Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0. Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите

                                                 

3.5.1. Кубрат - Ираклий, VІІ в.

 

Анотация
Разкриват се последствията от някои страни от дейността на хан Кубрат чрез използвани троични родови знаци на българите в древността

На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” - знаци на българите, да получим възможност за докосване до някои малко известни страни от историята за хан Кубрат.

Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите

За личността на хан Кубрат се разполага с твърде ограничена информация, при това противоречива. Главни извори за Велика България и за Кубрат са ромейските хроники на Теофан Изповедник и патриарх Никифор, които черпят информацията си от по-стари източници. (Титлите „хан“, „кан“ са силно дискусионни, но те не влизат в обхвата на настоящото изследване.)

Кубрат

Кубра̀т (или Курт, Хор Бат, Куврат, Курдбард, на гръцки: Χουβρατις, Κουβρατος) е владетел от рода Дуло, вожд на племето уногондури, обединил българите северно от Кавказ и Черно море и създал могъщ племенен съюз наречен Стара Велика България.
Роден: ок. 591 г., 593 г., 600 г.
Управление: 635-650 (665) г.
Починал: ок. 650 (665) г.
Титли: Кан и Патриций
Има сведения, че бащата на хан Кубрат - Албури е управлявал придунавския Български бейлик (област) около 42 години. Загинал през 602 г. След смъртта му държавата се разпаднала на 60 владения. Тогава Кубрат е бил още съвсем малък и за него се грижел вуйчо му Органа [Джагфар тарихы Tom3:]. (Според друга версия, след смъртта на съпруга си, причинена от Аварите, майката на Кубрат заминала при брат си, който бил на служба във Византия.)
Като дете Кубрат живял известно време в Константинопол (поради междуособните борби възникнали в Западнотюркския каганат), където чичо (вуйчо) му Органа изпълнявал чести мисии като посланик. Органа и неговите близки приели християнството в Константинопол през 619 г. (според някои автори през 635 г.). Така Кубрат, като син на владетел на съседна на Византия държава (и като християнин), попаднал в обкръжението на Ираклий.
След смъртта на кан Албури, Органа – в качеството си на прорицател на бог Тангра, предложил на Съвета на великите боили Кубрат за владетел на българите. Съветът взел решение Кубрат да поеме управлението на България и му дал титлата „кан на българите” [Кан Кубрат:].

Ираклий

Флавий Ираклий Август (Латински: Flavius Heraclius Augustus; Гръцки: Ηράκλειος, Hērakleios), (575 г. - 11 февруари 641 г.) е източноримски император, управлявал в периода 5 октомври 610 г. – 11 февруари 641 г.
Син на влиятелния бивш управител на Картаген, носещ също името Ираклий, от арменски произход, който е един от ключовите военачалници във войната през 590 година срещу Персийската империя, под властта на император Маврикий. Не се знае точното място на раждане на император Ираклий, но със сигурност е прекарал младостта си в Северна Африка.
През 608 г., неговият баща, Ираклий Стари, екзарх на Картаген, и брат му Григорий, следващ в йерархията, въстанали срещу император Фока, който свалил от престола Маврикий шест години преди това. Събрали войска и флота. Никита, син на Григорий и първи братовчед на Ираклий Млади, нападнал по суша Египет, и след като през 609 г. разбил Бонос, генерал на Фока, се провъзгласил за управител на провинцията.
По същото време младият Ираклий акостирал с флотата на изток, минавайки през Сицилия и Кипър. В околностите на Константинопол влязъл в контакт с аристократите от града, които го убедили, че ще бъде добре дошъл. При пристигането му в града Ескувитите (елитна имперска гвардия, която се намирала под властта на Приск, зет на Фока) преминали на страната на Ираклий и той успял да влезе в града без съпротива. Заловеният Фока бил докаран при Ираклий и бил обезглавен. Сенатът и димите провъзгласили Ираклий за император на Римската империя.
На 5 октомври 610 г. Ираклий Млади е коронован в църквата Света София. Ираклий приел персийската титла "Цар на Царете", изоставяйки старата императорска титла „Augustus". Скоро след това се нарекъл василевс (гръцки Βασιλεύς, латинси basileus – гръцка дума, означаваща "владетел") и така започнали да се наричат византийските монарси до самия край на империята. Също така сменил латинския с гръцки като официален език. След неговото царуване Византийската империя вече е маркирана с елински характер. От 610 г. нататък се наблюдава издигането на императори, произхождащи главно от елинизираното население на империята, в частност Мала Азия, Сирия и Армения.
В края на живота си Ираклий, изпаднал в състояние на физически и психически срив. Ираклий умира през 641 г. и е наследен от Константин ІІІ Ираклий, първороден син от брака му с Евдокия и Ираклеон, син на Мартина, втората му съпруга.
Гръцкото население на Империята и елинизираното такова използват гръцката дума ромеи. Постепенно с изселването, избиването и прокуждането след VII век на по-голямата част от балканското романизирано население от градовете и селата към планините на Балканския полуостров, латинското самоназвание романи почти изчезва и остава меродавно само гръцкото ромеи [Ираклий:, Византийска империя:].

Кубрат - Ираклий

Византия приела знатния изгнаник (Кубрат) радушно и бил удостоен с големи  почести.  Византийците се придържали към старата практика да оказват гостоприемство на бегълци от владетелски род, с намерението да ги използват в бъдещи военни и политически усложнения.  Византийският император Ираклий, който бил на престола 610-641 г. се отнасял с бащинска обич към малкото момче.  Кубрат израснал в императорския двор и между него и Ираклий се „завързала нечувана дружба”.  Много по-възрастният император го обсипвал с благодеяния. Кубрат се покръстил и станал примерен християнин [interesting_facts:].
Първата поява на Кубрат на историческата сцена, засвидетелствана от изворите, е като предводител на част от съюзните на Византия тюркутски войски (по-скоро българо-хазарски като състав), подпомогнали император Ираклий през 621 г. в борбата му с персите.
Ираклий и Кубрат сключват съюзнически договор през 634 г. – едновременно израз на подкрепата на Византия за новата държава; от българска страна – отказ от нашествия, а и след това, без обаче те да прераснат в по-ангажиращо обвързване на България с Византия [Кубра̀т:].
През 635 г.  Кубрат (Никифор) получава от Ираклий почетната титла „патриций” (почетна, висока титла за благородник) [Kan-kubrat:].
Патриций (на латински “patricii” от pater — баща, т. е. „потомци на бащите“) е представител на аристократичното съсловие в Древен Рим. Във Византия патриций е титла, давана на висши длъжностни лица и провинциални управители. Титлата е използвана и от готи, франки, бургунди, лангобарди в ранните варварски кралства в Западна Европа [Патриций:].

Да отбележим:

Момчето Кубрат израства във Византийския двор по време на император Ираклий.
Ираклий очевидно принадлежи към гръцката общност.
Между Кубрат и Ираклий се „завързала нечувана дружба” при възрастовата разлика между тях около 30 години.
Момчето Кубрат е било убедено (уговоено) по някакъв начин от Ираклий да поеме редица ангажименти, които по-късно кан Кубрат спазва.
Между Кубрат и Ираклий се подписва Съюзнически договор през 634 г.
Кубрат получава от Ираклий почетната титла „патриций” през 635 г. Според Никифор император Ираклий е дал званието патриций на Кубрат след като разбил аварите [Древна България:] (А може би и от някои клаузи в Съюзническия договор.)
През 633 г., в съюз с дулебите, Кубрат започва война с Авария, завършила през 635 г. с разгрома на основните аварски сили в Централна Панония. Последиците от тази война са присъединяването на земите между Днестър и Карпатите към Велика България и упадъка на Аварския каганат като велика европейска сила. Това обезпечава и продължителното спокойствие на западната българска граница [Хан Кубрат:].

Ангажименти:

Нямаме достъп до Съюзническия договор, нито до поетите от Кубрат ангажименти, но по последвалите събития, които за нас са история, можем да съдим за следното:

1. Кубрат е признал/предоставил правото на Византия/гърците над територията на Мала Азия. От представените държави в Мала Азия в осем файла на е-страница: 3.5.4.Мала Азия-Съдържание - http://www.za-balgarite.com/3.5.4.MalaAzia-Sadarjanie.html се вижда, че тези земи са били населени от български общности; държавите в Мала Азия са били  управлявани от представители на български родове. Същото се отнася и за държавите по бреговете на Западна Мала Азия – така нар. „гръцки колонии“ - те са били управлявани от представители на български родове, включително и около времето на V в. пр.н.е. в апогея на „Древна Гърция“. А последната държава на българите в Мала Азия е превзета от османците едва след падането на Константинопол.

2. Кубрат е признал/предоставил правото на  Византия/гърците над територията на 
съвременна Гърция. В представените градове/държави  на територията на „Древна 
Гърция“ в 19 файла на е-страница:
3.5.6.Гърция-Съдържание  - http://www.za-balgarite.com/3.5.6.Greece-Sadarjanie.htm
се вижда, че тези земи са  били управлявани от представители на  български родове, 
включително Атина и държавите от така нар.  Централна/Същинска Гърция. 
Представените образци от изкуството на „Древна  Гърция“ са били изработени от 
представители на български родове. Гръцкото участие е било незначително

3. Кубрат предоставил (за управление?) на Византия/гърците земите на запад от Черно море.

     

Уточнение:

Известно е, че гърците пристигат на Балканския полуостров през ІІ хил. пр.н.е.
След около 1000 години виждаме, че отделни техни представители достигат до управленския елит в държавите на Същинска Гърция, в Древна Македония и др.
След още около 1000 години техен представител завладява/възглавява управлението на Византия и я „превръща“ в гръцка чрез приемането на гръцкия език за официален вместо латинския, чрез налагане на представители от гръцката общност в управлението на държавта и др.

Заключение:

Можем да съдим за сериозни противоречия в семейстото на Кубрат, в резултат на които всеки от братята тръгва по свой, различен от другите път; Аспарух, заедно с Кубер и Алцек, преминава през Дунав, за да възстанови правата на българите върху земите на запад от Черно море, които са били населявани от български общности поне от VІІ-VІ хил. пр.н.е.

Обобщение:

В настоящото изследване, чрез използвани троични родови знаци на българите в древността, се разкриват последствията от някои страни от дейността на хан Кубрат.

Източници:
Византийска империя: URL:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F
Джагфар тарихы Tom3: Джагфар тарихы (История Джагфара). Том третий. "Болгар иле", 1997. URL:  http://baltavar.narod.ru/Tom3.htm
Древна България: URL: http://www.bulgaria-is-alive.com/religiq-2.html
Ираклий: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%B9
Кан Кубрат: URL: http://historybg.info/%D0%BA%D0%B0%D0%BD-%D0%BA%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82/
Кубра̀т: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82
Патриций: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B9
Хан Кубрат: URL:  http://bg-istoria.animatherapy.com/%D1%85%D0%B0%D0%BD-%D0%BA%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82/
interesting_facts: URL:
http://www.bulgariasega.com/interesting_facts/19654.html
Kan-kubrat: Кан Кубрат ли създаде Хърватия? URL: http://letopisec.blog.bg/history/2015/08/21/kan-kubrat-li-syzdade-hyrvatiia.1385490

 Назад към:  Начало  или  Съдържание   или  3.5.1.България - Съдържание