Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите

3.5.1. Българи, изповядващи ислям, ХХ в. пр.н.е.-ХХ в.

Продължение от Част І - 3.5.1.Българи-ислям-І

Част ІІ
1. Българи, изповядващи ислям – шиити

Знак Т.27.а


Илюстрация № 21
Сватбен пешкир („пръстите”), детайл, село Севар. ХХ в. [Миков, 2005: Ил. 246]. (Два големи знака Т.27.а един в друг и още няколко по-малки с точки мeжду рамената.)

Т.27.в и др.

       
Илюстрация № 22
Женски ритуален колан, детайл, село Мъдрево. ХХ в. [Миков, 2005: Ил. 280]. (Знак Т.24 с различни цветове; знак Т.27.в един в друг с различни цветове; стилизиран знак Т.5.г с кръг в средата на металната част.)

 

Знак Т.27.г


Илюстрация № 23
Сватбен пешкир („звездата”), детайл, село Йорданово. ХХ в. [Миков, 2005: Ил. 253]. (Три знака Т.27.г.)

Знак Т27.аб

    
Илюстрация № 24
Чевре („морско момиче”), село Севар. ХХ в. [Миков, 2005: Ил. 170]. (Поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б в зигзагообразна линия или с паралелни на рамената линии.)

Т27.аб

        
Илюстрация № 25
Възглавница („огледалата”), село Севар. ХХ в. [Миков, 2005: Ил. 210]. (Поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б в зигзаг, в тях още по два знака Т.27.а и Т.27.б; комбинации от двойки знаци Т.27.а и Т.27.б от към отворената част на знака.)

Знак Т27.аб и др.


Илюстрация № 26
Миндер („пръстите”), детайл, село Севар. ХХ в. [Миков, 2005: Ил. 247]. (Поредица от знак Т.27.а един в друг и знак Т.27.б един в друг в зигзаг линия; знак Т.27.г.)

Т27.аб и др.

                   
Илюстрация № 27
Чевре, село Севар. ХХ в. [Миков, 2005: Ил. 171]. (Комбинация от знак Т.27.а и знак Т.27.б с линия между тях; стилизирани знак Т.27.а и знак Т.24; поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б в зигзаг линия между тях.)

Знак Т27.аб-лента

   
Илюстрация № 28
Мънистено кесе за тютюн, село Севар. ХХ в. [Миков, 2005: Ил. 282]. (Знак Т.27.а и знак Т.27.б между ромбовете формират знак Т.27.в.)

Огледално писане
 
      
Илюстрация № 29
Пример за огледално писане при ислямска калиграфия на фразата „Али е пълномощник на Бога“. Около 1720-1730 г. Конгресна библиотека [Mirror_writing:]. (В изображението са използвави два стилизирани знака: Т.2 и Т.27.а.)

Полша, ХVІІ-ХVІІІ в.

          
Илюстрация № 30
Калпак (гренадирси каскет) и сабя на еничар от гвардията на краля на Полша Август ІІ, 1697-1733 г. [Zugulski 1988: 154]. (В предната част на калпака: поредица от знак Т.27.а един в друг с точка; встрани: знак Т.7; върху ръкохватката на сабята и на канията (горе и долу): поредица от знак Т.27.б един в друг.)

Август ІІ (1670-1733 г.), наричан Август Силният е бил член на избирателната колегия на Саксония и крал на Полша. Бил е известен повече със своето своеобразие и безразборност отколкото като умен политик; не е успял да създаде силна и независима Полша [Augustus II:].
В Османската империя бекташкият орден е тясно свързан с Еничарския корпус и, въпреки че не се придържа към официалния сунизъм, е покровителстван от някои султани, като Сюлейман І (1520-1566 г.). Орденът на бекташите се занимава с възпитанието на младежите в еничарсия корпус [Алевити:, Бекташи:, Сюлейман I:].

Някои изводи:
Представените изображения за българи, изповядващи ислям – шиити, ни позволяват да направим редица изводи:
1.Използвани са значително количество и разнообразни троични знаци (даже в сравнение със знаците в някои съвременни български бродерии).
2. Изработката на бродериите е по-грубовата в сравнение със съвременните български шевици, които са значително по-финни.
3. Историята на къзълбашите се свързва с Хорасан, което налага да обърнем внимание тази държава.

Велик Хорасан (също се срещат варианти Голям Хорасан, перс خراسان بزرگ или خراسان کهن ‎, английски вариант Khorasan (Хорасан) и Khurasan (Харасан)) е историческа облас в Голям Иран, която се свързва с империята на Сасанидите. В ислямския период Голям Хорасан включвал големи територии от съвременен Иран и части от Авганистан, Туркменистан, Узбекистан и Таджикистан [Великий Хорасан:].

Велик Хорасан


Илюстрация № 31
Хорасан, Маверанахр и Хорезм - три исторически области в Голям Иран, средата на VI в.
Хорасан е бил населен от потомци на древните индо-арийци, които мигрирали от по-северните области, представляващи Бактрийско-Маргиански археологически комплекс около 2000 г. пр.н.е. Арийците били първата етническа група, която населявала региона, но по-късно започнали да се смесват с нарастващото количество други народи като араби през VІІ в. и турци по време на Средновековието [Великий Хорасан:].

Къзълбашите населявали Хорасан, от което следва, че те са били свързани с българите чрез арийцити; възприемат исляма/шиизма през втората половина на ХV в.
Османските султани, най-вече Селим І (1512-1520 г.), се отнасят враждебно към къзълбашите, подлагат ги на преследвания, десетки хиляди са избити. Друг приом за решаването на шиитския проблем в Османската държава е насилствена депортация на къзълбаши от Анадола в Румелия, където те са заселени главно в днешните източни български земи – Делиормана, Добруджа, Герлово, Варненско, Старозагорско, Хасковско, Кърджалийско, Крумовградско, Източните Родопи. Нахиите населени с къзълбаши са отбелязани в Подробния регистър на вакъфи посветени на свещения град Медина от 1558 г. в който изрично се отбелязва, че преселниците са „заточеници-персийци“ [Преселението:].

Отношението на официалната османска власт по българските земи към къзълбашите е враждебно, поради което те се затварят в своите общности и спазват при изпълнение на религиозните си практики принципа „такийя“, който предвижда задължително скриване на изповядваната от тях вяра [Преселението:].

5. След разпускане на еничарския корпус през 1826 г. и избиване на голяма част от еничарите и бекташите-дервиши, оцелелите се заселвали в близост до къзълбаши, поради сходните им вярвания и ритуали [Алевити:].
6. Къзълбажите и бешикташите се причисляват към общността на Хетеродоксните мюсюлмани, която обхваща около 10 % от последователите на исляма на Балканския полуостров.
7. Логично е да предположим, че е съществувала дистанция в отношенията между преселенците мюсюлмани-шиити и българите християни като изповядващи различни вери.

Извод:
Троичните знаци, използвани от къзълбаши и бектащи са запазили духовния вид от времето преди приемане на исляма, а не са заимствани от българите в България, т.е. вероятно те са пренесени от Хорасан, където тези знаци са били ползвани масово от българската общност по онова време.

2. Българи, изповядващи ислям в България

Демография
Досега представените илюстрации онагледяват българска същност на мюсюлманите шиити в България. А как е при другите мюсюлмани?
Да разгледаме някои демографски статистически данни на ООН и България:

Демография


Илюстрация № 32
Относително количествено нарастване на населението на Турция и България и в окръзите с преобладаващо „турско население“ – Кърджали, Разград, Силистра [Томов 1996: бр. 3].

Демографската статистика има обективен характер, защото нейните стойности не зависят от становището на отделния изследовател.
Изследването на демографските процеси през втората половина на ХХ век в районите на България с преобладаващо „турско население“ показва, че това население има типично българска характеристика и огро­мна разлика от демографските процеси в Турция, които са типични за Азия. На представената Илюстрация № 32 само графиките в Кърджалийски окръг нара­стването на населението откъм 1953 г. докъм 1964 г. е съвпадало с това на Турция, след което характеристиките му се изравняват с българските. Това показва, че акцията за приобщаване на „турците“ към българите чрез смяна на имената е била без­почвена.
Изследванията на К. Венедикова показват, че приемането на исляма в Източните Родопи е станало към ХVІІ-ХVІІІ в. Това се потвърждава от археологическите раз­копки в Източните Родопи - смяна на културните пластове при приемането на исляма от тогавашното население. Тези факти свидетелстват за надстроечния характер на религията и езика в същността на човека - геномът е нещо твърде устойчиво и той не може да се промени при смяна на религията и имената, т. е. не е възможно скокообразно изчез­ване на българите и тяхната замяна с турци.
„Ислямът в Източните Родопи и конкретно в Кърджалийско носи някои ха­рактерни особености. От една страна, мюсюлманските храмове – джамиите, тук са строени късно, след втората половина на ХVІІ в., предимно в края на ХVІІІ в. и през ХІХ в. Затова не ни изненадва наличието на развалини от църкви около много селища, както и наличието на документи за джизието – данък, плащан от немюсюлманското население през ХVІІ в. в ред населени места. От друга страна, преобладават епиграфските паметници на арабско писмо от ХVІІІ, ХІХ и началото на ХХ в., докато тези от ХІV, ХV, ХVІ и ХVІІ в. се броят на пръсти. При това обикновено алианските паметници са по-ранни от сунитските“ [Венедикова 2001: 60].

След приемане на исляма, българите са подложени на мощното социално въздействие на исляма/ислямизацията, прекъснати са връзките с българската общност; не е установена връзка с турската общност; общността се затваря в себе си.

Време е ние, православните българи, да дадем прошка на нашите събратя българи, изповядващи исляма, че в трудно за всички българи време са приели исляма и да поискаме прошка за това, че твърде дълго сме игнорирали българско­то в тях. Аз като българин, принадлежащ към православието, давам своята прошка на българите, изповядващи ислям, и моля за тяхната прошка [Томов 2009: 47-50].

3. Българи, изповядващи ислям в Турция

Има още за една голяма група българи, изповядващи исляма, които живеят извън България и в частност на територията на Турция.
Във файловете:
3.5.4.Мала Азия-Съдържание - http://www.za-balgarite.com/3.5.4.MalaAzia-Sadarjanie.html и

3.5.3.Турция-Съдържание - http://www.za-balgarite.com/3.5.3.Turkey-Sadarjanie.html 

са представени редица общности/държави в Мала Азия, културата на които е била свързана с българите от хиляди години пр.н.е. Редица съвременни публикации свидетелстват за съхранена българска култура в Мала Азия.
Известна е тезата: България граничи с българи. Някои ще кажат: това са древни български земи и е редно да предявим своите права над тях. А възможно ли е да имаме прeтенции към териториите по цяла Евразия от Япония и Корея до Франция и Белгия (www.za-balgarite.com), по които древните българи са създавали държави и империи?
Не са ни необходими територии! В конкретния случай е достатъчно да постигнем:
Турция/турското правителство да предостави/признае/осигури право на българите, които живеят на територията на Турция/Мала Азия да се наричат българи, свободно да говорят своя български език и да развиват свободно своята българска култура.

Използвани знаци:
Т.2, Т.3, Т.5, Т.6, Т.7, Т.13, Т.24, Т.27.а, Т.27.б, Т.27.в, Т.27.г, Т.27.д, Т.27аб

Обобщение:
Използването на троични знаци от българи-мюсюлмани онагледява техния български произход и същност

Източници:
Алевити: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8
Али ибн Аби Талиб: URL:  https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B8_%D0%B8%D0%B1%D0%BD_%D0%90%D0%B1%D0%B8_%D0%A2%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B1
Бекташи: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B0%D1%88%D0%B8
Великий Хорасан: URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%A5%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BD
Венедикова 2001: Венедикова, Катерина. Ислямът в района на село Чифлик в Източните Родопи (въз основа на данни от епиграфски паметници). В: Перперек І. Перперек и прилежащия му район. Комплексно изследване на хилядолетен мултирелигиозен център в Източните Родопи. Сборник. София, НБУ, 2001, с. 60-79.
Ислям: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BC
Къзълбаши: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%8A%D0%B7%D1%8A%D0%BB%D0%B1%D0%B0%D1%88%D0%B8
Миков, 2005: URL: Миков, Любомир. Изкуството на хетеродоксните мюсюлмани в България (ХVІ-ХХ век). Бекташи и къзълбаши/алевити. София, Марин Дринов, 2005.
Миков, 2007: URL: Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство на хетеродоксните мюсюлмани в България (ХVІ-ХХ век). Бекташи и къзълбаши/алевити. София, Марин Дринов, 2007.
Преселението: URL: http://forum.boinaslava.net/showthread.php/12555-%D0%9A%D1%8A%D0%B7%D1%8A%D0%BB%D0%B1%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%82%D0%B5
Селим I: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BC_I
Сюлейман I: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8E%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D0%B0%D0%BD_I
Томов, 1996: Томов, Васил. Еволюцията на планетата Земя се отразява обективно в нарастването на населението. Българската нация е в числото на водещите. Вестник „За българите”. Бр. 3, София, 1996.
Томов, 2009: По следите на знак „Тангра“. Докосване до същността на българите, София, Зимек-99, 2009.
Хетеродоксни мюсюлмани: URL: http://iefem.blogspot.bg/2011/03/blog-post.html
Хорасан: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BD
Augustus II: URL:http://www.encyclopedia.com/topic/Augustus_II.aspx
Mirror_writing: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Qizilbash#/media/File:Mirror_writing2.jpg
Zugulski 1988: Zdrislaw Zugulski jun., Henryk Wielecki. Polski mundir wojskowy. Krajowa Agencja Wydawnicza Krakowie, 1988.

Обратно към Част І - 3.5.1.Българи-ислям-І

Назад към:  Начало  или  Съдържание