Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите

3.5.1. България - неолит, енеолит (VІІ-V хил. пр.н.е.)

Анотация:
Представено е използването на някои троични знаци – знаци на българите, от човешките същества, обитавали съвременната територия на България през периода на неолита и енеолита (VІІ-V хил. пр.н.е.), което показва/онагледява тяхната българска същност. Същите знаци виждаме в Плиска и Преслав, и в съвременните български бродерии, плетки, килими и др., т. е. историята на българите по нашите земи е поне от VІІ хил. пр.н.е.

Съдържание:
Въведение
Тридесет групи знаци на българите
3.5.1. България, VІІ-V хил. пр.н.е.
- 3.5.1. България, VІІ-V хил. пр.н.е. – Част 1
- 3.5.1. България, VІІ-V хил. пр.н.е. – Част 2
- 3.5.1. България, VІІ-V хил. пр.н.е. – Част 3
- 3.5.1. България, VІІ-V хил. пр.н.е. – Част 4
- 3.5.1. България, VІІ-V хил. пр.н.е. – Част 5
- 3.5.1. България, VІІ-V хил. пр.н.е. – Част 6
- 3.5.1. България, VІІ-V хил. пр.н.е. – Част 7
Селища
Използвани знаци
Обобщение
Източници

Въведение
Всичко изказано и написано има субективен характер. То се определя от мнението на автора, което се формира в процеса на възпитание и обучение, от общественото въздействие, историческата обстановка, природната среда и др.
Знакът се явява обективен критерий за истинност, защото нанесен върху твърд носител (камък, керамика и др.) се пренася през хилядолетията без изменения във вида на неговото създаване.
В тема 3.3."Началото" (http://www.za-balgarite.com/3.3.Nachaloto.html) се вижда, че знаците са в същността на човека на различни нива – на ниво елементарни частици, атоми, вода и т.н. в специфични съотношения. Следователно харесването на определени знаци и тяхното използване се явява външна проява на специфичните за конкретната личност/народност знаци. А същността на българите е свързана с троичните знаци.
Вървейки по следите на знаците на българите виждаме къде български общности във времето са обитавали определени територии на планетата Земя.
Българите в древността са имали родова организация. Всеки род е имал свой знак. Някои от родовите знаци са станали владетелски. Иследвайки владетелските знаци виждаме кога и къде българи са създавали и управлявани държави и империи.
Използваните знаци от най-дълбока древност показват/онагледяват, че българите са в основата на човешката култура.
В настоящата тема е представена само част от известните ни публикувани троични знаци – знаци на българите, използвани на територията на съвременна България по време на неолита и енеолита.

Карановската култура дава хронологическа система за новокаменната епоха (неолит и енеолит/халколит) на Балканския полуостров:
- Караново I и II: ранна новокаменна епоха (неолит), ок. 6200-5500 пр.н.е.
- Караново III - IV: късна новокаменна епоха, ок. 5500-4950 пр.н.е.
- Караново V: каменно-медна епоха (халколит/енеолит), ок. 4950-4500 пр.н.е.
- Караново VI, късна медна епоха, ок. 4500-4000 пр.н.е.
- Караново VII, ранна бронзова епоха, ок. 4000-? пр.н.е.
Карановската култура (Karanowo-Kultur; Karanovoculture) е праисторическа култура в България. Името идва от селищния хълм Караново (Карановска селищна могила) наблизо до село Караново, на 10 км. от Нова Загора [Карановска култура].

На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” да получим възможност за докосване до някои малко известни страни от древността на българите по време на неолита и енеолита.

Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите

 

3.5.1. България, VІІ-V хил. пр.н.е.
3.5.1. България, VІІ-V хил. пр.н.е. – Част 1
3.5.1. България, VІІ-V хил. пр.н.е. – Част 2
3.5.1. България, VІІ-V хил. пр.н.е. – Част 3
3.5.1. България, VІІ-V хил. пр.н.е. – Част 4
3.5.1. България, VІІ-V хил. пр.н.е. – Част 5
3.5.1. България, VІІ-V хил. пр.н.е. – Част 6
3.5.1. България, VІІ-V хил. пр.н.е. – Част 7

Селища общо:
Азмашка могила, Стара Загора        Илюстрация № 106, 152, 234
Басейн на река Струма                     Илюстрация № 2, 58, 66, 67, 82, 84, 115, 118, 131, 162, 235, 251, 281, 292, 315, 343
Бургас                                                  Илюстрация № 5, 6, 80, 83, 121, 122, 134, 135, 165, 167, 184, 271, 272, 322, 323
Бъзовец, Русенско                            Илюстрация № 342
Ваксево, Кюстендил                          Илюстрация № 51, 70, 114, 154, 201
Виница, Шумен                                   Илюстрация № 241
Голямо Делчево, Варненско              Илюстрация № 11, 12, 63, 64, 65, 85, 166, 239, 242, 273, 274
Градешница, Врачанско                     Илюстрация № 8, 56, 62, 158, 253, 261, 262, 265, 318, 319, 320, 324, 325, 326
Гълъбник, Радомирско                       Илюстрация № 55
Деветашка пещера, Ловешко             Илюстрация № 69
Джулюница, Великотърновско           Илюстрация № 155
Добруджа                                             Илюстрация № 311
До­лно течение на река Струма         Илюстрация № 10
Дрен, общ. Радомир                            Илюстрация № 236, 237, 317                         
Дриново, обл. Търговище                    Илюстрация № 110
Елешница, общ. Разлог                       Илюстрация № 303
Заминец, Горна Кремена, Врачанско  Илюстрация № 123, 295
Казанлък                                               Илюстрация № 307
Капитан Димитриево, Пещера            Илюстрация № 128
Караново, Нова Загора                        Илюстрация № 102, 108, 301, 304
Козарева могила, Каблешково            Илюстрация № 329
Копривец, обл. Русе                             Илюстрация № 76
Кремиковци, София                             Илюстрация № 72, 111, 116
Криводол, Врачанско                           Илюстрация № 68, 105, 127, 327, 328
Крумовград                                           Илюстрация № 156, 306
Курило, Нови Искър, София                Илюстрация № 3
Кърджали                                              Илюстрация № 101, 233
Ловец, Шуменско                                 Илюстрация № 7
Мулдава, Асеновград                           Илюстрация № 159
Нова Загора                                          Илюстрация № 312
Овчарово, Търговищко                        Илюстрация № 9, 81, 252, 305
Орловка, Велико­търновско                 Илюстрация № 75
Оходен, Врачанско                              Илюстрация № 74, 275
Перник                                                   Илюстрация № 117
Ракитово, обл. Пазарджик                   Илюстрация № 120, 132, 203, 302, 308, 309
Русе                                                       Илюстрация № 256
Самораново, общ. Дупница                 Илюстрация № 316
Слатина, София                                   Илюстрация № 52, 181, 182
Слатино, басейн на р. Струма            Илюстрация № 1, 4, 60, 61, 78, 109, 125, 126, 133, 163, 164, 211, 221, 238, 254, 255, 263, 264, 313, 314, 321                 
Созопол                                                 Илюстрация № 71
Стара Загора                                         Илюстрация № 13, 54, 73, 77, 79, 103, 104, 113, 124, 129, 161, 202, 205, 212, 232, 291, 293, 294
Тлачене, Бяла Слатина                        Илюстрация № 130
Усое, Аспарухово, обл. Варна             Илюстрация № 310
Чавдар, Кремиковци, София               Илюстрация № 107, 119, 153, 157
Южна Африка                                        Илюстрация № 151

Използвани знаци общо: Т.6, Т.7, Т.11, Т.13, Т.14, Т.27.а, Т.27.б, Т.27.в, Т.27.г, Т.27.д, Т.27.е, Т.28

 

Източници общо:
Богатства Ст.Загора: URL: http://www.slideshare.net/zdravka/ss-7660022
Вайсов 2014: Иван Вайсов, Володя Попов. № 11. Неолитно селище Копривец (Комплексни дистанционни изследвания). В: Археологически открития и разкопки през 2013, София, 2014, с. 49-54. URL: https://www.academia.edu/7025838/Neolithic_settlement_Koprivec._Geophysical_investigations_and_archaeological_research_2013._Bulgaria_Central_North_Bulgarian_
Ганецовски 2009: Георги  Ганецовски. Оходен. Селище от ранния неолит. Разкопки 2002-2006 г. София, Craft House Bulgaria Ltd., 2009. URL: https://www.scribd.com/doc/45850679/OHODEN-Ganetsovski-2009
Георгиева 2012: Петя Георгиева. Керамиката на култура Криводол-Сълкуца. София, „Св. Климент Охридски“, 2012. URL: https://www.academia.edu/12310662/The_Pottery_of_the_Krivodol-Salcuta_Culture_%D0%9A%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0_%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BB-%D0%A1%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D1%83%D1%86%D0%B0_
Георгиева 2014: Петя Георгиева. Възможности за проследяване на влияния от Балканите към Анатолия в края на петото и началото на четвъртото хилядолетие пр. Хр. В: БЪЛГАРСКО е-Списание за АРХЕОЛОГИЯ. 4.2 / 2014 Специален брой, 217-236. URL: http://be-ja.org/issues/4/2/Be-JA_4-2_2014.pdf
Гюрова 2014: Мария Гюрова, Клайв Бонсал. Проучването на кремъчни ансамбли – алтернативен подход към неолитизацията. В: БЪЛГАРСКО е-Списание за АРХЕОЛОГИЯ. 4.2 / 2014 Специален брой, 107-135. URL: http://be-ja.org/issues/4/2/Be-JA_4-2_2014.pdf
Данов: Веселин Данов. Съдовете-хранилища от Градешница. URL: http://be-ja.org/supplements/4-2015/BE-JA_supp4-15-28.pdf
Джанфезова 2014: Таня Джанфезова, Крис Дохърти, Недко Еленски. В зората на рисуването: раннонеолитната керамика от Джулюница, Великотърновско (Централна Северна България). В: БЪЛГАРСКО е-Списание за АРХЕОЛОГИЯ. 4.2 / 2014 Специален брой, 137-159. URL: http://be-ja.org/issues/4/2/Be-JA_4-2_2014.pdf
Дрен: URL: http://svetimesta.com/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B0%20%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82/Dren
Дрѝново: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE
Елѐшница: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0_(%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82_%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B5%D0%B2%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4)
Капитан Димитриево: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD_%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%BE
Карановска култура: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0
керамични съдове: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B0%D0%B2%D0%B4%D0%B0%D1%80_(%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82)#/media/File:Bulgaria_6200BC_neolithic_Chavdar_culture.jpg
Класнаков 2011: Мирослав Класнаков.Селищна могила Бургас. Сезон 2008-2009. Албум. Дукати, 2011.
Копривец: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%86
култура Кремиковци: URL: http://www.bgjourney.com/Architecture/gloss/K.html
Миткова 2005: Росица Миткова. За един знак от късноенеолитната орнаментика. В: Културните текстове на миналото. Носители, символи, идеи. Книга ІІІ. Знаци, текстове, носители. Материали от Юбилейната международна научна конференция в чест на 60-годишнината на проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов. Велико Търново, 29-31 октомври 2003. София, „Св. Климент Охридски“, 2005, с. 7-20. URL: https://www.academia.edu/6157652/Za_edin_znak_ot_ksnohalkolitnata_ornamentika_-_In_Sbornik_v_chest_na_prof._K._Popkonstantinov
Миткова 2008: Росица  Миткова. Къснохалколитна керамична антропоморфна фигурка от чашата на язовир Тича. В: Праисторически проучвания в България: Новите предизвикателства. Доклади от националната конференция по праистория, Пещера 26-29.04.2006. София, 2008, 194-204. URL: https://www.academia.edu/6809078/%D0%9C%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0_._%D0%9A%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%BE%D1%85%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%84%D0%BD%D0%B0_%D1%84%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D1%82_%D1%87%D0%B0%D1%88%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%8F%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%80_%D0%A2%D0%B8%D1%87%D0%B0
Николов 1972: Богдан Николов. Богове от глина. Изкуство, !972, № 9, с. 36-40
Николов 2002: Васил Николов. Раннонеолитна рисувана керамика. София, 2002.
Николов 2006: Васил Николов. Култура и изкуство на праисторическа Тракия. Пловдив, Летера, 2006.
Ракѝтово: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BE
Тодорова 1975: Х. Тодорова, Ст. Иванов, В. Василев, М. Хопф, Х. Квита, Г. Кол. Селищна могила при Голямо Делчево. София, БАН, 1975.
Тодорова 1976: Тодорова, Хенриета. Овчарово. Праисторическа селищна могила. София, Септември, 1976.
Тодорова 1993: Хенриета Тодорова, Иван Вайсов. Ново-каменната епоха в България. София, Наука и изкуство, 1993. URL: https://www.academia.edu/1229680/Neolithic_cultures_in_Bulgaria 
Чавдар: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B0%D0%B2%D0%B4%D0%B0%D1%80_(%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82)
Чахаджиев 1990: Чахаджиев, Михаил. Ранният неолит в Западна България. Поява, развитие, контакти. ИИМК, 1990 г., т. ІІ, 5-22.
Чахаджиев 2001: Чахаджиев, Стефан. Ваксево, праистолически селища. Велико Търново, Fabеr, 2001.
Чахаджиев 2006: Чахаджиев, Стефан. Слатино – праисторически селища. ІІ издание. Велико Търново, Fabеr, 2006.
Чахаджиев 2007: Чахаджиев, Стефан. Неолитни и халколитни култури в басейна на река Струма. Велико Търново, 2007.
Ahnenerbe1: URL: http://www.germaniainternational.com/ahnenerbe.html
Ahnenerbe2: URL: http://www.germaniainternational.com/ahnenerbe2.html
Blombos-Cave : URL: http://www.bradshawfoundation.com/stanley_ambrose.php
blombos-cave-art: URL: http://www.visual-arts-cork.com/prehistoric/blombos-cave-art.htm
CHERNAKOV 2008: DIMITAR CHERNAKOV. Eneolithic  Ceramic  Tablets (Altars)  from  Bulgaria. B: PONTICA XLI, 2008. MUZEUL DE ISTORIE NAȚIONALĂ ŞI ARHEOLOGIE. CONSTANȚA, p. 65-78. URL: https://revistapontica2.files.wordpress.com/2009/10/pontica-41-20081.pdf
Kanceva-Ruseva 2000: Tutjana Kanceva-Ruseva. Deckel aus der spatneolithischen Siedlung Chlebozavoda. В: Stefan Hiller und Vassil Nikolov. Karanovo. Band III. Beitrage zum Neolithikum in Sudosteuropa. Phoibos Verlag, Wien 2000, 117-124.
Hiller 2000: Stefan Hiller und Vassil Nikolov. Karanovo. Band III. Beitrage zum Neolithikum in Sudosteuropa. Phoibos Verlag, Wien 2000.
Hiller 2005: Stefan Hiller, Vassil Nikolov. Karanovo. Band IV. Die Ausgrabungen im Nordsud-Schnitt, 1933-1999. Phoibos Verlag, Wien 2005
Irminsul: URL: http://englishnews.org/news-central/germanic-symbols/irminsul.html

Обща   Част 1   Част 2   Част 3   Част 4   Част 5   Част 6   Част 7

Назад към:  Начало  или  Съдържание