантинея (Антигония), Калиста, Клейтор, Клеона, Коринт, Лерна, Лусий, Мегара, Месена, Метидрий, Палантий, Патра, Пелена, Сикион, Спарта, Стимфал, Тегея, Телфуса, Тенея, Трезен, Тритея, Фара, Феней, Фигалия, Егион, Егира, Елифасий, Епидавър, Тегея, Тейсоя, Тритея [Ахейски съюз:, Ахейский союз:].

Пелопонес


Илюстрация № 1
Древни райони в Пелопонес [Elis].

Ахея, 250 г. пр.н.е.


Илюстрация № 1
Ахея, Ахейска лига, анонимен (Дима?). Полудрахма, сребро, 250 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Зевс с лавров венец.
Гръб: Монограм АХ във венец [Achaean:]. („Х“ или знак Т.27.в с точка в средата и знак Т.28 между рамената на долната част на знака. Очевидно това „Х“ е някакъв основен знак за Ахея, при който в долната част се използва още права линия или знак Т.27.а.)

Дима (Dyme) е бил древен гръцки град в Ахея и най-западният град на Ахея [Dyme:].

Антигония, 280-146  г. пр.н.е.


Илюстрация № 2
Ахейска лига, Антигония. Полудрахма, сребро, 280-146  г. пр.н.е.
Лице: Глава на Зевс с лавров венец.
Гръб: Монограм АХ, A N отстрани, EY  долу [Achaean: Clerk 192]. (Долу: знак Т.26 и знак Т.13.)
Мантинея  (Антигония) (на гръцки (MαντίνειαМантиния) е град в централен Пелопонес. В античността тук са се състояли две големи битки – 418 г. пр.н.е. и 362 г. пр.н.е. [Мантинея:].

Сикион, 195-188  г. пр.н.е.


Илюстрация № 3
Ахея, Ахейска лига, Сикион. Полудрахма, сребро, 195-188  г. пр.н.е.
Лице: Глава на Зевс с лавров венец.
Гръб: Монограм АХ, І å, EY  долу, всичко във венец [Achaean: Clerk 109]. (Долу: знак Т.26 и знак Т.13.)

Сикион (на старогръцки: Σικυών) — древногръцки полис в североисточен Пелопонес, при Коринтския залив, между реките Асоп и Хелисон. Основан е в късната бронзова епоха [Сикион:].

Сикион, 195-188  г. пр.н.е.


Илюстрация № 4
Ахея, Ахейска лига, Сикион. Полудрахма, сребро, 195-188  г. пр.н.е.
Лице: Глава на Зевс с лавров венец.
Гръб: Монограм АХ, , E-Y, å І долу, всичко във венец [Achaean: Clerk 108]. (В средата: знак Т.26 и знак Т.13.)

Патра, 175-168 г. пр.н.е.


Илюстрация № 5
Патра, Ахейска лига. Полудрахма, сребро, 175-168 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Зевс с лавров венец.
Гръб: Монограм във венец, ΛY горе, A-Π, делфин долу [patrai/t: SNG Cop 244]. (В долната част на „Х“е поставен знак Т.27.а и малък знак Т.13 (?); горе: знак Т.27.б и знак Т.13.)

Патра (Pátrai, също Patrae или Patras) е пристанище в западна Гърция, в северозападен Пелопонес на входа на Йонийско море; бил е главен търговски център V-ІІІ в. пр.н.е. [Patrai:].

Патра, 35 г. пр.н.е.


Илюстрация № 6
Патра, Ахея. Шест обол, бронз, 35 г. пр.н.е.
Лице: Магистрат Damasias. Δ-A M-A C-I A-C, сова.
Гръб: Тризъбец, P-A през полето, всичко във венец [patrai/t: BCD 529 ]. (Знак Т.11 – знак на рода Дуло.)

Патра, 35-31 г. пр.н.е.


Илюстрация 7
Ахея, Патра. Полудрахма, около 35-31 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Афродита.
Гръб: Монограм и име на магистрат Damasias в лавров венец [Achaia-image:]. (В центъра: знак Т.27.б с вписан знак Т.27.а (?) с две хасти, знак Т.28 горе на дясната хаста и хоризонтална линия горе.)

Месена
Месена, 191-183 г. пр.н.е.

  
Илюстрация № 8
Ахейска лига, Месена, Полудрахма, сребро, 191-183 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Зевс с лавров венец.
Гръб: Монограм АХ, М-Е долу, всичко във венец [Achaean: Clerk 106v]. (В долната част: знак Т.27.а с две хасти.)

Месена (Messene, на съвременен гръцки: Messíni) - древен град в югозападен Пелопонес, Гърция. Основан през 369 г. пр.н.е. след поражението на Спарта от Атина и Беотийската лига в битката при Левктра (Leuctra) през 371 г. пр.н.е. [Messene:].

Арголида

Трезен, 175-168 г. пр.н.е.

  
Илюстрация № 9
Ахейскя лига, Трезен, Пелопонес, полудрахма, сребро, 175-168 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Зевс с лавров венец
Гръб: Монограм АХ, монограм АМ горе, D - I през полето, тризъбец долу, всичко във венец [Achaean: BMC 98]. („АХ“ – Х с хоризонтална линия долу между рамената на знака, „АМ“ - знак Т.27.а с хоризонтална линия между рамената на знака с две хасти; долу: знак Т.11 – знак на рода Дуло.)

Трезен, Troezen (на гръцки Τροιζήν) е малък град в североизточен Пелопонес на полуостров Арголида [Трезен:, Troezen:].

Елис

Елис, 191 г. пр.н.е.


Илюстрация № 10
Ахейска лига, Елис. Полудрахма, сребро, около 191 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Зевс с лавров венец.
Гръб: Монограм АХ, ΛY горе,Ф-А, åΩ долу [Achaean: Clerk 297]. (ΛY – знак Т.27.б и знак Т.13; Ф-А – знак Т.27.б и вписан знак Т.28.)

Елис, Elis или Eleia е древен район в южна Гърция на полуостров Пелопонес, граничи на север с Ахей, на изток с Аркадия, на юг с Месена и на запад с Йонийско море. В хода на архаичните и класическите периоди полисът Елис контролира голяма част от района на Елис. Така се формира градът-държава Елис [Elis].

Елис, 50 г. пр.н.е.


Илюстрация № 11
Ахейска лига, Елис. Полудрахма, сребро, около 50 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Зевс с лавров венец.
Гръб: Монограм АХ, FA вляво, монограм ТР вдясно, ПА монограм горе, тризъбец  долу, всичко в завързани венци долу [Achaean: Clerk 256]. (Горе: знак Т.27.б с хоризонтална линия между рамената на знака с две хасти и хоризонтална линия горе; вдясно: изображението е по модел на знак Т.4 със знак Т.13 и знак Т.28 вдясно; долу: „мълния“ – два сдвоени знака Т.11.)

Елис, 50 г. пр.н.е.

            
Илюстрация № 12
Ахейска лига, Елис. Полудрахма, сребро, около 50 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Зевс с лавров венец, монограм K> отпред
Гръб: Монограм АХ, монограм Еå   горе, FA вляво, монограм XE вдясно,  тризъбец  долу, всичко във венец [Achaean: Clerk 261]. (Лице: „K>“ – комбинация от вертикална линия и знак Т.27.б с вписан знак Т.27.а вдясно („А“) или вертикална линия и „А“ вдясно; Гръб горе: „Еå“ - знак Т.27.а с две хасти и хоризонтална линия горе (или знак Т.26 - Е)  – хоризонтален вариат; вляво: „А“ – знак Т.27.б с вписан знак Т.27.а; вдясно: Х или знак Т.27.в и знак Т.26 долу вдясно; долу: „мълния“ – два сдвоени стилизирани знака Т.11/Т.26.)

Дима

Дима, ІІ в. пр.н.е.


Илюстрация № 13
Ахейска лига, Дима. Полудрахма, ІІ в. пр.н.е.
Лице: Глава на Зевс с лавров венец.
Гръб: Голямо Х, ?? в горния квадрант, риба долу, монограм І, всичко в лавров във венец [search=dyme:]. (В горния квадрант: знак Т.27.б с хоризонтална линия долу и знак Т.13.)
search=dyme: URL: https://www.coinarchives.com/a/results.php?results=100&search=dyme

Дима, 86 г. пр.н.е.

  
Илюстрация № 14
Ахея, Ахейска лига, Дима. Полудрахма, сребро, 86 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Зевс с лавров венец.
Гръб: Монограм АХ, монограм TAVK горе, DYA монограм вдясно, плаваща риба долу, всичко във венец [Achaean: Clerk 60]. (В горната част: знак Т.27.а с две хасти, хоризонтална линия вляво, знак Т.27.б към дясната хаста и хоризонтална линия горе.)

Аркадия
Аркадия (Arkadia) на гръцки: Αρκαδία е областна единица (административна единица) в Гърция, част от полуостров Пелопонес. Името ѝ произлиза от митологичния герой Аркас. Граничи с областните единици Арголида на изток, Лакония на юг и Месения на запад [Аркадия:].

Мегаполис, 320-275 г. пр.н.е.


Илюстрация № 15
Аркадия, Мегаполис. Четвърт статер, злато, около 320-275 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Пан с рога.
Гръб: Монограм AR, мълния. Уникална, непубликувана монета [id=997138:]. („Монограм AR“ – може би емблема на Аркадия, изобразена чрез стилизирани знак Т.27.б с хоризонтална линия между рамената на знака и знак Т.28 горе вдясно; „мълния“ – сдвоен стизиран знак Т.11.)

Мегаполис (Μεγαλόπολις) е древен град в югозападната част на Аркадия; основан e през 371 г. пр.н.е.; бил е първата голяма урбанизация в селска Аркадия. Имал е театър с капацитет 20000 посетители [Megalopolis:].

Пан (на старогръцки: Πάν, в превод вселенасвят, на гръцки: Πάνας) – Аркадски бог. Първоначално божество на пасищата, но поради еднаквостта на името му с гръцката дума πασ,παντοσ (всичко) бил произведен с помощта на народоетимологията в бог на Вселената. Още като дете приличал на коза - бил обрасъл с косми по цялото тяло, с кози рога и крака копита, с брада и с опашка. Пан бил преди всичко планинско божество. На него били посветени планинските пещери. Самият той живеел в пещера на планината Ликей в Аркадия, където растяла елата, неговото свещено дърво [Пан:].

Ахейска лига
Палантий, 222 г. пр.н.е.


Илюстрация № 16
Ахейска лига, Аркадия, Палантий (Pallantion). Полудрахма, сребро, 222 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Зевс с лавров венец.
Гръб: Монограм АХ, П-А-Λ, тризъбец долу, всичко във венец [Achaean: Clerk 217]. (В горната част: знак Т.27.б с хоризонтална линия между рамената на знака („А“); вляво: знак Т.29; вдясно: знак Т.27.б; долу: знак Т.11 – знак на рода Дуло.)

Палантий – древен град в Аркадия (на запад от Тегеи) [Палантий:].

Палантий, около 194 г. пр.н.е.


Илюстрация № 17
Ахейска лига, Аркадия, Палантий. Полудрахма, сребро, около 194 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Зевс с лавров венец.
Гръб: Монограм АХ, П-А-Λ, монограм EY и тризъбец долу [Achaean: Clerk 219]. (В горната част: знак Т.27.б с хоризонтална линия между рамената на знака („А“); вляво: знак Т.29; вдясно: знак Т.27.б; долу: комбинация от знак Т.26 и знак Т.27.а горе, и знак Т.11 – знак на рода Дуло.)

Лако́ния/Спарта

Лако́ния (на гръцки Λακωνία)  - ном в Гърция в южната част на Пелопонес. Столица Спарта. В древноста ахейци и дорийци основали града-държава Спарта.

Лакедемóн, 192 г. пр.н.е.


Илюстрация № 18
Ахейска лига (Achaean League), Лакедемóн, половин драхма, сребро, около 192 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Зевс с лавров венец.
Гръб: Шапки на Диоскури вляво и вдясно от монограма, I над Λ горе, EY долу, всичко във венец [Laconia/Lacedaemon: Clerk 321 ]. („І над Λ“ – знак Т.2 обърнат вариант; „EY“ - знак Т.26 и знак Т.13.)

В класическата гръцка митология Лакедемон (на гръцки: Λακεδαίμων) е бил митичен цар на Лакония и син на нимфата Тайгет (Taygete) и Зевс. С принцеса Спарта, дъщеря на цар Еврота, той е бил баща на цар Амиклас (Amyclas) и царица Евридика (Eurydice) от Аргос. Еврота завещава царството на Лакедемон, който след това преименувал държавата на жена си Спарта [Lacedaemon:].

Диоскури, Dioskouroi (Διόσκουροι) (в превод от гръцки – синове на Зевс, Зевсови потомци) се наричат двамата братя близнаци Кастор (Κάστωρ) и Полидевк (Πολυδεύκης), чиито сестри са хубавата Елена и Клитемнестра, и всички заедно са деца на Леда и спартанския цар Тиндарей [Диоскури:].

Лакедемóн, 175-168 г. пр.н.е.


Илюстрация № 19
Ахейска лига, Лакония или Лакедемóн (Спарта), половин драхма, сребро, около 175-168 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Зевс с лавров венец.
Гръб: Монограм АХ, шапки на Диоскури от двете страни, монограм ΛA горе, монограм QE долу, всичко във венец [Laconia/Lacedaemon: Clerk 315 ]. („ΛA“ - комбинация между два знакаТ.13 прав и обърнат вариант един в друг; от двете страни над шапките „звезди“ - стилизиран знак Т.5; „QE“ - знак Т.26.)

   
Лакедемóн, 85 г. пр.н.е.


Achaia20-Laconia-Clerk_316-7.jpg
Илюстрация № 20
Ахейска лига, Лакедемóн (Спарта), половин драхма, сребро, около 85 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Зевс с лавров венец.
Гръб: Монограм АХ, шапки на Диоскури от двете страни, монограм ΛА горе, монограм АYГ долу, всичко във венец [Laconia/Lacedaemon: Clerk 316 ]. („ΛА“ – знак Т.27.б и вписан знак Т.2; „АYГ“ - знак Т.27.б с хоризонтална линия между раменете на знака и вписан знак Т.13.)

Лакедемóн, 85 г. пр.н.е.


Илюстрация № 21
Ахейска лига, Лакедемóн, половин драхма, сребро, около 85 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Зевс с лавров венец.
Гръб: Монограм АХ, шапки на Диоскури от двете страни, монограм ΛА горе, монограм ΩM долу, всичко във венец [Laconia/Lacedaemon: Clerk 319]. („ΛА“ – знак Т.13 обърнат вариант и вписан знак Т.2/Т.13; от двете страни над шапките „звезди“ - стилизиран знак Т.5; „ΩM“ - знак Т.13 с две хасти и хоризонтална линия горе.)

Обобщение:
Използването на троични знаци – знаци на българите в Ахейската лига, за периода ІV-І в. пр.н.е, показва/онагледява, че полуостров Пелоонес е бил обитаван от български общности. Гръцко участие не се забелязва.

Използвани знаци:
Т.2, Т.4, Т.5, Т.11, Т.13, Т.26, Т.27.а, Т.27.б, Т.27.в, Т.28, Т.29

Източници:
Аркадия: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%8F
Ахейски съюз: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%85%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7
Ахейский союз: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%85%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%81%D0%BE%D1%8E%D0%B7
Ахея: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%85%D0%B5%D1%8F
Диоскури: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BE%D1%81%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B8
Лако́ния: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F
Мантинея: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%8F
Палантий: URL: http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000212/st138.shtml
Пан: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BD
Сикион: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BE%D0%BD
Трезен: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D0%BD
Achaean: URL: http://www.wildwinds.com/coins/greece/peloponnesos/achaean_league/t.html
Achaia-image: URL: https://www.numisbids.com/n.php?p=lot&sid=1923&lot=100
Birgitta Eder: URL:
https://www.academia.edu/1135966/The_Late_Bronze_Age_Early_Iron_Age_Transition_in_Western_Greece_Submycenaean_Studies 
Dyme: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Dyme,_Greece
Elis: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Elis
id=997138: URL: https://www.acsearch.info/search.html?id=997138
Lacedaemon: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Lacedaemon_(mythology)
Laconia/Lacedaemon: URL: http://www.wildwinds.com/coins/greece/laconia/lacedaemon/t.html
Megalopolis: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Megalopolis,_Greece
Messene: URL: https://www.britannica.com/place/Messene
Patrai: URL: https://www.vocabulary.com/dictionary/Patrai
patrai/t: URL: http://www.wildwinds.com/coins/greece/peloponnesos/achaia/patrai/t.html
search=dyme: URL: https://www.coinarchives.com/a/results.php?results=100&search=dyme
Troezen: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Troezen

Назад към:  3.5.6. Пелопонес - Съдържание
Назад към:  Начало  или  Съдържание