Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите

3.5.1. „Траки“

 

Анотация:
Използваните знаци онагледяват, че „траките“ са етап в живота на българите през хилядолетията. Думата „траки“ е поставена в кавички, защото, доколкото ни е известно, тя не е самоназвание за тези общности, а допълнително наложено понятие.

Съдържание:
Одриска държава                                           Илюстрация № 1
Одриски монети                                             Илюстрация №  2 - Илюстрация №   5
Монети на някои Одриски царе                    Илюстрация №  6 - Илюстрация № 17
Тракийски пръстени                                      Илюстрация № 18 - Илюстрация № 21
Тракийски гробници                                      Илюстрация № 22 - Илюстрация № 25
Още примери                                                Илюстрация № 26 - Илюстрация № 33
Тракия                                                            Илюстрация № 34 - Илюстрация № 44

На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” да получим възможност за докосване до някои малко известни страни от нашата действителност.



Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите

Одриско царство

Одриското царство (Odrysian kingdom) е държавно обединение на тракийски племена, обединени от одрисите, възникнало в средата на V в. пр.н.е. и присъединено към Римската империя през 46 година [Одриско царство:].


Илюстрация № 1
Одриска държава. Тракийска държава (V-ІІІ в. пр.н.е.) [Одриско царство:].

 

Одриски монети, V век пр.н.е.


Илюстрация № 2
Източни келти. Одриси (?). Драхма, сребро, имитираща Парион драхма.
Лице: Стилизирано лице на Горгонейон.
Гръб: Четиристранна щанцовка [Celtic Eastern Europe:]. (Знак Т.27.д с точка в средата.)

Париум (или Парион) е бил древен град Адрастея в Мизия на брега на Дарданелите [Парион:].

Горгонейон - маска-талисман, предпазваща от уруки с изображение на главата на горгона Медуза. През античността украсявали здания и различни предметы (в това число и монети) с цел предпазване от зло [Горгонейон].

Горгони в древногръцката митология са трите сестри – Стено, Евриала и Медуза. Те били крилати жени-чудовища, които имали змии вместо коси. Погледът им превръщал всичко живо в камък [Горгони:].

Уточнение:
Да обърнем внимание на използваното понятие „Източни келти“. От една страна се използват различни названия само и само да се избяга от „българи“. От друга страна, следва, че келтите, траките и одисите имат общ произход – и той е български.


Илюстрация № 3
Келтска Източна Европа, имитираща Парион, V век пр.н.е. Драхма, сребро.
Лице: Горгонейон
Гръб: Линеен модел в щанцуван квадрат [Celtic Eastern Europe:]. (Знак Т.27.д с точка в средата)


Илюстрация № 4
Източни келти. Одриси (?). Драхма, сребро, имитираща Парион драхма.
Лице: Стилизирано лице на Горгонейон.
Гръб: Четиристранна щанцовка [Celtic Eastern Europe:]. (Знак Т.27.д с точка в средата.)


Traki5-Eastern_Celts-1305366.m-7.jpg
Илюстрация № 5
Келтски монети. Източни келти. Келтски имитации на гръцки монети. Драхма, съвременна тракийска (Одриси?). Имитация на драхма от Парион (Parion), Мизия.Mysia).
Лице: Стилизирана глава на Горгона.
Гръб:Щанцуван квадрат с кръстосан шаблон [Celtic Eastern Europe:]. (Лице: над веждите три знака Т.28 един до друг. Гръб: знак Т.27.д с точка в средата)

 

Монети на някои Одриски царе

Севт І, 425-405 г. пр.н.е.


Илюстрация № 6
Севт І, Цар на Тракия, 425-405 г. пр.н.е., монет,а бронз
Лице: Орел
Гръб: Венец, ΣEV/ΘOΣ, „Мълния“ [Seuthes I:]. (Комбинация между орел и „Мълния“ е била използвана и в други държави, и от други български владетели.)

Уточнение:
Използваната „Мълния“ при Одриските царе е стилизран вариант на оригиналната „Мълния“ като оръжие на Боговете - сдвоен знак Т.11. За повече информация виж:
3.5.99. "Мълния"-1 - http://www.za-balgarite.com/3.5.99.%20Tunderbolt-1.html
3.5.99. "Мълния"-2  - http://www.za-balgarite.com/3.5.99.%20Tunderbolt-2.html

Отклонение:
Да видим как изглежда Бог Зевс с „Мълния“

  
Илюстрация № 7
Зевс, атинска червенофигурна амфора, V в. пр.н.е. [Zeus, amphora:]. (В лявата си ръка Зевс държи жезъл, който горе завършва с лилия - стилизиран знак Т.11 - Знак на на рода Дуло; в дясната ръка – „Мълния“. Тук Зевс е изобразен като представител на непряко разклонение на рода Дуло, което е преминало към използване на стилизирани Знаци на българите.).

Добре е известен Зевс като гръцки бог; а каква е същността на Зевс се разбира от използваните знаци – Знаци на българите, и в следващото изображение:

          
Илюстрация № 8
Зевс с орел. Тондо чернофигурна Лаконска чаша, 560 г. пр.н.е. [Зевс с орел:]. (Знак Т.27.а и знак Т.27.б в зигзаг линия на три нива, т.е. Зевс е свързан с българското.)

Тондо e термин за кръгло произведение на изкуството, било то живопис или скулптура [Тондо:].

Лаконската керамика e регионален стил в древногръцкото грънчарство. Характеризира керамиката от Лакония, района около Спарта. През VІ в. пр.н.е. лаконските вазописци усвояват чернофигурната техника. Изкуствоведи открояват почерка на няколко основни майстори от Спарта: Зевс и орел – Художника от Навкратис, около 560 г. пр.н.е. Лувър [Лаконската керамика:].

 

Котис І, 383-359 г. пр.н.е.


Илюстрация № 9
Гръцки царе на Тракия. Одриси. Котис І, 383-359 г. пр.н.е., монета бронз [Celtic Eastern Europe:].
Котис I (теофорно име от Котито или Котис, тракийска богиня) е тракийски владетел, управлявал от 384 г. пр.н.е. до 360 г. пр.н.е. С него се свързва разцветът на Одриското царство [Котис I:].

 

Най-известният владетел от края на IV в. пр.н.е. е Севт III. Разкопана е неговата столица Севтополис и е открита гробницата му в могилата Голяма косматка. Севт III сече бронзови монети. Той препечатва македонски монети със свой печат и ги пуска в обращение. В античния град Севтополис са намерени седем типа бронзови монети на Севт III. На тях се виждат глава на Зевс, глава на Севт, конници и надписи – ΣΕΥΘΟΥ [Одриското царство:].

Севт ІІІ, 330-300 г. пр.н.е.


Илюстрация № 10
Севт ІІІ. Около 330-300 г. пр.н.е., монета бронз
Горе:
Лице: Осем лъча звезда с точка
Гръб: ΣEYΘOΣ, „Мълния“ („Мълния“ – стилизиран вариант на сдвоен знак Т.11.)
Долу:
Лице: Зевс с лавров вецец
Гръб: Конник, венец долу [Seuthes III:]. (Между краката на коня: два стилизирани знака Т.7 във вид на венец.)

 

Севт ІІІ, 330-300 г. пр.н.е.


Илюстрация № 11
Цар на Тракия (Одриски). Севт ІІІ. Севтополис, около 330-300 г. пр.н.е., монета бронз
Лице: Осем лъча звезда с точка
Гръб: ΣEYΘOΣ, „Мълния“ [Севт ІІІ:]. („Мълния“ – стилизиран вариант на сдвоен знак Т.11.)

 

Севт III, 330/25-295 г. пр.н.е.


Илюстрация № 12
Гръцки монети. Царе на Тракия (Одриси). Севт III, около 330 / 25-295 г. пр.н.е. Монета Ае (бронзов, мед или месинг). Монетарница Севтополис.
Лице: Орел.
Гръб: ΣΕΥΘΟΥ. Мълния [Celtic Eastern Europe:]. („Мълния“ – стилизиран вариант на сдвоен знак Т.11.)

 

Котис ІІ или ІІІ, Тракия, 57-48 г. пр.н.е.


Илюстрация № 13
Древни монети от Тракия. Котис ІІ или ІІІ, 57-48 г. пр.н.е., монета бронз.
Лице: Глава с диадема, KOTYOC
Гръб: Орел върху Мълния, крилата прибрани [Kotys_II:]. ((„Мълния“ – стилизиран вариант на сдвоен знак Т.11.)

 

Котис ІV, Одриси, 57-50/48 г. пр.н.е.


Илюстрация № 14
Царе на Тракия, Одриси (Astaian). Котис ІV, 57-50/48 г. пр.н.е. Монета Ае (бронзов, мед или месинг). Монетарница Варна или Бизие (Bizye).
Лице: Бюст с диадема
Гръб: KOTYOΣ. Орел върху Мълния [Kotys IV:]. („Мълния“ – стилизиран вариант на сдвоен знак Т.11.)

Визе под древното име Бизя или Бизие  (на старогръцки: Βιζύη, на български: Виза) е град и област на провинция Къркларели в района на Мраморно море в Турция. В древността е служил като столица на древното тракийско племе Асти  [Vize:].

Садала II, Одриси, 48-42 г. пр.н.е.


Илюстрация № 15
Царе на Тракия. Одриси (Astaian), Садала ІІ, 48-42 г. пр.н.е. Монета Ае (бронзов, мед или месинг). Монетарница Варна или Бизие (Bizye).
Лице: Бюст с диадема
Гръб: ΒΑΣΙΛΕΩΣ / ΣΑΔΑΛΑΣ. Орел върху Мълния [Садала III:]. („Мълния“ – стилизиран вариант на сдвоен знак Т.11.)

Садала III (Садалас) е тракийски владетел, син на одриския цар Садала ІІ или по-вероятно негов племенник, син на сестра му Полемократия [Садала III:].

Котис II, Цар наТракия, 124-133 г.

     
Илюстрация № 16
Царство на Тракия. Котис ІІ, 124-133 г. Монета Нумия (Nummia), 124-133 г.
Лице: Надпис: BACILEWC KOTYOC, бюст на Котис, държи тризъбец.
Гръб: MH, стойността е във венеца [Kotys_II:]. (Лице: „Тризъбецът” е знак Т.11 – знак на рода Дуло - свидетелства, че Котис ІІ е принадлежал към рода Дуло; Гръб: „стойността е във венеца” - стилизираната комбинация точка с кръг символизира Създателят и Създаденото – много силна в енергийно отношение и подсилва цялото изображение; „MH” – М” е ясно очертан знак Т.27.а с две хасти; венецът е изобразен чрез две двойки стилизиран знак Т.2 един в друг; в долния край на венеца два стилизирани знака Т.7.)

В същото време Боспор е бил управляван от друг Котис ІІ.
Котис II (лат. Kotos, Kotisis; 66-132 г.- цар на Боспор през 123-132 г.и голям приятел на Римската империя [Котис II:].

Боспор, Пантикапей, Котис ІІ

  
Илюстрация № 17
Котис ІІ, монета АЕ (бронзов, мед или месинг) систертиус, 126 г.
Лице: Бюст на цар с диадема, тризъбец. Венец обгражда надпис BASILEWS KOTYOC.
Гръб: Военни атрибути, МН долу [Bosporos/kings/kotys_II:]. („Тризъбец“ – знак Т.11 – знак на рода Дуло.)

Пантикапей е древен град на полуостров Крим. Той се намирал на мястото на днешния град Керч. Градът е наричан също Боспорус (Bosporus) по наименованието на Кимерийския Боспор за Керченския проток. Градът е основан в края на VІІ - началото на VІ век пр.н.е. и става столица на Боспорското царство [Пантикапей :].

 

Тракийски пръстени


Илюстрация № 18
Тракийски пръстен. Село Туховищa [Traki-rings]. (Изображението формира знак Т.27.д със знак Т.28.)

 


Илюстрация № 19
Прекрасен рядък тракийски златен пръстен с изображение на стилизирана риба [Traki-rings]. (Частично изображение по модел на знак Т27.е.)

 

     
Илюстрация № 20
Тракийският пръстен, съдейки по изработката, е притежание на жена и е ценно произведение на изкуството от Хасковска област. Надписът върху пръстена е отделен с две хоризонтални успоредни линии, извън очертанията на които има орнаментация с коси и вертикални резки, изписването е с латински букви. Това свидетелства, че златният пръстен е от епохата на римското владичество в Тракия. Изписано е име като знак на скъпоценно и свещенно обвързване. Чете се: GIRORD [Traki-rings]. (Знак Т.27.в с вертикална линия между двата знака.)

 

    
Илюстрация № 21
Тракийски пръстен. Свещаре [Traki-rings]. (От двете страни на фигурата поредици от знак Т.28 един до друг.)

 

Тракийски гробници

Александровската гробница, IV в. пр.н.е.
Александровската гробница е разположена в западните покрайнини на село Александрово, на около 20 км. източно от град Хасково. Гробницата е тракийска и е едно от най-значимите открития на българската археология. Построена е през втората половина на IV в. пр.н.е. Служила е за последен дом на богат тракийски владетел, чието име остава неизвестно. Стенописите на гробницата са уникални и сравнително добре запазени. Архитектурата на гробницата също е впечатляваща [Александровската гробница:].

     
Илюстрация № 22
Стенописи в куполното помещение от гробницата в Александрово [Гробницата в Александрово:]. ((Поредица от знак Т.27.а един в друг и един до друг (вътрешен кръг); поредица от знак Т.28 с удължени рамена един до друг - външен кръг.)

 

Казанлъшка гробница, ІV-ІІІ в. пр.н.е.
Тракийската гробница в Казанлък е зидана кръглокуполна гробница и е част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство Севтополис. Датирана е в края на ІV в. пр.н.е.- началото на ІІІ в. пр.н.е. [Казанлъшка гробница:].

     
Илюстрация № 23
Казанлъшка гробница, куполното помещение. Тракийският владетел Ройгос и неговата съпруга [Казанлъшка гробница:]. (Поредица от знак Т.28 с удължени рамена един до друг (вътрешен кръг); поредица от знак Т.27.а/Т.13 един до друг (външен кръг).)

Ройгос или Райздос (Roígos, Raizdos или Roigos) е цар на Одриското царство в Тракия около 280 г. пр.н.е. Той е вероятно син на Котис  ІІ (300–280 г. пр.н.е.), син на цар Севт ІІІ (331–305 пр.н.е.). Ройгос е последван от Котис ІІІ [Ройгос:].

 

Свещарска гробница, ІІІ в. пр.н.е.
Свещарската гробница се намира в Североизточна България, област Разград, Община Исперих, на 2,5 км. югозападно от село Свещари. Представлява тракийско-елинистична гробница  от първата половина на III в. пр.н.е. Това е царска гробница, в която вероятно е погребан гетския владетел Демихет. Изградена е от гладко обработени каменни блокове от мек варовик [Свещарска гробница:].

 

        
Илюстрация № 24
Кариатидите от Свещарската гробница, ІІІ в. пр.н.е. [Димова 2018:]. (Стилизиран знак Т.7 обърнат вариант; поредици от знак Т.27.а един в друг.)

Кариатида (буквално девица от Кария) е женска скулптурна фигура (статуя), която служи вместо стълб за подпора и като украса на сграда. Кариатидите са били жрици на Артемида [Кариатида:].

Уточнение:
Но преди това виждаме една от Кариатидите като Черноморска богиня


Илюстрация № 25
Великата понтийска (черноморска) богиня, която е рибоподобно същество [Димова 2018:].

 

Още примери

Жаба могила, ІV-ІІІ в. пр.н.е.

  
Илюстрация № 26
Беса от Жаба могила до село Кръстевич, Стрелча ІV-ІІІ в. пр.н.е. Вижда се само част от овала на лицето и палмети, символ на безсмъртието; автентичното място на откриване на Панагюрското съкровище е именно Жаба могила в близост до Стрелча [Димова 2018:]. (Няколко знака Т.7: два в центъра и два отстрани като „символ на безсмъртието“.)

 

Копиеносци

  
Илюстрация № 27
Ваза с воини - фрагмент от голяма декоративна керамична купа, използвана за смесване на вода и вино. Копиеносците изглеждат „забележително“ подобно на войниците, рисувани върху теракотени керемиди от Фригия в Мала Азия, датирани между VІІ и VІ в. пр.н.е. [Warrior Vase:]. (Четири знака Т.7 в кръст по модел на знак Т.27.д.)

Фригите също фригийци са древно индоевропейско племе, обитавало първоначално южните части на Балканския полуостров според Херодот под името бриги, след което мигрират окончателно към Мала Азия през VIII век пр.н.е.; основават царство Фригия със столица Гордион. Някои историци, сред които най-известен е Страбон, считат фригийците за тракийско племе [Фриги:].

 

Панталони

  
Илюстрация № 28
Най-старите панталони в света са на 3,000 години, открити в Таримския басейн на Западен Китай [Pants:, Oldest Pants:].

Остава да се обясни как тракийските панталони се появават в Китай. Там са намерени така нар. бели мумии, за които бе установено, че принадлежат на хора дошли от Източна Европа. Учени като Виктор Майер смятат, че тези бели мумии са де факто тохари, които в дълбока древност са обитавали земите на България и Румъния. Точно тази територия принадлежи на гетите, които наричат себе си гути [Бели мумии:].

 

Тракийска носия от Бронзовата Епоха


Илюстрация № 29
Възстановена древна тракийска женска носия от Бронзовата Епоха
Благодарение на историческите свидетелства, фрески, статуи и каменни фризове ние притежаваме доста данни за външния вид на траките. Носията на тракийската жена показва силни прилики с традиционната българска носия. Нейните корени се крият далеч във времето. Кройката е поне от Бронзовата епоха, а някои от орнаментите са от старата Каменна епоха [Траки носия:]. (Възстановената носия е изпъстрена с различни Знаци на българите, които се използват на територията на България поне от VІІ-VІ хил. пр.н.е.)

 

Да разгледаме още два примера, които свързват Тракия, Македония, Понтийско царство, Мала Азия, Армения, Боспорско царство:

Древни монети на Тракия, 89-85 г. пр.н.е.


Илюстрация № 30
Калатис, Тракия, Статер. Сечена от Митридат VI на името на Лизимах, 89-85 г. пр.н.е. Лице: Александър Велики с рога на главата, с черти, наподобяващи Митридат.
Гръб: BAΣIΛEΩΣ ΛYΣIMAXOY. Атина, седнала, държи Нике, KAΛ под трона, тризъбец отдолу [Kallatis: ]. („Тризъбец“ – знак Т.11 – знак на рода Дуло с удължено долно рами и с две хасти; използването на знака онагледява връзката на Митридат VІ с българдсия род Дуло.)

 


Илюстрация № 31
Калатис, Тракия, Статер. възстановен тип на Митридат Велики.
Лице: Александър Велики с рога на главата.
Гръб: BAΣIΛEΩΣ ΛYΣIMAXOY. Атина, седнала, държи Нике, KAΛ под трона, тризъбец отдолу [Kallatis: ]. („Тризъбец“ – знак Т.11 – знак на рода Дуло с удължено долно рами и с две хасти; използването на знака онагледява връзката на Митридат VІ с българдсия род Дуло.)

Мангалия (на румънски: Mangalia), старо наименование Пангалия (Pangualia), e пристанищен град в Румъния на Черно море, намиращ се в окръг Кюстенджа с останки от цитаделата Калатис, датираща от VI в. пр.н.е. и гробниците в нея, датиращи от IV – II в. пр.н.е.
Калатис е създаден около VI век пр.н.е. от дорийския град Хераклея Понтика в Северна Анатолия, която от своя страна е колония на Мегара. Първото сечене на монети в този град датира около 350 г.пр.н.е. Калатис е завладян от римския консул Луций Лициний Лукул и е присъединен към новосъздадената римска провинция Мизия през 72 година г.пр.н.е. През 134 г.сл.н.е. в своето съчинение „Обиколката на Черно море“  Ариан съобщава за пристанище в Калатис, като посочва, че то отстои на хиляда и сто стация от петото устие на Дунав. През II век са изградени Фортефикации (укрепления), а сеченето на монетите продължава. Градът е опустошен през III век, но е възстановен през следващото столетие и отново става важно търговско средище и пристанище [Калатис:].

Митридат или Митрадат VI, 135–63 г. пр.н.е. Известен е още като Митридат Велики и Евпатор Дионисий, и цар на Понт в северна Анадола около 120–63 г. пр.н.е. Митридат е запомнен като един от най-страховитите и успешни врагове на Римската република, който е ангажирал трима от видните пълководци от късната Римска република в Митридатските войни: Сула, Лукул и Помпей. Той е наречен най-великият владетел на царството на Понт.
Митридат VI е принц с персийски и гръцки произход. Той твърди, че произхожда от Кир Велики, семейството на Дарий Велики, регент Антипатър, пълководците на Александър Велики, както и по-късните царе Антигон I Монофталм и Селевк I Никатор [Митридат:]

Лизимах е пълководец на Александър Македонски. По-късно е един от неговите диадохи (приемници) и става цар на Тракия (от 306 г. пр.н.е.), Мала Азия (от 301 г. пр.н.е.) и Македония (от 288 г. пр.н.е., заедно с Пир) [Лизимах:].

Понтийското царство се е намирало в областта Понт в Североизточна Мала Азия, по брега на Черно море. Царството е основано през 301 г. пр.н.е. от Митридат І. По времето на цар Митридат VІ (132-63 г. пр.н.е.) царството обхваща освен Кападония също Колхида, части от Пафлагония и територията Армения. Царството се унищожава след трите Митридатови войни  [Понт:].


Илюстрация № 32
Карта на царство Понт. Преди царуването на Митридат VI (тъмно лилаво), след неговите завоевания (лилаво), неговите завоевания в първите митридатни войни (розово) и Кралство Армения (зелено) - съюзник на Понт [Понт:].

Извод: Използването на знак Т.11 – знак на рода Дуло, в монети на Митридат VI на името на Лизимах онагледява, че и Лизимах от Македония (ІV в. пр.н.е.), и Митридат VI от Царство Понт (І в. пр.н.е.) са били свързани с българския род Дуло.

 

Тракийска жена.


Илюстрация № 33
Тракийска жена. Червено-фигурна ваза, 450-440 г. пр.н.е. Археологически институт на Америка [Тракийска жена:]. (Две поредици от знак Т.27.а един над друг на ръцете. Известно е, че в древността български жени са били обучавани във военно изкуство.)

 

Тракия
При представените по-долу изображения не открехме посочена монетарница, поради което не сме в състояние да посочим географския регион на произвеждалата тези монети общност.
Илюстрация № 34
Византия, Тракия, хемидрахма, сребро. Около 416-357 г. пр.н.е.
Лице: Предна част на бик, АV монограм и плаващ делфин долу вляво.
Гръб: Глава на разкрасен тризъбец [Тhrace: Moushmov 3217.1]. („Тризъбец“ – знак Т.11, знак на рода Дуло. В древността на много места в Евразия родът Дуло и знакът на рода Дуло – тризъбецът, са били обожествявани)
Уточнение:
Източната Римска империя – Византия със столица Константинопол, е създадена от император Константин през ІV век. Следователно използването на това наименование преди ІV в. е неточно
Отклонение: предна част на животно (кон) върху лицевата страна на монети е била използвана и при царе Одриси: Един пример:
Илюстрация № 35
Царе на Тракия. Спарадок. Около 445-435 г. пр.н.е. Дибол, сребро. Монетарница Олинтос
Лице Предна част на кон.
Гръб: Летящ орел със змия в клюна (Да отбележим, че при монетите на Спарадок орелът „лети“, а орелът при Монети на някои Одриски царе се свързва с „Мълнията“.)
Спарадок е първият одриски цар на Тракия, който сече монети. Използването на орела предполага, че той е окупирал македонския град Олинт и произвеждал тези монети там. Спарадок и неговият брат и съуправител Ситалк командвали впечатляваща кавалерийска сила, която представлявала постоянна заплаха за съседното царство Македония, докато Филип II не победил последните независими одриски царе, Керсоблептес и Терес II през 341 г. пр.н.е. Древни историци като Тукидид споменават, че пълната история и хронология на тракийските царе остава несигурна [Sparаdok 130480:]
О̀линтос или Неа Олинтос (на гръцки: Όλυνθος или Νέα Όλυνθος) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Полигирос в административна област Централна Македония. Олинтос е разположен в южната част на Халдикидическия полуостров [О̀линтос:].
Да продължим нататък:
Илюстрация № 36
Византия, Тракия, V-ІV в. пр.н.е. Монета Ае (бронзов, мед или месинг).
Лице: ΠY над глава на бик.
Гръб: Глава на разкрасен тризъбец [Тhrace: Schoenert-Geiss 914]. („Тризъбец“ – знак Т.11, знак на рода Дуло.)
Илюстрация № 37
Хемидрахма. Тракия, Византия. Около 387-340 г. пр.н.е.
Лице: Предна част на бик върху делфин, монограм отпред.
Гръб: Тризъбец [Тhrace: Moushmov 3218]. („Тризъбец“ – знак Т.11, знак на рода Дуло.)
  
Илюстрация № 38
Византия, Тракия, ІІІ в. пр.н.е. Монета Ае (бронзов, мед или месинг).
Лице: Глава на Дионис, обгърната с брашлян, контрамарка: Коринтски шлем с П зад главата.
Гръб: BYZANTI вдясно, ЕПІ AΣΩΠIOY вляво от Посейдон, държи Нике и тризъбец. . ΓV долу вдясно. Кръгла контрамарка. Царевичен клас [Тhrace: Schoenert-Geiss 1105]. („Тризъбец“ – знак Т.11, знак на рода Дуло.)
Илюстрация № 39
Тракия, Византия. Около 240-230 г. пр.н.е. Тетрадрахма, сребро. Птоломей емисия с контрамарка.
Лице: Глава на Птоломей ІІ, монограм и SI.
Гръб: Орел върху мълния [Тhrace: SNG BMC 57]. („Мълния“ – стилизиран вариант на сдвоен знак Т.11.)
Илюстрация № 40
Тракия, Византия, тетрадрахма, сребро, около 240–220 г. пр.н.е.
Лице: Забулена глава на Деметра.
Гръб: BY, Посейдон седнал върху скала, държи афластон в протегната дясна ръка и тризъбец през рамо, монограм в ляво поле, магистрат [E]ΠI AΘANAIΩNOY [Тhrace: Moushmov 3201].
Илюстрация № 41
Тракия, Византия. Около І в. пр.н.е. Монета Ае (бронзов, мед или месинг).
Лице: Бюст на Артемида, колчан, лък отзад.
Гръб: BYZANTIΩN, шестлъчева звезда над полумесец [Тhrace: Moushmov 3233]. („Шестлъчева звезда“ – стилизиран знак Т.5.)
Римски императорски монети на Германик, баща на Калигула, брат на Клавдий; починал 19 г.
Илюстрация № 42
Германик, монета Ае (бронзов, мед или месинг) от Византия, Тракия. 37-41 г.
Лице: Магистрат Агалеос, син на Хероксенос. ΓEΡMANIKOY, гола глава.
Гръб: [EΠI AΓA] ΛΛEΩΣ HΡOXENOY, тризъбен между два делфина [Тhrace: RPC 1779C]. („Тризъбец“ – знак Т.11, знак на рода Дуло.)
Германик Юлий Цезар (на латински: Germanicus Julius Caesar) е виден римски пълководец през ранната Римска империя, член е на Юлиево-Клавдиевата династия и законен наследник на император Тиберий. Прозвището Германик получава през 9 г. в чест на победите му в Германия [Германик:].
Домициан: Цезар при Веспасиан 69-79 г.; Цезар при Тит 79-81 г.; Август 81-96 г.
Илюстрация № 43
Домициан като Цезар, монета Ае (бронзов, мед или месинг) от Византия, Тракия. 69–81 г. Лице: ΔOMITIANOC KAICAΡOC, гола глава.
Гръб: BYZANTIΩN (обратно на часовниковата стрелка отдолу вдясно), полумесец и осемлъчна звезда [Тhrace: RPC 368]. („Осемлъчева звезда“ – стилизиран знак Т.5.)
Юлия Домна, 170-217 г. - съпруга на император Септимий Север
Илюстрация № 44
Юлия Домна, монета Ае (бронзов, мед или месинг) от Византия, Тракия.
Лице: IOYΛIA AYΓOYCT, драпиран бюст
Гръб: BYZANTIΩN, полумесец и една звезда [Тhrace: Varbanov 1746]. („Шестлъчева звезда“ – стилизиран знак Т.5.)
Юлия Домна (на латински: Julia Domna; около 170-217 г., е съпруга на римския император Септимий Север (от 187 г.). Тя е майка на императорите Каракала и Гета. Дъщеря е на жреца на слънчевия бог Хилиогабал, бога покровител на Емеса в римската провинция Сирия. Юлия Домна е една от най-важните жени, стояли зад трона в Римската империя. Според разкази на Херодиан още преди започването на политическата си кариера Септимий Север направил всичко възможно, за да се свърже с нея, след като го осведомили, че нейният хороскоп предопределял тя да бъде женена за император [Юлия Домна:]

 

Обобщение:
Използваните знаци онагледяват, че „траките“ са етап в живота на българите през хилядолетията. Думата „траки“ е поставена в кавички, защото, доколкото ни е известно, тя не е самоназвание за тези общности, а допълнително наложено понятие.

 

Използвани знаци: Т.2, Т.7, Т.11, Т.13, Т.27.а, Т.27.б, Т.27.в, Т.27.д, Т.27.е, Т.28

Източници:
Александровската гробница: URL: https://bulgariatravel.org/%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE-%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0/
Бели мумии: URL: HTTP://I.GUIM.CO.UK/STATIC/W-1920/H--/Q-95/SYS-IMAGES/GUARDIAN/PIX/PICTURES/2014/6/6/1402050285094/THIS-PAIR-OF-ANCIENT-TROU-013.JPG
Германик: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA
Горгонейон: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D0%BE%D0%BD
Горгони: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D0%B8
Гробницата в Александрово: URL:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B8_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B0#/media/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Aleksandrovska_grobniza.JPG
Димова 2018: Елица Димова. 2018-09-13. Бесите носят името на богиня-родоначалник от лемурийската епоха. URL: http://www.elitsa-dimova-rozeta.com/post/besite-nosyat-imeto-na-boginya-rodonachalnik-ot-lemurijskata-epoha
Зевс с орел: URL: http://ru-sled.ru/legenda-o-rozhdenii-zevsa/
Казанлъшка гробница: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BB%D1%8A%D1%88%D0%BA%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0
Калатис: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F
Кариатида: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B4%D0%B0
Котис I: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%81_I
Котис II: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%81_II_(%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%8C_%D0%91%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B0)
Лаконската керамика: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0
Лизимах: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%85
Митридат: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Mithridates_VI
Одриско царство: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE
Одриското царство: Боян Чипанов. Одриското царство и монетите на неговите владетели. URL: https://www.bulgarianhistory.org/odriskocarstvo/
Пантикапей: URL:  https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B5%D0%B9
Парион: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Parium
Понт: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE
Ройгос: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B9%D0%B3%D0%BE%D1%81
Садала III: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B0_III
Свещарска гробница: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0
Севт ІІІ: https://mrbcoins.com/cgi-bin/lotinfo.pl?id=42076
Тондо: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Tondo_(art)
Траки носия: URL: http://www.bgnow.eu/news.php?newsid=14685&fb_comment_id=222107881286149_648751
Тракийска жена: URL: https://www.archaeology.org/exclusives/articles/1355-thracian-greco-roman-athens-samian
Фриги: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%B8
Юлия Домна: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%94%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B0
Bosporos/kings/kotys_II: URL: http://www.forumancientcoins.com/gallery/displayimage.php?pos=-8691
Celtic Eastern Europe: URL: https://www.acsearch.info/search.html?term=Odrys&category=1-2&en=1&de=1&fr=1&it=1&es=1&ot=1&images=1&currency=usd&thesaurus=1&order=0&company=
Kallatis: URL:  http://www.wildwinds.com/coins/greece/thrace/kallatis/t.html
Kotys_II: URL: http://wildwinds.com/coins/greece/thrace/kings/kotys_II/t.html
Kotys IV: URL: https://www.coinarchives.com/a/results.php?results=100&search=Kotys+I
Oldest Pants: URL: https://time.com/2817887/these-are-the-worlds-oldest-pants/
Pants: URL: https://bigeye.ug/worlds-oldest-pair-pants-3000-years-old/
Seuthes I: https://ro.pinterest.com/pin/444589794459270484/
Seuthes III: URL: https://www.cngcoins.com/Coin.aspx?CoinID=19913
Sparаdok 130480: URL: https://www.acsearch.info/search.html?id=130480
Тhrace: URL: https://www.wildwinds.com/coins/greece/thrace/byzantium/t.html
Traki-rings: URL: https://www.facebook.com/VMBulgaria/photos/?tab=album&album_id=180930855393652
Vize: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Vize
Warrior Vase: URL: https://www.varchive.org/schorr/warvase.htm
Zeus, amphora: URL: https://www.archaeologs.com/i/61/zeus?gobacklng=en

Назад към:  3.5.1.България – Съдържание

Назад към:  Начало  или  Съдържание