Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите

3.5.1. Българи, изповядващи ислям, ХХ в. пр.н.е.-ХХ в.

Анотация:
Представено е използването на троични знаци от българи-мюсюлмани, които онагледяват техния български произход и същност

Съдържание:
Част І
1. Българи, изповядващи ислям – шиити
Тридесет групи знаци на българите
Въведение
Знак Т.2 и др.                                                           Илюстрация №  1 - Илюстрация №  7
Знак Т.3 и др.                                                           Илюстрация №  8 - Илюстрация № 11
Знак Т.5                                                                    Илюстрация № 12
Знак Т.6 и др.                                                           Илюстрация № 13
Знак Т.7                                                                    Илюстрация № 14 - Илюстрация № 15
Знак Т.24                                                                  Илюстрация № 16 - Илюстрация № 18
Знак Т.24 и др.                                                         Илюстрация № 19 - Илюстрация № 20
Част ІІ
1.Българи, изповядващи ислям – шиити
Знак Г.27.а                                                                Илюстрация № 21
Знак Т.27.в                                                                Илюстрация № 22
Знак Т.27.г                                                                 Илюстрация № 23
Знак Т.27.аб                                                              Илюстрация № 24 - Илюстрация № 25
Знак Т.27.аб и др.                                                     Илюстрация № 26 - Илюстрация № 27
Знак Т27.аб-лента                                                    Илюстрация № 28
Огледално писане                                                    Илюстрация № 29
Полша, ХVІІ-ХVІІІ в.                                                    Илюстрация № 30
Някои изводи
Велик Хорасан                                                          Илюстрация № 31
2. Българи, изповядващи ислям в България
Демография                                                              Илюстрация № 32
3. Българи, изповядващи ислям в Турция
Използвани знаци
Обобщение
Източници

 

Част І
1. Българи, изповядващи ислям – шиити

На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” да получим възможност за докосване до някои малко известни страни от древността и съвремието на българите, изповядващи ислям.

Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите

 

Въведение
Ислямът (на арабски: الإسلامМФА:[ʔislæːm]) е монотеистична авраамическа религия, основана на Корана, книга, смятана от нейните последователи за буквално слово на единствения Бог (Аллах), както и на Сунна, описания на учението и дейността на пророка Мохамед. В буквален превод „ислям“ означава „подчинение (на Бог)“.
Последователите на исляма, наричащи се мюсюлмани, смятат своята религия за завършена и универсална форма на първичната монотеистична религия, разкривана и по-рано в различни времена и места, включително пред пророците Адам, Авраам (Ибрахим), Мойсей (Муса) и Исус (Иса). Според ислямската традиция тези по-ранни послания са изкривени с времето [Ислям:].

Две основни общности – сунити и шиити
Сунити (от арабски: أهل السنة, ахл ас суна – „последователите на суна“) са най-многобройното вероизповедание в исляма и смятат себе си за носители на неговата автентична традиция. Сунитите считат, че на този етап връзката („откровението“) между Бога и човечеството се изчерпва с проповедта на Мохамед и текстовете на Корана, чиито предписания сунитите вярно следват [Ислям:].
Шиитите (от арабски: شيعة علي, шийат Али – „другарите на Али“) също смятат себе си за потомци на автентичното предание, но възлизащо към зетя на пророка Мохамед – Али. За шиитите потомците на Али са носители на истинското предание и са по-достоверни от тълкуванията на сунитските теолози [Ислям:].

Хетеродоксните мюсюлмани са една сравнително голяма общност, която обхваща около 10 % от последователите на исляма на Балканския полуостров. Те принадлежат към различни религиозни ордени и съответно се характеризират със специфични светоглед, култура, обичаи и традиции [Хетеродоксни мюсюлмани:].

Къзълбашите са близка до шиитите етно-религиозна група, основната част от общността на алевиите в Турция (около 15 милиона души - 90-те г. на XX в.) и България (около 53 хиляди души – 2001 г.). Къзълбашите са потомци на тюркски племена, които през втората половина на ХV век населяват Хорасан и възприемат шиизма от Хайдар Сефеви, водач на религиозния орден Сефевия. Името къзълбаши (от турски:kızılbaşчервеноглав) идва от дванадесетте червени ленти, които ранните къзълбаши поставяли в чалмите си. Османските власти разглеждат къзълбашите като нежелана и враждебна общност. По тази причина османските султани, най-вече Селим І (1512-1520 г.), ги подлагат на преследвания, десетки хиляди са избити, а голям брой са изселени в източната част на Балканския полуостров. Къзълбашите живеят в Североизточна България, Източните Родопи, в района на Кубрат и Казанлък [Къзълбаши:]. За преселението на къзълбашите в днешните български земи има съхранена памет как дедите им дошли от Хорасан [Преселението:, Селим I:].

Бекташите са последователи на ислямския религиозен орден бекташийя, основан в края на ХІІІ век и действал главно в Османската империя.
Бекташите са последователи на Хаджи Бекташ Вели, полулегендарния светец от Хорасан и потомък на седмия шиитски имам Муса ал-Казим. Бекташкият орден е превърнат във формално организирана общност по времето на Балъм султан (?-1516). По това време той възприема и открито шиитски възгледи.
В Османската империя бекташкият орден е тясно свързан с Еничарския корпус и, въпреки че не се придържа към официалния сунизъм, е покровителстван от някои султани, като Сюлейман І (1520-1566 г.). След ликвидирането на Еничарския корпус през 1826 г. бекташкият орден продължава да функционира неофициално и неговите последователи продължават да се придържат към специфичните си традиции, като съвременните им потомци са включвани в групата на алевиите. През 1925 година, след създаването на Република Турция, той е обявен за незаконен, заедно с всички религиозни ордени и секти [Алевити:, Бекташи:, Сюлейман I:].

Според Л. Миков бекташ се става по убеждения, а къзълбашите са пожизнени сектанти, т.е. те се раждат и умерат такива [Миков, 2007: 22].

Хорасан (на фарси خراسان) е историческа област, включваща източните части от империята на Сасанидите. Днес тя заема Североизточен Иран, както и части от Туркминистан, Афганистан, Узбекистан и Таджикистан. Името Хорасан идва от персийски и означава „откъдето идва слънцето“ [Хорасан:].

Алевитите, наричани също алиани, са ислямско религиозно течение представено в Турция, Близкия изток (Сирия и Ирак), Балканите и малки групи в северозападен Иран. Макар че се смятат за мюсюлмани, алевиите са разглеждани от сунитите като еретици поради култа им към Али ибн Абу Талиб и семейството му и особените им обичаи и ритуали. В някои отношения алевиите са по-близки до шиитите, но сравнително изолираното им съществуване в продължение на векове ги е обособило от основните шиитски общности. Алевиите са затворена общност и усърдно крият ритуалите си. Знае се, че са мистици и вярват в личното общуване с Бог чрез състояние, близко до транс, не използват традиционната ритуалност на исляма, а почитат гробници на алевийски светци (тюрбета) с курбани, дарове, свещи, вино и раския, музика и танци. Жените се смятат за равностойни с мъжете – участват задължително в ритуалите.
В България аливиите са разпръснати в различни части на Източна България – Източните Родопи, Лудогорието, Добруджа, Герлово, Сливенско, Казанлъшко, Хасховско  [Алевити:].

Али ибн Аби Талиб (ар. علي بن أبي طالب), понякога изписван Али ибн Абу Талиб и Али бен Талеб, е сахаби и ислямски водач. Братовчед на пророка Мохамед, женейки се за дъщеря му Фатима, той става негов зет.
За сунитите Али е четвъртият и последен от праведните халифи. За шиитите Али е първият имам и първият законен наследник на Пророка. Спорът кой трябва да е наследник на Мохамед и водач на мюсюлманите е причина за разделението на сунити и шиити [Али ибн Аби Талиб:].

 

Знак Т.2 и др.

              
Илюстрация № 1
Учкурни кърпи („Ярзу и Камбер”), село Бисерци. ХХ в. [Миков, 2005: Ил. 180]. (Знаци Т.2, Т.6, Т.7, Т.13, Т.24)

Т.2 и др.

           
Илюстрация № 2
Яалък, детайл, село Севар. ХХ в. [Миков, 2005: Ил. 173]. (Знаци Т.7, Т.2, Т.6.)

 

Т.2 и др.

           
Илюстрация № 3
Учкурна кърпа – с. Бисерци. ХХ в. [Миков, 2005: Ил. 179]. (Знаци Т.24, Т.2, Т.6, комбинация от два знака Т.13.)

Т.2 и др.

       
Илюстрация № 4
Сватбен пешкир („Ярзу и Камбер”), детайл, село Ябланово. ХХ в. [Миков, 2005: Ил. 182]. (Знаци Т.7, Т.6, комбинация от знаци Т.2)

Т.2 и др.

  
Илюстрация № 5
Възглавница, детайл, село Водно. ХХ в. [Миков, 2005: Ил. 238]. (Горе: поредица от знак Т.2 с късо вертикално рамо; знак Т.7.)

Т.2 и др.

       
Илюстрация № 6
Гробът на Демир баба. ХХ в. [Миков, 2005: Ил. 27]. (Върху килима се различават: стилизиран знак Т.2 с късо вертикално рамо и знак Т.27.а; фотографията не е ясна и не се различават други знаци.)

Т.2 и др.


Илюстрация № 7
Сватбени украшения за лицето на булката, село Бисерци. ХХ в. [Миков, 2005: Ил. 157]. (Горе два знака Т.24 обърнат вариант; знак Т.5.г; сдвоен знак Т.2 по модел на „Оръжие на боговете“ и встрани по два знак Т.24.)

 

Знак Т.3 и др.

  
Илюстрация № 8
Учкурна кърпа, село Севар. ХХ в. [Миков, 2005: Ил. 202]. (Горе: поредица комбинации от знак Т.3 без вертикално рамо и знак Т.13 един в друг.)

 

Т.3 и др.

  
Илюстрация № 9
Учкурна кърпа („звездата”), село Бисерци. ХХ в. [Миков, 2005: Ил. 250]. (Горе: поредица комбинации от знак Т.3 без вертикално рамо и знак Т.13 един в друг; рамка: по две поредици от сдвоени знаци Т.27.а и сдвоени знаци Т.27.б; по три комбинации от по три знака Т.3 един в друг прав и обърнат вариант; в червен цвят: знак Т.27.а и знак Т.27.б с успоредни на рамената линии.)

Т.3 и др.

  
Илюстрация № 10
Учкурни кърпи, село Севар. ХХ в. [Миков, 2005: Ил. 206]. (Горе: поредица комбинации от знак Т.3 без вертикално рамо и знак Т.13 един в друг с точка над комбинацията; светлите линии в средата формират знак Т.27.д.)

 

Т.3 и др.

           
Илюстрация № 11
Учкурни кърпи, село Севар. ХХ в. [Миков, 2005: Ил. 205]. (Горе: поредица комбинации от знак Т.3 без вертикално рамо и знак Т.13 един в друг с точка над комбинацията; светлите линии в средата формират знак Т.27.д.)

 

Знак Т.5
  
Илюстрация № 12
Хурки, село Севар. ХХ в. [Миков, 2005: ил. 135]. (Знак Т.5.г в кръг.)

 

Знак Т.6 и др.

 
Илюстрация № 13
Чевре, село Севар. ХХ в. [Миков, 2005: Ил. 166а]. (Знак Т.6 и няколко по-малки стилизирани знака Т.27.а.)

Знак Т.7


Илюстрация № 14
Мъжки ръкавици, село Севар. ХХ в. [Миков, 2005: Ил. 256]. (Знак Т.7.)

Знак Т.7


Илюстрация № 15
Сватбен хляб, село Севар. ХХ в. [Миков, 2005: Ил. 142]. (Знак Т.7.)

Знак Т.24

  
Илюстрация № 16
Учкурни кърпи, село Севар. ХХ в. [Миков, 2005: Ил. 201]. Горе: поредица от знаци Т.24; поредица от вертикални зигзази.)

 

Т.24

 
Илюстрация № 17
Детска шапка с амулети, село Ябланово. ХХ в. [Миков, 2005: Ил. 152]. (Шапката е осеяна със стилизирани знаци Т.24.)

Т.24

   
Илюстрация № 18
Женски празнични чорапи, село Ябланово. ХХ в. [Миков, 2005: ил. 262]. (Чорапите са осеяни със знаци Т.24.)

Т.24 и др.

   
Илюстрация № 19
Надгробен паметник в тюрбето на Хюсеин баба, село Ябланово [Миков, 2007: Ил. 344]. (Стилизиран знак Т.27.д във вид на цвете с точка в средата; долу вляво и вдясно – знак Т.24.)

Т.24 и др.

         
Илюстрация № 20
Стая с чеиза на булката, представен за публичен оглед, село Севар. ХХ в. [Миков, 2005: Ил. 159]. (Два знака Т.24 един срещу друг, средното рамо завършва със знак Т.27.а с точка, знак Т.27.а с точка, стилизиран знак Т.6, средното рамо завършва със знак Т27.а с точка; знак Т.7; знаци Т.27.а.)

Продължение: Част ІІ - 3.5.1.Българи-ислям-ІІ

Назад към:  Начало  или  Съдържание