Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0. Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите

3.5.10. Руска федерация

3.5.10. Петроглифи/писаници

 

Анотация: Представено е използването на някои троични знаци – знаци на българите, в руските петроглифи/писаници

Съдържание:
Тридесет групи знаци на българите
Петрогли́фи                                                           Илюстрация № 1 – Илюстрация №   6
Писаници                                                               Илюстрация № 7 – Илюстрация № 21

На Илюстрация № Знаци са представени 30 групи разновидности на знак „Тангра” – знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” да получим възможност за докосване до някои малко известни страни при използване на троични знаци – знаци на българите, в руските петроглифи/писаници.



Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите

 

Петрогли́фи Сикачи́-Аля́н
На бреговете на пълноводната река Амур, се намира едно от най-големите скални изкуства на Русия - Петрогли́фи Сикачи́-Аля́н, Амурски петроглифи. Петроглифите (изображения върху скала) са около нанайското село Сикачи́-Аля́н (разположено на мястото на древен нанайски лагер) и село Малишево, Хабаровски район, Хабаровски край, Далечен Изток. Петроглифите Сикачи-Алян са известни от времето на ранния неолит (XIII-X хил. пр.н.е.) до епохата на ранното средновековие (IV-XIII в.) [Наскальное искусство:, Петрогли́фы Сикачи́-Аля́на:].

Петрогли́фи Сикачи́-Аля́н, Далечен Изток, ХІ-VІІІ хил. пр.н.е.


Илюстрация № 1
Стела с петроглиф на брега на река Амур, около село Сикачи-Алян, Хабаровски район, Далечен Изток, ранен неолит, ХІ-VІІІ хил. пр.н.е. [Петрогли́фы Сикачи́-Аля́на:]. (Поредица от знак Т.27.а. един в друг – в горната част.)

Петроглифи Сикачи-Алян


Илюстрация № 2
Петроглифи Сикачи-Алян [Наскальное искусство:]. (Поредица от знак Т.27.а един в друг.)

Петроглифи Сикачи-Алян


Илюстрация № 3
Петроглифи Сикачи-Аляна, кръст в кръг [Петрогли́фы Сикачи́-Аля́на:]. (Знак Т.27.а един в друг – в горната част.)

Петроглифи Сикачи-Алян


Илюстрация № 4
Петроглифи Сикачи-Аляна [Петрогли́фы Сикачи́-Аля́на:]. (Знак Т.27.а един в друг – в горната част; носът е оформен чрез знак Т.13 обърнат вариант.)

Петроглифи Сикачи-Алян

    
Илюстрация № 5
Петроглифи Сикачи-Алян. Шамански маски [Петрогли́фы Сикачи́-Аля́на:]. (Знак Т.13 един в друг обърнат вариант – горната фигура; знак Т.27.а и знак Т.27.б – долната фигура.)

Петроглифи Сикачи-Алян


Илюстрация № 6
Петроглифи Сикачи-Алян .Човешка фигура, на която е показан гръден кош с ребра – рентгенов стил [Наскальное искусство:]. (Поредица от знак Т.27.б един в друг.)

 

Писаници
Писаница – руско, често сибирско название за скали с петроглифи, издълбани с рисунки и с надписи [Писаница].
Най-значимите открития са на Среден Енисей (разделя Сибир на Западен и Източен - Боярски писаници, Оглахти, Тепсей, Бичиху, Шалаболино, Потрошиловска писаница и др.), Хакасия (Централен Южен Сибир), Тива (Южен Сибир), Алтай (Западен Сибир)  и др. В Сибир подобни обекти са стотици, болшинството от тях се отнасят към ІV хил. пр.н.е., но могат да се намерят и изображения от епохата на средновековието [Мисюров 2004: 91].

То́мска пи́саница, Западен Сибир, ІV-І хил. пр.н.е.

  
Илюстрация № 7
То́мска пи́саница - историко-културeн и природeн музей-резерват в Ашкински район, Кемеровска област, Западен Сибир - най-южната група скали на десния бряг на река Томи с дължина 50 км. (от село Писана в Яшкински район до град Юрга в Юргински район) със скални рисунки от ІV-І хил. пр.н.е. [То́мская пи́саница:]. (Представеното изображение е по модел на комбинация от сдвоен знак Т.11 с точка в средата и знак Т.2 и знак Т.13 по рамената на знака.)

 

Уралски писаници
Уралски писаници (пиктограми, петроглифи) – древно наскално изкуство в Среден и Южен Урал (с някои изключения и на север) по бреговете на реките Чусовая, Тагил, Реж, Нейва, Уфа, Исет, Бяла, Юрозан и др. Най-северните са открити по реките Колва и Вишера, а най-южните – по река Белая. Към днешния ден специалистите определят неолита като долна времева граница на тяхното създаване, а е възможен и късен мезолит [Ура́льские пи́саницы:, Уралски пиктограми:].

Алакска писаница
Алакската писаница е група рисунки, които се намират в Каслински район, недалеч  от селището Красный Партизан на юго-източния бряг на езерото Големи Алаки (Большие Аллаки), на юг от Свердловска област

Алакска писаница, Урал, неолит – бронз


Илюстрация № 8
Уралски писаници, Алакска писаница. Датировка: неолит, бронз [Алакска писаница:]. (Два сдвоени знака Т.2 един до друг.)

 

Алакска писаница, неолит – бронз

  
Илюстрация № 9
Уралски писаници, Алакска писаница. Датировка: неолит, бронз [Алакска писаница:]. (Знак Т.27.в, знак Т.27.б – под него.)

Ирбитска изрисувана скала, преди ІІІ хил. пр.н.е.

 
Илюстрация № 10
Ирбитска изрисувана скала (Ирбитский Писаный камень) [Ирбитский-камень:]. (Комбинация от знак Т.13, знак Т.29 и знак Т.7.)
Ирбитский Писаный камень – това е скала на левия бряг на реки Ирбит близо до село Писанец, недалеч от град Артемовски, Свердловска област; станала знаменита благодарение на древните скални рисунки на възраст повече от 5 хил. г. [Ирбитский камень:, Дубровский 2011: 102].

Ирбитска изрисувана скала, преди ІІІ хил. пр.н.е.

  
Илюстрация № 11
Ирбитска изрисувана скала (Ирбитский Писаный камень) [Ирбитский_камень:]. (Знак Т.5.)

Малко отклонение – рисунка от Финландия
Писаници от Финландия



Илюстрация № 12
Акварелна зарисовка на геометрична фигура, 4,2-2 хил. г. пр.н.е. Витреск, Финландия [Дубровский 2011: 56-59]. (Знак Т.27.д един в друг.)

 

Сибир, Долна Ангара, ІІІ-ІІ хил. пр.н.е.


Илюстрация № 13
Скално изкуство. Маска с червена охра. Писаница Долна Ангара, Красноярск. Датировка: късен неолит- ранен бронз (ІІІ-ІІ хил. пр.н.е.) [Заика 2010: 62]. (Комбинация от знак Т.2 и два кръга с точка от двете му страни; долу може би знак Т.26 хоризонтален вариант.)

 

Сибир, Долна Ангара, ІІІ-ІІ хил. пр.н.е.


Илюстрация № 14
Скално изкуство. Чашевидно издълбаване, формиращо антропоморфни маски. Петроглиф. Долна Ангара, Красноярск. Датировка: късен неолит- ранен бронз (ІІІ-ІІ хил. пр.н.е. [Заика 2010: 67]. (Три точки в кръг – форма за изразяване на троичност.)

Шалаболинска писаница, ІІ хил. пр.н.е.

  
Илюстрация № 15
Шалаболинска писаница - намира се на десния бряг на река Туба, десен приток на река Енисей, близо до село Шалаболино и село Илинка, Курагински район, Красноярски край. Рисунките са издълбани или нарисувани с охра изображения (петроглифи) - маскирани антропоморфни фигури, хищници и различни животни, слънчени символи и знаци. Отнасят се към различни епохи, но болшинството от тях принадлежат към Окуневската култура [Шалаболинская писаница:]. (Представеното изображение е по модел на знак Т.15/Т.11 с коса линия долу вдясно. Да сравним със знаците на Илюстрации № 7,8,10,24 в 3.5.1.Втора-българска-държава - http://www.za-balgarite.com/3.5.1.VtoraBalgDarj.html)

Окуневска култура – южносибирска археологическа култура на скотовъди от бронзовата епоха (ІІ хил. пр.н.е.). Разпространена на територията на Хакасия и южната част на Красноярския край. Наречена е по името на местността Окунев улус, южна Хакасия [Окуневская культура:].

Репу́блика Хака́сия (хак. Хакас Республиказы; кратко: Хакасия) е субект (република) в Руската Федерация, Южен Сибир [Респу́блика Хака́сия:].

 

Суханиха, ІІ хил. пр.н.е.


Илюстрация № 16
Средноенисейски петроглифи, Суханиха, късна бронзова епоха (ІІ хил. пр.н.е.) Сюжетите включват основно фигури на шамани с дайрета, конници, други антропоморфни изображения, различни животни. Голямо е разнообразието на знаци и дамги.  [Советова 1999: Табл. 4]. (Знак Т.9 с допълнения - горе вдясно; сравни с Илюстрация № 13, в която виждаме кръгове.)
Село Суханиха, Ковровски район, [Суханиха].

Тепсей, ІІ хил. пр.н.е.


Илюстрация № 17
Средноенисейски петроглифи, Тепсей, късна бронзова епоха (ІІ хил. пр.н.е.)  [Советова 1999: Табл. 4]. (Знак Т.2 с допълнения; сравни с Илюстрация № 13, в която виждаме кръгове).
Тепсей – планина на десния бряг на река Енисей при устието на река Туба. В хакаския фолклор се счита свещена. На лявия бряг се намира хребета Оглахти. На скалните издутини са открити около 1500 древни петроглифи и древнотюркски (?) надписи [Тепсей:].

 

Оглахти, ІІ хил. пр.н.е.

    
Илюстрация № 18
Средноенисейски петроглифи, Оглахти, късна бронзова епоха (ІІ хил. пр.н.е.). На скалите на Оглахти се срещат често дамги и сложни знаци [Советова 1999: Табл. 8]. (Знак Т.15 обърнат вариант с хоризонтална линия – горе вляво; знак Т.9 и знак Т.5 в кръг - върху коня.)
Оглахти – част от Хакаския резерват; включва част от хребета Оглахти, който отделя една от друга Минусинската и Сидо-Ербинската котловини [Оглахты:].

 

Писаници Малък Баянкол, І хил.

  
Илюстрация № 19
Писаници Малък Баянкол, І хил. [Мисюров 2004: 90-91, Uralchar_5:]. (Две комбинации от знак Т.9 и сдвоен знак Т.29.)

Малък Баянкол (Малый Баянкол) – намира се на десния бряг на река Енисей, в края на гр. Кизил. Петроглифите са  издълбани с точкова техника. Основната част от изображенията са фигури - зооморфни, антропоморфни. Срещат се и знаци. Датировка: I хил. [Малый Баянкол].

Кизил ( тув. Кызыл) – град в Руската Федерация, столица на Република Тива. Градът е разположен в Тувинската котловина, при сливането на две реки: Голям Енисей (Бий-Хем) и Малък Енисей (Каа -Хем), които образуват Горен Енисей (Улуг-Хем), на неговия ляв бряг [Кызы́л:].

Република Тива (кратко: Тыва, Тува́, тув. Тыва Республика) - субект на Руската Федерация, Сибир [Тыва́:].


Илюстрация № 20
Флаг на Република Тива [Тыва́:]. (Знак Т.13 хоризонтален вариант.)

Писаници Малък Баянкол, І хил.

  
Илюстрация № 21
Писаници Малък Баянкол, І хил. [Мисюров 2004: 90-91, Ural pictograms:]. (Комбинация от знак Т.15 и знак Т.11 с хоризонтална линия между тях.; сдвоен знак Т.11 с различни размери.)

 

Използвани троичните знаци:
Т.2, Т.5, Т.7, Т.9, Т.11, Т.13, Т.15, Т.26, Т.27.а, Т.27.б, Т.27.в, Т.27.д, Т.29

Обобщение: Представено е използването на някои троични знаци – знаци на българите, в руските петроглифи/писаници

Източници:
Алакска писаница: URL: http://docplayer.ru/44498555-Allakskaya-pisanica-mestnaya-shema-obshchaya-shema.html
Дубровский 2011: Дубровский Д.К., Грачёв В.Ю. Уральские писаницы в мировом наскальном искусстве. – Екатеринбург, Грачёв и партнёры, 2011. URL: http://rockart-studies.ru/pdf/DubrovskiyGrachev_uralskie%20pisan_2011.pdf
Заика 2010: Заика, А. Л. Личины в наскальном искусстве Нижней Ангары. Красноярский государственный педагогический университет. Красноярск, 2010. URL: file:///C:/Users/VTomov/Downloads/%D0%9B%D0%98%D0%A7%D0%98%D0%9D%D0%AB%20%D0%92%20%D0%9D%D0%90%D0%A1%D0%9A%D0%90%D0%9B%D0%AC%D0%9D%D0%9E%D0%9C%20%D0%98%D0%A1%D0%9A%D0%A3%D0%A1%D0%A1%D0%A2%D0%92%D0%95%20%D0%9D%D0%98%D0%96%D0%9D%D0%95%D0%99%20%D0%90%D0%9D%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%AB.pdf
Ирбитский камень: URL: https://uraloved.ru/mesta/sverdlovskaya-obl/irbitskij-pisanyj-kamen
Ирбитский-камень: URL: http://old.ihist.uran.ru/elektronnaya-biblioteka/izdaniya-instituta/lenta_papers-251/
Ирбитский_камень: URL: https://design.wikireading.ru/12065
Кызы́л: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%8B%D0%B7%D1%8B%D0%BB
Малый Баянкол: URL: http://rockart-studies.ru/?page_id=4762
Мисюров 2004: Мисюров, Дмитрий. Исчезающие писмена. В мире науки, № 8, 2004, 90-91. URL: file:///C:/Users/VTomov/Downloads/1764467.pdf
Наскальное искусство: URL: http://dostoyanieplaneti.ru/4574-ovaya-realnost-naskalnogo-iskusstva
Оглахты: URL: http://zapovednik-khakassky.ru/map/uchastok-oglahtyi.html
Окуневская культура
URL:  https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BA%D1%83%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%8C%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0
Петрогли́фы Сикачи́-Аля́на: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%84%D1%8B_%D0%A1%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%87%D0%B8-%D0%90%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B0
Писаница: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0_(%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F)
Респу́блика Хака́сия: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%8F
Советова 1999: Советова, О.С. и Е.А. Миклашевич. Хронологические и стилистические особености Среднеенисейских петроглифов. Кемерово, Кемеровский государственный университет, 1999.URL: file:///C:/Users/VTomov/Downloads/1sovetova_o_s_miklashevich_e_a_khronologicheskie_i_stilistich.pdf
Суханиха: URL: http://www.komandirovka.ru/cities/suhaniha/
Тепсей: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BF%D1%81%D0%B5%D0%B9
То́мская пи́саница: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0
Тыва́: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%8B%D0%B2%D0%B0
Уралски пиктограми: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Ural_characters
Ура́льские пи́саницы: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5_%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D1%8B
Шалаболинская писаница: URL: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0
Ural pictograms: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Ural_characters
Uralchar_5: URL: https://fr.wikipedia.org/wiki/Fichier:Uralchar_5.jpg

Назад към:  3.5.10. Русия-Съдържание 

Назад към:  Начало  или  Съдържание