Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите

3.5.15. Германия – История, V-ХХ в.

Анотация: Начинът на използване на знака на рода Дуло в представените илюстрациите показва (онагледява) отношението към представителите на този род – първоначално като към богове, а на по-късен етап като владетели на територията на съвременна Германия.

 

На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” и по-специално по следите на знак Т.11 – владетелски знак на рода Дуло, да получим възможност за докосване до някои малко известни страни от древността (историята) на Германия.


Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите 

Възникването на държавността в Германия е свързана с държавата на Меровингите - V-VІІІ в. Меровингите са първата кралска династия, управлявала държавата на франките. Названието на династията произтича от името на полулегендарния основател на рода Меровей. Принадлежността на тази династия се вижда от следното изображение с владетелски знак на Меровингите:



Илюстрация № 1
Дагоберт (Dagobert), абат и монаси от Сен-Дени. Дагоберт I – крал на франките (629-639 г.) от династията на Меровингите [Dagobert:]. (На върха на скиптъра е изобразен владетелският знак Т.11 - знак на рода Дуло, с хоризонтална линия под чашката на знака – разновидност Т.4  с Т.11 вместо Т.2. За повече информация за Меровингите виж:  
3.5.12. Български свидетелства в историята и в съвремието на Франция и 3.5.13. Белгия

От това произтича извода, че държавността на Германия има български произход и е свързана с рода Дуло.

Следва династията на Каролингите с основен представител Карл Велики

Карл Велики
Карл Велики (на френски: Charlemagne; на немсски: Karl der Große; на латински: Carolus Magnus) е крал на франките от 768 до 814 г. Освен с териториалното разширение и административната организация на новосъздадената Франкска империя, управлението на Карл Велики се свързва и с възраждането на изкуствата, религията и културата, известно като Каролингски Ренесанс.
В днешни дни, Карл Велики е смятан не само за създател на френската и германската монархии, но и за Pater Europae („Баща на Европа“) - империята му обединява по-голямата част от Западна Европа за първи път от времето на римляните, а Каролингския Ренесанс насърчава формирането на обща европейска идентичност [Карл Велики:].

Карл е роден в 742 г. вероятно близо до град Аахен, който по-късно става негова столица. Баща му е Пипин Къси, а дядо му — Карл Мартел, знаменитият водач на франките, който с победата си в 732 г. в битката при Поатие предотвратява опита на мюсюлманите да покорят Франция. В 751 г. Пипин Къси (след преврат - ВТ) е провъзгласен за крал на франките, с което се слага край на слабата династия на Меровингите и се създава нова династия, наричана днес Каролинги по името на Карл.
В 768 г. Пипин Къси умира и кралството на франките е поделено между Карл и брат му Карломан. За щастие на Карл и на единството на франките Карломан умира неочаквано в 771 г. Така двайсет и девет годишният Карл остава единственият владетел на франкското кралство, което вече е най-силната държава в Западна Европа [Karl-veliki:].

 

Аахен
Аахен (на немсси: Aachen; на френски: Aix-la-Chapelle — Екс ла Шапел) е град в Германия, близо до точката, в която границата ѝ се среща с границите на Белгия и Холандия. През VІІІ век е резиденция на Меровингите. През 765 г. градът бива „открит“ и от краля на франките Пипин – бащата на бъдещия Карл Велики. Самият Карл го избира за своя зимна резиденция и построява тук през 778 г. дворец.
След като Лудвиг Благочестиви – синът на Карл Велики, приема тук своята корона, от 936 до 1531 г. в катедралата на Аахен се провеждат коронясванията на почти всички следващи императори (30 на брой, от Ото І до Фердинанд І) [Аахен:].

 

Катедралата в Аахен


Илюстрация № 2
Катедралата в Аахен (805 г.) – първата каменна постройка на север от Алпите [Катедрала:].

 

  
Илюстрация № 3
Вътрешност в Катедралата в Аахен [Aachen:]. (Знак Т.27.в  в кръст.)

 

   
Илюстрация № 4
Излизайки от катедралата след коронацията, немските крале са се клели пред „шишарката” и вълчицата, че ще се грижат за благото на своите поданици и ще ги защитават [шишарка: 1:24]. (В основата на „шишарката” поредица от знак Т.2)

 

Монети

Динарий

     
Илюстрация № 5
Динарий  от първи период 768-781 г.
Лице: CARO LVS на два реда
Гръб: LEM [Monnaies carolingiennes:]. (Буквата „М” е изобразена чрез знак Т.17 с ясно различим ляв сериф; с точка над знака.)

 

Аахенски турноз, 1374 г.


Илюстрация № 6
Аахенски турноз-грош, сребро, датиран 1374 г. Бюст на Карл Велики; държи скиптър и кълбо; герб отдолу.
Лице: външен кръг: +XC:VINCIT-XC:REGNA-AN:DNI.M.-CCCLXXIIII; вътрешен кръг: +MON-ETA:IVNG-HEIT
Гръб: +KAROLVS-MAG-NVS:INPERAT [AR Groschen:, Turnose:]. (Скиптърът на владетеля завършва със знак Т.11 – знак на рода Дуло.)

 

Аахенски турноз, 1405 г.


Илюстрация № 7
Аахенски турноз, 1405 г. [Turnose:]. (Скиптърът на владетеля завършва със знак Т.11 – знак на рода Дуло.)

Германия, ХІV-ХV в.


Илюстрация № 8
Германия-City of Hall, ХІV-ХV в.
Лице: Божия ръка, обърната с длан
Гръб: Разперен кръст, топчета на герб, всичко в кръг [beastcoins:]. (Четири знака Т.13 в кръст.)

Шилдгрош, 1428-1436 г.

   
Илюстрация №  9
Германия, Саксония, Фридрих II и Сигизмунд (1428-1436)
Шилдгрош (Schildgroschen)
Лице: * R. R. С . DI. Грация. TVRInG. VhnG.
Цветен кръст, голямо W горе, C | R | V  през полетата на вътрешния лавров кръг (Знак Т.25 с удължени рамена горе, четири знака Т.2 в кръст.)
Гръб: * GROSSVS. Март . mISnEnSIS
Разярен лъв вляво в лавров кръг, голямо W в ляво поле [beastcoins:]. (Герб - знак Т.25 с удължени рамена.)

Шпицгрош, 1477 г.


Илюстрация № 10
Германия, Саксония (херцогство). Ернст, с Албрехт и Вилхелм III (Ernst, с Albrecht и Wilhelm III). 1464-1486 г. Шпицгрош (популярното наименование за саксонски сребърен грош), сребро. Монетарница Фрайбург. Датиран (14)77 г.
Лице: Герб.
Гръб: Герб в трилистник [image02059:]. (Гербът е изобразен чрез стилизиран знак Т.25 с удължени рамена – разновидност на знака на рода Дуло.)

Грош, 1478 г.


Илюстрация № 11
Фландрия, MariavanBourgondië. 1477-1482. Грош (грот), сребро, датировка 1478 г. Монетарница Брюге (Брюж) – град във Фландрия.
Лице: Голямо готическо „М“ в арка.
Гръб: Кръст, завършващ с цветя [image02068:]. (Четири стилизирани знака Т.11 в кръст.)

Мария от Бургундия (Maria van Bourgondië)  (1457 г.-1482 г. е херцогиня на Бургундия, херцогиня на Бробант, Лотиер, Лимбург, Гел и др. [Maria van Bourgondië:].

Графство Фландрия (на нидерландски: Vlaanderen; на френски: Flandre) е съставна ленна територия (феод), а по-късно и княжество в състава на Франската империя и след това кралство Франция, в днешните държави Белгия, Франция и Нидерландия [Фландрия:].

 

Берлински драйър, 1562


Илюстрация № 12
Берлински драйър, (нем. Dreier от drei - три), северна немска биллонна монета [Dreier:]. (Знак Т.11 – знак на рода Дуло.)

Билонни (от лат. billo – монета, съдържаща мед) са тези монети, чиято номинална стойност превишава стойността на съдържащия се в тях метал и разходите за тяхното производство. Те са заместители на златото, само знаци за стойността. Обслужват дребни плащания на стоки и услуги и само ограничено играят ролята на платежно средство  [Билон:].

 

Драйър, 1656 г.


Илюстрация № 13
Германски щати - Ерфурт, Драйър (3 пфенига), 1656 г.
Лице: Герб колело с орнаменти (Знак Т.5 в кръг.)
Гръб: Герб колело с украса [beastcoins:]. (Два знака Т.5 в кръг.)

 

Грош на Мария, 1675 г.


Илюстрация № 14
Германски щати, Йохан Фридрих (1665-1679),
Грош на Мария, около 1675 г.
Лице: Мадона с лъчи, Свещено бебе в дясната ръка, скиптър отляво
Гръб: Надпис * IOAN. FR. Д . F. Д . BR. ET LU  около * I * / MARI. / GR [beastcoins:]. (Скиптърът завършва със знак Т.11 – знак на рода Дуло.)

 

Kalkriese - Конфликт

През 9 г. около Kalkriese се състояла битка (битката в Тевтобургската гора), в която федерацията на Германските племена унищожила три римски легиона (около 15 хил. души) [Konflikt_9_AD:].

Карта на Kalkriese


Илюстрация № 15
Местоположение на Kalkriese, Германия [kalkriese:].

Представяме две фотографии на експонати от изложбата „Konflikt” и от музея Varusschlacht в Kalkriese, Германия, състояла се през 2009 г. в чест на 2000 години от победната битка през 9 г. около Kalkriese [Konflikt_9_AD:].

Тока


Илюстрация № 16
Бронзова тока [kalkriese:].
В средния блок на изображението, най-лявата редица, в двата края между свастиките е изобразен знак Т.11 – знак на рода Дуло, с къса линия в края на лявото и дясното рамо.
В средния блок на изображението, средната редица, са изобразени същите 7 знака Т.11; сдвоените долни шест знака наподобяват „оръжието на боговете” (виж тема: „Мълния”) – вероятно към онова време вече са „забравили” за силата им.
В левия блок на изображението - поредица от 6 знака Т.11 – знак на рода Дуло, прав и обърнат вариант един до друг с едно общо рамо (сравни с Илюстрация № 1 , тема: 3.5.13. Белгия).

Тока и гребен

          
Илюстрация № 17
Сребърна тока и гребен [kalkriese:].
(Върху такота е изобразена поредица от знак Т.28 обърнат вариант един до друг. В долния край на гребена е изобразена комбинация от знак Т.27.а и знак Т.27.б един до друг в зигзаг. Тази комбинация е ползвана и на територията на България още през VІ хил. пр.н.е. - виж Илюстрации № 2-5 от книгата: 2.5. По следите на знак „Тангра“. Докосване до същността на българите, София: Зимек-99, 2009, 96 с. - 2.5.4. Тяло (pdf file).

 

Германски парадни копия, II–III в.

 
Илюстрация № 18
Сармато-алански знаци-gakk върху германски парадни инкрустирани копия II–III в. [Яценко 2012:]. (Знаците онагледяват използването на знаци на български родове върху остриета на копия. Могат да бъдат разграничени: знаци на основни родове – 12, 23, 24 и знаци като комбинации от знаците на българите с допълнения.)

 

Егберт, Хв.


Илюстрация № 19
Егберт, архиепископ на Трир, манастир Райхенау. Единственият оцелял портрет на метална плоча
Кодекс на Егберт - чудотворна и болезнена история на живота и делата на Исус Христос в снимки. Поръчен от Егберт между 980 и 993 г., манастир Райхенау.
Корица на факсимиле, Мюнхен, 2005 г. [Egbert-Codex:]. (Отпред на гърдите знак Т.13.)
Райхенау (на немски: Reichenau) е най-големият остров в Боденско езеро в окръг Констанц, Германия [Райхенау:].

 

Борба за инвеститурата, XI в.


Илюстрация № 20
Средновековен крал предава на епископа символа на светската власт [Борьба́ за инвеститу́ру:]. (Скиптърът на краля завършва със знак Т.11 – знак на рода Дуло; краката (знак Т.13) на трона му - знак Т.27.а един в друг; върху дрехата на епископа – знак Т.2.)

Борба за инвеститурата - противоборство през XI в. между императора Хайнрих ІV и и папа Григорий VІІ за правото да бъде назначаван на дъжност епископа (инвеститура) [Fr0ZWxeD4LU:].

Хайнрих IV (на немски: Heinrich IV, 11 ноември 1050 г., Гослар – 7 август 1106 г., Лиеж)  е император на Свещената Римска империя, представител на Салическата Династия.
През Х–XI в. Отоновата идея за имперска църква предизвиква пряк сблъсък със Светия престол. По време на Франконската династия и особено при управлението на Хайнрих IV конфликтът, познат като „Борба за инвеститурата“, достига върхната си точка. Противник на Хайнрих IV е папа Григорий VІІ. Конфликтът приключва през 1122 г. с Вормския конкордат, който запазва в твърде ограничен вид имперската църква в немските земи [Хайнрих IV:].

Григорий VII е римски папа в периода от 22 април 1073 г. до смъртта си на 25 май 1085 г. [Григорий VII:].

Използването на знак Т.2/Т.13 се е съхранило във времето, защото го виждаме и върху съвременно католическо облекло


Илюстрация № 21
Знак Т.2 върху католическо облекло – рекламен каталог [Wippell’s:].

 

Флаг на Империя Германия

                 
Илюстрация № 22
През 1870 г. Германия била обединена. Това е флаг на императора от 1871 г. до края на империята в края на Първата световна война през 1918 г. [Flag-Germ:]. (Знак Т.27.а горе на короната; орел в краката с „мълния“ (оръжие на боговата) по окръжността около централата фигура (герб); четири стилизирани знака Т.2 в кръст в долната част под кръга.)

 

Герб на Прусия

              
Илюстрация № 23
Герб на Империя Прусия 1873-1918 г. [GerbPrus:]. (Знак Т.23; стилизиран знак Т.5 в кръг; три знака Т.27.б един в друг.)

 

Съвремие

Мерцедес – емблема


Илюстрация № 24
Емблема на автомобилите Мерцедес [Mercedes-Emblem]. (Знак Т.13.в обърнат вариант, скосени рамена, в кръг.)

 

Фолксваген – емблема


Илюстрация № 25
Фолксваген лого [Volkswagen-Logo:]. (Два знака Т.27.а с докосващи се рамена и още един над тях, всичко в кръг.)

 

Подобна комбинация е била използвана по време на Неолита.

Знак от Винча

 
Илюстрация № 26
Протописменост, известна като знаци от Винча, датирани към V хил. пр.н.е. [Vadu_Rau_Stones:]. (Комбинация от знак Т.27.а и два съединени знака Т.27.а.)
Винча (на сръбски: Винча) е село в днешна Сърбия близо до столицата Белград. Селото е център на неолитната Винчанска култура и е богато на археологически находища от времето на неолита [Винча:]. 

 

Заключение: Начинът на използване на знака на рода Дуло в представените илюстрациите показва (онагледява) отношението към представителите на този род – първоначално като към богове, а на по-късен етап като владетели на територията на съвременна Германия.

 

Използвани троични знаци:
Т.2, Т.5, Т.11, Т.13, Т.17, Т.23, Т.25, Т.27.а, Т.27.б, Т.27.д, Т.27.в, орел върху „Мълния”

Източници:
Аахен: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B0%D1%85%D0%B5%D0%BD
Билон: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B8_%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8
Борьба́ за инвеститу́ру: URL:  https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D1%8C%D0%B1%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%80%D1%83
Винча: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B0
Григорий VII: URL: 
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B9_VII
Карл Велики: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8
Катедрала: URL: https://blog.rual-travel.com/%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%B0%D0%B0%D1%85%D0%B5%D0%BD/
Райхенау:URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B9%D1%85%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%83_(%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2)
Фландрия: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%8F_(%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE)
Хайнрих IV: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D1%80%D0%B8%D1%85_IV_(%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F)
шишарка: URL: http://www.youtube.com/watch?v=IPj_IHr3v0c&feature=related
Яценко 2012: С.А. Яценко, Г. Добжаньска. Германские парадные копья ІІ-ІІІ вв. н.э. с сарматскими знаками. В: Евразия в скифо-сарматское время. Памяти Ирины Ивановны Гущиной. Труды ГИМ. Вып. 191. М, 2012. с.494-509. URL: https://www.academia.edu/10987877/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D1%8B%D0%B5_%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5_%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D1%8C%D1%8F_II-III_%D0%B2%D0%B2._%D0%BD.%D1%8D._%D1%81_%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%BC%D0%B8_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B8_German_Gala_Spairs_of_the_2nd-3rd_cc._AD_with_Sarmatian_Signs_Proceedings_of_the_State_Historical_Musuem._Vol._191._Moscow_2012_
Aachen: URL: https://pixabay.com/bg/photos/aachen-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0-%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BB%D1%8F-2683036/
AR Groschen: URL: https://www.numisbids.com/n.php?p=lot&sid=288&lot=2012
Beastcoins: URL: https://www.beastcoins.com/World/Germany/Germany.htm
Dagobert: URL: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Dagobert_re%C3%A7oit_le_royaume_Franc.jpg
Dreier: URL: http://vsemonetki.ru/books/item/f00/s00/z0000000/st007.shtml
Egbert-Codex: URL: https://www.ziereis-faksimiles.de/egbert-codex
FlagGerm: URL: http://denis-balin.livejournal.com/1853656.html
Flag-Germ:   URL:  https://viktor-84.livejournal.com/95745.html
Fr0ZWxeD4LU: URL: https://works.doklad.ru/view/Fr0ZWxeD4LU.html
GerbPrus: URL: https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Coat_of_Arms_of_the_Kingdom_of_Prussia_1873-1918.svg
image02059: URL: https://www.numisbids.com/n.php?p=lot&sid=288&lot=2059
image02068: URL: https://www.numisbids.com/n.php?p=sale&sid=288&cid=8670
kalkriese: URL: http://www.maplandia.com/germany/niedersachsen/weser-ems/osnabruck/kalkriese/
Karl-veliki: URL: http://www.kakvo.org/karl-veliki-742-814-edna-unikalna-lichnost/istoria/statia
Konflikt_9_AD: URL: http://www.flickr.com/photos/antiekpubliek/sets/72157622516038934/with/3980825727/
Maria van Bourgondië: URL: https://vls.wikipedia.org/wiki/Maria_van_Bourgondi%C3%AB
Mercedes-Emblem: URL:
http://www.performanceproducts4benz.com/exterior-parts-and-trim/emblems-and-decals.html
Monnaies carolingiennes: URL:
http://www.saivenumismatique.com/periodes.asp?langue=fr&categorie=48&rubrique=1&archive=non
Turnose: URL: http://www.medievalcoinage.com/earlydated/1370s.htm
Vadu_Rau_Stones: URL:  http://www.thelivingmoon.com/46ats_members/Lisa2012/03files/Vadu_Rau_Stones.html
Volkswagen-Logo: URL: http://www.dastank.com/Volkswagen-Logo-History.htm
Wippells: Каталог за църковна одежда. Wippell’s, London, 1989.

 

Назад към:  3.5.15. Германия – Съдържание

Назад към:  Начало  или  Съдържание