Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите
 

3.5.44. Монголи

3.5.44. Монголи-1 – ХІІІ-ХІV в.

 

Анотация:

Използването при монголите на владетелския знак Т.11 – знак на рода Дуло, свидетелства, че Чингисхан и Чингисидите са свързани с рода Дуло; ползването и на други троични знаци на българите потвърждава тяхната връзка с българите.

 

На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” и по-специално по следите на знаците на българите, да получим възможност за докосване до някои малко известни страни от древността (историята) на Монголите.

 

Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите

 

3.5.44. Монголи-1 – ХІІІ-ХІV в.

Съдържание:

Генеалогична схема на Чингисхан             Илюстрация №  1

Тамга на Чингисхан                                      Илюстрация №  2 – Илюстрация №  6

Знак Т.11 при Чингисхан и Чингисидите     Илюстрация №  7 – Илюстрация № 13

Сдвоен знак Т.11/Т.9 – „Мълния”                Илюстрация № 14 – Илюстрация № 18

Други троични знаци                                    Илюстрация № 19 – Илюстрация № 22

Орнаменти                                                    Илюстрация № 23 – Илюстрация № 26

Неопределени тамги върху монети            Илюстрация № 27 – Илюстрация № 29

 

Империята на монголите (Монголската империя) е основана от Чингисхан през 1206 г. с най-голямата в световната история територия от Дунав до Японско море и от Новгород до Камбоджа. През периода на своя разцвет е включвала обширни територии от Централна Азия, Южен Сибир, Източна Европа, Близкия изток, Китай и Тибет. През втората половина на ХІІІ в започва разпада на империята на улуси, начело на които стояли Чингисиди. През последната четвърт на ХІV в. Монголската империя престанала да съществува [Монголи:].

 

Уточнение: В българския език има две думи, които се отнасят за Монголия: монголи, които се свързват с древната Монголска империя на Чингисхан и монголци – жители на съвременната държава Монголия. В редица източници се обосновава, че монголите са имали основно европeиден вид, за разлика от съвременните монголци, които са монголоиди – резултат от нашествието на китайци след превземането на Монголия от Китай. Тази тема излиза от обхвата на нашата тема, поради което тук няма да я изследваме, но приемаме, че Чингисхан е бил европeид редица източници утвърждават, че той е имал рижа коса и сини очи.

 

Нас ни интересуват знаците, поради което се насочваме към монографията Badarch Nyamaa. The Coins of Mongol Empire and Clan Tamga of Khans (XIII-XIV) [Nyamaa 2005:].

 

Ето как е представена общата

Генеалогична схема на Чингисхан и неговите наследници – Чингисидите:

Илюстрация № 1

Генеалогическа схема на Чингисхан и неговите наследници – Чингисидите [Nyamaa 2005: 83].

Започваме нашето изследване с

„Тамга на Чингисхан”

Тамга или тамгха (монголски:тамга/tamga, турски: дамга/damga) е понятие за печат или отпечатък, използвано отевроазийските номади и от повлияните от тях култури. Тамгата е била емблема нанякои племена, кланове или родове [Tamga:]. (В българския език е възприета думата „дамга”, носъщностният превод е  „знак”; по-нататъкще използваме термина „тамга” като по-близък до оригиналния монголски вариант.)

Чингисхан (1155/1162-1227 г.)

      

Илюстрация № 2

Медна монета съссребърно покритие.

Лице: Две тамги вцентъра, встрани надпис: Да бъде разпространявана в Самарканд. Датата напроизводство на монетата е изписана по ръба: 624 AH/1227 г. Тамга скръгла форма като „слънце” на подпора; тамга във вид на „лък”.

Гръб: Върху триреда в центъра е изписано: Монета на Чингис, Чингисхан [Nyamaa2005: 14, 30]. (Тамгата в горната частна монетата се приема за „Тамга на Чингисхан”.)

 

Връзка?!

Ширинските бейове (феодали), играли голяма роля в историята на Кримското ханство, са имали на своето знаме следната тамга [Акчокраклы:]:

Илюстрация № 2а

 

Според Монголската асоциация на нумизматите за източник на тези две тамги се сочи империята Хунну.

Член на Монголската асоциация на нумизматите.

Илюстрация № 3

Лого на Монголската асоциация на нумизматите с тамга Хунну (Xiongnu). Тези пет символа по-късно са използвани като тамги на Чингисхан и неговите синове. Конкретният образ е бил маркиран върху кости от глезен, открити в гробове на Хунну [Tamga:].

Хионг-ну (Xiongnu/Hsiung-nu), на български Хунну, са номадски народ, обитавал днешните земи на Монголия,Северен Китайи Южен Сибирмежду ХІІв. пр.н.е. и V век. През 3в. пр.н.е. хунну създават обширна степна империя в ЦентралнаАзия, поддържаща активни военни, дипломатически и търговски отношения с Китай.

Основната част от информацията за хунну идва от китайски писмени източници. Преки сведения за езика им няма, а отделните думи с предполагаем произход от хунну са запазени в китайски текстове. Това предизвиква затруднения в интерпретацията им, тъй като в китайскияговор някои звуци на съседните народи отсъстват и се пр на учените включват монголи, тюрки, тохари, иранци, уралци и др. В Хунну вероятно са практикували тангризъм. Названието хунну може би е родствено симето хуни, но данните за това са противоречиви [Хунну:, Xiongnu:].

Предположенията на учените включват монголи, тюрки, тохари, иранци, уралци и др. В Хунну вероятно са практикували тангризъм. Названието хунну може би е родствено с името хуни, но данните за това са противоречиви [Хунну:, Xiongnu:].

 

Хунну (ХІІ в. пр.н.е.-V в.)

Илюстрация № 4

Карта на Хунну (Xiongnu), която включвала Монголия, Западна Манджурия, Басейна на Тарим, Източен Казахстан, Източен Киргистан, Вътрешна Монголия, Гансу, около 250 г. пр.н.е. [Xiongnu:]. (Да забележим, че няма връзка между териториите на Хунну и на Персия.)

 

Да се върнем към Илюстрация № 1 и по-конкретно към от генеалогичната схема на най-големия син наЧингисхан - Джучи/Жучи/Зучи (Zuchi).

Илюстрация № 5

Генеалогична схема на най-големия син на Чингисхан – хан Джучи [Nyamaa 2005: 37]. (Най-вляво е тамгата на Чингисхан; втора е тамгата на хан Джучи; трета е тамгата на хан Бату (Батый); най-вдясно е тамгата на хан Абд Аллах).

Да извлечем от горната схема три тамги и да ги сравним с някои знаци върху печати при  Ахеменидите.

Илюстрация № 6

На горния ред: Тамга на Чингизхан, тамга на Джучи (Zuchi), тамга на Абд Аллах Хан (Abd_Allah_Khan) [Nyamaa 2005: 36].

На долния ред: Някои знаци върху печати при Ахеменидите (Персия) - Илюстрация № 2, 3.5.34. Ахемениди - http://www.za-balgarite.com/3.5.34.%20Ahemenidi.html [Ольховский 2001:].

Разкриваме силна връзка между Ахемениди, Монголи и Хунну.

 

От Илюстрация № 1 и Илюстрация № 5 се вижда, че използването на знак Т.11 – знак на рода Дуло, върви по линия на най-големия син на Чингисхан – хан Джучи. Но то е следствие от използването на знака на рода Дуло при Чингисхан:

 

Знак Т.11 („тризъбец”) – знак на рода Дуло, при Чингисхан и Чингисидите

Чингисхан (1155/1162-1227 г.)

   

 

Илюстрация № 7

Мемориал в предполагаемата родна местност на Чингисхан, район Делюн-Болдок, Дадал Хентейска област [portalostranah.ru-page_1:]. (Чингисхан е представен в зряла възраст. В горния ъгъл - знак Т.11 – знак на рода Дуло. От това произтича, че Чингисхан по рождение и през живота си е бил свързан с рода Дуло. В Интернет намираме следното потвърждение: „Тризъбецът е бил личен знак (тамга) на Чингисхан” [Трезубец:].)

 

 

Монголска империя (1206-1368 г.)

Илюстрация № 8

Съвременна реконструкция на бяло Сулде [Монголо-татары:].

Туг (монголски: туг, tug) или сулде (монголски: сүлд, sulde), обикновено наричано знаме/флаг (Banner), с косми от опашка на кон или як в различен цвят в горния край. Бялото Сулде се използва като символ на мира, докато черното Сулде - за война. Използването на конската опашка е символно, защото конете заемат централно място в живота на монголите. Сулдето е използвано по време на Монголската империя и сега се използва в съвременна Монголия като знаме [Banner:]. (Знамето е висш символ на владетеля от древността. Знакът Т.11/Т.9 – знак на рода Дуло, свързваме със същността на Чингисхан – принадлежност към рода Дуло.)

Противоречие:

Тук констатираме противоречие. От една страна в генеалогичната схема се утвърждава, че наИлюстрация № 1 е представен знакът на Чингисхан - „Тамга на Чингисхан”. ЗнакътТ.11 – знак на рода Дуло, се използва основно от внуците по линия на първия ичетвъртия син на Чингисхан; по линия на втория и третия знак има частични използвания. Тази „Тамга на Чингисхан” е представена само върху една монета (понеот тези, до които сме имали достъп) – Илюстрация № 2. От друга страна представянето на знак Т.11 на Илюстрации № 7 и № 8 има същностен характер,който влиза в противоречие с изображенията, представени на Илюстрация № 1 и №2. Поне за сега нямаме обяснение за това противоречие.

 

Черно Сулде

Илюстрация № 9

Съвременна реконструкция на Черно знаме (Banner) на Монголия [Black Banner:]. (Вдясно е изобразен знак Т.6.)

 

Свързването на знак Т.11 – знак на рода Дуло, с Чингисхан се потвърждава и в следващата монета с надслов:

Велики монголски ханове

Илюстрация № 10

Монета - анонименфалшификат. Монетарница Pulad. Рядък тип.

Лице: Голяматамга на Тризъбец. (Знак Т.11 – знак на рода Дуло; долу вдясно се вижда изображение на знак Т.9.)

Гръб: Свастика сдвижение по посока на часовниковата стрелка [mongoliancoins: 007GRK0034]. (Използването на знаците Т.11 и Т.9 показват, че фалшификаторите на тазимонета са били наясно доколко е било важно Великите монголски ханове да принадлежат към рода Дуло и да ползват знак Т.11 - знак на Рода Дуло.)

 

Казахстанска паметна монета, посветена на Чингисхан

Илюстрация № 11

Гръб: Чингисхан [Genghis_Khan:]. На втори план се виждат бойните знамена (сулде) на Чингисхан със знак Т.11– знак на рода Дуло.

 

Знак Т.11 – знак на рода Дуло,от времето на Чингисхан се е използвал в Монголия(вероятно като символ на властта) и в началото на ХХ в.

Илюстрация № 12

Хан на Монголия и министър председател Джебдзундамба (Богдо-каган Джебцзун-Дамба-хан) (1911-1924 г.) [portalostranah.ru-page_3].Богдо-каган VIII —осми Халха-Джебцзундамба-хутухта, глава на будистите в Монголиия. Бо́гдо-хан, теократичен управител на Монголия(1911-1921 г.), монархна Монголия с ограничениправа (1921-1924 г.). Първии последен велик хан на независима Монголия от края на XVII век [Богдо-kaгaн_VIII:]. (На преден план се вижда знак Т.11- знак на рода Дуло. В обкръжаващата обстановка се виждат и други троични знаци.)

 

Съдбата на ВолжкаБългария е свързана с Хан Бату (Батый), внук на Чингисхан, втори син на Джучи, поради което ще покажем негов знак върху монета.

Бату (1236-1255 г.)

Илюстрация № 13

Сребърна анонимна монета, произведена на територията на Волжка България през втората половина на ХІІІ в.

Лице: Тамга на хан Бату.

Гръб: Местна тамга (?) [hordecoins.folgat-bolgaria:]. (Тамгата на Бату е представена чрез знак Т.15, обърнат вариант, в основата кръг; късата линийка към едно от рамената на знака вероятно е свързана с мястото на Бату в рода.)

Тризъбецът, като родови знак (тамга) на потомците на най-големият син Джучи на Чингисхан, се е използвал върху монетите на хан Батий (Бату) [Трезубец:].

 

 

Комбинация от сдвоен знак Т.11/Т.9 – „Мълния”, „Оръжие на боговете”

Интересни знаци се използват при най-малкия четвърти син на Чингисхан – Тулуй и неговите наследници. Да се върнем отново към Илюстрация № 1 и да представим:

Генеалогична схема на хан Тулуй (Tului) [Nyamaa 2005: 58].

Илюстрация № 14

Монета с тамга наТолуй/Тулуй никога не е била откривана. Може да се предположи, че тамгата наТулуй е била подобна на тамгите на неговите синове [Nyamaa2005: 67]. (Тамгата (знакът) на ханТулуй е представена чрез вариант на стилизиран знак Т.25.)

 

Велик каган Менгу(Munghe Khagan) (1251-1259 г.)

Илюстрация № 15

Монета на Мунке,Мункэ, Менгу (Munghe Khagan) - втори син на Тулуй.

Лице: Тамга наМенгу.

Гръб:  Звезда на Давид (тамга с шестолъчна звезда) [Nyamaa2005: 62].

(При Менгу и неговите наследници родовият знак е комбинация от сдвоен знак Т.11/Т.9,известна като „Мълния”  или „Оръжие набоговете”. Срещаме го още на много места в Евразия: Китай, Индия, Пакистан, Бактрия, Скития, Рим, при будизма, Месопотамия (Халдеи), Бербери, бог Зевс, богОдин, САЩ (Търговски долар) и др. – виж теми: 3.5.99. "Мълния"-1 и3.5.99. "Мълния"-2; Звездата на Давид, която се използва в Израел като официален символ, е шестолъчна звезда – шестица. При българите, и в конкретния случай, този знак сее използвал с точка в средата, символизираща Създателят, и е седмица.)

 

Още изображения с„Мълния”

Велик каган Менгу (Munghe Khagan) (1251-1259 г.)

Илюстрация № 16

Тамга на Менгу(тризъбец) [Nyamaa2005: 126]. (Комбинация от сдвоензнак Т.11 – „Мълния”.)

 

Държава Юан (1271-1368г.)

Кубилай (Qubilai, Сецен-каган, 1260-1271 г.)

 

Илюстрация № 17

Сребърна монета [YU.Dachao].

Лице: Da Chao Tong Bao (Циркулиращи пари на Великата държава).

Гръб: Тамга Тризъбец на Менгу хан [mongol_empire_yuan:]. (Комбинация от сдвоен знак Т.9 – „Мълния”.)

 

Кубилай хан (на монголски: Хубилай хаан; на китайски: 忽必烈汗 (Хубилие хан)) е петият и последен Велик хан (хаган) на Монголската империя (1260-1294 г.). През 1271 г. основава китайската императорска династия Юан, по името на която монголската държава започнала да се нарича Юан; управлявала Китай до 1368 г.

Кубилай е вторият син на Толуй хан и Соргагтани Беки и внук на Чингис хан. Той изучава и обиква китайската култура. През 1251 г. брат му Монгке става Велик хан на Монголската империя и Кубилай става управител на южните територии на империята.

Когато брат му Монгке хан умира през 1259 г. идват новини, че по-малкият му брат Арик Боке е бил провъзгласен за хан в монголската столица Каракорум. Повечето от потомците на Чингис хан предпочитат Арик Боке за Велик хан, но двамата му братя Кубилай и Хулагу са против. Кубилай бързо постига споразумение с войските на китайската династия Сонг и се връща в монголските равнини, за да оспори титлата Велик хан. На 5 май 1260 г. Кубилай е провъзгласен за Велик хан в лятната си столица Шанду. Последвалата война между него и брат му Арик Боке продължава три години и води до унищожаването на имперската столица Каракорум и до единността на Монголската империя.

Кубилай пренася столицата на Монголската империя от Каракорум в местност, близка до бившата столица Чжунду (Средна столица), наречена Даду (Главна столица), или Ханбалък (по-късно преименувана на Пекин); въвежда монголския език в делопроизводството на Китая; поръчва на Пагба-лама да създаде нова писменост, която получава названието квадратно писмо [Кубилай:, Хубилай:].

 

 

 

 

Илюстрация № 18

Изображение върху кост от глезен, значението на което изследователите не могат да обяснят към момента [Nyamaa 2005: 26]. (Комбинация от сдвоен знак Т.9 – „Мълния”. Древното изписване на китайския йероглиф Дърво.)

 

 

Други троични знаци

Обсада на Чжунду

Илюстрация № 19

Обсадана Чжунду - средна столица на империята Цзин (на територията на съвремененПекин). Миниатюра от ръкописите Джами ат-таварих, Рашид ад-Дин (Jami' al-tawarikh,Rashid al-Din) [Монголо-татары:]. (На щита на пълководеца е изобразен знак Т.5 с кръг в средата, т. е. пълководецът е свързан с българския род, родови знак на който е знак Т.5.)

 

Чингис-хан и китайски посланници

Илюстрация № 20

Чингис-хан икитайски посланици; обсада на Чжунду - средна столица на империята Цзин (на територията на съвременен Пекин), 1214 г. Миниатюра от ръкописи Джами ат-таварих, Рашид ад-Дин (Jami' al-tawarikh, Rashid al-Din) [Монголо-татары:]. (На купола на предната шатра е изобразен знак Т.13; Под купола на задната шатра е изобразена комбинация от знаци Т.27.а един в други с успоредни диагонални линии на рамената на знака за енергийно подсилване.)

 

Хан Тогту(1290-1312 г.)

 

Илюстрация № 21

Сребърна монета, фалшификат. Монетарница Solgham (Крим).

Лице: Четири тамги на хан Бату около кръг. (Изображението е комбинация от четири знака Т.15 по модел знак Т.27.д;  в средата точка с кръг, т. е. в основата на всичко е Създателят.)

Гръб: ”Произведена в Крим”. Луна и Звезда [Nyamaa 2005: 200]. (Звездата е изобразена чрез знак Т.5.)

 

 

Златна орда.

 

 

Илюстрация № 22

Сребърен дирхам. Монетарница в Булгария. 1281-1320 г.

Лице: Тамга на Бату.

Гръб: Орнамент [golden_horde:]. (Орнаментът е комбинация от знак Т.13 на всяко рамо по модел на знак Т.5.)

 

 

Орнаменти

Някои от тамгите на монголските ханове са се превърнали в (станали) елементи на орнаментиката на монголските народи [Кара 1972: 89]. (Това се обяснява с материализацията на човешкото общество, т. е. знакът/тамгата с необхватно информационно съдържание се е „превърнал” тук в пиктограма.)

Илюстрация № 23

Орнаменти върху монети на Монголската империя [Nyamaa 2005: 150, 151]. (Различни варианти при използване на знак Т.5 при първите четири изображения и комбинация от знак Т.7 по модел на знак Т.27.д при следващите две изображения.)

 

Илюстрация № 24

Символ за дълголетие и благополучие [Кара 1972: 90].

 

 

Монголска палатка

Илюстрация № 25

Монголска палатка с орнаменти [Монгольская палатка:]. (Виждат се стилизирани комбинации от сдвоен знакТ.11 („Мълния”, „Оръжие на боговете”) с хоризонтална линия между знаците – прекъсва се енергийният обмен между знаците и силата на знака рязко се намалява.)

 

Троични знаци на българите върху палатка виждаме и при Долганите по течението на Енисей.

Илюстрация № 26

Илюстрация от доклада на руския изследовател А. А. Попов, открил селище на племето Долгани вначалото на ХХ век. Рисунката е на лятна палатка на Долганите. Върху еленова кожа те стриктно извезвали магичен знак, за който вярвали, че ги пази от мълнии Караджов2004: 36]. (Върху палатката еизвезан знак Т.21.)

 

Неопределени тамги върху монети на монголски ханове

Тамги сизображение “ulzii”

Илюстрация № 27

“Ulzii” е изображение, символизиращо просперитет; на някои монети от Монголската империя може да бъде видяно повече като тамга, отколкото като изображение [Nyamaa2005: 79]. (Първото изображение епо модел на Т.27.е.)

 

Монета с тамга Khas (свастика)

    

Илюстрация № 28

Монета,произведена от наследниците на хан Чагатай – Чагатаиди (Chagatayids). Монетарница Pulad, 1260 г. [Nyamaa2005: 81].

Лице: Вляво еизведен знак Т.11 – знак на рода Дуло, в два кръга, но фактически на монетата е изобразен глаголическият „Азъ”(конкретен пример как чуждите специалисти не са в състояние да осмислятсъщността на българското); горе вляво е изобразен знак Т.9.)

Гръб: Тамга Khas [Nyamaa 2005: 81].

Хан Чагатай (Chagatai Khan) е втори син на Чингисхан. Той е бил хан на Чагатайханство (Chagatai Khanate) 1226-1242 г. [Chagatai_Khan:].

 

Чагатай ханство (1225–1687 г.)

 

Илюстрация № 29

Карта на Чагатай ханство през късен ХІІІ в. [Chagatai_Khanate:].

 

 

Използвани знаци - 3.5.44.Монголи-1: Т.5, Т.6, Т.7, Т.11, Т.13, Т.15, Т.21, Т.27.а, Т.27.д, Т.27.е, „мълния”, Азъ.

 

Извод: Чингисхан и Чингисидите от монголите са използвали владетелския знак Т.11 – знак на рода Дуло, което свидетелства, че са свързани с рода Дуло; ползването и на други троични знаци на българите потвърждава тяхната свързаност с българите.

 

Източници:

Акчокраклы: Осман Акчокраклы. Татарские тамги в Крыму. (Татарские тамги в Крыму. Известия Крымского ПДЫ, 1927 г., т. 1, с. 32-47.)

URL: http://protatar.ru/tatarskie-tamgi-v-kryimu/

Богдо-kaгaн_VIII: URL: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%B4%D0%BE-%D0%B3%D1%8D%D0%B3%D1%8D%D0%BD_VIII

Кара 1972: Кара, Дьердь. Книги монгольских кочевников (семь веков монгольской писменности). Москва, Наука, 1972.

Караджов 2004: URL: Караджов, Максим. В прародината. Историко-пътеписни бележки от Тян Шан и Алтай. Огледало, 2004 г.

Монголи: URL: http://wapedia.mobi/ru/%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%BE-%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80%D1%8B

Монголо-татары: URL: http://ru.wikipedia.org/wiki/Монголо-татары

Монгольская палатка: URL: http://dic.academic.ru/dic.nsf/ruwiki/114777

Трезубец: URL: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B5%D0%B7%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%86

Хунну: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%83%D0%BD%D0%BD%D1%83

Banner: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Banner_(Mongols)

Black_Banner: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Banner_(Mongols)

Chagatai_Khan: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Chagatai_Khan

Chagatai_Khanate: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Chagatai_Khanate

Genghis_Khan: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Genghis_Khan

golden_horde: URL: http://www.mongoliancoins.com/coins_of_mongol_empire_golden_horde.php

hordecoins.folgat-bolgaria: URL: http://www.hordecoins.folgat.net/S_galGH_bolgaria.htm

mongol_empire_yuan: URL: http://www.mongoliancoins.com/coins_of_mongol_empire_yuan.php

mongoliancoins: URL: http://www.mongoliancoins.com/coins_of_mongol_empire_great_mongol_khagans.php?pageNum_rsGreatMongolKhagans=3&totalRows_rsGreatMongolKhagans=96

Nyamaa 2005: Badarch Nyamaa. The Coins of Mongol Empire and Clan Tamga of Khans (XIII-XIV). Ulaanbaatar, Mongolia, 2005.

portalostranah.ru-page_1: URL: http://portalostranah.ru/view.php?id=81

portalostranah.ru-page_3: URL: http://www.portalostranah.ru/view.php?id=81&page=3

Tamga: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Tamga

Xiongnu: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Xiongnu

YU.Dachao: URL: http://mongoliancoins.com/pictures_popup.php?images/Coins_of_mongol_Empire/YU.Dachao.1370.jpg

 

Продължение:   3.5.44.Монголи-2

Назад към:  Начало  или Съдържание