Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
 3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите
3.5.1. България
3.5.1. Знак на рода Дуло
Анотация:
Разгледани са три варианта като знак на рода Дуло. Налага се изводът, че знакът на рода Дуло
е знак Т.9/Т.11 („Тризъбецът“) и негови варианти.
 
На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги:
„Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската
и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на
българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра”
и по-специално по следите на разновидност Т.11 – владетелски знак на рода Дуло, да получим
възможност за докосване до някои малко известни страни за знака на рода Дуло.
Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите
 
Съдържание:
І.Знак Т.11 (тризъбец)                                  Илюстрация № 1 - Илюстрация № 9
Обобщение за част І
ІІ. Знак Т.17/Т.21 – IYI                                   Илюстрация № 21 - Илюстрация № 27
Обобщение за част ІІ
ІІІ. Знак „Кръгче с линийка“                          Илюстрация № 31 - Илюстрация № 35
Обобщение за част ІІІ
Извод
 
Известни са няколко хипотези за произхода на рода Дуло, на знака на рода Дуло и на самата
дума  Дуло. Тук няма да ги анализираме. Придържаме се към версията, че представители на
рода Дуло са дошли сред човешките същества от Лемурия и от Атлантида. Те са притежавали
качества, с които далеч са превъзхождали човеците, поради което първоначално са били
възприемани като богове, а знакът на рода Дуло е бил обожествяван като атрибут на боговете.
На по-късен етап с материализацията, представителите на рода Дуло създават държави и
империи, а знакът е бил възприет като владетелски/родов знак.
Тук ще разгледаме три версии за знака на рода Дуло.
 
I. Знак Т.11/Т.9 (тризъбец)
Знак на рода Дуло

Илюстрация № 1
Балтавар – название на герба на рода Дуло – Ψ [Словарь: 351]. (Изображението е представено
чрез знак Т.9.)
В началото тризъбецът е бил символ на самия Тангра (Тенгри) [Нурутдинов 1997: 161].
(Необходимо е разграничаване на българския бог Тангра от тюркския му вариант Тенгри.
И още: разграничаване на космическото понятие „Тангра“, познато на древните българи, от
човешкото възприятие като „български бог Тангра“.)
Един от най-важните летописи на „Джагфар Тарихы“ - „Хон китабы“ – „Книга за хуните“ от
Кул Гали (1242 г.) съобщава, че всички дамги така или иначе са свързани с героите от българските
митове – алпите (духовете) [Нурутдинов 1994:].
Първоначално този знак е бил изображение на женския дух на любовта Туран, управлявала
държавата на предците на българите  Волго-Урал, наричана Туран или Иске Туран - "Стар Туран".
След легендарния Турански период, от ХV хил. пр.н.е. до VІІ в. държавата на българите съществувала
с название Идел, а от VІІ до ХVІ в. под името Булгар (Булгария) [Нурутдинов 1994:].
Царете от рода Дуло считали себе си потомци на Туран, поради което дамгата на Туран станала дамга
на рода Дуло [Нурутдинов 1994:] - българската царска династия Дуло приела тризъбеца за свой
герб [Нурутдинов 1997: 163].
 
Още една разновидност на знака на рода Дуло
Дамга на рода на българските царе Дуло.
     
Илюстрация № 2
По-късно българите започнали да виждат в знака Туран изображение "балта" (топор) -  и "бeр" (лък)
-  и нарекли тази тамга "балтабeр", приела формата "балтавар". Тъй като българите избирали
вождове и царе само от рода Дуло, то названието на тази дамга означавало също „вожд", „владетел"
[Нурутдинов 1994:, Нурутдинов 2011: Дамга на рода на българските царе – Дуло].  (Разглеждаме
този знак като разклонение от рода Дуло с водеща роля по онова време. Подобен знак виждаме
върху бронзов печат от Западен Хан - знак Т.11/Т.9 на рода Дуло.
Виж: 3.5.42.Китай-писменост - http://www.za-balgarite.com/3.5.42.China-script.html, Илюстрация № 10.)
Названието „балтавар“ имало и значението „стрела“ - І и „лък“ - U [Нурутдинов 1997: 163].
(Ψ - виж Илюстрация № 1.)
Царете на Волжка Булгария до ХVІ в. продължавали да считат тризъбеца за свой родов герб и
го изобразявали върху българските монети. След разгрома на българската столица Казан от
московско-татарските войски през 1552 г. българският народ в памет на загубената държавност,
приел за свой национален терб дамгата на Казан -  или  [Нурутдинов 1997: 166]. (Това са два
варианта на знак Т.15 - разновидност на знак Т.11/Т.9.)
За утвърждане могъществото на Тангра, на духовете-алпи и на своето собствено, българските
тангристки свещенници кам бояни (“шамани“) винаги имали при себе си жезъл с тризъбец
[Нурутдинов 1997: 162]. (Богове и владетели от различни държави са носили жезъл/скиптър
със знак Т.9/Т.11 – „Тризъбец“.)
 
В българската хералдика знакът "балтавар" означавал също стрела и криле. Към ХV в. дамгата
придобила по-красива лирообразна форма [Нурутдинов 1994:].

Илюстрация № 3
Дамга на българските царе от рода Дуло [Нурутдинов 1994:]. („Дамгата“ е комбинация от
знак Т.9 и два знака Т.28 обърнат вариант горе на страничните рамена – вероятно това е знак
на разклонение от рода Дуло с водеща роля по онова време. Подобен знак виждаме на върха
на скиптъра на Дагоберт I – крал на франките (629-639 г.) от династията на Меровингите
(виж: 3.5.12. Български свидетелства в историята и в съвремието на Франция -
http://www.za-balgarite.com/3.5.12.%20France.html)
 
Дамги/гербове на български губернии/провинции и градове
В Булгария през ІХ-ХІІІ в. е имало 12 губернии (илеи, вилаети), а през ХV-ХVІ в. – 8. Всяка от тях
имала свой герб, почти винаги съвпадащ с герба на столицата на губернията. Летописът
Гази-Бараджа (1246 г.) е запазил няколко изображения на гербове на булгарски губернии
през IX-XIII в. [Нурутдинов 1994:].
 
Герб на една от най-древните столици на Волжка Булгария

Илюстрация № 4
Дамга на губерния Бийс, получила през ХІІІ-ХІV в. името на своя център – град Нукрат, с название
„Балуанска (Богатирска) дамга“. Герб на губерния Нукрат (Вятка) и на град Нукрат (Вятка, съвременен
Киров) – стар български герб - лък със стрела. Булгарският цар Габдулла Чельбир подарил този герб
на град Нукрат и Бийс през 1183 г.  [Нурутдинов 2011: Гербы древнейших столиц Булгарии].
 
Герб на губерния Тубджак

Илюстрация № 5
Гербът на губерния Тубджак, на територията на Северен Казахстан и Южен Сибир, се явявал
изображение на духа на изобилието Самар във вид на конник и с название „Итлар“ – „Конник“
 [Нурутдинов 1994:]. (Изображението е представено чрез знак Т.11 обърнат вариант с къса
хоризонтална линия от едната страна на основата.)
Самар – алп на урожая и покровител на пастирството [Нурутдинов 1994:].
 
Герб на Старшия Жуз

Илюстрация № 6
Герб на Старшия Жуз при казахите до ХХ в. Самар, който често изобразявали във вид на конник,
бил не само алп на урожая, но изпълнявал и ролята на покровител на скотовъдството. По този начин
той бил близък на тубджакските скотовъди – кипчаците (предци на казахите). Самите казахи
наричали тази българска дамга „борон“ [Нурутдинов 1994:].
 
Герба на губерния Ур

Илюстрация № 7
На герба на губерния Ур, обхващала в началото териториите на Урал и Северен Сибир, а по-късно
само на Урал, е бил поставен знака на Алпа на мъдростта и зимата Тайгас или Киш Тархан във вид
на бяла сова [Нурутдинов 1994:]. (Гербът е изобразен чрез знак Т.25.)
Тайгас с името Ябалак (Сова) се считал за покровител на Урал и Сибир и старата сибирска столица
на провинцията Ур на Иртиш поради това се наричала Ябалак. След разделянето на провинцията Ур
на две губернии – провинция Ур и провинция Байгул (Северен Сибир), град Ябалак се оказал на
територията на провинция Байгул и постепенно западнал; но провинция Ур запазила старата дамга
на алпа Тайгас-Ябалак [Нурутдинов 1994:].
 
Тризъбец - знак на рода Дуло

Илюстрация № 8
Тризъбецът във вид на жезъл означавал власт на небето на Тангра и на неговите алпи над трите
свята - Небесен, Земен и Подземен. Тризъбецът е бил  герб на династията Дуло и на Рюриковичи
 
Герб на Украйна

Илюстрация № 9
Герб на Украйна. В Украинската и в Московската държава управлявали потомците на Угър Лачини
– “Рюриковичите”. Не случайно национален символ на Украйна станал гербът на българския род Дуло
– “тризъбец” [Лачини:]. („Тризъбецът“ е изобразен чрез стилизиран вариант на знак Т.11.)
 
Рисунка-графит тризъбец
Илюстрация № 10
Символът на Дуло и Плеядите в цялото си величие. Свещеният балтавар на Плеядите, откъдето произлиза родовата тамга на династия Дуло. [voininatangra.org-image-9106:].
Скална килия А. Рисунка-графит върху западната стена във вид на тризъбец върху конична подставка с изпъкнали стени [Vodna-Tumno: 45].
В средната, най-внушителна и живописна част на Черноломския каньон, на около 25 км. южно от областния център Русе, се намира малкото селоТабачка. Селото е основано на място без следи от живот през ранните векове на османското владичество. Както обаче показват някои случайни находки и резултатите от системните теренни обхождания, част от територията на селото и неговата близка околност са били обитавани с различна степен на интензивност през предходните исторически епохи [Vodna-Tumno: 8-10].
Датировката на скално-изсечените елементи в комплекса Водна-Тъмно не може да се определи със сигурност. Все пак, като се имат предвид запазените на места технологични следи, свидетелстващи за използване на железни инструменти, както и отсъствието на материали от ранната и първите векове на късната желязна епоха, хронологическата атрибуция на най-ранните скални изсичания към време, предхождащо последната четвърт на  I хил. пр.н.е., поне засега е лишена от основания [Vodna-Tumno: 96].
Обобщение за част І:
Знак Т.11/Т.9 - „тризъбецът“, като родов/владетелски знак (и като божествен) се среща по цяла Евразия
– от Тихия океан (Япония, Корея) до Атлантика (Франция, Белгия) (виж: www.za-balgarite.com).
Знак Т.11 – „Тризъбецът“, се използва при редица богове и владетели без да се свързва с рода Дуло.
Но самото му използване не би могло да има случаен характер и потвърждава/онагледява
принадлежност към рода Дуло.
Тези и други подобни факти свидетелстват, че в древността е съществувала единна българска
култура на територията поне на континента Евразия. Виж: www.za-balgarite.com.
 
ІІ. Знак Т.17/Т.21
Дворцов център, Плиска

 
Илюстрация № 21
Знаци, врязани върху камък от настилката в Дворцовия център, Плиска [Дончева-Петкова, 1980: 11].
Династично-хералдичният знак на прабългарския род Дуло очевидно е издялан и поставен точно
там по нареждане на хан Крум (803-814 г.), за да покаже и удостовери неговата принадлежност
към рода Дуло [Добрев, Иван: 26]. (Знак Т.21. Да обърнем внимание, че това е една от версиите;
освен това някои изследователи утвърждават, че хан Крум не е принадлежал към рода Дуло,
а към друг български род.)
 
Оловен печат
Илюстрация № 22
Оловен печат от Преслав [Рашев 1998: 99-101]. Знакът на династичния прабългарски род Дуло
върху оловен печат [Добрев, Иван: 37, 39]. (Знак Т.21.)
 
Оловен печат
Илюстрация № 23
Оловен печат (Плиска?). На лицевата страна е представена птица с клонка, на опакото – кръст,
разположен над знака  [Рашев 2008: 27, 28]. (Комбинацията от равностранен кръст с точка в
средата и знак Т.21 могат да се разглеждат като символизиращи двоичност и троичност.)
 
Пръстен от Мировци

Илюстрация № 24
Пръстен от Мировци [Рашев, Рашо 2008: Табло LХХХІІ, 4]. (Знак Т.21. Да обърнем внимание,
че Р. Рашев, публикувал последните три изображения със знака IYI, не утвърждава, че това е
знак на рода Дуло.)
 
Меч на Осман бей
     

Илюстрация № 25
Меч на Осман бей с дамга - потомък на прабългарския династичен род Дуло основава турската
държава  [Добрев, Иван: 255]. (Знаците върху някои от атрибутите на владетеля като корона,
скиптър и меч, са свързани със същността на владетеля и категорично свидетелстват за
принадлежността му към определен род; в случая знак Т.17 върху меча показва принадлежността
на Осман І към българския род с родов знак Т.17. За повече подробности виж: 
3.5.3.Турция - http://www.za-balgarite.com/3.5.3.Turkey.html)
 Знакът IYI е бил широко разпространен при протобългарите. Той се е запазил и е бил наследен
освен от долганите и от тюркското племе „кайъ”. Племето кайъ е взело участие във формирането
на турците-селджуци. Родоначалникът на османската империя е бил от този род. По ирония
на историческата съдба върху шлемовете на турските завоеватели се е срещал този най-древен
„български” символ [Войников 2009:, google.ru-tamgi:]. (Според нас това е още един нагледен пример
за острите противопоставяния между представители на различни български владетелски родове,
всеки от които се е стремял да докаже пред другия колко е по-велик. По този начин се е натрупала
- http://www.za-balgarite.com/3.5.Velichie-Padenie.html)
 
Паметник на Великия Кубрат

 
Илюстрация № 26
Паметник на Великия Кубрат [klad_kubrata:]. На гроба на Кан Кубрат до Мала Перещепина е
поставена черна надгробна плоча със знака "IYI" – рунически символ на владетелския род Дуло
[Гроб на Кан Кубрат:]. (На паметника е поставен знак Т.21; хастите подсилват енергийно знака Т.13;
когато хастите са по-къси, те подсилват само долната, материалната част на знака.)
 
Български национален съюз. Символи.
Илюстрация № 27
Знакът „ıYı” е един от най-древните български символи. Той е бил родов знак на рода Дуло
[BGNS: Символи]. Такъв символ често се среща в Дунавска България. У нас, на Волга, той не е бил
открит [Bulgar-livejournal: Булгарские символы]. (Стилизиран знак Т.21.)
 
Още едно мнение:
Дамгата IYI се използва от династията Кайъ, от която династия са и Османлийските турци. Кайъ е наследник
на Дуло клан. От Дуло клан произлизат и Селджукските турци [Kurt 2014:]. (Споделям мнението, че род Дуло
предхожда и Османците, и Тюрките – виж:  3.5.3.Турция - http://www.za-balgarite.com/3.5.3.Turkey.html.)
 
Великият знак Саракта/Дуло [voininatangra.org-album=253:].
Илюстрация № 28
Ваза, ІХ в.
Много е възможно хан Крум да е разбил витантийския император Никифор I Геник през 811 г. в прохода Боаза, край Мисионис, по пътя между Търговище и Омуртаг; намерена е ваза, върху която е изобразен знакът на рода "Дуло" [nrgtv.bg/news-page/kultura/1203:]накът на рода "Дуло" е представен чрез знак Т.21 - IYI; да уточним, че принадлежността на хан Крум към рода Дуло  е спорна.)
Обобщаваме различните определения за саракта:
Саракта е йерархичен вселенски модел, на чийто връх е стоял Кана-Колобър. Гръбначният стълб на българският саракт е йерархичната подредба в обществото на древните българи.
 

Знак на най-древната царска династия Дуло е намерен в китайска пирамида. (Снимки от публикация на Валентин Иванов) [Kinov 2014:].
Бялата пирамида в Ксианг, Китай
 
Илюстрация № 29
Находка IYI [voininatangra-image=11725:]. (Знак Т.21.)
Бялата пирамида се намира в КНР на 100 км. югозападно от гр. XIAN в планината Qin Ling Shan. Височината на пирамидата е около 300 м. За сравнение Великата Хеопсова  пирамида е 146м. Направена е от бял варовик. Наоколо има още около 100-тина други по-ниски пирамиди.
Предполага се ,че тези пирамиди са направени далеч преди Египетските. Те не са с остър връх; отгоре са като отсечени с равно пространство. Предполагаемата им датировка е около 3000-15000 години. Китайските власти не разрешавали на никой разкопки или проучвания в местността на пирамидите. Независимо от драконовските мерки, една турска група е проникнала вътре и упойвайки водача им с трева, е направила няколко снимки. Любопитното от тези снимки е че на стената съвсем ясно се вижда познатият ни на всички античен знак IYI. Второто любопитно нещо е че някъде фигурирала мистериозно и годината 2023 година. Използвана литература и снимки на www.netpano com. На Окtan Keles [Велиев 2014::].
Обобщение за част ІІ:
Знакът IYI – Т.17Т.21 и др., е троичен знак, един от знаците на българите, представени на
Илюстрация „Тридесет групи знаци на българите“.
 
1. Разпространение:
1.1. Древният Български символ IYI присъства върху: керамичен фрагмент от неолитната култура
Винча, Югославия, която е сродна с тези на Градешница и Караново в земите на Тракия; керамика
от минойски Кипър (XVI в. пр.н.е.); антична надгробна плоча от Пергамон музеум в Берлин;
бронзова брадва от къснобронзовата или ранножелязната епоха от халщадското градище
при Клентнице, Чехословакия; блок от църквата в м. Джанавара и от църквата в м. Пиринч тепе
край Варна (датирани към V-VІ в.); амфора от ранновизантийската епоха от Сучидава, Румъния,
датирана между ІV и V в.; шийката на амфора от Олтения, Югозападна Румъния; златен пръстен
от Престовац и коланна тока от ранното средновековие от Каранчлапуйто, Унгария
[Димитров 2014:, Михайлов 1987: 92, 93].
 
1.2. В Азия най-древните подобни символи IYI са от 3000-2000 г. пр.н.е. от района на Загроса.
Около 2200 г. пр.н.е. население от Загроса мигрира към Тарим и Централна Азия където стават
по-късно известни като тохари [Древните българи:]; знакът може да бъде открит на много места
между Сибир и Анадола; изобразен е на паметници от VІІ в. в Централна Азия [macedoniantruth.org-IYI:]
 
1.3. Символът IYI се е създал и се е наложил основно в Дунавска България с най-голямо
разпространение в епохата на Първо българско царство с долна граница - първата половина на ІХ в.
1.4. Знакът IYI не е открит нито веднъж досега във Волжка България [Bulgar-livejournal: Булгарские
символы] и сред руините на волжко-българския град Болгар.
На териториите на Северното Черноморие, Азовските степи, Северен Кавказ и Салтово-маяцките
ентрове, обитавани от прабългари от VІ до Х в., не е открит нито веднаж досега фланкилан с хасти
ипсилон [Атанасов 1993: 165].
 
2. Тълкуване:
2.1. Знакът IYI е комбинация между знак Т.13 и две хасти (вертикална линия – духовната част от
двоичността) от двете страни на знака; получава се много силна в енергийно отношение комбинация.
 
2.2. Най-голяма популярност е добила идеята на проф. В. Бешевлиев, че ипсилонът, фланкиран
с две хасти, е символ на Тангра и съответно има прабългарски произход [Атанасов 1993: 164];
знакът ІYI се явява знак на върховния бог [Войников 2009:]; първичното значение на IY е Върховна
сила, Божествена сила[Димитров 2014:].
Династично-хералдичният знак на прабългарския род Дуло или както още се наименова, Ипсилон,
се идентифицира и с висшия прабългарски бог Тангра [Добрев, Иван: 22].
Знакът IYI е бил и символ на управляващия кански род Дуло, защото земният владетел като наместник
на боговете сред хората е ествествено да ползва и символа, с който са обозначавали ВСИЧКО
[Димитров 2014:].
 
2.3. На определен етап от развитието на човешкото общество този знак се ползва като родов знак на
български род. Нашето внимание е насочено към използването на знака като родов/владетелски знак.
 
2.4. Родова тъмга (знак на рода Дуло, на Борис и Симеон). Фланкираният ипсилон е знак (тамга)
на целия Симеонов владетелски род, който идва на политическтата сцена тъкмо в началото на ІХ в.
(хан Крум) и слиза точно в края на Х в. (цар Роман). А значението му като владетелски знак на
Крумовата династия обяснява голямото му разпространение върху различни паметници за дълъг
период от време [Атанасов 1993: 164 - 166].
 
2.5. Известно е, че земите на Волжка България, Северното Черноморие и Северен Кавказ са били
управлявани от представители на рода Дуло с родов знак Т.11/.Т.9 (тризъбец). Липсата на знак IYI
по тези територии категорично свидетелства, че български род с родов знак IYI не е бил сред
управляващите български родове и този знак не би могъл да е знак на рода Дуло.
 
2.6. Твърдението за принадлежността на знака IYI като знак на Рода Дуло е от съвременни автори.
Никой от тях не посочва независим източник, който да потвърждава тази тяхна теза.
 
2.7. Анализът на изображенията със знак IYI ни позволява на направим извода, че знакът IYI не е
знак на рода Дуло. Той е знак на български род, наречен при тюрките Кайъ, който в съперничество
с други български родове създава Тюркската държава; знакът IYI е бил родов владетелски знак
на Осман І – създател на Османската държава.
Български родове с различни варианти на знак IYI са били сред управляващите родове в Македония
(виж: http://www.za-balgarite.com/3.5.2.Makedonia-3.3.html)
 
2.8. Родът ДУЛО (българи) – Дулеба (Бужани) и родът АШИНА (кипчаци-половци – татари) са два
враждуващи и непримирими рода. Знакът (тамгата) при кипчаците са две прави линии І І. Така нареченият
знак на рода Дуло „IYI“ е тамга (знак на Дингир – Тангра на остров Крит) на бог Тангра (същият знак е и при
дунавските българи) и няма никакво отношение към древния солярен (слънчев) знак на протобългарите от
рода Дуло [Зиннуров 2014:].
ІІІ. Знак „Кръгче с линийка“
Дамга на древно-тюркския род Дуло:

Илюстрация № 31
Според Камил Алиев това са дамги на древно-тюркския род Дуло (Дулу) [Алиев 2003: Рис. 1, 2].
 
Герб на губерния/провинция Мартюб (Волжка България)

 
Илюстрация № 32
Герб на губерния/провинция Мартюб (Волжка България), преименувана през ХІІІ в. в Казанска
губерния, а също така и на град Казан бил знак Ага (Голям) Барадж. Редица български родове
(джулут, батбай, ал-бан-алан, ердим, сабан, елаур, багил) имали дамки, в основата на които
бил знакът  Ага Барадж. Очевидно представители именно на тези родове господствали в Мартюб
и основали град Казан, а техният родов герб станал тамга на провинцията и на града
[Нурутдинов 1994:]. (Да отбележим, че в текста този герб не се свързва със знака на рода Дуло.)
 
Подобен владетелски знак виждаме при Монголите

Илюстрация № 33
Генеалогична схема на най-големия син на Чингисхан – хан Джучи [Nyamaa 2005: 37]. (Най-вляво е
дамгата на Чингисхан; втора е дамгата на хан Джучи; трета е дамгата на хан Бату (Батый); най-вдясно е
дамгата на хан Абд Аллах. За повече подробности виж тема:
3.5.44.Монголи-1 - http://www.za-balgarite.com/3.5.44.Mongoli-1.html)
 
Подобен родов знак виждаме и и при казахите.

 
Илюстрация № 34
Казахска дамга (родов знак) - род Дулати, Шими и род Албани [Казахский_род:].
 
Подобни знаци са публикувани от Плиска и Преслав:

Илюстрация № 35
Знаците в Таблица VІІ са открити в:
1. Преслав - Дворецът, врязан, тухла.
3. Плиска - Голяма базилика, северен митатарий, врязан, блок.
5. Плиска, западна крепостна стена, врязан, блок [Дончева-Петкова 1980:].
Подобни знаци са били използвани и при Ахеменидите; виж тема:
3.5.34. Ахемениди   - http://www.za-balgarite.com/3.5.34.%20Ahemenidi.html.
За същностната връзка между Ахемениди и Монголи виж тема:
3.5.91. Връзки-1       - http://www.za-balgarite.com/3.5.91.Vrazki-1.html
При древните българи началото на Мирозданието и неговото осмисляне, съзерцание и изобразяване
върху камък е точка, окръжност, слънце. Това е родоначалният солярен знак (тамга) при
протобългарите. При дулатовското направление от голямата „орда“ основната тамга (поколенията дулат-дуло) е кръг. Кръг с една допълнителна линия  е тамга на поколенията адбан (албан-аудан), а кръг с две допълнителни линии  е при поколенията сувани (кубан-сува-р). От
дулотовските подразделения на рода ботпай (батбай) тамгата се състои от кръг с три допълнения или [Зиннуров 2014:].
(Доколкото е известно, точката символизира Първото проявление на Създателя, кръгът
(окръжността) – цялостност, завършеност, а кръг с точка се разглежда като Създателят и
Създаденото.)
Обобщение за част ІІІ:
Представените знаци „Кръгче с линийка“ ни позволяват да направим следните изводи:
- подобни родови знаци се срещат и на други места, където вероятно са пребивавали
български общности;
- възможно е това да са родови знаци на български (?) родове;
- само един автор - Камил Алиев,  утвърждава, че този знак принадлежи на рода Дуло;
- на владетелския знак се полага централно място (както на знака IYI в Плиска), а използването
на тези знаци в Плиска и Преслав на нецентрално място свидетелства, че тези родове не са били
водещи и не са били в близост до владетеля по онова време.
 
Извод:
Разгледани са три варианта като знак на рода Дуло. Налага се изводът, че знакът на рода Дуло е
знак Т.9/Т.11 („Тризъбецът“) и негови варианти.
 
Използвани знаци: Т.2, Т.9, Т.11, Т.17, Т.21, Т.28, Кръгче с линийка
 

Източници:
Алиев 2003: Алиев, Камиль. Кумыкский мир. Тамга-знаки Дагестана. КНКО: Вести. Вып. № 8-10, 2003, Махачкала.  URL: http://kumukia.ru/article-8986.html
Атанасов 1993:  Атанасов, Георги. За датировката, разпространението и семантиката на медальоните IYI и двоен кръст. В: Studia Protobulgarica et Medialvalia Europensia. В чест на проф. Веселен Бешевлиев. Велико Търново, 1993, 163 – 171.
Велиев 2014: Hamza Veliev. Бялата пирамида. URL: http://havel.blog.bg/history/2014/02/15/bialata-piramida.1239085
Войников 2009: Некоторые протоболгарские символы. URL:
http://iriston.com/books/ALANO-DR-BOLG-PISMO/AL-PBG-P-16.htm
Гроб на Кан Кубрат: URL: http://209.85.129.132/search?q=cache:zLUFUtcM7ewJ:www.ateney.ru/bol/bg005.htm+%D1%80%D0%BE%D0%B4%20%D0%94%D1%83%D0%BB%D0%BE%20%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BA&hl=bg&lr=&ie=UTF-8
Димитров 2014: Блогът на Димитър Димитров. По следите на легендата за знака на българина. URL: http://dimitrov-mitko.blogspot.com/
Добрев, Иван: Добрев, Иван. Потомък на прабългарския династичен род Дуло основава турската държава. URL: http://bolgnames.com/Images/Osmanids_1.pdf
Дончева-Петкова 1980: Дончева-Петкова, Людмила. Знаци върху археологически паметници от средновековна България VII-Х в. София, БАН,1980.
Древните българи: Древните българи. Старата Велика България. URL: https://www.facebook...28522736&type=1
Зиннуров 2014: Зиннуров Камиль аль булгари, 2012 – 2014 г. URL: http://zinnur.ru/index.php?option=com_content&task=view&id=144&Itemid=42
Казахский_род: URL: http://ru.wikipedia.org/wiki/Казахский_род
Kinov 2014: Dimitar Kinov. Фракия Болгария и весь этот мир историю, которую мы не знаем. URL: http://thracebulgaria.blogspot.com/2014/02/blog-post.html
Kurt 2014: Subeyi Kurt. URL: http://www.pomak.eu/board/index.php?topic=4812.235;wap2
Лачини: URL: http://209.85.129.132/search?q=cache:b7Ztom7KIiIJ:forum.abv.bg/index.php?showtopic=91152+%D1%80%D0%BE%D0%B4%20%D0%94%D1%83%D0%BB%D0%BE%20%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BA&hl=bg&lr=&ie=UTF-8
Михайлов 1987:  Михайлов, Стамен. Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза „медното гумно“. Известия на Народния музей – Варна. Книга 23, стр. 92 – 98. Варна, Георги Бакалов, 1987.
Нурутдинов 1994: Ф.Г.-Х. Нурутдинов. Важнейшие символы и гербы родов, городов и губерний булгар. В: Бахши Иман. ДЖАГФАР ТАРИХЫ  (История Джагфара). Том второй.  Редакция вестника "Болгар иле", 1994, с. 143-151. URL: http://baltavar.narod.ru/Tom2.htm
Нурутдинов 1997: Фаргат Нурутдинов. Древнейшая история тризубца, стр. 157-166. В: Бахши Иман. Джагфар Тарихы (Летописи Джагфара). Том ІІІ. Оренбург, 1997 г. URL: http://s155239215.onlinehome.us/turkic/10_History/Djagfar_Tarihi/Volume3/DjagfarTarihiV3P7Ru.htm
Нурутдинов 2011: Ф.Г.-Х. Нурутдинов. Важнейшие символы и гербы родов, городов и губерний булгар. В: Живата памет, 2011 г. URL: http://burdtzanski.blogspot.ru/2011_11_01_archive.html
Рашев 1998: Рашев, Рашо. За два оловни печата с рунообразни знаци. Нумизматика и Сфрагистика, кн. V.2, 1998, 98-104.
Рашев 2008: Рашев, Рашо. Още за християнския смисъл на някои „прабългарски” знаци. – Историкии. Шумен, 2008, 25 - 31.
Рашев, Рашо 2008: Рашев, Рашо. Българската езическа култура VІІ-ІХ век. София, 2008. URL: http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/R_Rashev_BG_Ezicheska_kultura.pdf
Словарь: Краткий словарь средневиковых булгарских географических названий и терминов, встречающихся в Джагфар Тарихы. В: Бахши Имам. Джагфар тарихы (Летописи Джагфара). Гази-Барадж Тарихы (Летопись Гази-Бараджа) 1229-1246 г. Приложения. Том 1. URL: http://s155239215.onlinehome.us/turkic/10_History/Djagfar_Tarihi/DjagfarTarihiDictionaryRu.htm
BGNS: URL: http://bgns.net/%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B8/Bulgar-Bulgar-
google.ru_tamgi: URL: https://www.google.ru/search?q=%D0%9E%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%BD+%D0%86+%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B3%D0%B0&newwindow=1&tbm=isch&tbo=u&source=univ&sa=X&ei=ekGAU82DA4Ss0QW30YBQ&ved=0CC4QsAQ&biw=1001&bih=601#facrc=_&imgdii=Xl8z0Rh2eZINaM%3A%3BJilnYgHJPqV_JM%3BXl8z0Rh2eZINaM%3A&imgrc=Xl8z0Rh2eZINaM%253A%3Bp50bffAJxhWL_M%3Bhttp%253A%252F%252Fcontent.foto.mail.ru%252Fmail%252Fy-logic%252F_blogs%252Fi-659.jpg%3Bhttp%253A%252F%252Fmy.mail.ru%252Fcommunity%252Fworld_genealogy%252Fjournal%3B444%3B546
klad_kubrata: URL: http://gafuri.ucoz.ru/publ/klad_khana_kubrata/1-1-0-83
livejournal: URL: http://bulgar-national.livejournal.com/29105.html#cutid1
macedoniantruth.org-IYI: URL: http://www.macedoniantruth.org/forum/showthread.php?p=97900#oogleto:http://img691.imageshack.us/img691/2518/vlcsnap2011022500h22m34.jpg
nrgtv.bg/news-page/kultura/1203: Варовикова плоча разбива мита за "Върбишкия проход"? URL: http://nrgtv.bg/news-page/kultura/1203-varovikova-plocha-s-neizvesten-otkrivatel-razbiva-mita-za-varbishkiya-prohod
Nyamaa 2005: Badarch Nyamaa. The Coins of Mongol Empire and Clan Tamga of Khans (XIII-XIV). Ulaanbaatar, Mongolia, 2005.
Vodna-Tumno: URL: http://www.academia.edu/2149397/The_rock_complex_ _near_Tabachka
voininatangra-image=11725: URL: http://www.voininatangra.org/modules/xcgal/displayimage.php?pid=11725
voininatangra.org-album=253: URL:
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal/thumbnails.php?album=253
voininatangra.org-image-9106: URL: http://www.voininatangra.org/modules/xcgal/displayimage.php?pid=9106

Назад към:   Начало  или  Съдържание   или  3.5.1.България - Съдържание