Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите

3.5.10. Руска федерация-Съдържание

3.5.10. Нанайци, ХІІ хил. пр.н.е.-съвремие

Анотация:
Представено е използването на някои троични знаци при нанайците и културите преди тях

 

Съдържание:
Тридесет групи знаци на българите
Нанайци, съвремие                                             Илюстрация №  1 – Илюстрация №   7
Чжурчженци, Х-ХV в.                                            Илюстрация №  8 – Илюстрация № 12
Мохе, IV-VI в.                                                         Илюстрация № 13
Държавата Шуби, ІІ-І хил пр.е.                            Илюстрация № 14 – Илюстрация № 16
Малишевска култура, VI-IV хил. пр.н.е.              Илюстрация № 17
Скални изображения, ХІІ-І хил. пр.н.е.               Илюстрация № 18 – Илюстрация № 23

На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” да получим възможност за докосване до някои малко известни страни от древността и съвремието при нанайците и предхождащите ги култури.

Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите

Нанайци – карта


Илюстрация № 1
Карта на относителното разселване на нанайците в % за 2010 г. към общата численост на населението [Нана́йцы:].

Барабан на шаман

 
Илюстрация № 2
Henry W. Jackson разказва за нанайците, които стават известни благодарение на транссибирската магистрала; те обитават територията между градовете Чита, Хабаровск и Владивосток и се занимават с лов и риболов при архаични условия. Илюстратор на книгата е Генади Павлишин [Jackson 1975:]. (Горе вдясно: Дърво на живота със ствол от стилизиран знак Т.7 и корени от знак Т.2; няколко поредици от зигзаг – знак Т.27.а и знак Т.27.б с общо рамо; долу вдясно: знак Т.9; елени и коне.)
Според сибирския писател натуралист Всеволод Сысоев „Никога природата на сибирските джунгли не е била изобразявана толкова правдиво, типично и ярко“ както от Геннадий Павлишин - народен художник на РСФСР [Геннадий Павлишин:]

Нана́йци (нанайск, нанай, нани; кит. трад. 赫哲族, пиньинь:hèzhézú; устаревшее гольды) – коренен малочислен народ на Далечния Изток, който живее по бреговете на река Амур в Русия и Китай [Нана́йцы:].

На следващата подобна картинка знаците са изобразени по-точно
Типичен барабан на шаман

Илюстрация № 3
Типични барабани на шамани; сцената на този тип и била много разпространена. Елените на барабана били известни като „коне“, които помагат на нас да разберем по-добре митологичното значение на конско-еленски маски. Рисунък върху скала, Алтай(?) [Art of Migration: 104, 105]. (Знак Т.7 – дърво на живота; поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б в зигзаг; елени.)

Нанайци

  
Илюстрация № 4
Илюстрация на Генади Павлишин [Jackson 1975:]. (Под краката на елена: поредица от два знака Т.27.а един в друг и два знака Т.27.б един в друг в зигзаг линия; виждат се и други поредици от знак Т.27.а и знак Т.27.б в зигзаг.)

Нанайци

        

Илюстрация № 5
Илюстрация на Генади Павлишин [Jackson 1975:]. (Знак Т.14 с допълнение; знак Т.27 в с приближаващ знак Т.27.г; знак Т.27.г и знак Т.27.в; има още много троични знаци в картината и по рамката, някои от които са стилизирани.)

Хабаровски музей


Илюстрация № 6
Експозиция в Хабаровски музей. Нанайски оръжия [Хабаровский музей:]. (Остриетата на оръжията са изработени по модел знак Т.9/Т.11 и знак Т.14.)

Герб на Хабаровски район


Илюстрация № 7
Герб на Хабаровски район, Русия [Сикачи́-Аля́н:]. (Знак Т.13 обърнат вариант.)

Нанайците са предхождани от Чжурчженците
Чжурчженци, Х-ХV в. 
Чжурчженци (чжуличжэнь, нюйчжэнь, нюйчжи, кит. трад. 女眞, упр. 女真, пинин:  nǚzhēn) - племена, населявали през X-XV в. територията на Манджурия, Централен и Северо-Източен Китая, Северна Корея и Приморския край. Най-голямата държава на чжурчженците съществовала от 1115 г. до 1234 г., завладяна от монголите. От ХVІІ в. чжурчженците фигурират в китайските източници като манджури [Чжурчжэни:]. 

Златната Империя Чжурчжен, ХІІ-ХІІІ в.
На територията на почти безлюдния сега Далечен Изток в древността процъфтявала Златната Империя Чжурчжен, гъсто заселена от хора от бялата раса. Тя заемала териториите на съвременните Приморски и Хабаровски административни единици, Амурска област, източните райони на Монголия, северните райони на  Корея и цялата северна част на Китай. Столица на тази огромна империя дълго време била Янцин (сега Пекин). Империята включвала 72 племена с население около 36-50 милиона души; имало 1200 града.
Там са умеели да произвеждат порцелан, хартия, бронзови огледала и барут, а също така притежавали таинствени окултни знания. Бронзовите огледала сега археолозите откриват на територия от Тихия океан до Каспийско море.
Всички тези технологични новости империята Чжурчжен наследила от други съществували приди това високоразвити цивилизации. Най-загадъчна от тях била държавата Шуби, коята се предполага, че съществувала през ІІ-І хил. пр.н.е. Там открили барута, порцелана и всичко останало, които по-късно се приписвали на китайците. Според легендите притежавали знаци, които наподобявали отпечатъци от стъпки на животни и птици. (Да припомним, че „откриването“ на китайските йероглифи започнало от птичите отпечатъци по пясъка.) [Империя Чжурчженей:, Чжурчжэни:].

 

Златната Империя Чжурчжен


Илюстрация № 8
Златната Империя Чжурчжен – карта [Империя Чжурчженей:].

Златната Империя Чжурчжен


Илюстрация № 9
Чжурчжэнците постигнали високо ниво при изработката на глинени съдови; от ІХ в. започва използването на грънчарското колело [Сосуд:]. (Знак Т.9.)

Златната империя Чжурчжен

             
Илюстрация № 10
Бронзово огледало от епохата на "Златната империя Чжурдженей" на територията на  Приморския край, около 1000 г. [Ogledalo1:, Ogledalo2: Fig.1, Ill.1]. (Стилизирани знак Т.14 и знак Т.9 с късо вертикално рамо обърнат вариант, знак Т.21 обърнат вариант, знак Т.23 обърнат вариант, знак Т.1 обърнат вариант.)

Златната империя Чжурчжен


Илюстрация № 11
Каменен печат, клише - изображение върху едната страна на ръкохватката на печата. Планинско укрепено селище. Империя Цзин[Цзинь:].

Цзин, държава и династия (1115-1234 г.) на чжурчжэнците. Към средата на ХІІ в. обхващала територията на съвременните северо-източни и северни райони на Китай и част от територията на автономния район Вътрешна Монголия (КНР) [Цзинь:]. (Поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б с едно общо рамо щриховани.)

Златната империя Чжурчжен

Илюстрация № 12
Фрагмент от диск за украса на покрив, намерен в Южно-Усурийско селище. Голям будистки храм, начало на ХІІІ в. [Уссури́йск:]. (Три знака Т.27.а един в друг с успоредни на рамената линии.)

Усури́йск - административен център на Усурийски окръг, Приморски край, Русия] разположен на 112 км. северно от Владивосток [Уссури́йск:].

Предци на чжурчженците се считат племената мохе [Чжурчжэни:]. 

Култура Мохе, ІV-VІ в.
Мукри или мохe (кит. - 靺鞨 mòhé), а също Уцзи (勿吉 wùjí) - народ, който през ІV-VІ в. обитавал басейните на реките Амур, Зеи, Сунгари, Уссури; предци на чжурчженците; дошли от Забайкалието; въвели използването на конете в лова, военните действия и селското стопанство. Китайците считали мохе за най-добрите войни между „източните варвари“, те били силни и храбри. След 668 г. част от племената мохе се разселили или се подчинили на Китай, но друга част от тях взела участие в създаването на държавата Бохай или се присъединила към  чжурчженците [Мукри:].



Илюстрация № 13
Съд от погребения Челиба. Троицка група, култура Мохе [МОХЭ:]. (Знак Т.6, обърнат вариант.)

Държавата Шуби, ІІ-І хил пр.е.
Твърде малко информация се е съхранила за цивилизацията Шуби и то главно чрез легенди. Предполага се, че загадъчната държавата Шуби е съществувала на територията на съвременното Приморие през ІІ-І хил. пр.н.е. Предхождала е империята Бохай и по-късната Златна Империя Чжурчжен.
В бохайските легенди държавата Шуби наричали Страна на Вълшебните Огледала и Страна на Летящите Хора. Вълшебните огледала се изработвали от някакво необикновено злато и можели да показват бъдещето.
Шубите са притежавали уникални знания, изобретили са барута, хартията, порцелана и др., които сега се приписват на китайците. Създали са удивителна система за селекция, отглеждане и разсад на редки растения. Имали са многочислени градове с правилна форма и каменни пътища, остатъци от които все още са се запазили в приморската тайга.
Имали са подземни съобщения чрез тунели с много части от своята империя и със съседни държави. Легендите утвърждават, че шубите са се преселили в подземен град, входът към който се намира на върха на голяма планина (вероятно планината Пидан) [Государство Шуби:, Пидан:].

Планината Пидан (сега  Ливадийска) буквално е обсипана от подножието до самия връх с обработени мегалитни камъни с рунически изображения. Дали са действително древни или са доработка е неизвестно [Мегалитические камни:].

Мегалитен камък с рунически изображения

     
Илюстрация № 14
Мегалитен камък с рунически изображения [Мегалитические камни:]. (Два знака Т.13 обърнат вариант; комбинация от знак Т.5 и знак Т.9 линия на вертикалното рамо.)

Мегалитен камък с рунически изображения

  
Илюстрация № 15
Мегалитен камък с рунически изображения [Мегалитические камни:]. (Знак Т.4 обърнат вариант.)

 

Мегалитен камък с рунически изображения


Илюстрация № 16
Мегалитен камък с рунически изображения [Мегалитические камни:]. (Знак Т.27.а с хасти и вертикална линия в средата (Т.18) с допълнения.)

Малишевска култура, VI-IV хил. пр.н.е.
Малишевска култура - разпространена по долното течение нарека Усури, почти по целия долен Амур; хронологично се отнася към ранния неолит VI-IV (7,2–5,6) хил. пр.н.е. Най-добре са изучени многослойните селища в село Вознесенск, Малишево, Шереметево, Казакевичево, Бичиха, Сакачи-Алян, на остров Сучу и др. [malyshevskaya-kultura:].


Илюстрация № 17
Съд с геометричен орнамент. Малишевска култура. Неолит, IV хил. пр.н.е. Селище Cучу [Нижний Амур:]. (Наклонени линии очертават знак Т.27.а и наподобяват знак Т.27.б с щриховки и поредици от знак Т.28 един в друг между щриховките.)

Петроглифи Сикачи-Алян, ХІІ-І хил. пр.н.е.

  
Илюстрация № 18
Стела с изображение на петроглифи (скални изображения) на брега на река Амур (Амурски патроглифи) до село Сикачи-Алян, Хабаровски район, ХІІ-І хил. пр.н.е. [Петро́глифы Сикачи́-Аля́на:]. (В горния край два знака Т.27.а един в друг.)

Скални изображения Сикачи-Алян, ХІІ-І хил. пр.н.е.


Илюстрация № 19
Маски - археологически свидетелства от изчезнали цивилизации. Знаменитите скални изображения на Далечния Изток [Mаска-личина: 15:45, 18:14, 18:21, 18:31]. (Знаци Т.27.а/Т.28 един в друг на челата на маските; на долното изображение вляво носът е изобразен чрез знак Т.24 обърнат вариант.)

 

Скални изображения Сикачи-Алян, ХІІ-І хил. пр.н.е.


Илюстрация № 20
Маска - археологически свидетелства от изчезнали цивилизации. Знаменитите скални изображения на Далечния Изток [Mаска-личина: 19:11]. (Знак Т.13 на главата; знаци Т.27.б един в друг на бузата.)

Маска-лице


Илюстрация №  21
Маска-лице. Скулптура от базалт. На обратната страна е изобразен Х-образен кръст със закривени краища и овални точки между тях. Уникален експонат, научна загадка. Намерен е в устието на извора Большой - приток на река Амур [museum.ru/C9363:]. (На челото: знаци Т.27.а един в друг с удължени и овални рамена; встрани на лицето: знак Т.7.)

Петроглифи Сикачи-Алян, ХІІ-І хил. пр.н.е.

  
Илюстрация № 22
Стела с изображение на петроглифи на брега на река Амур (Амурски патроглифи) до село Сикачи-Алян, Хабаровски район, ХІІ-І хил. пр.н.е. [Петро́глифы Сикачи́-Аля́на:]. ( Носът на едно от лицата е изобразено чрез комбинация от знак Т.2 и знак Т.13 един в друг обърнат вариант.)

Петроглифи Сикачи-Алян, ХІІ-І хил. пр.н.е.

  
Илюстрация № 23
Стела с изображение на петроглифи на брега на река Амур (Амурски патроглифи) до село Сикачи-Алян, Хабаровски район. ХІІ-І хил. пр.н.е. [Петро́глифы Сикачи́-Аля́на:]. (Знак Т.27.а (с вписан в него знак Т.27.б?) и успоредни линии на горните рамена на знака или знак Т.13.)

Използвани троичните знаци:  Т.1, Т.2, Т.4, Т.5, Т.6, Т.7, Т.9, Т.11, Т.13, Т.14, Т.21, Т.23, Т.24, Т.27.а, Т.27.б, Т.27.в, Т.27.г, Т.28

Обобщение: Българско присъствие при нанайците и предхождащите ги култури

Източници:
Геннадий Павлишин: URL: http://vehvepznbyf.livejournal.com/134456.html?thread=247096
Государство Шуби: URL: http://www.liveinternet.ru/users/5146949/post258101910/
Империя Чжурчженей: URL: http://geogen-mir.livejournal.com/596708.html
malyshevskaya-kultura: URL: http://bsk.nios.ru/enciklodediya/malyshevskaya-kultura
Mаска-личина: URL: https://www.youtube.com/watch?v=WVYxEW7_4Qg
Мегалитические камни: URL: Мегалиты горы Пидан, Приморье
МОХЭ: URL: http://ez.chita.ru/encycl/person/?id=7714
Мукри: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B8
Нана́йцы: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B9%D1%86%D1%8B
Ogledalo1: URL: http://vk.com/wall-3073135_19987?z=photo15220240_287062000%2Fwall-3073135_19987
Ogledalo2: URL: http://dna-genealogy.ru/articles.html/_/-/%D0%B8-%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D1%8B%D1%82%D0%B8%D0%B5-%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%8F-r30
Петро́глифы Сикачи́-Аля́на: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%84%D1%8B_%D0%A1%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%87%D0%B8-%D0%90%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B0
Пидан: URL: http://pidan-gora.narod.ru/
Сикачи́-Аля́н: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%87%D0%B8-%D0%90%D0%BB%D1%8F%D0%BD
Сосуд: URL: https://www.google.ru/search?q=%D0%B7%D0%B0%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5+%D1%87%D0%B6%D1%83%D1%80%D1%87%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B9&newwindow=1&biw=992&bih=557&tbm=isch&tbo=u&source=univ&sa=X&ved=0ahUKEwjX68qNsqTMAhUlOJoKHSFTAUgQsAQISw#imgrc=d81XKnmtCANQSM%3A
Уссури́йск: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D1%81%D1%81%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA
Хабаровский музей: URL: http://guns.allzip.org/topic/188/332922.html
Цзинь: URL: http://dic.academic.ru/dic.nsf/es/92458/%D0%A6%D0%97%D0%98%D0%9D%D0%AC
Чжурчжэни: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B6%D1%83%D1%80%D1%87%D0%B6%D1%8D%D0%BD%D0%B8
Art of Migration: URL: The Art of the Migration Period. Budapest, Corvina Press, 1974.
Jackson 1975: Henry W. Jackson, Tales of the Amur, 1975. Illustrator Gennady Pavlishin. URL: http://riowang.blogspot.bg/2011/06/tales-of-amur.html
museum.ru/C9363: URL: http://www.museum.ru/C9363

Назад към:  Начало  или  Съдържание