Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0. Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите

3.5.10. Руска федерация

3.5.10. Палеолит, неолит

 

Анотация: Представено е използването на някои троични знаци в руския палеолит и неолит

Съдържание:
Тридесет групи знаци на българите
Палеолит                                                               Илюстрация №   1 – Илюстрация №   6
Мезолит                                                                 Илюстрация №   7 – Илюстрация №  9 Неолит                                                                   Илюстрация № 10 – Илюстрация № 25
Енеолит                                                                 Илюстрация № 26 – Илюстрация № 29

На Илюстрация № Знаци са представени 30 групи разновидности на знак „Тангра” – знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” да получим възможност за докосване до някои малко известни страни в руския палеолит и неолит.


Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите

 

Палеолит
Палеоли́т (на гръцки παλαιός - древен + гръцкото λίθος - камък = древнокаменен <век>) - първи исторически период от каменния век с използване на каменни сечива от хуманоиди (род хомо) (от преди около 2,5 млн. г.) до появата на земеделие приблизително през Х хил. пр.н.е. [Палеолит:].

Прави впечатление великолепната техника на обработка, която е позволила получаването на твърде съвършени изделия от кост по време на палеолита. Подобни изделия е било възможно да се появят само в общност с устойчиво развити традиции по обработка на кост [Генинг 1985:  57,84].

 

Пещера Денисов, Алтай, 35 хил. пр.н.е.


Илюстрация № 1
Колелце (манисто) от кост - едно от най-древните археологически открития в пещера Денисов в слой 11 на възраст 37235 г., планински Алтай [Денисова пещера:, Деревянко 2003: Рис. 70, 1]. (На страничната повърхност е нанесена комбинация от знак Т.27.а и знак Т.27.б в зигзаг; прави впечатление, че обработката на колелцето е сравнително груба, докато рисунъкът е изключително фин.)
Пещера Денисов - природен и археологически обект в басейна на горното течение на р. Ануй, в ниско-средно планинската зона на Северо-Западен Алтай, Солонешевски район, Алтай [Денисова пещера:, Денисова_пещера:].

 

Пещера Капова, 30-25 хил. пр.н.е.

         
Илюстрация № 2
Пещера Капова, символи, около 30-25 хил. пр.н.е. [Петр Золин]. (Знак Т.27.а, знак Т.27.б.)
Пещера Капова (също Белская, Шульга́н-Таш, башк. Шүлгәнташ) - карстова пещера на територията на Бурзянски район,, Република Башкорстан. Намира се на река Бела в едноименния резерват „Шульга́н-Таш“. Пещерата е станала известна благодарение на рисунките по скалите от първобитния човек през епохата на палеолита [Ка́пова пеще́ра:].

Пещера Капова, преди ХІІ хил. пр.н.е.


Илюстрация № 3
Тризъбец, Куполна зала, пещера Капова, резерват Шульган–Таш, Башкирия. Възраст късен палеолит [Дубровский 2011:]. (Знак Т.26.)
Късен палеолит – включва обзор на сведения за археологически култури, най-важни обекти и антропологически находки през периода от възникване на късния палеорит до възникване на мезолита (примерно преди 50-14 хил. години) [поздний палеолит:].

 

Костенки, 22 хил. пр.н.е.


Илюстрация № 4
Човешко изображение върху зъб (бивня) на мамонт. Култура Костенки. Костенки 1. [Палеолит 1984: Рис. 102-11]. (Поредици от знак Т.27.а един в друг.)
Костенки — село на десния бряг на Дон, Хохолски район, Воронежка област, в центъра на европейската част на Русия. Признато като най-богатото място в Русия на съсредоточаване на селища на ранните хора от съвременен тип. Датиране 37-18 хил. пр.н.е. [Костёнки].

 

Зарайск, 20 хил. пр.н.е.


Илюстрация № 5
Жилище на палеолитния човек (реконструкция) с бивни от мамут, покрити с кожи. Костенки-авдеевска култура. Зарайск, Московска област, 21-20 хил. пр.н.е. [archive/703/sisv1: Рис. 1.3.11]. (Поредици от знак Т.27.а един в друг.)

 

Малта, 22 хил. пр.н.е.

  
Илюстрация № 6
Изображение на мамут върху кост, Малта́, Сибир, съхранява се в Ермитажа [Малта:]. (Знак Т.2 до окото на мамута.)
Малта́ – един от най-известните къснопалеолитни обекти на Сибир. Намира се до съвременното село Малта, Усолски район, Иркутска област на река Бела, западно от езерото Байкал, Източен Сибир. Радиовъглеродната датировка на обекта е около 24 хил. години [Мальта́:].

 

Мезолит, ХІV-ІХ хил. пр.н.е.
Среднокамената епоха в праисторията се нарича мезолит като този термин е произведен от “месос” – “среден” и “литос” – “камък” . Не всички историци обаче използват този термин. За повечето мезолитът е просто една последна фаза от палеолита, преходна към неолита. Мезолитът в Европа се датира между ІХ-VІ хил. пр.н.е., а в Близкия Изток Х-VІІ хил. пр.н.е. [Мезолит:].

Изделия от кост, ХІV-ІХ хил. пр.н.е.


Илюстрация № 7
Мезолитни изделия от кост. Централна Руска равнина (Европейска Русия). Мезолит (ХІV-ІХ хил. пр.н.е.) [archive/703/sisv1: Рис. 1.4.3]. (Вляво: поредица от знак Т.27.б един в друг.)

 

Шигирски идол, ІХ хил. пр.н.е.,

              
Илюстрация № 8
Голям Шигирски идол – най-древната дървена скулптура в света, изработена от кедър през епохата на мезолита преди ХІ хил. г, открита около село Калата (сега гр. Кировград), северо-западно от Екатеринбург, Среден Урал. Съхранява се в Свердловски музей в Екатеринобург [Шигирски идол:, Шигирский идол:]. (Знак Т.27.а и знак Т.27.б в зигзаг; Т.27.г; знак Т.7; знак Т.27.д и знак Т.27.б един в друг; знак Т.13.)

 

Пешня, VІІ хил. пр.н.е.

                    
Илюстрация № 9
Пешня от кост с орнамент, Долно Верете (Нижнее Веретье І), първа половина-среда на VІІ хил. пр.н.е. [Мезолит 1989:]. (Две поредици от знак Т.27.а един в друг.)
Пешня - пособие за пробиване на лед [Peshnja:].
Мезолитната култура Веретье е била разпространена в южната част на Архангелска област и в севернеата част на област Вологда, на север в Европейска Русия, VІІІ-VІІ хил. пр.н.е. Селището Долно Верете пренадлежи към тази култура [Кульура Веретье:].

 

Неолит, VI-ІІ хил. пр.н.е.
Новокаменната епоха или неолита (от гръцки neos – „ново“ и lithos – „камък“ или нова каменна епоха) е последният период от каменната епоха. Това е най-ранната фаза на уседнал живот и наличие на земеделска дейност при отделните човешки общества. Появата на метални инструменти бележи края на неолита и цялата каменна епоха. Началото на този преход към следващ период наричат енеолит или каменно-медна епоха, а тя прераства по-натаък в бронзовата или желязната епоха [Неолит:].
Поради различия в темпа и характера на развитие на мезолита, хронологичните рамки на неолита в различните климатични зони се опреля различно. Така например, на „земите на плодородния полумесец“ от Близкия Изток и Северна Африка, за начало на неолитните култури може да се говори още през VІІІ-VІІ хил. пр.н.е. В Средна Азия, Южна Европа и в Северна Евразия, тази епоха започва през VI-V хил. пр.н.е. и продължава до ІІІ-ІІ хил. пр.н.е. В някои райони, особено в Крайния Север, продължава по-дълго  [neolit-yanin:].

Ракушечноярска култура, Европейска Русия, V хил. пр.н.е.

Илюстрация № 10
Керамика от ракушечноярска кутура. Ракушечен Яр, Уст-Донецки район, Ростовска област, Европейска Русия, V хил. пр.н.е. [Неолит 1996: Рис.17, 4-5]. (Вляво: поредица от знак Т.27.б, поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б в зигзаг с успоредна на едното рамо линия; вдясно: поредица от знак Т.13 - горе.)

Камска култура, Европейска Русия, V-ІV хил. пр.н.е.


Илюстрация № 11
Керамичен съд, Камска култура, Хуторское, V-ІV хил. пр.н.е. [Неолит 1996:]. (Три поредици от знак Т.27.а и знак Т.27.б в зигзаг с щриховка.)
Ка́мска култу́ра (волго-камска, хуторска – наименованието е по мястото на откритията близо до селището Хуторское) – източноевропейска субнеолитна археологическа култура V-IV хил. пр.н.е. Обхваща Прикамие, Камско-Вятско и Икско-Белско междуречия (Пермски край, Кировска област, Удмуртия, Татарстан, Башкорстан), Европейска Русия [Ка́мская культу́ра:].
Хуторски археологически обект на камска (хуторска) археологическа култура – намира се на левия брят на река Кама, Пермска област [Хуторская стоянка].

Култура Сперингс, V-ІV хил. пр.н.е.


Илюстрация № 12
Остродънен керамичен съд. Култура сперрингс. Керамика на неолитини култури от горската зона на Русия [neolit-yanin:]. (Поредици от знак Т.27.а и знак Т.27.б един в друг.)
Култура Сперингс – неолитна култура във Финландия и Карелия, съществувала през V-ІV хил. пр.н.е. Названието й произтича от първите открития във финландското село Сперингс. Генетически е свързана с неолитната култура между реките Волга и Ока [Сперрингс:].

Култура Сперингс, ІV хил. пр.н.е.


Илюстрация № 13
Керамичен съд, графична реконструкция. Култура Сперингс, ІV хил. пр.н.е. [Неолит 1996: Рис. 68,31]. (Две поредици от знак Т.27.а и знак Т.27.б в зигзаг с щриховка, долу: поредица от знак Т.27.а един до друг с щриховка.)

 

Карелска култура, ІV-ІІІ хил. пр.н.е.


Илюстрация № 14
Керамични съдове, Карелска култура, втори времеви етап - ІV-ІІІ хил. пр.н.е. [Неолит 1996: Рис.70, 7, 21, 22]. (Вляво: знак Т.27.а и знак Т.27.б в зигзаг с успоредни линии към рамената - горе; вдясно: знак Т.27.а един в друг и знак Т.27.б един в друг в зигзаг.)

 

Мерген, Западен Сибир, ІV хил. пр.н.е.



Илюстрация № 15
Рамка от кост за вмъкване на нож за рендосване на дърво. Орнамент на изделие от кост, селище Мерген 6, Ишимски район, Тюменска област, Западен Сибир, ІV хил. пр.н.е.  [Еньшин 2017:]. (Знак Т.24.)

 

Мерген, Западен Сибир, ІV хил. пр.н.е.

 
Илюстрация № 16
Орнаменти върху изделия от кост и рог. Селище Мерген 6, Ишимски район, Тюменска област, Западен Сибир. ІV хил. пр.н.е.  [Еньшин 2017:]. (Знак Т.13, знак Т.27.а, знак Т.27.б, знак Т.24.)

 

Приазовие, Европейска Русия, ІV хил. пр.н.е.

Илюстрация № 17
Керамика от Сероглазовска култура. Приазовие, могила Джангар, Калмикия, Европейска Русия, ІV хил. пр.н.е. [Неолит 1996: Рис. 19, 29]. (Поредица от знак Т.27.б с щриховка и поредица от знак Т.27.а с щриховка.)
Историята на Република Калмикия е непосредствено свързана с историята на южната част на Русия, териториите около Волга и историята на калмиците. Последовятелно на територията между реките Волга и Дон практически се сменят всички народи от полосата на Източна Европа: кимерийци, скити, сармати, хуни, печенеги, половци. Територията на съвременна Калмикия е била център на Хазария. През ХІІІ в. тази територия попада под властта на Златната Орда. Калмиците или западните монголи, идват от Джунгария и през ХVІІ в. създават Калмикското ханство [История Калмыкии:].

 

Ляловска култура, Европейска Русия, ІV хил. пр.н.е.

PalNeol18-Nahodki-tabl10-Chast22.jpg
Илюстрация № 18
Керамика, Ляловска култура, Европейска Русия, ІV хил. пр.н.е. [Находки: Табл. 10, 22]. (Четири поредици знак Т.27.б един до друг.)
Льяловская культура – неолитна източноевропейска археологическа култура, ІV хил. пр.н.е.  Наречена е по името на селищата около Клязма (Московска област) - село Лялово [Льяловская культура:].

 

Ляловска култура, Европейска Русия, ІV хил. пр.н.е.


Илюстрация № 19
Изделие от кост. Ляловска култура. Сахтиш І, Тейковски район, Ивановска област, Европейска Русия, ІV хил. пр.н.е. [Неолит 1996: Рис.56, 27]. (Поредица от ромбове, между които се образува знак Т.27.г.)

Боборикинска култура, Западен Сибир, ІV хил. пр.н.е.


Илюстрация № 20
Съд от селището Юртобор 3, ранен етап от Боборикинска култура. Тоболо-Ишимие, Тюменска област, Западен Сибир, късен неолит (ІV хил. пр.н.е.) [Зах 2010: Рис. 1]. (Поредица от знак Т.27.а един в друг и един до друг; поредица от знак Т.27.б един в друг и един до друг.)
Боборикинска култура – археологическа култура на късния неолит (ІV хил. пр.н.е.), наречена по името на бившето село Боборикино, на левия бряг на река Исет, Шадрински район, Курганска област [Боборыкинская культура:].
През епохата на неолита обширната територия на Средния Об-Иртиш е населявана от близки в културно отношение племена. В различни места са открити фрагменти от неолитни съдове, в които се открива голяма прилика както в елементите на орнамента, така и в техниката на нанасяне. [Косарев 1966: 24].
Тоболск, Тюменска област, Русия. През ХVІ-ХІХ век е смятан за столицата на Сибир [Тоболск:].
Тюменската област е разположена в по-голямата си част на Западно-Сибирска равнина и разделя територията на Русия на две части: западна – Урал, Европейската част и източна - Азиатска: Сибир и Далечен Изток [Тюменска област:].
Курганската област е разположена между Урал и Сибир, в юго-западната част на Западно-Сибирската равнина, в басейна на реките Тобол и Исет [Курганская область:].

Боборикинска култура, Западен Сибир, ІV хил. пр.н.е.

  
Илюстрация № 21
Керамичен съд. Боборикинска култура, Западен Сибир, ІV хил. пр.н.е. [Археология. Неолит: Рис. 86, 7]. (Изображението на дъното на съда е по модел на знак Т.27.д.)

Среден Урал, ІV-ІІІ хил. пр.н.е.

  
Илюстрация № 22
Неолитна керамика, десен бряг на река Исети,  Екатеринбург, Свердловска област, Среден Урал, ІV-ІІІ хил. пр.н.е. [Неолит 1996: Рис. 84, 1, 25]. (Вляво: ранен неолит – ІV хил. пр.н.е., три поредици от знак Т.27.а и знак Т.27.б с едно общо рамо в зигзаг с щриховка; вдясно: късен неолит – ІІІ хил. пр.н.е., две поредици от знак Т.27.а и знак Т.27.б с едно общо рамо в зигзаг с щриховка.)

 

Зайсановска култура, Далечен Изток, ІV-ІІ хил. пр.н.е.

  
Илюстрация № 23
Керамични съдове, Зайсановска култура, по десния бряг на река Артемовка, Шкотовски залив, Далечен Изток, ІV-ІІ хил. пр.н.е. [Неолит 1996: Рис. 100, 22, 24, 39]. (Вляво: две поредици от знак Т.27.б един в друг; в средата: две поредици от знак Т.27.а един в друг и знак Т.27.б един в друг; вдясно: поредица от знак Т.27.б и знак Т.27.а в зигзаг линия с щриховка.)
Зайсановска култура – разпространена  на край морето в южната част на Далечния Изток. Отнася се към епохата на късния неолит ІV-ІІ хил. пр.н.е. [Зайсановская культура:]

 

Приморски край, Далечен Изток, ІІІ-ІІ хил. пр.н.е.

Илюстрация № 24
Керамика, неолит, ІІІ-ІІ хил. пр.н.е. Приморски край, Далечен Изток [neolit-yanin:]. (Знак Т.27.в, две поредици от знак Т.27.а.)

 

Балахнинска култура, Европейска Русия, ІІІ хил. пр.н.е.


Илюстрация № 25
Керамика, Гаврилово, ІІІ хил. пр.н.е., Балахнинска култура (ІV-ІІ хил. пр.н.е.),  Европейска Русия,

Балахнинската култура е разположена по долното течение на р. Ока до гр. Москва и средна Волга [Неолит 1996: Рис. 59, 47]. (Поредица от знак Т.27.а един в друг.)

 

Енеолит, IV-III хил. пр.н.е.

Енеолит - в енциклопедичните справочници енеолитът обикновено се определя като преходен период от епохата на неолита към бронзовия век или като историко-археологичен период, характеризиращ края на епохата на неолита [Энеолит 1982: 5].

 

Самуска могила, Западен Сибир, ІV хил. пр.н.е.)

 
Илюстрация № 26
Керамика, Самуска могила, Томско-чулимски регион, Западен Сибир, енеолит (около ІV хил. пр.н.е.) [Косарев 1981: рис. 1б/20]. (Поредица от знак Т.27.а един в друг.)

Малгетска керамика, Западен Сибир, ІV хил. пр.н.е.


Илюстрация № 27
Малгетска керамика, Голямоларска група паметници в северната част на Средно Приобие, Колпашевски район, Томска област, Западен Сибир, енеолит (около ІV хил. пр.н.е.) [Косарев 1991: рис. 16/1]. (Поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б с едно общо рамо и с щриховка в зигзаг; поредица от знак Т.27.а един в друг и знак Т.27.б един в друг с едно общо рамо в зигзаг; )

 

Керамика, енеолит


Илюстрация № 28
Керамика, спирални линии в неоенеолитна орнаментация [Рыбаков 1981:]. (Знак Т.27.а с вписан знак Т.28 („А“) - долу.)

Орнамент, енеолит


Илюстрация № 29
Орнамент - килим, енеолит [Рыбаков 1981:]. (Поредица от знак Т.27.в един в друг между ромбовидните фигури.)

 

Използвани троичните знаци:
Т.2, Т.7, Т.13, Т.24, Т.26, Т.27.а, Т.27.б, Т.27.в, Т.27.г, Т.27.д, Т.28

Обобщение: Представено е използването на някои троични знаци в руския палеолит и неолит.

Източници:
Археология. Неолит: URL: http://www.archaeolog.ru/media/books_arch_ussr/ArchaeologyUSSR_15.pdf
Боборыкинская культура: URL: https://ural.academic.ru/238/%D0%91%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D1%80%D1%8B%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%8C%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0
Генинг 1985: Генинг, В. Ф., Петрин В. Т. Позднепалеолитическая эпоха на юге Западной Сибири. Новосибирск, Наука, 1985
Денисова пещера: URL: http://www.dazzle.ru/spec/denisovap.shtml
Денисова_пещера: URL:
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BF%D0%B5%D1%89%D0%B5%D1%80%D0%B0
Деревянко 2003: А. П. Деревянко, М. В. Шуньков, А. К. Агаджанян, Г. Ф. Барышников, Е. М. Малаева, В. А. Ульянов, Н. А. Кулик, А. В. Постнов, А. А. Анойкин. Природная среда и человек в палеолите Горного Алтая. Условия обитания в окрестностях Денисовой пещеры. Новосибирск: Изд-во ин-та археологии и этнографии СО РАН, 2003. URL: http://evolbiol.ru/deniska.htm
Дубровский 2011: Дубровский Д.К., Грачёв В.Ю. Уральские писаницы в мировом наскальном искусстве. – Екатеринбургq Грачёв и партнёры, 2011. URL: http://rockart-studies.ru/pdf/DubrovskiyGrachev_uralskie%20pisan_2011.pdf
Еньшин 2017: Еньшин, Д.Н. и С.Н. Скичина. Орнамент на изделиях из кости и рога неолитическиго комплекса поселения Мергень 6. В: Вестник археологии, антропологии и этнографии. 2017. № 2 (37). URL: https://cyberleninka.ru/article/v/ornament-na-izdeliyah-iz-kosti-i-roga-neoliticheskogo-kompleksa-poseleniya-mergen-6
Энеолит 1982: Археология СССР. Энеолит СССР. Москва, Наука, 1982.  URL:
http://www.archaeolog.ru/media/books_arch_ussr/ArchaeologyUSSR_10.pdf
Зайсановская культура: URL: http://bsk.nios.ru/enciklodediya/zaysanovskaya-kultura
Зах 2010: Зах, В.А., Исаев, Д.Н. Ранняя керамика и формирование гребенчатой и гребенчато-ямочной орнаментальных традиций в неолите Тоболо-Ишимья. Вестник археологии, антропологии и этнографии. 2010. № 1 (12). URL: https://cyberleninka.ru/article/v/rannyaya-keramika-i-formirovanie-grebenchatoy-i-grebenchato-yamochnoy-ornamentalnyh-traditsiy-v-neolite-tobolo-ishimya
История Калмыкии: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%BC%D1%8B%D0%BA%D0%B8%D0%B8
Ка́мская культу́ра: URL:
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%8C%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0
Ка́пова пеще́ра: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BF%D0%B5%D1%89%D0%B5%D1%80%D0%B0
Косарев 1966: Некоторые проблемы древней истории Обь – Иртышья. Советская археология, 2. Москва, Наука, 1966, с. 24– 32. [Косарев 1966: 24].
Косарев 1981: Косарев М.Ф. Бронзовый век Западной Сибири - Москва, Наука, 1981. URL: 757864_E1E3C_kosarev_m_f_bronzovyy_vek_zapadnoy_sibiri_m_nauka_1981_278_s.zip
Косарев 1991: Косарев, М. Ф. Древняя история Западной Сибири. Человек и природная среда. Москва, Наука, 1991. URL: Kosarev_m_f_drevnyaya_istoriya_zapadnoy_sibiri_priroda_i_che[1].djvu
Костёнки: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%91%D0%BD%D0%BA%D0%B8
Культура Веретье: URL:  https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%82%D1%8C%D0%B5_(%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%8C%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0)
Курганская область: URL: http://kurganobl.ru/geografiya
Льяловская культура: URL: https://dic.academic.ru/dic.nsf/ruwiki/654797/%D0%9B%D1%8C%D1%8F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F
Малта: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D1%82%D0%B0_(%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BA%D0%B0)#/media/File:Engraving_of_a_mammoth_on_a_slab_of_mammoth_ivory,_from_the_Upper_Paleolithic_Mal%27ta_deposits_at_Lake_Baikal,_Siberia.gif
Мальта́: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D1%82%D0%B0_(%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BA%D0%B0)
Мезолит: URL: https://www.bg-istoria.com/2017/01/8_28.html
Мезолит 1989: Археология СССР. Мезолит СССР. Москва, Наука, 1989.  URL:
http://www.archaeolog.ru/media/books_arch_ussr/ArchaeologyUSSR_10.pdf
Находки: Археологические находки разных эпох на территории СССР. URL: http://antikwar.ru/klad/arheol_slovar/arheo_nahodki.htm
Неолит: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%B0
Неолит 1996: URL: Археология СССР. Неолит Северной Евразии. Москва, Наука, 1996  http://www.archaeolog.ru/media/books_arch_ussr/ArchaeologyUSSR_15.pdf
Палеолит: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82
Палеолит 1984: Археология СССР. Палеолит СССР. Том 5. Москва, Наука, 1984.  URL: http://books.totalarch.com/n/2689
Петр Золин: URL: http://www.trinitas.ru/rus/doc/0211/008a/02111056.htm
поздний палеолит: URL:  https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B0
Рыбаков 1981: Рыбаков Б.А. Язычество древних славян . Москва, Наука, 1981. URL: file:///C:/Users/VTomov/Downloads/yazichestvo_drevnih_slavyan%20(1).pdf
Сперрингс: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D1%81
Тоболск: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA
Тюменска област: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%8E%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82
Тюме́нь: URL: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%8E%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%8C
Хуторская стоянка: URL:
https://ural.academic.ru/2162/%D0%A5%D1%83%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BA%D0%B0
Шигирски идол: URL: http://historynakratko.blogspot.bg/2017/06/blog-post_21.html
Шигирский идол: URL: http://ru.wikipedia.org/wiki/Шигирский_идол
archive/703/sisv1: URL: http://www.organizmica.org/archive/703/sisv1.shtml
neolit-yanin: URL: http://arheologija.ru/neolit-yanin-ychebnik/
Peshnja: URL: http://endic.ru/ozhegov/Peshnja-23040.html

Назад към:  3.5.10. Русия-Съдържание 

Назад към:  Начало  или  Съдържание