Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0. Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите

3.5.10. Руска федерация

3.5.10. Православие, икони

 

Анотация: Представено е използването на някои троични знаци – знаци на българите, в руското православие и руски икони

Съдържание:
Тридесет групи знаци на българите
Икони                                                               Илюстрация №  1 – Илюстрация №  11
Врати                                                               Илюстрация № 12 – Илюстрация № 16
Съвремие                                                        Илюстрация № 17

На Илюстрация Знаци са представени 30 групи разновидности на знак „Тангра” – знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г.
Тези знаци съдържат някои характерни особености, които ги отличават от всички останали. Тук ще посочим някои от тях. Знаците на българите са троични по своята същност; в човешките ни представи това ниво е получило названието Тангра; те са отворени и позитивни, защото символизират началото на Инволюционния процес; закодирани в генетиката и в енергетиката, те се проявяват на физическо ниво в народните песни и танци, приказки и легенди, везмо, плетки, тъкани, килими и др.; те са във вид на цялостна знакова система; в тях преобладават правите вертикални и наклонени линии, което символизира висока духовност и сила; същността на българите е в съответствие със знаците на българите. Използването на знаци на българите свидетелства за българско присъствие, т.е. това е външна проява на определено вътрешно същностно състояние.
В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” да получим възможност за докосване до някои малко известни страни в руското православие и руски икони.



Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите

Архангел Михаил, ХІІІ в.

     
Илюстрация № 1
Архангел Михаил се явявя на Исус Навин, втора четвърт на ХІІІ в. Успенски храм, Кремъл, Москва [icon-art.id-420:]. (Два знака Т.11 един над друг – на крилото вляво на лакътя на вдигната ръка; два знака Т.2 един над друг с хоризонтална линия между тях – вляво на кръста и др.)

Архангел Михаил, ХІІІ в.

  
Илюстрация № 2
Архангел Михаил, школа Ярославл, края на ХІІІ в. Държавна Третяковска галерия, Москва [icon-art.id-414:]. (Между квадратите се образува знак Т.27.в с точка в средата – в долния край на дрехата.)

Спасител Неръкотворен, ХІІІ в.


Илюстрация № 3
Спасител Неръкотворен, школа Ярославл, първа половина на ХІІІ в. Държавна Третяковска Галерия, Москва [ruvera-obraza#3]. (Знак Т.27.б един в друг - долу от двете страни на изображението.)

Богородица Владимирска, ХІІ в.

        
Илюстрация № 4
Богородица Владимирска, школа Византия, първата третина на ХІІ в. Държавна Третяковска Галерия, Москва [icon-art.id-174:].  (Поредица от знак Т.27.а/Т.24 и знак Т.27.б в зигзаг - на ръкавите.)

Богородица Свенска, ХІІІ в.

    
Илюстрация № 5
Богородица Свенска с преподобните Антоний и Теодосий Печерски, школа Киев, около 1288 г. Произход: Успенски Свенски монастир на река Свин до Брянск. Държавна Третяковска галерия, Москва [icon-art.id-182:]. (Избражението е по знак Т.27.д (без горната част) с точка и с допълнения по диагоналите, на дясното рамо на Богородица.)

Свети Георги, ХІІ в.

                  
Илюстрация № 6
Свети Георги. Около 1170 г. Успенски събор, Московски Кремъл, Москва [[icon-art.id-428:]. (Знак Т.5 - върху червената дреха, знак Т.27.б един в друг - на рамото, знак Т.27.б - на ръкава вдясно.)

Св. Георги, ХІІ в.

     
Илюстрация № 7
Чудото на Георги за змея, последна четвърт на ХІІ в. Църква Св. Георги, Стара Ладога, Русия [icon-art.id-1191:]. (Знак Т.25/Т.28 – на левия прозорец; изображението е по модел на знак Т.5 – на лявото рамо и върху развяната дреха.)

Уточнение:
Св. Георги убива змея, който е „на каишка“ от момичето.

Свети Георги

       
Илюстрация № 8
Свети Георги Победоносец [Images/im118:]. (Поредица от знак Т.27.а един в друг - в  горната част на повоя под коня; поредица от Т.27.а. един в друг – върху полите на дрехата на момичето отпред.)
Уточнение:
Момичето държи змея „на каишка“. Лицето Св. Георги е неутрално (без емоция), коня изразява свирепост, лицето на момчето зад светеца е тъжно, лицето на момичето (принцесата) е страдалческо и гледа към Св. Георги.

Св. Димитър Солунски, ХІІ в.

  
Илюстрация № 9
Димитър Солунски на трон, Владимиро-Суздалска школа, края на ХІІ в. Държавна Третяковска галерия, Москва. Летящ ангел носи на Димитър мъченически венец [icon-art.id-435: URL:]. (В средата на короната, носена от ангела, е поставен знак Т.27.б.)

Борис и Глеб, ХІV в.

           
Илюстрация № 10
Борис и Глеб на коне, около 1377 г., школа Новгород. Новгородски държавен историко-архитектурен и художествен музей и резерват, Новгород [icon-art.id-561:]. (Знак Т.13 върху шапката на Глеб; знак Т.27.а и знак Т.27.б в зигзаг на задния десен крак на коня на Борис.)

Малко отклонение поради общата ни писменост.
Кирил и Методий, ХІХ в.

            
Илюстрация № 11
Светите братя Кирил и Методий; икона от Захарий Зограф от 1848 г. в Троянския манастир [Кирил и Методий:]. (Четири знака Т.13 по модел на знак Т.27.д  - на главите; четири знака Т.27.а/Т.24 по модел на знак Т.27.д – на раменете.) 

Царски врати, ХІІІ в.

        
Илюстрация № 12
Царски врати с изображение на Благовещение и двама светци, Новгородска школа, последната третина на ХІІІ в. Държавна Третяковска галерия, Москва [icon-art.id-537:]. (Знак Т.27.г между квадратите – в долната част на дрехата.)
Царски врати — централна двукрила врата на иконостаса, ведеща в олтара [icon-art.id-537:].

Царски врати, ХV-ХVІ в.

 
Илюстрация № 13
Царски врати (от Архангелс), школа Новгород, края на ХV-началото на ХVІ в. Държавен Руски музей, Санкт-Петербург [icon-art.id-6150:]. (Поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б в зигзаг – най-горе вдясно на височината на рамото на Богородица.)

Суздалски храм, ХІІІ в.


Илюстрация № 14
„Положение пояса и Покровъ Пресв. Богородицы” на портата на Суздалския храм, Русия. Първа половина на ХІІІ в. [Толстой 1899: 71]. (Знак Т.27.а и знак Т.27.б в зигзаг с щриховка.)

Някои уточнения:
Н.Н. Олгоблин пише, че Сибирската народност „остяки“ около Байкал в началото на ХVІІ век е ползвала единични „коси линии“ – „особенни знаци, които имали голям смисъл за ползващите ги остяки“ [Олгоблин:].  
Известно е, че „при руския цар Федор Алексеевич Романов… са били изгорени знаменитите „разрядни книги“, които съдържали информация за историята на държавните назначения в Русия през XV-XVI в.“ [Носовский, Г. В. и А. Т. Фоменко. Введение:], т.е. унищожена е част от историята, която е била свързана с Рюриковичи.
„В два от най-големите кремълски събора по едно и също време е извършена огромна работа по снемането на шпакловката от цялата повърхност на стените и сводовете, след което те отново са шпакловани. И само след това по новата шпакловка са изрисувани новите фрески.
Оказва се, че през XVII в. и в Успенския, и в Архангелския храм са били напълно заменени иконостасите. Тук е уместно да се напомни, че в същото време, при първите Романови, са били съществено повредени и много от старите московски белокамени съркофази... при первите Романови е била извършена чистка на всички руски библиотеки“ [Носовский, Г. В. и А. Т. Фоменко. Хрон4:].
Извод: Первите царе от династията Романови са целяли унищожаване на всички свидетелства за Рюриковичи, в това число и всички троични знаци, свързани с тяхната същност. В голяма степен те са успели, но все пак не са могли да унищожат всичко.

Остяки - угро-финско племе, живеещо по поречието на реките  Об, Иртиш и техните притоци в Тоболска губерниия и в Наримски окръг, Томска губерния [Остяки:].

Корсунска порта, ХІІ в.


Илюстрация № 15
„Корсунска порта“, храм София, Новгород, ХІІ в.
В древна Русия названието „Корсунска“ се давало на всичко необикновено в областта на религиозното изкуство [Толстой 1899: 112].

Корсунска порта – детайли

         
Илюстрация № 16
Корсунска порта – детайли [Толстой 1899: 118-121]. (1. Поредица от знак Т.27.а един в друг; 2. Знак Т.5 – на щита; 3. Две поредици от знак Т.27.а един в друг; 4. Две поредици от знак Т.27.а един в друг.)

Патриарх Алексий ІІ

             
Илюстрация № 17
Предстоятел на Руската Православна Църква Светейшият Патриарх на Москва и цяла Русия Алексий ІІ, 30.4.2008 г. Фотоизложба РКИЦ, София (Стилизирани: знак Т.6 на короната горе, знак Т.13 на околожката на короната вдясно, знак Т.2 и знак Т.6 на гърдите над медальоните вдясно.)

Използвани троичните знаци:
Т.2, Т.5, Т.6, Т.11, Т.13, Т.24, Т.25, Т.27.а, Т.27.б, Т.27.в, Т.27.г, Т.27.д, Т.28

Обобщение: Представено е използването на някои троични знаци – знаци на българите, в руското православие и руски икони.

Източници:
Кирил и Методий: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%B8_%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9
Носовский, Г. В. и А. Т. Фоменко. Введение: Г. В. Носовский, А. Т. Фоменко. Введение в новую хронологию (В каком веке мы живем). Глава 10. Дополнения. URL: www.chronologia.org/Vvedenie/vved-10.doc
Носовский, Г. В. и А. Т. Фоменко. Хрон4: Г. В. Носовский, А. Т. Фоменко. Новая хронология Руси. Русь. Англия. Византия. Рим. Глава 14. URL: http://chronologia.org/xpon4/14.html
Олгоблин: : Олгоблин Н.Н. Остяцкия „знамена” ХVІІ века. 
URL: http://ostrog.ucoz.ru/publikacii_2/4_62.htm 
Остяки: URL:https://dic.academic.ru/dic.nsf/brokgauz_efron/75862/%D0%9E%D1%81%D1%82%D1%8F%D0%BA%D0%B8
Толстой 1899: Толстой, И.И. и Н.П. Кондаков. Русские древности в памятниках искусства. Выпускъ шестой. Памятники Владимира Новгорода и Пскова. С.-Петербургъ, 1899 г. (Книгата може да бъде изтеглена от Интернет.)
icon-art.id-174: URL: http://www.icon-art.info/masterpiece.php?lng=ru&mst_id=174
icon-art.id-182: URL: http://www.icon-art.info/masterpiece.php?lng=ru&mst_id=182
icon-art.id-414: URL: http://www.icon-art.info/masterpiece.php?lng=ru&mst_id=414
icon-art.id-420: URL: http://www.icon-art.info/masterpiece.php?lng=ru&mst_id=420
icon-art.id-428: URL: http://www.icon-art.info/masterpiece.php?lng=ru&mst_id=428
icon-art.id-435: URL: http://www.icon-art.info/masterpiece.php?lng=ru&mst_id=435
icon-art.id-537: URL: http://www.icon-art.info/masterpiece.php?lng=ru&mst_id=537
icon-art.id-561: URL: http://www.icon-art.info/masterpiece.php?lng=ru&mst_id=561
icon-art.id-1191: URL: http://www.icon-art.info/masterpiece.php?lng=ru&mst_id=1191
icon-art.id-6150: URL: http://www.icon-art.info/masterpiece.php?lng=ru&mst_id=6150
Images/im118: URL:http://days.pravoslavie.ru/Images/im118.htm
ruvera-obraza#3: URL: http://ruvera.ru/perenesenie_nerukotvornogo_obraza#3

Назад към:  3.5.10. Русия-Съдържание 

Назад към:  Начало  или  Съдържание