Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите

3.5.1. България

3.5.1. Втора българска държава, ХІІ-ХІV в.

Анотация:
Представени са владетелски/родови знаци върху монети от времето на Втората българска държава, които показват/онагледяват принадлежност на Асеневци и на Шишмановци към рода Дуло.

На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” и по-специално по следите на знаците на българите, да получим възможност за докосване до някои малко известни страни за Втората българска държава.

Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите.

Съдържание:
Асеневци
Владетели на Втора българска държава
Иван Асен ІІ                                                         Илюстрация № 1 – Илюстрпация № 3
Михаил III Шишман                                              Илюстрация № 4 – Илюстрпация № 11
Иван Стефан                                                      Илюстрация № 12
Иван Александър                                               Илюстрация № 13 – Илюстрпация № 14
Иван Александър и неговия син Михаил         Илюстрация № 15
Иван Срацимир                                                  Илюстрация № 16 – Илюстрпация № 18
Иван Шишман                                                     Илюстрация № 19 – Илюстрпация № 24
Баязид със Шишман                                          Илюстрация № 25
Фружин Шишман                                                 Илюстрация № 26
Деспот Йоан Оливер                                          Илюстрация № 27
Йоан Шишман тип Й. Александър с "Ш"          Илюстрация № 28
Котис II                                                                 Илюстрация № 29 – Илюстрпация № 30

Втората българска държава е възстановена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу византийската власт. Сключеното в последствие примирие с византийския император Исак II Ангел и коронясването братята Асен и Петър за царе на практика официално установява възобновяването на българската държава [Втора българска държава:].
Уточнение:
Тук използваме общоприетото понятие „Втора българска държава“ за избягване на  двусмислие; нашите изследвания показват, че българските държави са много повече.

Асеневци
Българският род Асеневци (Асени=Ашина) имал половски произход. През 1186 г. Асеневци станали царе на България [Асеневци:].
Родът Ашина е владетелската династия на Тюркския хаганат на гьоктюрките („небесните тюрки“). Те стават известни в началото на VІ век, когато водачът им Бумън каган се разбунтува срещу Жоужан. След смъртта на Бумън през 552 г., неговите наследници Мукан каган и Истеми хан продължават династията.
След разпадането на империята на гьоктюрките, клонове на рода Ашина установяват контрол над хазарите, а може би и други народи. Според редица изследователи (МаркартЗеки Валиди Тоган) в продължание на десетилетия потомците на Ашина образуват своеобразна аристокрация, чиито представители управляват поредица държави в степната зона на Евразия. Според някои гьоктюркски и хазарски сведения те имат свещен статут, може би близък до обожествяване, в религията на степните номади от този период [Ашина:].
Куманите (наричани още половци и кипчаци) са номадски тюркоезичен народ, който се е формирал в степите на Азия и е нахлул в Европа през Х век. Първоначално те се появяват в земите на Източна Украйна и Среднодунавската низина. Куманите имат съществена роля във възстановяването и подема на Второто българско царство. Заселилите се кумани по българските земи постепенно са претопени от местното население. Куманите произхождат от "Слабите хуни" [Кумани:].
Бумън каган (Тумын, пиньиньtumen)) – основател на Тюркския каганат. Вожд на племето Ашина (542-552 г.) [Бумы́н каган:].
Произход - две версии:
- по време на Великото преселване на народите част от хуните останала в предпланински Алтай под управлението на вожда Ашина [Бумы́н каган:].
- тюркски род на тюркските кагани, сянбийски, т. е. монголски произход  [Ашина происхождения:].
Тези версии не дават отговор как представители на този род са съществували І и ІV в. пр.н.е. на територията на България и на Мала Азия (виж Илюстрация № 1а и 1б в тема: 3.5.3.Турция - http://www.za-balgarite.com/3.5.3.Turkey.html).
Уточнение:
1. Знакът на рода/племе Кайъ, от което са избирани владетелите на тюрките, е IYI.
2. Знакът на Осман І от рода/племе Кайъ, който основава Османската държава, е IYI. (За повече подробности виж тема: 3.5.3.Турция - http://www.za-balgarite.com/3.5.3.Turkey.html)
Следователно, след като се поставя знак на равенство между род Асеневци и род Ашина, то родовият знак на Асеневци също би следвало да е IYI.
Да проследим какво показват владетелските знаци.

Владетели на Втора българска държава:
Асен (Иван Асен I) и Петър (Теодор-Петър IV) (1186-1197 г.)
Калоян (Йоаница) (1197-1207 г.)
Борил (1207-1218 г.)
Иван Асен II (1218-1241 г.)
Калиман I Асен (1241-1246 г.)
Михаил II Асен (1246-1256 г.)
Калиман II (1256 г.)
Мицо Асен (1256-1257 г.)
Константин Тих Асен (1257-1277 г.)
Ивайло (1277-1279 г.)
Иван Асен III (1279 г.)
Георги I Тертер (1280-1292 г.)
Смилец (1292-1298 г.)
Иван IV Смилец (1298-1300 г.; спорен)
Чака (1300 г.)
Теодор Светослав Тертер (1300-1321/2 г.)
Георги II Тертер (1321/2-1323 г.)
Шишмановци
Михаил III Шишман (1323-1330 г.)
Иван Стефан (1330 г.)
Иван Александър (1331-1371 г.)
Иван Шишман (1371-1395 г.; цар на Търновското царство)
Иван Срацимир (1356-1396 г.; цар на Видинското царство)
Константин II Асен (1396-1422 г.; цар на Видинското царство) [Втора българска държава:].

 

Иван Асен ІІ (218-1241 г.)
Йоа̀н Асѐн II или Йоан II Асен (също Иван Асен II) е цар на България от 1218 до 1241 г. Той е син на цар Иван Асен I [Иван Асен II:].

Иван Асен ІІ

     

Илюстрация № 1
Монета, мед.
Лице: Фигура на цар с корона на главата, прав, държи скиптър с точки в дясната ръка и дълъг кръст в лявата.
Гръб: В средата на монетата има дълга вертикална линия, върхът на която завършва с буква „w”,  „а”(?) вляво; ц и р вдясно; н и с горе; неясни букви долу [Moushmov: Table LXIII, 1; moushmov/bulgarian: 7461]. (Твърде е възможно „дългата вертикална линия” да завършва със знак Т.11, а не с буква „w”; лигатурата цр () или цръ е съкращение за цр; тук виждаме нещо по-различно - комбинация между цр и знак Т.11 – знак на рода Дуло, т.е. цар от рода Дуло.)

Иван Асен ІІ

  

Илюстрация № 2
Монета, мед.
Лице: В средата на монетата има дълга вертикална линия, върха на която завършва отгоре с буква „w”; І(?) и „а” вляво; ЦР вляво. От дясната страна на вертикалната линия, непосредствено до буквата а е поставена буквата с и до нея – лигатурата „ц р”, над лигатурата е изтрита буква н(?) и в долния край на средната линия – знак а, който е навит около главната линия и който заедно може би означава ћ и л?. Всичко означава цар Иван Асен (Iwaнъ Aсћнъ царъ).
Гръб: Бюст на Христос, отгоре знаците Iс – χ с [[Moushmov: Table LXIII, 2; moushmov/bulgarian: 7462]. (Приемаме, че „лигатурата ц р” е комбинация между ц и р (съкращение за цар) и знак Т.11 – знак на рода Дуло, т.е. цар от рода Дуло.)

Иван Асен ІІ

 

Илюстрация № 3
Монета, мед.
Лице: Цар с корона, държи в дясна ръка кръст или скиптър с кръст, а в лява – сфера с кръст горе. Над лявото рамо на царя – съкращение цр (), а под неговата лява ръка – монограм А и С.
Гръб: Кръст, който завършва долу с акантуси (синя шапка – семейство: бръшлянови - ВТ) [Moushmov-Table LXIII: 3; moushmov/bulgarian: 7463].]. („Кръст с акантуси“ е изобразен чрез знак Т.11 – знак на рода Дуло, обърнат вариант.)

Уточнение:
Използването на разновидности на знак Т.11 – знак на рода Дуло, върху представените монети обективно показват, че Иван Асен ІІ е принадлежал към рода Дуло; влиза се в противоречие с общоприетата теза, че Асеневци са от рода Ашина с родов знак IYI.

Михаил III Шишман (1323-1330 г.)
Михаѝл III Шишма̀н Асѐн (Михаил Асен III) е български цар от 1323 до 1330 г., основател на последната царска династия на Втората българска държава - Шишмановци. Наследен от сина си Стефан, а по-късно от племенника Иван Александър.
Михаил III Шишман е династичен наследник по майчина линия и на следните династии: КомитопулиАсеневциКомнин Дука и Неманичи [Михаѝл III Шишма̀н Асѐн:, Michael Shishman:].

Михаил ІІІ Шишман

  

Илюстрация № 4
Монета, сребро.
Лице: Цар с корона на кон, държи в дясна ръка кръст, а в лява – юздите на коня, над коня вляво mx, а вдясно – съкращението ЦРЬ (монограм).
Гръб: Христос с дълга дреха на трон, благославя с дясна ръка, държи в лява ръка Евангелие; до главата му знаци Ic – Xc [moushmov/bulgarian:, Monogrami: 13]. („над коня вляво mx“ – „m“ е изобразена по модел на знак Т.18.)

Михаил ІІІ Шишман



Илюстрация № 5
Монета, мед/бронз.
Лице: Царят с крона, прав, държи в дясна ръка кръст, а лявата е на кръста. Под дясната ръка на царя буквата М, а под лявата - съкращението ЦР ().
Гръб: Двуглав орел с разперени криле (при друг подобен вариант на монетата между главите на орела има поставена шестлъчева звезда) [moushmov/bulgarian: LXIV, 2]. („Шестлъчевата звезда“ - знак Т.5.г.)

Михаил ІІІ Шишман

  

Илюстрация № 6
Монета, мед/бронз.
Лице: Царят с корона, прав, държи в дясна ръка кръст, а с лява - някакъв предмет; от двете страни на раменете – съкращение ЦР (); под дясната ръка на царя – шест лъчева звезда.
Гръб: Двуглав орел с разперени крил; горе може да се види следи от звезда [moushmov/bulgarian: LXVII, 4]. („Шестлъчевата звезда“ е изобразена чрез стилизиран знак Т.5.г.)

Михаил ІІІ Шишман



Илюстрация № 7
Монета, мед.
Лице: Царят с корона на главата върху кон, държи в дясната си ръка кръст и в лявата – юздите на коня; в края под кръста съкращението МХ; вдясно от главата на царя – съкращението цр ().
Гръб: Монограм [Moushmov: Table LXIII, 19; moushmov/bulgarian: 7487]. (Монограмът е представен чрез знак Т.11 – знак на рода Дуло; конкретното изображение свидетелства за принадлежност към рода Дуло, като долната черта вероятно показва мястото в рода.)

Михаил ІІІ Шишман



Илюстрация № 8
Монета, мед.
Лице: Две царски фигури, облечени в царски дрехи, с корони на главите, държат заедно висок кръст, вдясно: ми χ аил.
Гръб: Монограм [Moushmov: Table LXIII, 20; moushmov/bulgarian: 7488]. (Монограмът е представен чрез знак Т.11 – знак на рода Дуло; конкретното изображение свидетелства принадлежност към рода Дуло, като долната черта вероятно показва мястото в рода.)

Михаил III Шишман



Илюстрация № 9
Монета, произведена по време на цар Михаил Шишман (1323-1330) [Табов: Рис. 21-1]. (Знак Т.11 – знак на рода Дуло, онагледява принадлежността на Михаил Шишман към рода Дуло; от двете страни в долната част два стилизирани знака Т.5.г.)

 Михаил Шишман



Илюстрация № 10
Знак на цар Михаил Шишман (1323-1330 г.), намерен във Велико Търново. От историческите извори е известно, че царският род на Шишмановци води началото си още от първото българско царство [Иванов 2002:]. (Върху знака е изобразен знак Т.11 - знак на рода Дуло. Обикновено допълнителните чартички определят мястото в рода.)

Българско знаме



Илюстрация № 11
Върху италианска карта от 1325 г., съставена от Анжелино Делрото личи столицата на българската държава – Търново. Над символичното изображение на града се вее знаме с монограм, напомнящ този на цар Михаил шишман (1323-1330 г.) [Войников:]. (Изобразеният върху знамето знак Т.26 (Ш) като разновидност на знак Т.11 – знак на рода Дуло, означава принадлежност към този род; чертичката вероятно показва мястото в рода.)

 

Иван Стефан (1330 г.)
Ива̀н Стѐфан (или Иван Степан) (ок. 1300/1301-1373) е търновски цар за 8 месеца (1330-1331), първороден син на цар Михаил III Шишман Асен и Анна Неда. След като баща му се възкача на търновския престол през 1323 г., Иван Стефан е посочен като съвладетел. Когато Михаил III Шишман Асен решава да се разведе с Анна Неда и да се ожени за Теодора Палеологина през 1324 г., Иван Стефан е заточен, заедно с братята и майка си. През лятото на 1330 г., когато е на около 30 години, става цар на България с помощта на вуйчо си -крал Стефан Дечански. След свалянето му от престола при преврат на търновските боляри, през февруари или март 1331 г. избягва във владенията на Белаур (брат на Михаил III Шишман Асен) в Ниш и оттам в Дубровник заедно с Анна Неда. След това е експулсиран и от тези земи от Стефан Душан, под натиска на Иван Александър. Умира вероятно в Неапол [Иван_Стефан:].

Иван Стефан



Илюстрация № 12
Монета, бронз
Лице: Шишманов монограм.
Гръб: Иван Стефан и Михаил ІІІ, прави, държат дълъг скиптър между тях [Иван Стефан:]. (Върху лицето на монетата е изобразен знак Т.11 – знак на рода Дуло; допълнителната линия вероятно указва мястото в рода.)

 

Иван Александър (1331-1371 г.)
Иван Александър (на старобългарски:ІѠАНЪ АЛЄѮАНДРЪ), е български цар, управлявал от 1331 до 1371 година. Иван Александър произхожда от рода Шишман, син на Срацимир, деспот на Крън, и Кераца Петрица [Иван Александър:].

Иван Александър

 

Илюстрация № 13
Сребърна монета на цар Иван Александър [temanews:]. (Вдясно – монограм, вляво от главата на царя се вижда „съкращението цр”.)

Иван Александър



Илюстрация № 14
Опака страна на медни анонимни монети с изображение на двуглав орел от времето на цар Иван Александър (1355-1371 г.). Хералдичният знак трилистник (трилистна палмета) на рода Дуло е оформен като корона над главите на орела [Доктора 2008:]. („Короната“ е по модел на знак Т.26, а крилата и опашката на орела – комбинация от знаци Т.27.б един в друг.)

 

Иван Александър и неговия син Михаил (1331-1355 г.)



Илюстрация № 15
Монета, мед.
Лице: Цар Александър и неговият син Михаил с корони на главите, заедно държат знаме. Вляво от фигурите може да бъде видяна само буквата А и съкращението цр ().
Гръб: Защитна стена със сводеста врата в средата [Moushmov: Table LXIII, 9; moushmov/bulgarian: 7519]. (На върха на знамето – вероятно знак Т.11. Над вратата може да се различи знак Т.11 обърнат вариант.)

Иван Срацимир (1356-1396 г.)
Иван Срацимир (на старобългарски език: Іωанъ Сраѯимиръ), срещан и като Иван Страцимир, е български цар (1356-1396 г.) - предпоследният преди падането на България под османска власт [Иван Срацимир].
Владетел на Видинското царство (1371-1396), първороден син на цар Иван Александър (1331-1371) от брака с първата му съпруга - влашката принцеса Теодора. За сметка на по-малкия си брат Иван Шишман бил лишен от правото на престолонаследник и в замяна на това получил част от българската държава с център Видин. Там И. С. се обявил за независим владетел [Ив. Срацимир].

Иван Срацимир

  

Илюстрация № 16
България. Иван Срацимир (1356-1397). Сребърен половин грош.
Лице: Бюст на Христос, издигнал ръце за благословия; IC XC и монограми в полето. 
Гръб: Иван Срацимир на трон, държи скиптър и боздуган; роза долу [Ivan Sracimir:].
(Монограм „Ш“ – разновидност на знак Т.11 – знак на рода Дуло.)

Иван Срацимир

   

Илюстрация № 17
Грош. Сребро. Видин.
Лице: Надпис на кирилица. Бюст на Христос, издигнал ръце за благословия;  в полето l и r,  IC и XC
Гръб: Надпис на кирилица, Иван на трон, държи скиптър и свитък [Ivan Sracimir:]. (Скиптърът завършва горе със стилизиран знак Т.11.)

Иван Срацимир



Илюстрация № 18
Монета на цар Иван Срацимир [Ив. Срацимир]. (Вдясно: комбинация от знак Т.11 – знак на рода Дуло и цр (съкращение за цар), т.е. цар от рода Дуло.)

 

Иван Шишман (1371-1395 г.)
Иван Шишман (на старобългарски: Їѡаннъ Шишманъ) е цар на България от 1371 до 1395 г. Син на цар Иван Александър и еврейката Сара (Теодора) [Иван Шишман:].

Иван Шишман 



Илюстрация № 19
Сребърна монета на цар Иван Шишман, четвърти тип.
Лице: Иконографската композиция "Богородица Знамение"
Гръб: Царят в цял ръст с корона тип "стема". Монограм „Шишман“ [Иван Шишман:]. (Монограмът Ш е изобразен чрез знак Т.26 – разновидност на знак Т.11 – знак на рода Дуло.)

 Иван Шишман



Илюстрация № 20
Билонна монета, монетарница Търново.
Лице: Изправен на задните си лапи лъв.
Гръб: Монограм на цар Иван Шишман [Shishman:]. :]. (Върху монетата е изобразен знак Т.26 – разновидност на знак Т.11 – знак на рода Дуло. Обикновено допълнителната чартичка определя мястото в рода.)

Иван Шишман



Илюстрация № 21
Монета, сребро.
Лице: Монограм.
Гръб: Прав лъв с издигната опашка [moushmov/bulgarian:]. (Върху монетата е изобразена комбинация от знак Т.26 – разновидност на знак Т.11 – знак на рода Дуло (обикновено допълнителната чартичка определя мястото в рода) и съкрщението цр, т.е. цар от рода Дуло.)

Иван Шишман



Илюстрация № 22
Монета, сребро.
Лице: Монограм
Гръб: Монограм [moushmov/bulgarian:]. (На лицето на монетата е изобразен знак Т.26 – разновидност на знак Т.11 – знак на рода Дуло (обикновено допълнителната чартичка определя мястото в рода); на гърба - съкращението цръ, т.е. цар от рода Дуло.)

Иван Шишман

       

Илюстрация № 23
Монета, половин грош, сребро, Търново.
Лице: Фигура на Девата с Христос на гърдите.
Гръб: Фигура на Иван Шишман, държи скиптър с кръст на върха [IvSisman-860787:]. (На гърба на монетата е изобразен знак Т.26 – разновидност на знак Т.11 – знак на рода Дуло и съкращението цр, т.е. цар от рода Дуло.)

 

Тризъбец на рода Дуло, графит на Тризъбеца и българска монета от 14 в.



Илюстрация № 24
Тризъбецът е в употреба като държавен символ в Дунавска България до края на съществуването й при Цар Иван Шишман [Иванов 2011:]. (Знак Т.11 – знак на рода Дуло, онагледява принадлежността на царя към рода Дуло; от двете страни в долната част - два стилизирани знака Т.5.)

 

Акче на Баязид със Шишман

        

Илюстрация № 25
Грош-акче - малка сребърна монета, циркулирала в Османската империя.
Лице: Надпис на арабица в три части: Бог да пази държавата; година и 792 (=1390 г. – година на възкачването на султан Баязид на трона). По начина на изписване на буквите личи, че гравьорът не познава арабската азбука.
Гръб: Цар Йоан Шишман в цял ръст, насреща, със стема с пропендули. Облечен е с дивитисион и маниакион. В лявата си ръка царят държи скиптър с кръст. В полето отдясно е изписан монограмът на (I| W (Iwan), а отляво Ш (Шишманъ). Монетата е подръжание на гроша на царя, сечен в Търново, но изображението е огледално, изработено от несръчен майстор [marknatan.blog:]. (На гърба на монетат са изобразени знак Т.26 и знак Т.25.)

 

Фружин Шишман (края на ХІV в.–1460 г.)
Фружин е син на последния търновски цар Иван Шишман, вероятно от втория му брак със сръбкинята Драгана Хребелянович, дъщеря на деспот Стефан Лазаревич. След падането на Никопол заминава в изгнание и живее в Унгария и Сърбия [Фружин:].

Фружин Шишман

 

Илюстрация № 26
Лице: Образ на Божията майка, като Богородица Оранта ( Благославяща б.а.). Двете й ръце са вдигнати за благослов. Пред гърдите й има медалион на младенеца Христос.
Гръб: Схематично изображение на владетеля (Шишман Фружин) в цял ръст, в дясната ръка държи скиптър, a през лявата му ръка е преметнат с царската дреха лорос.
В полето отляво е изписано Ш ( Вишман б.а.), а отдясно  буквата F, латинското Ф за Фружин . Между буквата F и тялото се вижда лороса. Латинското   F не може да се вземе за титулатурата монограм Цар ( Ч ) налична при монетите на Шишман, тъй като при последната е налице заобленост, а в случая с Фружин латинското   F е чисто и ясно, добре гравирано с правите си ъгли буква [marknatan.blog:]. („отляво е изписано Ш“, монограмът е изобразен чрез знак Т.25.)

От надписа разбираме, че една част от българските независими феодали са преминали доброволно към турците, а другите като него, тези от Софийско и на запад са дали отпор и са останали свободни или с васалитет към турския владетел, в положение неразливащо се от "свободните" "сръбски" или "италиански" и "германски"  държавици за периода [marknatan.blog:].

 

Деспот Йоан Оливер (средата на ХІV в.)
Йоан Оливер е сръбски феодален владетел от 14 век, притежавал земи в Овче поле и по левия бряг на Вардар (около Щип). Бил е от семейството на Деяновци, които са били роднини на македонския лидер Ярко (Jarko). След смъртта на Душан Оливер се обявява за независим владетел и произвежда монети със знака на българските царе [Йоан Оливер:, Moushmov/bulgarian:]. („сръбски феодален владетел“, а ползва „знака на българските царе“ – очевидно противоречие.)

Йоан Оливер



Илюстрация № 27
Лице: Деспот Оливер с гола глава седнал на трон, държи в дясна ръка кръст; от двете страни на трона съкращения sщь – црь.
Гръб: Квадрат с по три точки във всеки ъгъл; надпис: monit Λ D ЄSPOT OLI [Moushmov/bulgarian: LXVIII, 11]. (Чрез комбинацията от три точки е изобразявана троичната същност на българите.)

 

Йоан Шишман тип Й. Александър с "Ш" при знамето



Илюстрация № 28
Лице: Богородица.
Гръб: Двама владетели, прави, в цял ръст, със стеми с пропендули, дивитисиони, маниакиони и лороси, държат помежду си знаме с дълга дръжка, разтроена долу. В горния край, до дръжката на знамето, е изписана буквата Ш или съкращението на титлата царъ - . В полето две групи от по три точки. Царете са с еднакви бради и мустаци. В ръцете си държат кръстове с къси дръжки. Долу, от двете страни на дръжката на знамето – по една шестолъчна звезда или по една точка [marknatan.blog:]. (Трите точки символизират троичната същност на българите, а в конкретния случай същността на тези български владетели; шестолъчната звезда – стилизиран знак Т.5.г, а точката в средата на шестолъчната звезда символизира Създателя, който е в основата на всичко; „знаме с дълга дръжка, разтроена долу“ – форма за изразяване на троичност.)
Тази монета показва, че империята на Шишман не е загинала и че Иван Шишман се е оттеглил към Бран и Търговище и е легитимният непленен и незагинал император на България    [marknatan.blog:].

До тук виждаме използването на знак Т.11 – знак на рода Дуло, от български владетели от „Втората българска държава“, т.е. те са принадлежали към рода Дуло.  Общо известно е, че хан Кубрат и хан Аспарух са от рода Дуло, т.е. „Първата българска държава“ е създадена от представители на рода Дуло. Но знакът на рода Дуло е бил използван много преди това, например от Котис ІІ от Одриското царство, т.е. и този владетел е принадлежал към рода Дуло.

 

Котис II, 202-162 г. пр.н.е.

     

Илюстрация № 29
Котис II е тракийски цар на Одриското царство от 202 до 162 г. пр.н.е.
Монета Нумия (Nummia), 124-133 г.
Лице: Надпис: BACILEWC KOTYOC, бюст на Котис, държи тризъбец.
Гръб: MH, стойността е във венеца [Kotys_II:, Котис II:]. („Тризъбецът” е знак Т.11 – знак на рода Дуло, свидетелства, че Котис ІІ е принадлежал към рода Дуло; „MH” – при „М” е ясно очертан знак Т.27.а с две хасти.)

 Одриско царство (460 г. пр.н.е.- 46 г.)



Илюстрация № 30
Одриското царство (на гръцкиὈδρύσαι, Βασίλειον Ὀδρυσῶν, Odrysian kingdom) е държавно обединение на тракийски племена, обединени от одрисите, възникнало в средата на V век пр.н.е. и присъединено към Римската империя през 46 година [Одриско царство:].

Боспорско царство
Боспорското царство e антично царство на 2-те страни на Кимерийския Босфор, образувано през 5 век пр.н.е. от гръцките колонии на северната част на Черноморието и на бреговете на Меотидското езеро (Азовско море).
Столица е Пантикапей. Първите владетели са от династията на Археанактидите, последвани от 438 г. пр.н.е. от династията на Спартокидите.
Първите му царе са траки, основали династията на Спартокидите, която 330 години го управлявала (438-108 г. пр.н.е.). И по-късно много от царете носят типично тракийски царски имена като Котис, Раскупор, Спарток (Спартак), Реметалк и т.н.  [Боспорско царство:]. (За повече информация виж: 3.5.7. Боспор - http://www.za-balgarite.com/3.5.7.%20Bospor.html)

 

Обобщение:
Използваните владетелски знаци върху представените монети от времето на Втората българска държава показват/онагледяват принадлежност на Асеневци и Шишмановци към рода Дуло.

 Използвани знаци: Т.5, Т.11, Т.18, Т.25, Т.26, Т.27.а, Т.27.б

Източници:
Асеневци: URL:http://pravitelimira.ru/land/landt/tyurk_kagan.php
Ашина: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B0
Ашина происхождения: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B0
Боспорско царство: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE
Бумы́н каган: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%83%D0%BC%D1%8B%D0%BD-%D0%BA%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD
Войников: Иван Войников . История на българските държавни символи. Част Втора. Българското знаме през вековете. URL: http://www.protobulgarians.com/Kniga%20za%20gerbovete/II.Chast%20vtora-zname.htm
Втора българска държава: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0
Доктора 2008: Символната система на древните българи. URL: http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:p1-ZqOv5QkQJ:nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3909+%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%20%D0%94%D1%83%D0%BB%D0%BE%20%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BA&hl=bg&lr=&ie=UTF-8
Ив. Срацимир: URL: http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=35CE28C577BA48A061686548289E56FB?encID=2&article=1513054352
Иван Александър: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80
Иван Асен II: URL:  http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%90%D1%81%D0%B5%D0%BD_II
Иван Срацимир: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%A1%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80
Иван Стефан: URL: http://www.acsearch.info/search.html?id=860782
Иван_Стефан: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD
Иван Шишман: URL:  http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%A8%D0%B8%D1%88%D0%BC%D0%B0%D0%BD
Иванов 2002: Борислав Иванов, Прабългарски условни знаци и монограми. URL: http://borislav.digicom.bg/statii/monog.html
Иванов 2011: Валентин Иванов. Най-древната история на Тризъбеца. URL:
http://atil.blog.bg/history/2011/05/21/nai-drevnata-istoriia-na-trizybeca.751384
Йоан Оливер: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%99%D0%BE%D0%B0%D0%BD_%D0%9E%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80
Котис II: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%81_II
Кумани: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8
Михаѝл III Шишма̀н Асѐн: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB_III_%D0%A8%D0%B8%D1%88%D0%BC%D0%B0%D0%BD_%D0%90%D1%81%D0%B5%D0%BD
Одриско царство: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE#.D0.92.D1.8A.D0.BD.D1.88.D0.BD.D0.B8_.D0.BF.D1.80.D0.B5.D0.BF.D1.80.D0.B0.D1.82.D0.BA.D0.B8
Табов: Табов, Йордан. Когда крестилась Киевская Русь? Глава двадцать первая. Монеты. http://www.chronologia.org/tabov/tab.html
Фружин: URL: https://www.facebook.com/
IvSisman-860787: URL: http://www.acsearch.info/search.html?id=860787
Kotys_II: URL: http://wildwinds.com/coins/greece/thrace/kings/kotys_II/t.html
marknatan.blog: "Medieval coins-in the Christian J. Thomsen collection" ("Средновековни монети от Кристиян Томсън Колекция"), с автор Kristian S.A. Erslev,Ttic Books Ltd. ISBN O-915018-33-0, 1992 г., САЩ. URL: http://marknatan.blog.bg/history/2013/10/23/moneta-na-nezavisimiia-bylgarski-vladetel-shishman-frujin-14.1195943
Michael Shishman: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Michael_Shishman_of_Bulgaria
Monogrami: URL: http://www.wildwinds.com/moushmov/plates/large/LXIX.jpg
Moushmov: URL: http://www.wildwinds.com/moushmov.
Moushmov, Nikola. Ancient Coins of the Balkan Peninsula. Translation from the Bulgarian and HTML Conversion by STS Enterprises: Denitsa Genkova, Dave Surber, & Slavei Theodore Slaveev.
Мушмов, Никола. Антични монети на Балканския полуостров и монетите на българските царе. София, 1912.
moushmov/bulgarian: URL: http://www.wildwinds.com/moushmov/bulgarian.html
Moushmov-Table LXIII: URL: http://www.wildwinds.com/moushmov/plates/large/LXIII.jpg
Shishman: URL:
http://www.forumancientcoins.com/catalog/roman-and-greek-coins.asp?param=59927q00.jpg&vpar=1635&zpg=71968&fld=http://www.forumancientcoins.com/Coins2/
temanews: URL: http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=51&aid=1368

Назад към:  Начало  или  Съдържание  или 3.5.1.България - Съдържание