Същност на българите (Sastnost na balgarite)

3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите

3.5.22.Арабия

3.5.22. Южна Арабия - ІІ хил. пр.н.е.-VІ в.

Анотация:
Представените илюстрации от южната част на Арабския полуостров за периода поне от ІІ хил. пр.н.е. до VІ в. онагледяват използване на родови троични знаци – знаци на българите; те показват, че тези земи са били обитавани от български общности, а в състава на управленския елит - монетните магистрати, са участвали представители на български родове. Български владетели, преди всичко от рода Дуло, са създавали редица държави, които са водели борби за доминиране; погълнати са от Ислямската империя през 632 г.

 

Съдържание:
Древна Арабия                                                    Илюстрация № 1
Сабейско царство, ІІ хил. пр.н.е.-ІІІ в.               Илюстрация №  2
Сабеи и Химярити, ІV-ІІ в. пр.н.е.                      Илюстрация №  3 - Илюстрация №   5
Химярити, ІІ в. пр.н.е.-VІ в.                                 Илюстрация №  6 - Илюстрация № 15
Катабан, ІV в. пр.н.е.-І в.                                    Илюстрация № 16 - Илюстрация № 20
Югоизточна Арабия, ІІІ в. пр.н.е.-І в.                 Илюстрация № 21 - Илюстрация № 27

На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” да получим възможност за докосване до някои малко известни страни от древността на Южна Арабия.

Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите

Древни държави в южна Арабия

На територията на днешен Йемен са съществували едни от най-древните цивилизации в света. Между IX в. пр.н.е. и VI в. неговата територия е част от  Катабанското, Маинското, Савското и Химяритското царство, които контролирали търговията с подправки. Майн е била най-северната държава с главни градове Карнав и Иасил. По на юг е била Саба с главен град Мариб. Още по на юг е била Катабан със столица град Тимне и държавата Аусан, по на изток е била Хадрамаут с главен град Шабва. През VІ-V в. пр.н.е. Катабан, Майн, Аусан, Саба и Хадрамаут започват борби за доминиране. На римляните Йемен бил известен като Arabia Felix („Щастлива Арабия“) заради богатствата, които осигурявала контролираната от него търговия. Император Октавиан Август се опитал да го завладее, но експедицията му претърпяла неуспех. През IV век цялата територия на днешен Йемен била обединена под властта на химяритските царе, които в края на същия век приели като държавна религия юдаизма. Около 520 г. Химяритското царство е завладяно от силната етиопска държава Аксум, което довело до постепенна християнизация на страната. Още в края на същия век (около 570 г.) етиопците били принудени са отстъпят владичеството над Йемен на персийските Сасаниди. Те управлявали страната до 628 г., когато последният персийски губернатор приел исляма, а Йемен станал част от Арабския халифат [Йемен:, Древние государства:].

Древни държави в южна Арабия, ІІІ в.


Илюстрация № 1
Древни държави в южна Арабия през ІІІ в. [Himyarite_Kingdom:].

Сабейско царство, ІІ хил. пр.н.е.-ІІІ в.

Сабейско царство, Саба или Сава (Сабея) – древна държава, която съществувала от края на ІІ хил. пр.н.е. (между 1200 и 900 г. пр.н.е.) до края на ІІІ в. в южната част на Арабския полуостров в района на съвременен Йемен. Саба имала колония в Етиопия от самото начало на своята история [Сабейское царство].

Сабеите (на латински: sabaei; на гръцки: Σαβαίοι) са древен народ, населявал югозападната част на Арабския полуостров, земите на днешен Йемен. В асирийските анали сабеите се споменават към 730 г. пр.н.е. В старозаветната литература са споменавани основно като търговци на тамян. В представите на римляните сабеите минавали за най-заможния народ в Арабия [Сабеи:].
Местоположение на Царство Саба - виж Илюстрация № 1

Савска царица (иврит: ‏מלכת שְׁבָא ‏‎, Малка́т Шва́, перс. ملكة سبأ ‎, Малика́т Са́ба, древноетиоп.ንግሥተ ሳባ, Ниги́ста Са́ба), X в. пр.н.е. – легендарна владетелка на арабското царство Саба (Шеба). Нейното посещение в Иерусалим при израелския цар Соломон е описан в Библията [Царица Са́вская:].

Царство Саба, 160 г. пр.н.е.

 
Илюстрация № 2
Царство Саба, Арабия, 160 г. пр.н.е. Тетрадрахма, сребро, произведена 160-130 г. пр.н.е.
Лице: Мъжка глава с лавров венец и с дълга коса.
Гръб: Сова върху амфора, ; монограми вляво и вдясно [coins-of-arabia]. (Монограми вляво: най-горе – знак Т.11; по-долу – знак Т.27.б и знак Т.26; най-долу – знак Т.15/Т.29(?). Монограми вляво: най-гору - знак Т.13.)

Сабеи и Химярити, ІV-ІІ в. пр.н.е.

Сабеи и Химярити (Sabaeans and Himyarites) - от много ранни времена до VІ в. те са били могъщ и проспериращ народ, ръководен от собствени царе; живели са в най-плодородния район на Арабия, който започва от Индийския океан и се простира до Персийския залив. Най-високата точка на тяхното богатство и сила е постигната от династията Химярити, която управлявала между ІV в. пр.н.е. до около 120 г. Най-ранните монети принадлежат към ІV-ІІІ в. пр.н.е. и са имитации на по-старите сребърни монети на Атина. Повечето от тези монети носят атинските типове и химяритски букви или надписи,  но понякога надпис с неизвестен характер. Малък клас от тези монети има на лицевата страна мъжка глава. През ІІ в. пр.н.е. ликът на Атина временно е бил заместен от този на Александър Велики [coins/hn/arabia:].

Сабеи и Химярити, ІV-ІІІ в. пр.н.е.


Илюстрация № 3
Арабия Феликс, Сабеи и Химярити. Драхма, имитираща Атина, 345-300 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Атина с каска, сабейска буква N на бузата.
Гръб: Сова, обърната с лице; маслинена клонка и полумесец отзад, АТЕ отпред [coinarchives-Arabia: Lot 141]. (Под каската: поредица от знак Т.28 един в друг и един до друг; „N“ – комбинация от знак Т.27.а и знак Т.27.б с едно общо рамо - Z вариант; „полумесец“ – наподобява знак Т.27.б.)

Арабия, ІV-ІІІ в. пр.н.е.


Илюстрация № 4
Арабия. Тетрадрахма, сребро, имитираща Атина, ІV-ІІІ в. пр.н.е., неуточнена монетарница.
Лице: Глава на Атина с атическа каска с герб, украсена с три лаврови листа над козирката и спирална палмета, с обици и огърлица.
Гръб: Сова, обърната с лице [coinarchives-Arabia: Lot 294]. (Под каската: поредица от знак Т.28 един в друг и един до друг; знак Т.27.б над совата.)

Сабеи и Химярити, ІІІ-ІІ в. пр.н.е.

  
Илюстрация № 5
Сабеи и Химярити. Драхма, имитираща Атина, сребро, ІІІ-ІІ в. пр.н.е.
Лице: Глава на Атина с каска, сабейска буква N на бузата.
Гръб: Сова, AQE отпред [coins/sg/sg6112: Example No. 2]. (Под каската: поредица от знак Т.28 един в друг и един до друг; „N“ – горна част от вероятно двойна комбинация от знак Т.27.а и знак Т.27.б с едно общо рамо - Z вариант.)

Химярити, 110 г. пр.н.е.- 520 г.

Химярити (Ḥimyarite Kingdom) или Химяр (Ḥimyar) (Арабски: مملكة حِمْيَر ‎‎, Mamlakat Ḥimyar‎‎) (110 г. пр.н.е.- 520 г.), исторически наричано царство Хомярити (Homerite Kingdom) от гърци и римляни, е било царство в древен Йемен, Южна Арабия, създадено през 110 г. пр.н.е. Царството се превръща в доминираща сила след завладяване на съседна Саба (Шеба) около 25 г. пр.н.е. (за първи път), Катабан (Qataban) през 200 г. и Haframaut около 300 г. Химиар пада от нашественици от Царство Аксум (Kingdom of Aksum), Етиопия през 525 г. По-късно е управлявано от Персия преди да бъде погълнато от Ислямската империя през 632 г. [Himyarite_Kingdom:, com/imitations:, com/imitations:].
Местоположение на Царство Химярити (червен цвят) през ІІІ в. – виж Илюстрация № 1

Химярити, І в. пр.н.е.

     
Илюстрация № 6
Южна Арабия. Химярити. Нов стил имитация на Сова. І в. пр.н.е.
Лице: Мъжка глава с дълга сплетена коса и лавров венец.
Гръб: Сова върху амфора, монограми от двете стравни - вляво: Сабейската буква N (обратно Z); в дясното поле: огъното копие и напречна греда (понякога наричана "извит знак"), може би глава на вол [com/imitations:]. (Монограм вляво: най-горе – знак Т.11 – знак на рода Дуло; на второ ниво: знак Т.27.а и знак Т.26 с малка вертикална линия вдясно; най-долу: комбинация от знак Т.27.а и знак Т.27.б с едно общо рамо - S вариант. Монограм вдясно: кръг, комбинация от от знак Т.27.а и знак Т.27.б с едно общо рамо - S вариант; най-долу: знак Т.29 с къси линии от двете рамена на знака.) 

Химярити, І в.

     
Илюстрация № 7
Монета от Царство Химярити, южно крайбрежие  на Арабския полуостров, през което са преминавали корабите между Египет и Индия. Това е имитация на монета на Август, І в. [Himyarite_Kingdom:]. (Монограм вляво: най-горе – знак Т.11 – знак на рода Дуло; на второ ниво: знак Т.27.а и знак Т.26 с вертикална линия вдясно; най-долу: комбинация от знак Т.27.а и знак Т.27.б с едно общо рамо - S вариант. Монограм вдясно: кръг, комбинация от от знак Т.27.а и знак Т.27.б с едно общо рамо - S вариант; най-долу: знак Т.29, на дясното рамо знак Т.27.б с вертикална линия,.) 

Август (Augustus, на латински: Imperator Caesa r Divi Filius Augustos; 23.9.63 г. пр.н.е. – 19.8.14 г.) e основател на Римското начало и е смятан за първи римски император, управлявал Римската империя от 27 г. пр.н.е. до смъртта си през 14 г. [Augustus:].

Хирярити, І в.


Илюстрация № 8
Южна Арабия, Царство на Хиряритите, неизвестна единица, І в.
Този химяритски екземпляр датира от І в. и е интересен със смесването на римски динарий и гръцка тетрадрахма. На лицето на монетата е показана глава с лавров венец на римския император Август (27 г. пр.н.е.-14 г.), а обратната страна е изобразява атинската сова върху амфора. Монограмите на обратната страна са от арабски произход; те са с неуточнено значение [[british-museum-london:]. (Монограм вдясно: знак Т.11 горе и знак Т.15 долу.)

Изображение, подобно на този монограм виждаме върху петроглиф:

Предиислямско скално изкуство, 2500-1000 г. пр.н.е.


 
Илюстрация № 9

Предиислямско скално изкуство на Арабия в Бир Хима, издълбано в източното подножие на планината Асир, Саудитска Арабия.  
Bir Hima (на арабски: بئر حما) е място на скално изкуство в провинция Najran, в югозападна Саудитска Арабия, на около 200 километра северно от град Najran. Комплексът Bir Hima се отнася за периода 2500-1000 г. пр.н.е. и съдържа множество подобни изображения от Северен Йемен [bir hima petroglyphs:, Rock_Petroglyphs:].
(Основните фигури са знак Т.11 горе, комбинация от знак Т.27.а и знак Т.27.б с едно общо рамо – S вариант и знак Т.15 долу.)

Химярити, Amdan Bayyin, І в.


Илюстрация № 10
Арабия Феликс, Химярити, половин динар, сребро, около 80-100 г. Произведен при Amdan Bayyin. Монетарница Raidan.
Лице: Мъжка глава, без брада, коса на къдрици, полумесец и подобен на тризъбец WIB монограм зад главата.
Гръб: Сабейски надпис, малка мъжка глава, подобен на скиптър символ в дясно поле, име на монетарница [himyarites/t: SNG ANS 1605, coins-of-arabia:]. („Тризъбец“ - знак Т.11 – знак на рода Дуло.)

Химярити, Amdan Bayyin, І в.


Илюстрация № 11
Южна Арабия, Химярити, цар Amdan Bayyin (цар на Шеба и Dhu-Raydan), монета, сребро, І в.
Лице: Глава, приличаща (janiform) на бог Янус, Сабейска буква SH на шията.
Гръб: Глава със спирални къдрици, символ на скиптър отпред [arabia/t: Munro 170, Amdan_Bayyin:]. („SH“ - знак Т.27.ж.)
Janiform – Приличащ на бог Янус, който имал две лица, гледащи в противоположни посоки [janiform:].

Химярити, AmdanBayyinYanaf, І-ІІ в.
     
Илюстрация № 12
Арабия Феликс. Химярити, AmdanBayyinYanaf, около 50-150 г., малка сребърна монета. Монитарница Raidan.
Лице: Малка мъжка глава в кръг, коса на къдрици, копа горе.
Гръб: Малка мъжка глава, надпис и символи наоколо [rosenblumcoins/47a:]. (На лицето: горе кръг с линийка - подобна комбинация е била използвана при монголите, виж: 3.5.44.Монголи-1  - http://www.za-balgarite.com/3.5.44.Mongoli-1.html); на гърба последователно отгоре надолу: комбинация от знак Т.27.а и знак Т.27.б с едно общо рамо – Z  вариант, знак Т.29, кръг с линийка, знак Т.27.б, знак Т.13, знак Т.27.а; очевидно по онова време в тази човешка общност, с материализацията на човека, знаците освен като родови, започват да се използват и като писмени знаци.).

Химярити, І в.


Илюстрация № 13
Химярити, полудрахма, І в.
Лице: Мъжки бюст с диадема, полумесец.
Гръб: Антилопа с рога, горе полумесец [search=Himyarite: Lot 9]. (Гръб: вляво знак Т.13, полумесецът е във форма на знак Т.28, рогата на антилопата са във форма на разновидност на знак Т.28 с удължени рамена.)

Сабейска(?) монета


Илюстрация № 14
Сабейска(?) монета [autologin=true:]. (Гръб: вляво знак Т.13; между рогата знак Т.7; горе . знак Т.28 с точка.)

Химярити, І-ІІ в.


Илюстрация № 15
Химярити, драхма, 50-150 г.
Лице: Глава, монограм отзад.
Гръб: Малка глава, монограми вляво и вдясно, надпис горе и долу [search=Himyarite: 1791]. („Монограм отзад“ – добре се различава знак Т.15 най-горе.)

Катабан, ІV в. пр.н.е.-І в.

Катабан (Qataban) или Катабания (Katabania) (арабсски: مملكة قتبان) е била древна Йеменска монархия. Била е най-знаменитото Йеменско царство през втората половина на І хил. пр.н.е., когато нейният владетел имал титлата Хегемон на Южна Арабия.
Местоположение на късно царство Катабан (светло синьо) не дълго преди неговото падане през ІІ в. Карта на Аксум (Aksum) и Южна Арабия около 230 г. [Qataban:] – виж Илюстрация № 1.

Катабан, 350-320/00 г. пр.н.е.

  
Илюстрация № 16
Арабия, Южен Катабан (Qataban). Неизвестен владетел. Около 350-320/00 г. пр.н.е. Сребърна тетрадрахма, имитираща Атина.
Лице: Глава на Атина с атическа каска, украсена с три лаврови листа, с обици и огърлица; спирална палмета и монограм (букви от Южна Арабия: r, w, и n) на шийния предпазител.
Гръб: Сова, обърната с лице; лаврова клонка и полумесец вляво, владетелски Катабански монограм и AΘE вдясно [Athens+Owl:]. (Под каската: поредица от знак Т.28 един до друг;  знак Т.11 – знак на рода Дуло, с къса линия вляво в основата на знака.)

  
Илюстрация № 17
Арабия, Южен Катабан (Qataban). Неизвестен владетел. Около 350-320/00 г. пр.н.е. Сребърна тетрадрахма, имитираща Атина.
Лице: Глава на Атина с атическа каска, украсена с три лаврови листа, с обици и огърлица; спирална палмета и монограм (букви от Южна Арабия: l и 'ayin) на шийния предпазител.
Гръб: Сова, обърната с лице; лаврова клонка, полумесец и Южно Арабско 'ayin вляво, владетелски Катабански монограм и AΘE вдясно [Athens+Owl:]. (Под каската: поредица от знак Т.28 един в друг и един до друг;  „Катабански монограм“: знак Т.11 – знак на рода Дуло, с къса линия вдясно в основата на знака. Сравни с подобен знак при Шишмановци: Илюстрация № 7, 3.5.1.Втора-българска-държава - http://www.za-balgarite.com/3.5.1.VtoraBalgDarj.html)

Катабан, ІV в. пр.н.е.

          
Илюстрация № 18
Ранна южно-арабска тетрадрахма от Царство Катабан, което вероятно се е откъснало от по-голямата Саба през ІV в. пр.н.е.,
Лице: Атина със зигзаг знак на бузата (сабейска буква N), има голям нос.
Гръб: Сова, надпис AQE [com/imitations:, wiki/SS:]. („N“ – комбинация от знак Т.27.а и знак Т.27.б с едно общо рамо - Z вариант. Да сравним с нацисткия знак SS - комбинация от знак Т.27.а и знак Т.27.б с едно общо рамо - S вариант - поразителна прилика!)

Катабан, ІІ в. пр.н.е.



Илюстрация № 19
В Катабан около ІІ в. пр.н.е. атинската сова е била заменена от две глави. На лицето на монетата има мъж без брада с къса къдрава коса. Гърбът на монетата показва елински мъж с брада и с коса на кок зад главата. Има монограми, символи и букви, приписвани на владетел, наречен Ядабаб (Yadaab). Той може да бъде свързан или с Yadaab Dhubayan Yuhargib, или с Yadaab Dhubayan Yuhanim - и двамата царе на Катабан. Счита се, че същият цар заменя царския монограм с името Хариб (Harib) - името на неговата царска резиденция и вероятно монетарница [british-museum-london:]. (На гърба: знак Т.11/Т.9 – знак на рода Дуло.)

Катабани, Химярити, І в.

    
Илюстрация № 20
Катабани, Химярити, Арабия. Монета, сребро. І в.
Лице: Мъжка глава с къса, къдрава коса (имитираща Август).
Гръб: Брадата мъжка глава, коса отзад, в леко вдлъбнато поле. Монограм като тризъбец в ляво поле. Химиаритски надпис, арабски надпис долу [himyarites/t: BMC 71 var]. („Тризъбец“ – знак .11 – знак на рода Дуло, с къса линийка долу вляво.)

Югоизточна Арабия, ІІІ в. пр.н.е.-І в.

    
Илюстрация № 21
Югоизточна Арабия, тетрадрахма, сребро, около 250 г. пр.н.е.
Лице: Глава на млад Херакъл с шапка от лъвска кожа, местен стил.
Гръб: Арамейски надпис Abi'el, Зевс на трон местен стил, държи кон в протегната дясна ръка и скиптър в лявата, стилизирано палмово дърво в ляво поле, тризъбец като символ в дясно поле [arabia/t: Рotts XLIV]. („Тризъбец“ – знак Т.11 – знак на рода Дуло, с хоризонтална линия в основата на знака.)

Югоизточна Арабия, ІІ-І в. пр.н.е.


Илюстрация № 22
Югоизточна Арабия, тетрадрахма, сребро, ІІ-І в. пр.н.е.
Лице: Глава на млад Херакъл с шапка от лъвска кожа, абстрактен стил с челно око.
Гръб: Божество на трон може би с каска, държи кон и скиптър, палмово дърво и L в ляво поле, тризъбец като символ и арамейски(?) надпис [arabia/t: Potts 451]. („Палмово дърво“ – стилизиран знак Т.7, „L“ - знак Т.27.б, „тризъбец“ – знак Т.11 – знак на рода Дуло, с две хоризонтални линии в основата на знака.)

 

Югоизточна Арабия, І в. пр.н.е.-І в.

    
Илюстрация № 23
Югоизточна Арабия, тетрадрахма, сребро, І в. пр.н.е.-І в. Монетарница Mleiha, имитирайки Александър ІІІ от Македония.
Лице: Глава на млад Херакъл с шапка от лъвска кожа, абстрактен стил с око в профил.
Гръб: Божество на трон с щръкнала коса, държи фигура на малък кон и скиптър, дърво с плодове и символ, подобен на тризъбец в ляво  поле, [arabia/t: Potts 421]. („Шапка“ – в основата знак Т.27.а и комбинация от знак Т.27.б и знак Т.27.а с едно общо рамо по-горе, „символ“ - знак Т.11 – знак на рода Дуло, с хоризонтална линия в основата на знака.)

Арабия, Югоизток, ІІІ в. пр.н.е.


Илюстрация № 24
Арабия, Югоизток (Macai). Abi'el. Обол, сребро, късен ІІІ в. пр.н.е. Монетарница Mleiha, имитирайки Александър ІІІ от Македония.
Лице: Глава на Херакъл с шапка от лъвска кожа, брадавица на бузата.
Гръб: "Abi'el" на развален арамейски, Зевс седнал, държи жезъл с лява ръка, кон в изпъната дясна ръка; палма и котва в ляво поле [arabia/t: SNGCopSup 1239cf]. („Палма“ – знак Т.7 с хоризонтална линия в основата на знака; „котва“ – знак Т.11 – знак на рода Дуло, с хоризонтална линия в основата на знака; вдясно най-горе: знак Т.13 с хоризонтална линия в основата на знака.)

Арабия, Югоизток, ІІ в. пр.н.е.

  
Илюстрация № 25
Арабия, Югоизток (Macai), драхма, сребро, късен ІІ в. пр.н.е. Монетарница Mleiha, имитирайки Александър ІІІ от Македония.
Лице: Глава на Херакъл с лъвска кожа.
Гръб: Седнала фигура, държи предница на кон и жезъл; палма в лявото поле, арамейсски надпис вдясно, монограм котва вдясно [arabia/t: Potts 281cf]. („монограм котва“ - знак Т.11 – знак на рода Дуло, с две хоризонтални линии в основата на знака.)

Арабия, Югоизток, І в. пр.н.е.-І в.

  
Илюстрация № 26
Арабия, Югоизток (Macai), обол, сребро, І в. пр.н.е.-1 в. Монетарница Mleiha, имитирайки Александър ІІІ от Македония.
Лице: Глава на Херакъл с лъвска кожа.
Гръб: Седнала фигура, държи кон и жезъл; палма  и котва в лявото поле, "Abi'el" на арамейски вдясно [arabia/t: Potts 313]. („Палма“ – знак Т.7 с хоризонтална линия в основата на знака; „котва“ – знак Т.11 – знак на рода Дуло, с хоризонтална линия в основата на знака; вдясно най-горе: знак Т.13 с хоризонтална линия в основата на знака.)

Арабия, Югоизток, І в. пр.н.е.-І в.

   
Илюстрация № 27
Арабия, Югоизток (Macai), тетрадрахма, билон, І в. пр.н.е.-І в. Монетарница Mleiha, имитирайки Александър ІІІ от Македония.
Лице: Глава на Херакъл с лъвска кожа.
Гръб: Седнала фигура, държи кон и скиптър, "Abi'el" на развален арамейски в ляво  поле, котва вляво, палма и конусообразен обект в дясно поле [arabia/t: Potts 411]. („Котва“ – знак Т.11 – знак на рода Дуло, с две хоризонтални линии в основата на знака, „палма“ – стилизиран знак Т.7 вдясно.)

Обобщение:
Представените илюстрации от южната част на Арабския полуостров за периода поне от ІІ хил. пр.н.е. до VІ в. онагледяват използване на родови троични знаци – знаци на българите; те показват, че тези земи са били обитавани от български общности, а в състава на управленския елит - монетните магистрати, са участвали представители на български родове. Български владетели, преди всичко от рода Дуло, са създавали редица държави, които са водели борби за доминиране; погълнати са от Ислямската империя през 632 г.

Използвани знаци: Т.7, Т.9, Т.11, Т.13, Т.15, Т.26, Т.27.а, Т.27.б, Т.27.ж, Т.28, Т.29

Източници:
Древние государства: URL: https://drevhistory.jimdo.com/%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%B9-%D0%B2%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BA/2-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B3%D0%BE%D1%81%D1%83%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B8/
Йемен: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%99%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD
Сабеи: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D0%B8
Сабейское царство: URL:
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B5_%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE
Царица Са́вская: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%A1%D0%B0%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F
Amdan_Bayyin: URL: https://commons.wikimedia.org/wiki/File:%27Amdan_Bayyin_coin.jpg
arabia/t: URL: http://www.wildwinds.com/coins/greece/arabia/t.html
Athens+Owl: URL: http://www.coinarchives.com/a/results.php?search=Athens+Tetradrachm+Owl
Augustus: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Augustus
autologin=true: URL: https://www.pinterest.com/pin/503769908300322712/?autologin=true
bir hima petroglyphs: URL:
https://www.pinterest.com/pin/123849058482459450/
british-museum-london: URL: https://traveltoeat.com/kingdoms-of-southern-arabia-british-museum-london/
coinarchives-Arabia: URL: http://www.coinarchives.com/a/results.php?results=100&search=Arabia
coins/hn/arabia: URL: http://snible.org/coins/hn/arabia.html
coins-of-arabia: URL: http://www.trustedancientcoins.com/ancient-coins-of-arabia/amp/
coins/sg/sg6112: URL: http://www.wildwinds.com/coins/sg/sg6112.html
com/imitations: URL: http://athenianowlcoins.reidgold.com/imitations.html
Himyarite_Kingdom: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Himyarite_Kingdom
himyarites/t: URL: http://www.wildwinds.com/coins/greece/arabia/himyarites/t.html
janiform: URL: https://en.wiktionary.org/wiki/janiform

Qataban: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Qataban
Rock_Petroglyphs: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Bir_Hima_Rock_Petroglyphs_and_Inscriptions
rosenblumcoins/47a: URL: http://www.rosenblumcoins.com/47a
search=Himyarite: URL: http://www.coinarchives.com/a/results.php?results=100&search=himyarite
wiki/SS: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/SS

Назад към:  Начало  или  Съдържание