Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите 
                           

3.5.12. Български свидетелства в историята и в съвремието на Франция

 

 

         Общоприето е, че Франция е една от великите сили. А каква е същността на

държавата Франция? Ще се опитаме да потърсим отговор на този въпрос.

         Франция привлече вниманието на медиите с депортирането на българските и на румънските цигани-роми. На отправените критики висш правителствен представител отговори, че Франция е велика сила и всеки трябва да се съобразява с това. Познаваме ли Франция?

         Известно е, че историята се пише (е написана) от победителите. Но те не са знаели, че остават следи. И вървейки по тях, може да се стигне до истинската история. Нещо повече - следите позволяват възстановяване на истинската история даже след хиляди години. Една такава следа са знаците. Използването на знаците, особено на знаците на владетелите, няма случаен характер. То е свързано с дългогодишни традиции, а владетелските знаци – с ревностно съхраняване на родовите корени.

         На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” и по-специално по следите на разновидност Т.11 – владетелски знак на рода Дуло, да получим възможност за докосване до някои малко известни страни от историята и съвремието на Франция.

 

 

Илюстрация № 15.

Лице: Бюст, тежка мантия и бразда. (В лявата част-  вероятно знак Т.23.)

Гръб: Победител стилизиран, корона, две малки звезди пред победителя; надпис по кръга [numishop.com: 221932, 130/142]. (В долната част – знак Т.6.)

 

 

Монети Меровинги лотарингски; злато; 560–610 г.

 

 

Илюстрация № 16.

Лице: Надпис: M E T   /   Λ  L S ; Λ  се тълкува A (зад главата знак Т.23.)

Гръб: Надпис: T E V כ  °  E  G I S I L V S; гръцки кръст над глобус; римски цифри [celtic:].

 

 

        

 

 

         По-съвременни изображения с други троични знаци

 

Катедрала Sainte Chapelle - архитект Pierre de Montereau (1200-1266), е построена през ХІІІ в. в готически стил в центъра на Париж [Sainte-Chapelle:, Pierre_de_Montereau:]. 

 

Илюстрация № 19.  Емблема на автомобили „Ситроен” [Citroen:] – два знака Т.27.б един в друг със скосени рамена. (По подобен начин са скосени рамената на знак Т.13 (обърнат вариант) като емблема на автомобилите „Мерцедес”.)

 

 

 

Илюстрация № 19а.  Eмблема на товарни автомобили „Ситроен” [Citroen:] - два знака Т.27.б един в друг с леко скосени рамена.  (Скосяването на рамената на знака е значително по-малко и се доближава повече до оригиналния вид.)

 

 

Илюстрация № 20.  Емблема на автомобилите „Рено” [Renault:] - два знака Т.27.а и Т.27.б един срещу друг долепени.

 

 

Полъх от миналото!? Сравнение с монети Меровинги:

Монета Меровинги. Poitou (регион). Denier (монета). Сребро. Монитарница Melle?

 

 

Илюстрация № 21.

Лице: Надпис неопределим; малка варварска глава; едно кръстче под врата и надпис наоколо. (Знакът зад главата наподобява Т.27.а и Т.27.б един срещу друг долeпени - прототип на емблемата на автомобилите Рено.)

Гръб: Надпис неопределим; голяма буква „Е” с кръстче; поредица от кръгчета наоколо [sixbid.com: 991]. (Вариант на знак Т.4 с Т.11, завъртян на 90° надясно.)

 

 

Порцеланов съд за горчица.

 

 

Илюстрация № 22. Първият Rouen порцелан на Франция, произведен в края на ХVІІ в. [Rouen:]. (Централен знак – Т.27.б; горе в короната - два знака Т.27.а и Т.27.б един срещу друг с широката си част – протопип на емблемата на автомобилите Рено.)

 

         Уточнение: Наблюдават се редица комбинации между два знака Т.27.а и Т.27.б: разделени (Т.27.в), с докосващи се върхове, с кръстосване (Т.27.e),  допиращи се със широката си част с еднаква големина (емблема Рено), допиращи се със широката си част с различна големина („А”), един към друг с широката си част разделени и симетрични, и същата комбинация, но несиметрични (отместени).

 

         Някои сувенири на Фаберже:

 

 

Илюстрация № 23. Стилизация (неясни, смътни спомени от използването на тази знаци с разбиране през VІ хил. пр.н.е.) на поредица от разновидност Т.24 (фактически Т.7) и на комбинация: в центъра разновидност Т.27.в с докосващи се върхове, подсилена енергийно с Т.27.а и Т.27.б [chezcoraline: slide: 36 of 46].

 

        

 

Илюстрация № 23a. Стилизация на поредица от разновидност Т.27.а като пояс в горната част на долната половина на бялото и синьо яйце [chezcoraline: slide: 37 of 46].

 

 

        

 

Илюстрация № 24. Поредица от разновидност Т.27.а върху покривка [chezcoraline: slide: 38 of 46].

 

 

         Развитие на изображението на знак Т.11 (знак на рода Дуло) във времето:

 

Знак Т.11 като готически орнамент.

Илюстрация № 25

Готика [Ворончихин:]. Вляво втория орнамент отдолу нагоре - Т.11; средната основна фигура, в най-горния правоъгълник, около четирилистния орнамент – Т.28, а в кръга – Т.13; над тях вляво – стилизиран знак Т.13.

Готиката е стил в изкуството, част от западноевропейската средновековна култура, с различна продължителност в различните страни. Развитието й започва през 1140 във френската област Ил дьо Франс (областта около Париж) като наследник на романския стил. През 14 в. готиката постепенно замира, отстъпвайки пред Ренесанса [Готика:].

 

Изображение на знак Т.11 в Каталански атлас от 1375 г.

 

 

Илюстрация № 27. Знаме и герб на региона Ил дьо Франс (Париж) [Ил дьо Франс:].

 

            Представените илюстрации предлагат размисъл за една малко известна (неизвестна) страна от историята и съвремието на Франция.

 

 

         Противопоставяне между владетели от български произход:

 

         Първа версия:

         Предвожвани от Алцек, българите пристигат в Бавария като при свои. Тогавашният крал на франките е Дагоберт І (629-639) или по-вероятно Дагоберт II (676-679). Владетелският знак на Дагоберт І недвусмислено показва, че е от рода Дуло - Илюстрация № 2. Той им разрешава да се заселят там, но след това заповядва българите да бъдат избити. От 9 хиляди (по други сведения 60-80 хиляди) се спасяват само около 700 души. Пресичат Алпите и пристигат в Италия при краля на лангобардите Гримуалд (662-671 г.). Той ги отпраща при сина си Ромуалд, където те се заселват в Сепин, Бовиан и Инзерни. (Очевидно има разминаване в годините.)

           

         Втора версия:

         Теофан Изповедник съобщава, че след разпадането на Велика България, част от прабългарите, които били предвождани от най-малкия син на кан Кубрат, Алцек, се заселва в земите на Лангобардското кралство. Павел Дякон отделя място в историята си за преселването на прабългарите в областта Беневентум: под предводителството на кан Алцек българите дошли в Италия при краля на лангобардите Гримуалд (662-667), който ги изпратил при сина си Ромуалд I от Беневенто в Беневентум, където се заселили в Сепине, Бовиане и Инзерния. Павел Дякон обаче не дава данни откъде са дошли Алцековите прабългари. Повече сведения за кан Алцек няма.

         На науката е известен и кан Алциок, който е бил вожд на прабългарските орди в състава на Аварския хаганат. През 631 година избухнала война между Алциоковите прабългари и аварските вождове за престола на хаганата, в която прабългарите били разбити и те се преселили в Бавария. Франкският крал Дагоберт I разрешил на Алциоковите прабългари да се заселят в тези земи, но тайно заповядал на своите командири да избият българите през нощта. Между 700 и 900 Алциокови българи успели да се спасят от клането и се заселили в италийските земи. Там крал Гримуалд разрешил тази малка група прабългари да се засели около Равена - днешна Италия.

         Много историци са на мнение, че Алцек и Алциок са една и съща историческа личност - най-малкият син на кан Кубрат, но въпреки широкото разпространение на тази теория, няма преки доказателства, които да я подкрепят [Алцек:].

           

         Трета версия:

         Прабългарската Вартоломеева нощ!

         В 631г. избухнал спор между аварите и прабългарите. Прабългарите изгубили позициите си в хаганата, поради което част от тях начело с Алцек (за когото се предполага, че е един от синовете на Кубрат ?!), се заселили при франкския крал Дагоберт, който първоначално ги приел добре. Една нощ по негова заповед били избити 9000 българи. Останалите около 700 човека се преселили в Равенската област (Италия) с разрешението на лангобардския крал Гримуалд.

         Вярно е, има такива данни в "Хроника" на Фредегарий Схоластик и в така нар. "Gesta Dagoberti regis francorum". Действително се говори за "9000 българи заедно с жените и децата" (у Фредегарий, a в "Gesta Dagoberti" става дума общо за 9000 души), които избягали от Аварския хаганат в Бавария и помолили крал Дагоберт да им позволи да останат в държавата му. Първоначално той ги приел с уговорката, че трябва да се посъветва преди да вземе окончателното решение и наредил на баварците да ги разквартируват по домовете си за зимуване. Впоследствие обаче (след като се посъветвал) заповядал на баварците в една нощ да избият своите гости - наистина има паралел с Вартоломеевата нощ. Според Фредегарий успели да се спасят 700 от 9-те хиляди семейства, които начело с Алциок (а не Алцек) намерили убежище във Венетската марка. Според Gesta Dagoberti не се е спасил нито един българин [Алциок:].

 

         Обобщение: В представените Илюстрации са използвани редица разновидности знаци на българите:

         1.Знакът на рода Дуло Т.11 е използван предимно като разновидност Т.4 с Т.11 (вместо Т.2) с вариант прави линии и прави ъгли и вариант със закръгления (закръгленията смекчават, но в същото време намаляват силата на знака).

         2. Използвани са редица разновидности български знаци: Т.5, Т.6, Т.18 (ипсилон с две хасти), Т.23, Т.27.а, Т.27.б, сдвоени два знака Т.27.б (емблема на автомобилите „Ситроен”), комбинация между Т.27.а и Т.27.б долепени в широката част (емблема на автомобилите „Рено”), „глаголически Азъ”, „А” като комбинации между Т.27.б и Т.27.а и между Т.27.б и Т.13.

         Меровингите  са ползвали серифи или точки при знаците. Серифите са хоризонтални линии, които внасят допълнителна материалност и нарушават процеса на естествения обмен на енергиите. Това свидетелства за материализация на  владетелите от династията на Меровингите по онова време и вероятно несъобразяване с някои Космически закономерности.

 

         Изводи: При владетелите от династията на Меровингите се наблюдава противопоставяне:

         - между владетелите от династията – раздробяване на държавата между наследници, мания за величие, съперничество, противопоставяне;

         - между владетели от различни династии на български родове - на Меровингите и на Алциок (Алцек).

 

 

Източници:

Алцек: URL:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D1%86%D0%B5%D0%BA

Алциок: URL: http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=8357

БСЭ: Большая советская энциклопедия, Москва, Советская энциклопедия, 1970-1978, Третье издание.

Ворончихин: URL: http://www.bibliotekar.ru/ornamenty/41.htm; Ворончихин Н.С. и Н.А. Емшанова. Орнаменты. Стили. Мотивы. Удмуртский университет.

Готика: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0

Ил дьо Франс: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BB_%D0%B4%D1%8C%D0%BE_%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81

Album: Monnaies Franηaise N°1-Les Mιrovingiens

Augustus-RIC219: URL: http://www.wildwinds.com/coins/ric/augustus/t.html

Battle: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Battle_of_the_Golden_Spurs

Catalan Atlas: URL: www.history-maps.ru

Връзки: Разделы - Карты - Древные карты (или Регионы - Части света - Европа) - Каталанский атлас 1375 Западная Европа

celtic: URL: www.celtic-coin-agora.com/Mero.htm

chezcoraline: URL: http://www.chezcoraline.com/diapo/Histoire_desoeufs_faberge.pps

Citroen: URL: http://www.cartype.com/pages/409/citroen_related_emblems

Dagobert: URL: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Dagobert_re%C3%A7oit_le_royaume_Franc.jpg

geopolitika: URL: http://geopolitica.ru/Articles/539/

gumer: URL: www.gumer.info/bibliotek_Buks/History/Blok/index.php

home-edu: URL: http://www.home-edu.ru/user/uatml/00000754/histbibil/srednveka/carl_velikij/karlv.htm

Lugdunum: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Lugdunum

magazines: URL: http://magazines.russ.ru/zz/2007/9/ko14.html

Milojcic 1968: Milojcic, Vladimir. Zur frage des chtistentums in bauern zur Merowingerzeit. Jahrbuch des Romisch-Germanischen Zentralmuseums Mainz. 13 Jahrgang 1966, Mainz 1968.

monnaiesdantan: URL: http://www.monnaiesdantan.com/vso7/merovingien-triens-palais-p410.htm

monnaies-merovingiens: URL: http://www.affection.org/monnaies-francaise-n%C2%B01-merovingiens_29167_album_photo/

Album: Monnaies Franηaise N°1-Les Mιrovingiens

monnaies/vso: URL: http://www.cgb.fr/monnaies/vso/v11/fr/sommaire71e7.html

muni.cz: URL: http://www.phil.muni.cz/muzeo/mui03obrazky0304/mui03obrazky0304/obr20.php@page=10.html

numishop.com: URL: http://www.numishop.com/boutique-mo_mer-merovingian_coins.html

otechestvo: URL: http://www.otechestvo.org.ua/main/20081/1905.htm

Pierre_de_Montereau: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Special:Search/Pierre_de_Montereau

Renault: URL: http://www.cartype.com/pages/2343/renault_related_emblems

Rouen: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Rouen

Sainte-Chapelle: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Sainte-Chapelle

saivenumismatique: URL: www.saivenumismatique.com/periodes.asp?langue=fr&rubrique=1&categorie=47

serenity: URL: http://www.serenity.com.ua/ru/news.aspx?i=300

sixbid.com: URL: http://www.sixbid.com/nav.php?p=viewsale&sid=289&cid=8973&s=b

yaroslavova: URL: http://www.yaroslavova.ru/main.mhtml?Part=20&PubID=345

Назад към:  Начало  или Съдържание